Дълга нощ в Париж

4

В Тел Авив беше малко след 12 часа, но вътре всякаква представа за времето се губеше. Огромната зала без прозорци се осветяваше ден и нощ от бели луминесцентни тръби. Стрелките на дузина взаимно противоречащи си часовници напредваха бавно върху стената; под всеки бе написано името на далечен град. Беше нечовешки студено. Макар и в разгара на лятото, дежурните войници седяха загърнати в шинелите си. През годините бяха подадени десетки сигнали до омбудсмана на въоръжените сили, но климатиците не преставаха да боботят с пълна сила; в центъра на израелското военно разузнаване здравето на компютрите имаше предимство пред това на хората.

Доклади пристигаха с главозамайваща скорост, по няколко десетки в минута, от всички звена на военното разузнаване. В 99 процента от случаите алгоритъмът ги разпределяше по съответните секции без човешка намеса. Понякога даден доклад се появяваше на екрана и тогава дежурният на съответния пост разполагаше с броени секунди, за да реши дали заслужава вниманието на началник-смяната.

Количеството данни беше огромно, компютрите бяха в състояние не просто да пресяват постъпващите доклади, но и да определят нивото им на важност в зависимост от надеждността на източника и по наличието на ключови думи. Освен това системата беше в състояние да засича такива с логическа връзка помежду им и да ги групира заедно, така че точно в 12:14 ч. екраните пред дежурния на пост №23 светнаха едновременно:

Дежурният на поста реши да не поема излишни рискове и натисна бутона за предаване на информацията нагоре по веригата. На три метра зад него върху издигнат подиум срещу огромен екран, покриващ цялата стена, седеше началник-смяната. Този ден това бе една жена сержант, на която оставаха броени дни до уволнението, така че мислите ѝ бяха насочени изцяло към предстоящата заслужена почивка по плажовете на Шри Ланка.

— На мен ми прилича на престъпление — каза тя.

— Защо му трябва на един компютърджия да се намесва в престъпна дейност? — попита дежурният. — От звеното за връзка на американците автоматично лепват на всичко, което не е свързано с палестинците, етикета „криминален мотив“. Те изобщо имат ли източник, особено пък на такова ниво на достъп?

Повечето доклади от звеното за връзка на американското разузнаване постъпваха от системите за електронно подслушване, които обикновено се управляваха от АНС. По какъв начин можеше техният дежурен изобщо да знае кое събитие е с криминален мотив и кое — заплаха за националната сигурност? Въпросите на дежурния определено бяха уместни, макар че на сержанта точно в този момент не ѝ беше до уместни въпроси. Единствените два, които бе в настроение да чуе, бяха:

„Бихте ли желали специално меню по време на полета?“ и „Можем ли да ви предложим нещо от количката с напитките?“.

— За какво ми е тази проклета история четирийсет и осем часа преди уволнението? — попита тя войника, който беше мил и ѝ се усмихна разбиращо. Тя се усмихна в отговор и натисна бутона. — Управление, тук Централа. Имаме доклад за началника, код черен, за незабавно връчване.

На последния стаж в съседната сграда на Генералния щаб двама въоръжени войници скочиха от пейката и се затичаха надолу по стълбите.