Инсценировка

51

Елис чакаше в мрака. Единствено бледото сияние на телефонния дисплей хвърляше синкаво отражение върху лицето му. Чакаше да се погрижи за последната подробност преди да изчезне. Неговият последен щрих, последната му декларация на това място, което толкова много го беше променило.

Отвори новините и препрочете репортажа. Съдържаше само отделни факти и не го бяха актуализирали през последните два часа. Елис знаеше, че през нощта няма да има нищо повече. Бяха насрочили пресконференцията за сутринта, когато шерифът и началникът на полицията заедно щяха да направят изявление пред медиите. Замисли се дали да не поостане и да го гледа на живо по местната телевизия, да види как ще се опита да го извърти началникът. Ала инстинктът му за самосъхранение надделя. Трябваше да използва оставащите часове, за да се отдалечи максимално от града. От този грозен град, който изпразва хората и ги покварява до мозъка на костите.

А и можеше да научи всичко от пресата. Историята несъмнено щеше да получи отзвук в цялата страна. Особено след като откриеха Бош. И близначките.

Замисли се за близначките. Те не бяха гледали новините. Не знаеха и не очакваха нищо от него. Дори когато видяха пистолета в ръката му, решиха, че иска да ги защити от някаква външна заплаха. И умряха с това убеждение.

Отвори фотоприложението на телефона си и влезе в архива. Беше направил три снимки на заспалите вечен сън близначки, но сега осъзна, че на тях не става ясно дали са мъртви. Лицата им бяха оформени и изпънати с толкова много пластични операции, че изглеждаха замръзнали и в живота, и в смъртта.

След малко пак отвори новините. Все още нищо ново за събитията в кабинета на Шубърт. Дори нямаше информация за Лонг. До този момент бяха съобщили само, че е жив и е приет в „Сидърс“ „в критично състояние“.

Всъщност не бяха обявили публично името на партньора му. В репортажите се казваше само, че е полицай от Нравствения отдел в ЛАПУ, който не е изпълнявал служебни задължения по време на престрелката. Не се обясняваше какво е правел в медицинския център, където се бяха развили събитията.

Не се споменаваше и за Елис. Нито дума, че го издирват и че изобщо е бил на местопрестъплението. Всичко това щеше да излезе наяве сутринта, когато началникът на полицията се изправеше пред медиите и се опиташе да замаже поредния случай на полицейска корупция.

Зачуди се с колко време разполага преди Лонг да пропее. Не се съмняваше, че това все някога ще се случи. Лонг беше слабият. Поддаваше се на манипулиране. Тъкмо затова го бе избрал Елис. Ала сега щяха да го манипулират други. Следователите. Юристите. Щяха да го изцедят, да го пречупят и после да му покажат светлина в края на тунела. Той щеше да се хване. Светлината нямаше да е истинска, но Лонг нямаше да го знае.

Елис за пореден път обмисли положението си. Дали някога се беше изпускал пред Лонг за плана си за бягство? Всичко се обезсмисляше, ако някой научеше за него. Не, Лонг не знаеше нищо. Елис можеше да е спокоен.