Дълга нощ в Париж

62

Пред хотела чакаха таксита. Нейният шофьор ѝ каза, че се надявал на някой турист, който да иска да разгледа светите места в Йерусалим, или поне на достатъчно дълъг курс, за да си оправдае чакането, но след като такова миловидно момиче като нея желае да я закара само до Глилот, защо пък да не свърши едно добро дело?

Ориана не отговори. Питаше се какво ли прави Абади в този момент и дали нейните хора са ѝ оставили пица.

Беше се измъкнала на косъм. Но странно, не изпитваше облекчение, а безсилен гняв. На кого ли трябваше да докладва за случилото се, на командващия Звено 8200? На Абади? Прекалена лоялност, наистина. Щеше да информира началника на кабинета на командващия, когото познаваше лично. И без това сега нямаше как да се свърже с Абади.

Ориенталската музика по радиото прекъсна за реклами, след което започнаха новините в девет. Като основна новина бе изведено отвличането от тази сутрин: „… издирването на Янив Мейдан продължава. Според израелски източници, близки до разследването, става дума за сделка с наркотици, прераснала в насилие…“.

Ориана се запита дали всички новини, които чуваше, са пълни глупости, или само онези, за които случайно знаеше по нещо.

Таксито се влачеше едва-едва в задръстването пред голямото кръстовище на Херцлия, предизвикано от завръщането на хилядите жители на предградията от офисите им в Тел Авив. Новините се прехвърлиха на иранската заплаха, след което задъвкаха темата за опасностите от незаконната миграция. Разследва се поредният случай на умишлен палеж на домовете на палестинци в Самария… В Тел Авив тази вечер ще има временно затворени улици заради строежа на градската железница… В Яфа учителка от двуезичното училище е била нападната от маскиран извършител. Като международна новина бе застъпена поредицата от антисемитски атаки в Европа през последната седмица: в еврейско гробище в Белгия има нарисувани със спрей свастики; в Страсбург евреин с кипа е нападнат на връщане от синагога.

— Европа не е добро място за евреи — отсече дълбокомислено шофьорът.

Стигнаха до кръстовището. Ориана го помоли да спре до паметната плоча, за да не я видят от базата, че се прибира с такси. Шофьорът отказа да ѝ вземе пари, с което я накара да съжали, че не беше по-отзивчива в опитите му да завърже разговор. Преди да тръгне към караулката, тя хвърли един последен поглед към осветената джунгла от антени, опитвайки се да почерпи от тях сили или поне някакво магическо вдъхновение.