Инсценировка

22

„Истсайд Лъв“ беше на ъгъл и на външната стена имаше изображение на стар мексикански китарист с бели мустаци и сомбреро. През годините Бош стотици пъти беше минавал с кола оттам, но никога не се бе отбивал в скъпарското заведение, любимо на латино хипстърите, които постепенно преобразяваха Бойл Хайтс.

На бара в центъра на помещението се тъпчеха по два-три реда клиенти, повечето от които се обърнаха, за да измерят с поглед новодошлия. От колоните дънеше Лос Лобос8, пееха за противен дъжд, който се леел като из ведро. Бош потърси с очи Сото и я откри да седи сама на маса в задния ъгъл. Насочи се към нея и се настани на срещуположния стол.

— Не те мислех за хипстърка — отбеляза Хари. — Струваше ми се по на място в „Лас Паломас“.

„Лас Паломас“ беше съседната кръчма, посещавана от клиенти от работническата класа, заведение с по-ярко осветление и по-силни напитки. Бош беше ходил там няколко пъти да издирва разни хора.

Думите му разсмяха Сото.

— Понякога ходя и там, ама не много често.

Вече беше поръчала две бутилки „Модело“9. Надигнаха шишетата и се чукнаха.

— Благодаря ти, че се съгласи да се видим — високо каза Хари в момента, в който музиката утихна.

Това отново привлече вниманието към него и двамата със Сото се засмяха.

Сото изглеждаше добре. Носеше косата си пусната и беше по черна риза без ръкави и избелели дънки. Татуировките, които нямаше право да показва в службата, изпъкваха на гладките и кафяви ръце. От вътрешната страна на лявата й предмишница имаше списък с имената на нейни починали приятели от младостта й в Уестлейк, а около десния й бицепс се виеше наниз испански думи, написани с шрифт, който приличаше на бодлива тел.

— Човек направо не може да намери място за паркиране — оплака се Бош. — Не забелязах колата ти отзад.

— Дойдох с „Юбер“ — отвърна тя. — Ако ме хванат да шофирам след употреба на алкохол, ще ми отнемат детективската карта и ще ме върнат да патрулирам по улиците.

Вдигнаха тост за това и отпиха по глътка бира.

— „Юбер“, това беше оная работа с такситата, нали? — осведоми се Бош.

— Да, това е ап, Хари. Трябва да го пробваш.

— Непременно. Какво е „ап“?

Тя се усмихна. Знаеше, че бившият и партньор е наясно какво е „ап“, но и че никога няма да опита нито „Юбер“, нито каквото и да е друго приложение.

— Е, нали щеше да ме разпитваш?

— Да, имам само още няколко въпроса за…

— Няма нужда. Направо можеш да прегледаш дневника.

Сото вдигна от свободния стол до себе си червена чанта, сложи я на масата и извади дебел син класьор, в каквито в ЛАПУ събираха следствените материали. Хари не разбираше нито как, нито защо се е озовал у нея.

— Това делото на Алън ли е?

— Да — потвърди Лусия. — Взех го назаем от бюрото на Али, след като той си тръгна.

Бош се смая. Нейното провинение беше много по-сериозно от онова, за което го бяха отстранили от служба и в крайна сметка го бяха принудили да напусне Управлението.

— Не трябваше да го правиш, Лусия. Най-малко искам заради мене да провалиш цялата си кариера. Ти…

— Спокойно, Хари — прекъсна го Сото. — Той изобщо няма да научи. Прегледай го сега и после ще го върна. Пък и той също е в провинение. Трябваше да го заключи в касата.

— Не ми пука за него. Искаш да кажеш, че на няколко бири ще отидеш и просто ще го върнеш на бюрото му, така ли?

— Да, защо не?

— Поемаш голям риск, Лусия. Не искам да ми тежи на съвестта, ако се случи нещо. Стига и това, че вече си го взела. Аз само щях да ти задам няколко изясняващи въпроса, нищо повече.

Тя кимна, както винаги правеше дъщеря му, когато Бош я мъмреше. Сото беше по-голяма от Мади с десет години, но понякога разликата не си личеше. Постъпката й бе глупава.

— Виж, Хари, миналата година ти пое голям риск заради мен, когато бяхме партньори. Длъжница съм ти и се радвам, че мога да ти услужа. Хайде да престанем да говорим за това. Потърси каквото ти трябва. Имам ти доверие. Знам, че работиш за адвокат, обаче ти вярвам, че се стремиш да откриеш истината, каквато и да е тя.

Беше негов ред да й отговори с кимване. Бош се пресегна и бавно притегли класьора към себе си. Музиката отново кънтеше, този път песен на испански с акомпанимент на духови инструменти.

— Хайде да се преместим в колата ми — предложи той. — Тук е прекалено шумно и ми пречи да мисля.

Сото се усмихна и поклати глава.

— Истински старец. Е, да вървим.

Хари отпи още една глътка бира и се изправи.