Инсценировка

2

Спектакълът на Адвоката с линкълна доставяше искрено удоволствие на Бош. Холър ловко беше разкрил за протокола всички подробности за ареста, а сега се връщаше към ахилесовата пета на делото и се канеше максимално да се възползва от нея. На Хари му се струваше, че знае защо прокурорът е мълчал през цялото време. Не можеше да промени фактите. Всичко щеше да зависи от начина, по който по-късно ги представеше пред съдията.

— Какви са тия талони за пуйки, полицай Санчес? — повтори Холър.

— Ами, в Южен Лос Анджелис има една верига супермаркети, „Литъл Джонс“ се казва, и всяка година около Деня на благодарността и Коледа ни пращат талони за безплатни пуйки. И ние ги раздаваме на хората.

— Искате да кажете, че им ги подарявате, така ли? — доизясни Холър.

— Да, подаряваме им ги — потвърди Санчес.

— Как избирате на кого да подарите талони за пуйки?

— Оглеждаме се за извършени добрини, за хора, които спазват закона.

— Например шофьори, които спазват закона за движение по пътищата.

— Точно така.

— Значи в този случай сте спрели господин Хенеган, защото правилно е завил на червен светофар, така ли?

— Да.

— С други думи, сте спрели господин Хенеган, защото не е нарушил закона.

Санчес пак погледна прокурора с надежда за някаква подкрепа, но след като не получи такава, се помъчи да се справи сам.

— Не знаехме, че е нарушител, докато съучастникът му не побягна и не открихме наркотика и парите.

Даже Бош виждаше, че това твърдение е смехотворно. Обаче Холър нямаше намерение да го остави току-така.

— Полицай Санчес, задавам ви съвсем конкретен въпрос — продължи той. — Преди да включите лампата и сирената на патрулката, за да спрете господин Хенеган, вие не сте видели той да извършва нещо нередно, нещо незаконно. Така ли е?

— Така е — измърмори свидетелят.

— Моля, отговорете ясно за протокола — настоя Холър.

— Да, така е — измъчено, но високо повтори Санчес.

— Нямам повече въпроси, ваша чест.

Съдията попита прокурора, когото нарече „господин Райт“, дали ще подложи свидетеля на кръстосан разпит и Райт предпочете да се въздържи. Фактите си бяха факти и каквото и да попиташе, нямаше да ги промени. Йерид освободи полицай Санчес и се обърна към защитата.

— Това изслушване се провежда по ваше искане, господин Холър. Готов ли сте да изложите тезата си?

Последва кратък спор. Мики отговори, че е готов за устно изложение, докато Райт предложи да подадат тезите си в писмен вид. Йерид отсъди в полза на Холър и заяви, че първо щял да ги изслуша и после да реши дали се налага да подават писмени изложения.

Холър се изправи и застана на катедрата между масите на обвинението и защитата.

— Ще бъда кратък, ваша чест, тъй като смятам, че фактите по това дело са пределно ясни. Както и да ги погледнем, основанието за спирането на колата не само не е достатъчно, а направо липсва. Господин Хенеган е спазвал закона за движение по пътищата и по никакъв начин не се е държал подозрително, когато полицай Санчес и неговият партньор са му сигнализирали и са го принудили да отбие.

Адвокатът сведе поглед към юридическия том, който беше донесъл със себе си на катедрата, и продължи:

— Ваша чест, Четвъртата поправка изисква обиск и задържане да се извършват със съдебна заповед, издадена въз основа на достатъчно основание. За заповедта обаче има изключения по силата на делото „Тери срещу Охайо“ и едно от тези изключения гласи, че превозно средство може да бъде спряно, ако органите разполагат с достатъчно основание да смятат, че е извършено нарушение, или имат основателно подозрение, че пътуващите в превозното средство извършват престъпление. В този случай не е налице нито едно от изискванията за такова спиране. Четвъртата поправка налага строги ограничения на държавата при упражняването на нейните правомощия. Раздаването на талони за пуйки не е валидно упражняване на конституционни правомощия. Господин Хенеган не е извършил пътнотранспортно нарушение и според признанието на арестувалия го полицай е спазвал закона за движение по пътищата, когато са го принудили да отбие. Няма значение какво са открили в багажника на колата му по-късно. Полицията е потъпкала правото му на защита от незаконен обиск и арест.

