Инсценировка

40

Елис беше в новия апартамент при близначките. Гледаше записите от деня, търсеше нов перспективен проект. Лонг му позвъни по резервния джиесем.

— Беше прав — каза му. — Бош току-що се появи. Май се налага да дойдеш.

Едното от момичетата седеше на дивана и се лакираше. Другото спеше, защото предишната нощ се беше преуморило от работа. Елис отиде в кухнята, за да говори спокойно.

— Какво прави? — попита той.

— Ами, например, облече си костюм и си сложи връзка — отвърна Лонг.

— Иска да прилича на детектив. Друго?

— Носи папка.

— Къде е в момента?

— В гаража, облегнал се е на кола, която прилича на необозначен автомобил. Трябва да дойдеш. Май ще става нещо.

— Явно ще ходи някъде сам.

Елис се замисли как най-добре да го отиграят.

— Чуваш ли ме? — попита Лонг.

— Да. Виждаш ли дали е въоръжен?

— Ъъъ… да, въоръжен е. На левия хълбок. Сакото му е издуто.

— Трябва да го имаме предвид. И сигурен ли си, че не те е видял?

— Не бе, човек, той мина точно покрай мене.

— С черокито ли?

— Не, сега е с крайслер. Сигурно е взет под наем.

Елис отново потъна в мълчание. Бош знаеше, че следят джипа му. Дали знаеше и че наблюдават Шубърт?

— Ще дойдеш ли? — настоя Лонг.

— Да.

Елис затвори и се върна в дневната.