Дълга нощ в Париж

5

— Забеляза ли го по време на полета? — попита Чико. — Заради този Мейдан ли си тук?

Двамата мъже се бяха отделили от разследващите на летището и вървяха към залата за пристигащи на терминал 2А.

— Мен ме няма — заяви Абади и се обърна към представителя на израелската полиция, който замръзна на място.

Тъй като не знаеше как да реагира, Чико зарови ръка в рижата си коса.

— Да, да, разбира се — смотолеви извинително той и продължи почти шепнешком: — Франция е страната с най-висок процент неразкрити престъпления в Западния свят. Това разследване също не върви добре. Може да се наложи да се намесим.

Абади не отговори. Само сви рамене и тръгна към Леже. Кое разследване върви добре в началните си часове? Фактите бяха неясни, мотивът — неизвестен, свидетелите си противоречаха, а на мястото на инцидента не бяха останали никакви веществени доказателства. Израелската полиция едва ли би се справила по-добре.

Затова той ни най-малко не се учуди на резултатите, докладвани от дежурния инспектор на летищната полиция. Смисълът им беше пределно ясен. Пределно ясен и тотално объркващ.

— Имаме безследно изчезнал пътник израелец, Янив Мейдан, двайсет и пет годишен маркетинг мениджър, който просто се е изпарил от терминала. Свидетели твърдят, че бил отвлечен още с пристигането си от жена, която не познавал, висока блондинка в червена униформа на хотелска служителка.

— Как така отвлечен? Насила? — попита Чико.

Леже махна на летищния инспектор да обясни всичко още веднъж, но по-бавно.

Абади все още не бе решил за себе си дали комисарят е болен, или тържественото му мълчание е неговият начин да изрази недоволство.

— От наша гледна точка засега това е случай на безследно изчезнал — обясни инспекторът. — Жената е била уловена от охранителните камери при влизането си в терминала, изчакала е пристигането на пътниците от полета заедно с шофьорите и другите посрещани. Около половин час е стояла така с табелка в ръце, но не можахме да разчетем написаното име. Когато вратите към салона са се отворили и пътниците са започнали да излизат, изчезналият мъж, и това си е самата истина, сам се е приближил към нея. На записа се вижда как напълно доброволно тръгва с жената към асансьорите за паркинга.

— А защо тогава претърсвате терминала? — попита Абади. — Защо смятате, че може да е бил отвлечен?

— На първо място, заради докладите от разузнаването, че е възможно да бъде отвлечен израелски гражданин във Франция. А и вие сте тук, нали? — Той погледна Чико за потвърждение. — И втората причина…

— Втората причина…? — подсказа Абади, когато инспекторът замълча, видимо търсейки подходящите думи.

— Втората причина е, че те изчезнаха — заяви накрая французинът. — Просто изчезнаха. На записа се вижда как влизат заедно в асансьора, но нямаме данни за излизането им от него. Ето защо казвам, че двамата са изчезнали, сякаш никога не ги е имало. Предвид обстоятелствата аз докладвах на комисар Леже и решихме да предприемем разследване.

Чико се покашля драматично.

— Комисар Леже, бихте ли пояснили това пред полковник Абади, на когото в качеството му на военен вероятно му е трудно да разбере вашите твърде странни констатации?

Преди Абади да има възможност да се намеси, Леже внезапно взе думата:

— Не знам в какво качество е тук полковник Абади. Допускам, че свидетелите са се обадили в израелското посолство, което е тяхно право. Аз ви съдействам от учтивост. Ако онова, което чувате от нас, не ви харесва, имате пълно право да се върнете в посолството и да изчакате нашия доклад по установените канали.

— Нямах това предвид — каза Абади. — Искаме просто да разберем на базата на какви доказателства сте стигнали до извода, че мъжът не е изчезнал по собствено желание.

Още веднъж Леже направи знак на заместника си, който отговори:

— До паркинга водят три асансьора. Вътре в кабините няма камери, но има такива на всеки етаж, както на партера, така и долу в паркинга. Ние сравнихме записите за периода от десет минути преди до десет минути след инцидента. Двамата влизат заедно в асансьора на партерния етаж, но не излизат на нивото на паркинга. Както Янив Мейдан, така и русата жена са изчезнали без следа в асансьора, сякаш кабината ги е погълнала.

Комисар Леже хвърли на Абади един едва ли не предизвикателен поглед.

— Разбирам, че сте тук, за да говорите със свидетелите. Ще ви разреша да го направите и може би ще се сдобиете с информация, която да опровергае записа.

И той посочи великодушно с ръка към съседното помещение, откъдето вече се надигаха гневни гласове на иврит.

Беше 11:30 ч., понеделник, 16 април.