Дълга нощ в Париж

85

Какво бе правил Владислав Йермински ден и нощ на място като това? Полето с антени беше огромно, но като цяло базата се оказа много по-малка, отколкото Ориана бе очаквала. Бордюрите бяха боядисани в бяло и зелено — цветовете на Разузнавателния корпус. Покрай алеите имаше стрелки, сочещи към столовата, жилищния корпус, бункера — към всичко, с изключение на изхода, тъй като явно всички знаеха къде е. Шест дървета се полюляваха на вятъра, който навяваше пясък по плаца около надписа с червени букви:

ПРАВОТО Е И ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

Дронът продължаваше да кръжи над главите им; досадното му бръмчене ту се усилваше, ту отслабваше на различни интервали. Базата беше пълна с нощни звуци, които Ориана не разпознаваше. Черните маркучи на напоителна система оросяваха символичен квадрат, покрит с пожълтяла трева. Отвсякъде се чуваше пронизително цвърчене на щурци.

Всичко беше на светлинни години от представата за Звено 8200, култивирана пред външния свят; всъщност на светлинни години от начина, по който би трябвало да изглежда една технологична организация. На външната стена на столовата имаше огромна репродукция на „Викът“ на Едвард Мунк.

Когато Ориана се приближи, установи, че не е картина, а мозайка, съставена от хиляди капачки на бутилки. Метална табелка отстрани поясняваше, че военнослужещите от базата са работили три месеца върху творбата в рамките на проект за рециклиране, спонсориран от „Кока-Кола“. Имаше и дъска за обяви, на която се пишеха нарядите за денонощието и дисциплинарните наказания, наложени през седмицата: четиристотин шекела глоба за не носене на барета и едноседмично задържане за лошо почистена тоалетна.

И така, какво бе правил Владислав Йермински на такова място ден и нощ в течение на година и половина? Ориана не можеше да си отговори на този въпрос. Досадният офицер по мрежово разузнаване бе решил да упражни правото си да обжалва заповедта за проверка, принуждавайки я да чака четирийсет и пет минути, преди да допусне хората ѝ в разузнавателния бункер.

— Отдел „Елдорадо“ е най-секретният обект в страната, осъществяващ най-деликатните мисии по събиране на разузнавателни данни. Ето защо аз категорично протестирам срещу тази проверка и подавам жалба срещу вас — ѝ бе крещял той, бършейки очилата си.

Когато тя извади наврана, за да обжалва обжалването му, той изгледа устройството като дете, лишено от играчка, която с била обещана само и единствено на него.

Ориана не се съмняваше, че командирът на Звено 8200 ще отхвърли жалбата, и реши да не чака повече и да изпрати първоначалните си констатации. Дронът вече беше открил впечатляващ брой нарушения на правилата за боравене със секретна информация. По време на смяна войниците в базата редовно си изпращаха имейли, текстови съобщения и снимки, включващи гео локационни данни. Само през последните двайсет и четири часа от базата бяха качени десетки поста във Фейсбук, над сто снимки в Инстаграм, а поне една от разузнавателните антени беше настроена да приема спортния канал по телевизията. Най-вероятно войниците искаха да следят резултатите от футболни мачове по време на дежурство.

Междувременно военните полицаи бяха нахлули в административния корпус и спалните помещения, където не срещнаха никаква съпротива.

— Къде е командирът на базата? — попита тя единствения административен служител, когото успяха да открият.

— Всички от администрацията са си у дома, с изключение на мен. Аз съм дежурният офицер — отвърна той.

— Дори командирът на базата?

— Особено той.

Според щатното разписание в отдел „Елдорадо“ бяха зачислени десет военнослужещи. Трима от тях, включително Йермински, бяха в отпуск — твърде голям брой за секретен отдел в закрит военен обект.

Ориана отвори списъка с разпределението на стаите в жилищния корпус и взе четирима войници, за да огледат стаята на изчезналия. Леглото му беше оправено, на стената над него висеше плакат от филма „Бандата на Оушън“. Шкафчето му беше почти празно.

Рахел направи списък на личните му вещи:

Ще търсиш нещо необичайно. Нещо неочаквано, нещо липсващо или пък нещо, което не е на мястото си.

Ориана не забеляза нещо да липсва. Що се отнася до необичайно, всичко в шкафчето ѝ изглеждаше така. Борис нахлу в стаята, задъхан под тежестта на папките от административния отдел. Двамата войници, с които Йермински делеше стаята си, също служеха с него в „Елдорадо“. Единият, свързочник с английски, на име Джо, беше в градски отпуск, а другият, също свързочник, но с арабски, на име Шломо, беше дежурен в бункера, до който още нямаха достъп.

В папките, които Борис бе донесъл, бяха нарядните списъци по отдели — през последните три месеца Йермински бе поискал своя съквартирант Шломо за колега по смяна и двамата бяха давали повечето си нощни дежурства заедно. Борис откри и молбата му за задграничен отпуск. Заместник-командирът по социалните въпроси дори не си бе дал труда да говори с виртуалната му годеница поради „отдалеченост“. Един-единствен свидетел бе потвърдил предстоящата сватба — въпросният Шломо.

— Казва се Шломо Коен — обяви мрачно Томер.

С толкова често срещано име нямаше никакъв смисъл да търсят информация за него в интернет. В служебното досие на Йермински, Томер откри оплакване за умишлено увреждане на военно имущество, наказано с глоба, и две дисциплинарни нарушения, заради които се бе озовал в ареста.

Може би това търсеше тя. А можеше и да е чисто съвпадение. За да разбере, трябваше да разпита ефрейтор Шломо Коен, който засега се намираше в безопасност в затворения бункер.

Ориана погледна отново дисплея на наврана: все още нямаше одобрен достъп до отдел „Елдорадо“. Тя се обърна към хората си:

— Междувременно да прегледаме нещата на Шломо Коен.

Върнаха се в стаята. Един от военните полицаи отвори с шперц шкафчето и Рахел започна да вади и описва вещите в него, докато Борис съставяше списък. Не откриха нищо на руски език, още по-малко нещо на китайски и във всеки случай, нищо, което да го свързва с Йермински.

Плячката беше доста оскъдна:

— Можем да го арестуваме за кражба на халва от склада — заяви напълно сериозно командирът на военните полицаи.

— Ако не си забелязал — каза Ориана с нарастващо отчаяние, — не мога да го разпитам дори за дезертьорство. Не смятам, че с тази халва ще стигнем далече.

— Тоест да върнем всичко на място в шкафчето му, така ли?

Изброените и описани предмети все още бяха върху леглото на Йермински. Какво неочаквано имаше тук, какво липсваше?

— Не, отнесете всичко в джипа ми. Оставете разписка за конфискувани лични вещи на Шломо Коен и Владислав Йермински.

Тя излезе от жилищния корпус и тръгна към бункера. От разстояние забеляза офицера с очилата, който разговаряше с някого. Стори ѝ се познат и когато се доближи, вече знаеше кой е още преди да бе видяла пагоните на Зоро. Дори не се запита какво означава присъствието на заместник-началника на военното разузнаване насред пустинята.