Инсценировка

49

Наложи се да преместят Бош в заседателната зала, за да прослушат записа от джиесема му, заради навалицата от следователи и началници, които трябваше да чуят четирийсет и две минутния аудиоразказ за случилото се в кабинета на д-р Шубърт. Естествено, присъстваха Сътън, Шмит и Корнел, както и двама детективи от звеното на ЛАПУ за разследване на полицейска стрелба и една следователка от отдел „Вътрешна сигурност“.

Следователката от ВС се оказа Нанси Менденхол. Бош я познаваше от времето, когато още работеше в Управлението, и я смяташе за добра и честна жена. Присъствието й в групата около овалната маса му се стори добър признак. Знаеше, че тя ще слуша внимателно и ще постъпи по съвест — стига да й позволяха. В залата се намираше и капитан Рон Елингтън, началник на Бюрото за професионални стандарти в ЛАПУ, в което влизаше и отдел „Вътрешна сигурност“. Той щеше да напише доклада за „подвизите“ на Елис и Лонг, който щеше да бъде пратен на началника на полицията и Полицейската комисия.

Въпреки че местопрестъплението се намираше в юрисдикцията на Шерифското управление, разследването щеше да се води съвместно от двете ведомства заради участието на Елис и Лонг. Сътън направи това разяснение, след като всички се настаниха около масата. Той съобщи също, че имало запис на престрелката и искал присъстващите първи да го чуят. Накрая покани Бош да коментира записа, когато се налага.

Включиха джиесема на високоговорител и стартираха файла. От време на време Хари го спираше и описваше случващото се или подчертаваше, че отговорите на Шубърт се потвърждават от резултатите от разследването на убийството на Александра Паркс и другите престъпления. Единствено Менденхол си водеше бележки. Останалите само слушаха и понякога прекъсваха Хари, ако не искаха да им тълкува значението на разговора, проведен в кабинета на пластичния хирург.

Някъде по средата на записа на дисплея се изписа името на Мики Холър, който звънеше на Бош.

— Това е моят адвокат — поясни Хари. — Да отговоря ли?

— Давай — кимна Сътън. — Бъди кратък.

Бош се изправи и излезе с телефона си в коридора, за да не разговаря пред групата.

— Прослушах записа. Слава богу, че си добре, братко — каза Холър.

— Да, малко оставаше. Тъкмо съм им го пуснал в зала, пълна с ченгета и от Шерифството, и от ЛАПУ.

Последва пауза, докато адвокатът обмисляше тази информация.

— Не съм сигурен, че това е правилен ход — каза накрая.

— Това е единственият възможен ход — увери го Хари. — И е единственият начин тази вечер да си тръгна оттука. Пък и вътре има поне двама души, на които имам доверие. По един от двете служби.

— Е, записът несъмнено отговаря на всички въпроси. Искам колкото може по-скоро да направя постъпки по девет-девет-пет. Веднага след това ще пуснат ДК. Ти успя бе, човек! Оказах се абсолютно прав за тебе, мама му стара!

— Добре де, ще видим.

Бош знаеше, че постъпките по член 995 от Наказателния кодекс по същество представляват молба до съда да промени разпорежданията си въз основа на нови доказателства по делото. Трябваше да се подаде до същия съдия, който по време на предварителното разглеждане е взел решение за даване ход на делото срещу Дей’Куан Фостър.

— Къде си, в Уитиър или в Западен Холивуд? — попита Холър.

— В участъка в Западен Холивуд. Същата тайфа като преди, само че този път има още неколцина от ЛАПУ.

— Басирам се, че не са много радостни.

— Да, не изглеждат щастливи. Елис и Лонг са техни хора.

Сътън надникна от заседателната зала и даде знак с пръст на Бош да приключва. Хари кимна и вдигна показалец. Само секунда.

— Налага ли се да дойда да сритам някой задник? — предложи Холър.