Холър направи пауза може би обмисляше дали се налага да каже още нещо.

— Освен това — накрая прибави той — едночасовият престой на окования в белезници господин Хенеган на задната седалка на патрулния автомобил на полицай Санчес представлява арест без съдебна заповед или достатъчно основание също в нарушение на правото му на защита от незаконен обиск и задържане. Незаконно получено доказателство, ваша чест. Спирането е извършено в нарушение на Четвъртата поправка. Следователно е незаконно всичко, което произтича от него. Благодаря ви.

Холър се върна при стола си и седна. Клиентът му не показваше никакви признаци, че е слушал или разбрал доводите на адвоката.

— Господин Райт? — обърна се съдията към прокурора.

Райт се изправи и неохотно отиде на катедрата. Бош нямаше правно образование, но отлично познаваше закона и виждаше, че обвинението срещу Хенеган е разклатено.

— Ваша чест — започна прокурорът. — Полицията всеки божи ден осъществява така наречените „контакти с граждани“, някои от които водят до арести. Както казва в „Тери срещу Охайо“ Върховният съд, „не всички контакти между полицаи и граждани водят до задържане на лица“. В този случай се касае за „контакт с граждани“, чието намерение е било да бъде възнаградено доброто поведение. Бягството на возилото се в колата на обвиняемия лице обаче е довело до ново развитие и е дало достатъчно основание за действията на полицаите. Това напълно е променило нещата.

Райт погледна записките в бележника си и след като откри каквото търсеше, продължи:

— Обвиняемият е наркопласьор. Добрите намерения на полицаите не бива да попречат на делото да се даде ход. В това отношение съдът има широка свобода на действие и полицай Санчес и неговият партньор не трябва да бъдат наказани, задето са изпълнили своя дълг.

Прокурорът се върна на мястото си. Бош знаеше, че с изложението си той всъщност се оставя на милостта на съда. Холър се изправи да отговори.

— Ваша чест, ако позволите, ще внеса едно уточнение. Господин Райт греши. Той цитира делото „Тери срещу Охайо“, обаче пропусна това, че ограничаването на свободата на гражданин със сила или проява на власт от страна на полицай означава задържане. Господин Райт премества момента на задържане спрямо достатъчното основание все едно си играе със сметачна линия. Той твърди, че преди лицето да скочи от колата на господин Хенеган и да възникне достатъчно основание, не е имало задържане. Само че тази логика просто е грешна, ваша чест. Полицай Санчес е принудил господин Хенеган да отбие, като му е сигнализирал. А за извършване на арест е нужно достатъчно основание. Гражданите имат право да пътуват и да се придвижват безпрепятствено из страната. Принудителното спиране на гражданин е равносилно на задържане и нарушаване на неговата свобода. В заключение, талонът за пуйка не е достатъчно основание, ваша чест. Благодаря ви.

Холър си седна. Райт повече не взе думата. Беше изложил тезата си и нямаше какво да прибави.

Съдия Йерид отново се наведе напред и се прокашля директно в микрофона — звукът изкънтя като гръм в съдебната зала. Хенеган сепнато се поизправи — наистина беше спал по време на изслушването, от което зависеше свободата му.

— Извинявам се — каза Йерид, след като екотът заглъхна. — След като изслуша свидетелските показания и изложенията, съдът удовлетворява искането на защитата. Веществените доказателства, открити в багажника на…

— Ваша чест! — извика Райт и скочи от мястото си. — Разяснение.

И разпери широко ръце, сякаш изненадан от решението, въпреки че нямаше как да не е знаел какво ще последва.

— Ваша чест, без веществените доказателства от багажника на колата обвинението се обезсмисля. — Искате да кажете, че зачерквате наркотика и парите, така ли?

