Дълга нощ в Париж

65

От всяка страна на огромното бюро, изкусно изработено от масивно дърво, имаше по няколко скрити електрически контакта и присъстващите побързаха да включат телефоните си за зареждане. Секретарят по военните въпроси не можеше да реши къде е най-доброто място около масата и понеже стаята започваше да се пълни, накрая се оказа с гръб към вратата.

В последния момент мястото на съвещанието беше променено заради големия брой участници, които продължаваха да прииждат — вместо в телавивския кабинет на министър-председателя се провеждаше в кабинета на министъра на отбраната в съседната сграда. Сред униформените служители секретарят разпозна генерал Ротелман, говорителя на ИВС, директора на Центъра за изчислителни и информационни системи „Мамрам“ и завеждащия Технологичния отдел. Всички те се придружаваха от своите помощници, шефове на кабинети и секретари. Освен него на срещата присъстваха и всичките четирима стратегически съветници на министър-председателя, както и официалният му говорител, който се придружаваше от говорителя на Министерството на отбраната. Самият премиер, както обикновено, се бе обадил, че ще закъснее и да започват без него.

Някой по-наивен от секретаря по военните въпроси би си помислил, че са извикани на спешно съвещание, за да обсъдят отвличането в Париж. Но той знаеше с кого си има работа. И наистина, още с угасването на светлините стана ясно, че презентацията е посветена на предстоящото посещение на Саул Венгер и неговата обиколка на военни обекти.

— Планирали сме му три отделни посещения, след като предишният план — говорителят на ИВС погледна секретаря по военните въпроси — се оказа неудачен.

Секретарят стоически се въздържа да отговори; наведен над бележника, той старателно си водеше записки. Старателното водене на бележки не оставаше незабелязано, както добре знае всеки свикнал да оцелява в бюрократични организации, особено ако заема длъжността секретар по военните въпроси в един от най-конфликтните периоди в историята на Генералния щаб.

И така, секретарят си записа проектопрограмата на визитата. Първа спирка: наборният център, включваща „сърдечни срещи“ с личния състав според пророческото определение на говорителя; втора спирка: военновъздушната база „Хацерим“ — преписано буквално от предложението, което лично той бе направил; третата щеше да се фокусира върху бъдещите технологии и да включва посещения в трите строго секретни бази: Центъра за изчислителни и информационни системи „Мамрам“, дирекция „Компютърно осигуряване“ и Технологичния център на Звено 8200 към Разузнавателния корпус.

Секретарят по военните въпроси продължаваше да пише.

Когато приключи, началникът на разузнаването генерал Ротелман реагира пръв:

— Колкото и голям приятел на Израел да е гостът, не мисля, че имаме право да го каним в база на Звено осем-двеста.

— Утре ще уточним подробностите — заяви началникът на кабинета на министър-председателя. — Нека поясня, че тъй като следващото му дарение е предназначено за създаване на технологии, за нас е важно да му покажем какво вършим.

Отговорът на генерал Ротелман прозвуча доста сдържано, сякаш от разстояние:

— Следващото му дарение, както и предишните са предназначени за политиците; много малка част от тях изобщо достигат до военните. Ето защо препоръчвам да бъдем внимателни.

Началникът на кабинета беше действително твърде внимателен и го доказа незабавно.

— Именно по тази причина аз поканих юрисконсулта на Министерството на отбраната да участва в днешното ни съвещание.

И действително, секретарят по военните въпроси забеляза юрисконсултът — чийто прякор в коридорите на властта е оглед на способността му да изглажда всякакви противоречия беше „Парната ютия“ — да сяда в този момент до масата.

Верен на образа, който си беше изградил, Парната ютия поиска думата с подобаваща доза резервираност:

— Първо бих желал да заявя, че съм тук в неофициално качество, тъй като по въпросите, с които се занимавате, няма нужда от правни консултации. Министър-председателят, който, както знаете, понастоящем изпълнява длъжността министър на отбраната, ме помоли чрез началника на кабинета си да ви дам малко обща информация, от каквато действително има нужда, ако се съди по току-що повдигнатия въпрос.