— Засега не — отвърна Бош. — Чакай да видим как ще се развият нещата. Ще те повикам, ако ми потрябваш.

— Добре, ама не забравяй какво ти казах предишния път. Те вече не са ти приятели, Хари, и определено не са приятели на Дей’Куан Фостър. Пази се.

— Ясно.

Бош затвори и се върна вътре.

Прослушването продължи и на трийсет и четвъртата минута напрежението осезаемо се усили, когато на записа Бош попита: „Останал ли е някой в сградата?“

До този момент от разговора с Шубърт Хари общо взето си беше мълчал, но сега се чувстваше длъжен да описва какво се случва в кабинета. Записът бе чист в радиус от около метър и осемдесет. По-далечните шумове и гласове звучаха по-приглушено и неясно. Той се опитваше да дава съвсем кратки пояснения, за да не пречи на присъстващите да слушат.

— Чухме шум като от затваряща се врата в коридора…

— Аз се вслушвах до вратата на кабинета и чух единия от тях да казва: „Чисто е“. Разбрах, че са навън и ни търсят…

— Прекатурих бюрото настрани, понеже отначало мислех да го използвам като защита…

— Първите три изстрела даде Елис — в Шубърт. Докторът беше вдигнал ръце и не ги заплашваше с нищо. Елис го простреля три пъти. Това после бях аз — извиках и открих огън. Четири изстрела, струва ми се. И след това още два, когато Елис започна да отстъпва, като се криеше зад Лонг като зад щит…

Записът свърши с телефонния разговор между Бош и помощник-шерифа. Насядалите около масата следователи потънаха в дълбоко мълчание. Хари забеляза, че Корнел клати глава и се отпуска назад с пренебрежително изражение.

— Какво? — попита Бош. — Да не би да продължите да твърдите, че убиецът е Фостър?

Корнел посочи джиесема в средата на масата.

— Знаеш ли какво е това? Само думи — нямаш нищо никакви доказателства не свързват пряко тия двамата с Паркс. И да не забравяме, че ти си човекът, който съди собственото си Управление, и затова си готов на всичко, за да го поставиш в неловко положение.

Сега беше ред на Бош да поклати пренебрежително глава. Погледна Сътън, който все още седеше в същата поза като по време на прослушването на записа, наведен напред и със сключени върху масата пръсти. Сега протегна ръка, посочи телефона с показалец и каза:

— Искам да ми пратиш файла.

— И на мен — прибави Менденхол.

Бош кимна и взе джиесема си. Прехвърли копие на файла със записа в имейл съобщение и подаде телефона на Сътън, за да въведе адреса си. Същата процедура се повтори и със следователката от Вътрешна сигурност.

— Сега какво? — попита Хари накрая.

— Можеш да си вървиш — заяви Сътън.

Корнел махна недоволно с ръка, но Сътън не му обърна внимание, а каза:

— Направи ни една услуга, Хари. Пред участъка се е събрала тълпа от телевизиите, правят репортажи за новините в единайсет. Не разговаряй с тях за това, а? Няма да е от полза за никой.

Бош се изправи и прибра джиесема в джоба си.

— Не се бой — каза успокоително. — Ами останалите ми вещи? Портфейлът, пистолетът, колата?

Сътън се намръщи.

— Ъъъ, ще си получиш портфейла. Колата и пистолета ще се наложи да задържим засега. Ще трябва да направим пълна балистична експертиза и за тази цел ще се нуждаем от оръжието. В момента медицинският център е ограден с жълти ленти и се смята за местопрестъпление. Ще имаме още няколко часа работа там. Става ли да ти върнем колата утре сутрин?

— Няма проблем. Вкъщи имам друга.

Вкъщи имаше и друг пистолет, но не го спомена.

Менденхол също стана от масата, прибра бележника си в кожена раница, която и служеше едновременно за дамска чанта и куфарче, а вътре навярно носеше и служебното си оръжие.

— Аз мога да те закарам — предложи тя.