— Точно това искам да кажа, господин Райт. Не е имало достатъчно основание за спирането на колата. Както подчерта господин Холър, всичко, което произтича от него, е незаконно.

Прокурорът насочи показалец към Хенеган.

— Ваша чест, този човек е наркопласьор. Той е един от виновниците за чумата, измъчваща нашия град, нашето общество. А вие го пускате да…

— Господин Райт! — изръмжа в микрофона съдията. — Недейте да обвинявате съда за недостатъците на обвинението.

— Прокуратурата ще обжалва решението в рамките на едно денонощие.

— Това е нейно право. Ще ми е извънредно любопитно да видя как ще заобиколите Четвъртата поправка.

Райт сведе глава. Холър използва момента да се изправи и да сипе сол в раните на прокурора.

— Ваша чест, бих желал да внеса искане за сваляне на обвиненията срещу моя клиент. В тяхна подкрепа вече няма никакви доказателства.

Йерид кимна. Очакваше го. Реши все пак да прояви известна милост към прокурора.

— Ще го имам предвид, господин Холър, и ще видя дали прокуратурата наистина ще обжалва решението. Нещо друго?

— Не, ваша чест — отвърна Райт.

— Да, ваша чест — каза адвокатът. — На клиента ми е определена гаранция в размер на половин милион долара и по тази причина в момента е под арест. Моля да бъде освободен с оглед на предстоящото обжалване или прекратяване на делото.

— Възразявам — заяви Райт. — Съучастникът на този човек е избягал. Каква е гаранцията, че и Хенеган няма да направи същото? Както казах, прокуратурата ще обжалва решението на съда.

— Да, действително вече го казахте — саркастично рече съдията. — Ще имам предвид и въпроса за гаранцията. Да видим как ще процедира прокуратурата. Ако прекалено се забави, винаги можете да внесете исканията си, господин Холър.

С това даваше на Райт да разбере, че ще вземе мерки, ако прокурорът действа прекалено мудно.

— Ако това е всичко, закривам заседанието — каза Йерид. Изчака малко, за да се увери, че страните не възразяват, после се изправи и излезе през вратата зад бюрото на стенографката.

Бош гледаше как Холър потупва Хенеган по рамото и се навежда, за да обясни на клиента си колко голяма победа е извоювал току-що. Хари знаеше, че решението на съда не означава, че подсъдимият ще бъде освободен на момента. Нищо подобно. Сега щяха да започнат пазарлъците. Обвинението несъмнено беше доста куцо, но докато Хенеган се намираше зад решетките, все още имаше шанс прокурорът да постигне нещо в своя полза. Райт можеше да предложи обвинение в по-дребно престъпление в замяна на самопризнание. Хенеган щеше да лежи месеци вместо години, а прокуратурата пак щеше да спечели делото.

Бош беше наясно, че нещата стават така. Законът можеше да се заобиколи. Щом в играта участваха юристи, винаги можеше да се сключи сделка. Наясно беше и съдията. Обвинението бе неубедително. Всички в съдебната зала знаеха, че Хенеган е наркопласьор. Само че при ареста бяха допуснати нарушения и съответно веществените доказателства не бяха законни. Като оставяше подсъдимия в затвора, Йерид даваше на страните възможност да постигнат решение, което да не позволи един наркопласьор да се измъкне безнаказано.

Райт припряно си събра багажа и си тръгна. На път към изхода спря при Холър и измърмори, че щял да му се обади.

Адвокатът му кимна и едва сега забеляза Бош. Набързо приключи разговора си с обвиняемия и съдебният пристав отведе Хенеган.

Скоро Холър се появи навън, където седеше и го чакаше Хари.

— На каква част от делото присъства? — попита Холър.

— Видях достатъчно. Май трябва да те поздравя.

Холър кимна.

— Честно казано, такова нещо не се случва често. Сигурно мога да преброя на пръстите на двете си ръце случаите, в които съм успявал да елиминирам веществените доказателства от делото.

— Каза ли го на клиента си?

— Тънкостите на закона някак си му убягват. Интересува го само кога ще го пуснат.