Дълга нощ в Париж

14

Десетки пътници слизаха от влака на гара „Шатле“ в центъра на Париж. Блондинката си беше все така блондинка, но косата ѝ вече беше къса като на момче. Облечена беше с дълъг бежов шлифер, който странно отиваше на високите ѝ токчета. Тя стъпи колебливо на перона, който гъмжеше от полиция, но никой и не помисли да я спре за проверка.

На излизане от гарата тя сви вдясно и се отдалечи със забързана крачка по съседната улица, Рю дю Ренар. Следващата ѝ спирка беше до реката — сградата в стил ар деко, в която се помещаваше общинският спортен център; там я очакваха комплект дрехи. Тя внимателно се изкачи по хлъзгавото каменно стълбище, извади магнитна карта и влезе в съблекалните към басейна, където взе от шкафчето си малка найлонова раница. Свали проклетите обувки и включи мобилния си телефон.

Мина доста време, преди да улови сигнала на мрежата. На дисплея се появиха четири съобщения, всичките от Уасим. Първите две гласяха: „Корин, добре ли мина?“ и „Всичко наред ли е?“, после: „Корин, обади се при първа възможност!“ и накрая, получено едва преди пет минути: „Звънни ми, имам голям първокласен подарък за теб!“. Тя изключи телефона и извади от шкафчето си тоалетни принадлежности и хавлия. Изправена пред голямото огледало, младата жена най-после свали шлифера и няколко минути остана гола; по бузите ѝ се стичаха сълзи.

Под горещите струи на душа тя най-после започна да идва на себе си, самоувереността ѝ постепенно се възвръщаше. Но когато видя шлифера върху пейката, си припомни всичко и отново избухна в сълзи.

След няколко минути младата жена излезе от сградата, облечена в собствените си дрехи — светлосини тесни джинси, зелено яке и маратонки. Преди да свърне в пешеходната зона, тя метна шлифера върху едно колче, откъдето почти веднага щеше да го прибере някой клошар.

Блондинката излезе на оживения площад пред центъра „Жорж Помпиду“ и седна до фонтана с цветните скулптури, който така харесваше. Остана известно време, загледана в ярко боядисаните фигурки, пръскащи се една друга със струи вода, запали цигара с марихуана и остави мислите си да блуждаят. Когато най-после се изправи, тя вече бе твърдо решила да поиска от Уасим двойно заплащане за труда си. Освен това в този момент най-много желаеше едно: да забрави всичко, което се бе случило.