Дълга нощ в Париж

31

Воинът с кодово име Ърлан Шън вървеше покрай реката и теглеше след себе си количка като онези, от които продават зеленчуци на пазара. По нищо не се отличаваше от стотиците китайски амбулантни търговци, обсаждащи туристическите места на Париж. При нужда можеше да измъкне от количката обичайните джунджурии — сгъваеми чадъри, малки бутилки минерална вода, селфи стикове, летящи лазерни пеперуди, пощенски картички с Айфеловата кула — същата, която сега просветваше в далечината.

Името Ърлан Шън отразяваше тежката отговорност, която му бе поверена. В древността истинският Ърлан Шън бе помогнал на китайския народ да се спаси от опустошително наводнение благодарение на способността си да предсказва бъдещето. Според легендата тази негова способност му била дадена във формата на трето око, разположено в средата на челото.

Той също имаше трето око — не на главата, а в една тайна преграда на количката си. Устройството приличаше на мобилен телефон от последно поколение или можеше да мине за такъв при обичайните проверки на летищата. На дисплея две мигащи червени точки се движеха по сателитна карта. Според устройството — гордост на китайската военна промишленост — двете точки в момента пресичаха търговската зона на другия бряг на Сена. Миниатюрните предаватели бяха зашити в яките на костюмите, които двамата бяха носили по време на провалената си мисия тази сутрин.

Ърлан Шън не знаеше защо се бяха отклонили от пътя към тайната квартира в Китайския квартал. Очевидно това беше една от многото грешки, които бяха допуснали. Убийството на погрешния израелец само по себе си беше сериозен провал, но изборът на място, заобиколено от модерни охранителни камери, бе колосална небрежност.

Задачата на Ърлан Шън бе да помага на организацията си да заличава провали и да скрива неудобни факти. Една търговска фирма винаги може да смени бранда си, да наеме рекламен специалист, да публикува извинение. Но империята на Мин използваше други средства. Мин не търпеше глупаци.

А сега двамата глупаци бяха усложнили нещата допълнително. Сцена на действието вече нямаше да бъде тайна квартира в имигрантски квартал, идеална за капан, а сърцето на най-популярната туристическа дестинация на света. По брега на реката около него тичаха и се боричкаха деца; туристи щракаха с камерите си от всички възможни ъгли; тълпи парижани се бяха възползвали от разпръсването на облаците, за да излязат на пикник; освен това на два пъти видя униформени полицаи да обикалят парка с велосипедите си.

Той леко ускори крачка, за да се изравни с двете точки на дисплея, преди да е стигнал до моста. Беше пешеходен мост — нов и лъскав, със скъпа дървена настилка и двойна рампа, даваща на децата идеални възможности за игра на криеница; наоколо беше пълно със семейства. Мостът водеше към голям парк, който — като знак от небесата — беше кръстен на израелския лидер Ицхак Рабин.

Откъм левия бряг на реката се извисяваха четири ексцентрични сгради, обозначени на картата като Френската национална библиотека. Непосредствено до тях имаше голям търговски център и градина със скулптури, която стигаше до Сена. Двете точки току-що бяха слезли по стълбите от библиотечния комплекс.

Самият мост носеше името на Симон дьо Бовоар; той знаеше коя е и дори бе чел някои от нещата ѝ. Допадаше му написаното за Великия председател Мао, за раждането на комунизма, за нерадостната съдба на жените на Запад и за страха от смъртта. „Всички хора са смъртни, но за всеки човек смъртта е нещастен инцидент; непредизвикано насилие“ — инструкторът му по психологическа война дори я бе цитирал. Ърлан Шън напълно разбираше това. Той седна на дървената платформа в средата на моста и се облегна на парапета. Наоколо французите крачеха всеки по своите задачи, избягвайки погледа му. Той извади устройството и настрои сигнала. Време беше да поиска окончателно одобрение от командването.

Двете точки напредваха с бърза крачка към него.