Инсценировка

55

Сцената в коридора пред залата беше запазена за Холър. Ландрет си тръгна веднага. Както и Корнел и Харик. Фостър трябваше да изтърпи формалната процедура по освобождаването, която щеше да отнеме поне още два часа. Оставаше адвокатът. Репортери от цял свят го наобиколиха в развълнувано море от камери, диктофони и микрофони. Беше като бейзболиста, отбелязал заключителния хоумрън на световното първенство. Бяха го обкръжили в три редици и той непрекъснато се въртеше, поглеждаше нагоре или надолу, позволяваше на всеки да му задава въпроси, за да чуе неговите мъдри и понякога иронични отговори. Докато говореше, Мики им раздаваше визитките си, за да е сигурен, че няма да сбъркат името му. Най-добрата реклама е безплатната.

Бош стоеше настрани с дъщеря си и гледаше спектакъла.

— Невероятно е! — отбеляза Мади.

— Внимавай в картинката — предупреди я Хари. — Един адвокат в семейството стига.

— Може ли да отида да послушам?

— Естествено, само гледай ония акули да не те изядат. Готови са да разкъсат за парче подхвърлена информация.

Мади подбели очи и тръгна към навалицата от репортери.

Бош се огледа и видя, че Менденхол стои на няколко метра от него сред друга група зрители. Медийното зрелище явно хипнотизираше и следователката. Хари отиде при нея и двамата се заговориха, без да откъсват очи от театъра.

— Благодаря ти, че дойде — каза той.

— Не бих го пропуснала за нищо на света. Между другото, дъщеря ти много се гордее с теб. Личи си.

— Засега.

— Не, завинаги.

Той се усмихна и кимна. Надяваше се.

— Дано телефонния ти номер да го няма в указателя — прибави Менденхол. — Много хора ще търсят и теб, и Холър. Всички невинни, погълнати от съдебната система.

Бош поклати глава.

— Аз приключих.

— Сериозно? — учуди се тя. — И какво ще правиш?

Хари сви рамене и се замисли за миг. После извърна очи от разиграващия се цирк и я погледна.

— Имам един стар „Харли Дейвидсън“, модел хиляда деветстотин и петдесета. Чака да му монтирам карбуратора. Всъщност чака да му сменя адски много неща. Това ще правя. Същият е като оня, дето кара Лий Марвин в „Дивият“. Гледала ли си го?

— Надали.

— Караш ли мотор, Менденхол?

Сега беше неин ред да откъсне поглед от навалицата и да се обърне към него.

— Отдавна не съм карала.

— И аз. Дай ми две седмици и ще ти се обадя. Ще се повозим.

— С удоволствие.

Бош кимна и тръгна към дъщеря си. Беше време да се прибират у дома.