Инсценировка

5

Бош и Скинър се срещнаха във „Фактъри Кичън“ на Аламеда Стрийт, модерен италиански ресторант в Артс Дистрикт. Заведение точно по неин вкус. Менюто също избра тя — неговите предложения бяха категорично отхвърлени.

Беше претъпкано и глъчката отекваше сред тухлените стени на старата фабрика. Определено неподходящо място да обсъждат прекратяването на една връзка, ала те направиха тъкмо това.

Докато си поделяха плато талятели с патешко рагу, Скинър го информира, че нямат бъдеще като двойка. Репортерка с близо трийсетгодишен стаж в отразяването на полицията и политиката, тя имаше прям и понякога рязък стил в обсъждането на каквато и да е тема, включително любовта и удовлетворяването на собствените и потребности. Каза му, че се е променил. Бил прекалено погълнат от края на кариерата си и от търсенето на новото си място като цивилен, за да отдава приоритет на връзката им.

— Мисля, че трябва да се отдръпна и да те оставя да си подредиш живота, Хари — завърши Вирджиния.

Бош кимна. Не го изненадаха нито думите, нито аргументите и. Някак си знаеше, че тяхната връзка, датираща от по-малко от година, няма да я бъде. Бяха започнали във възбудата и енергията на едно разследване, което провеждаше той, и един политически скандал, за който пишеше тя. Тези две неща бяха в сърцето на отношенията им. След като тях вече ги нямаше, двамата трябваше да се запитат какво изобщо ги свързва.

Скинър протегна ръка и тъжно го погали по бузата.

— Аз съм само с няколко години по-млада от теб. Същото ще се случи и с мен.

— Не, ти няма да имаш такъв проблем — възрази Хари. — Твоята професия е да разказваш истории. Винаги ще има нужда някой да разказва истории.

След вечерята застанаха прегърнати навън, докато чакаха да им докарат колите. Обещаха си да останат във връзка, макар да знаеха, че това са празни думи.