Такова многословие, помисли си секретарят, и такова кухо, нищо неозначаващо встъпление — и въпреки това думите на юрисконсулта отекнаха особено многозначително в смълчаната зала. Откога правото бе започнало да прониква във всеки аспект на въоръжените сили? Откога юрисконсулти се канеха на съвещания на висшето военно ръководство? Това изглеждаше толкова естествено в днешно време, че той не можеше да си спомни някога да е било различно.

— Съветът, който бих дал по случая, ако, разбира се, такъв бъде поискан от мен, а както казах, такъв не ми е искан и не би трябвало да ми бъде искан, е: да се прилага разумна и трезва преценка, при което законът е един за човека от улицата и за милиардера. В нашия случай става дума за закон за десетките посетители, които биват допускани в базите на въоръжените ни сили без каквито и да било предпазни мерки, и за дарителя, който със своята щедрост допринася неизмерима полза не само за военните, но и за болници, университети, телевизионни мрежи, за политическата система на Израел.

— Едва ли е нужно да напомням за огромния принос на Чичо Саул за нацията, за нейната икономика и особено за въоръжените ѝ сили — обади се политическият съветник към кабинета на министър-председателя, който седеше в единия ъгъл на масата.

— Би било цинизъм, граничещ с лицемерие, което е изцяло в разрез с основополагащите ценности на страната и определено в разрез със закона, ако упражним дискриминация спрямо господин Саул Венгер въз основа на политическите му възгледи, които се изразяват във възторжена подкрепа на ционизма и държавата Израел — завърши юрисконсултът. — Благодаря ви за вниманието и се надявам думите ми да са били възприети в своя истински дух и смисъл.

Нима имаше друг начин да бъдат възприети? Началникът на разузнаването току-що бе посъветван да изпълни искането на министър-председателя дори това да означава да си затвори очите, да си запуши ушите и да си стисне с два пръста носа.

Без да дочака отговор, юрисконсултът стана от мястото си и тръгна към вратата. Генерал Ротелман не реагира; изцяло погълнат от съобщенията, получени на защитения му телефон, той с нарастващо раздразнение чукаше по клавиатурата. Беше невъзможно да не мисли за драмата в Париж. Секретарят по военните въпроси отчаяно се надяваше на актуализирана информация, но не се сещаше как по-елегантно да постави въпроса пред такъв разширен форум.

Говорителят на ИВС седеше кротко на мястото си и сякаш очакваше нещо да се случи. Вратата се отвори и в залата влезе министър-председателят.

Колко удобно, записа секретарят по военните въпроси в бележника си; колко удобно, наистина — официално министър-председателят не бе присъствал на разговора за визитата на неговия знаменит спонсор.

— Здравейте всички! Моля, не ставайте — каза жизнерадостно той и сграбчи стола, който по чудо се бе оказал свободен в челото на масата. — Да разбирам ли, че сте приключили без мен и мога да си тръгвам?

Около масата се чу престорен кикот. Началникът на кабинета прочисти гърлото си.

— С говорителя на въоръжените сили и останалите участници успяхме да съставим чудесна програма за посещението, господин премиер. Имаме да доуточним само някои технически подробности, но отсега е ясно, че това ще бъде една много успешна визита.

— Браво, браво — каза министър-председателят и бързо смени темата, сякаш визитата на Саул Венгер изобщо не беше приоритет за него. — А какво става с онази история в Париж, дали и тя ще приключи успешно?

Погледът му обходи един по един участниците, докато накрая се спря върху секретаря по военните въпроси.

— Най-добрите ни хора работят по случая, господин министър-председател. С божията помощ всичко ще приключи успешно, няма съмнение.

Политическият съветник се намеси с ироничен тон:

— Ами ако господ е решил да не помага?

— В такъв случай не знам — каза със сериозно изражение секретарят по военните въпроси. — Без божията помощ нищо не се постига.

Генерал Ротелман вдигна глава от телефона си и погледна към министър-председателя.

— Уверени сме, че тази вечер ще приключим със случая.

Министър-председателят кимна с вид на човек, опитващ се да измисли някаква шега, за да разведри атмосферата. Но не се сети и стана да се сбогува с участниците, като се ръкуваше с всеки поотделно.

Беше 21:40 ч., понеделник, 16 април.