Инсценировка

53

Бош скоро беше наказан за решението си да не излъже, че Елис е признал за извършеното от тях двамата с Лонг убийство на Александра Паркс. През дните след смъртта на ченгето от Нравствения отдел Шерифското управление се влачеше със следствието и обвинението срещу Дей’Куан Фостър в убийството на Паркс не бе свалено. Обвиниха Лонг в редица престъпления, сред които убийството на д-р Джордж Шубърт — по силата на закона за убийство по време на извършване на друго престъпление той щеше да носи отговорността и за действията на своя съучастник. Ала официалната позиция по делото за убийството на Паркс остана непроменена. Шерифското управление отказваше да се съгласи, че обвинението срещу Фостър е резултат от сложна инсценировка, организирана от Елис и Лонг.

За това бяха виновни бюрокрацията, политиката и неспособността на обществените институции смирено да признаят грешките си. Двете правоохранителни ведомства се бавеха и не даваха изявления за процедурата, която наричаха „текущо съвместно разследване на връзката между убийствата на Александра Паркс, Джеймс Алън, Питър и Пол Нгуен и Джордж Шубърт“. В него се включваше и умъртвяването на Дебора Стовал и Джозет Леру, известни в порномрежата с професионалните си псевдоними Ашли Бомбата и Ани Палавницата. И Фостър през цялото време оставаше в лосанджелиския окръжен затвор без право на освобождаване под гаранция.

Правоохранителните органи може и да страдаха от инерция, но адвокатът на Фостър развиваше трескава дейност. След като не свалиха веднага обвинението срещу клиента му в резултат от смъртта на Елис и съдебното преследване срещу Лонг, Мики Холър направи спешни постъпки по член 995 от Наказателния кодекс за промяна на решението, взето по време на предварителното разглеждане, въз основа на многобройни нови доказателства по делото. След една седмица, в четвъртък, когато температурата в центъра гонеше двайсет и седем градуса още в осем сутринта, Мики Холър се изправи пред съдия Джоузеф Саквил в отдел 114 на Съдебната палата.

Едно нещо се различаваше от предишния път, когато Бош беше видял Холър в съда — сега Хари също участваше в делото. Мики щеше да го призове като свой единствен свидетел и да го използва, за да представи записа от разговора и престрелката в кабинета на Шубърт. Освен това щеше да го помоли да опише подробно своето разследване на убийството на Паркс и неговата връзка с убийството на Джеймс Алън.

Фостър нямаше да бъде призован на свидетелската скамейка. Всяка грешна стъпка в неговите показания можеше да се използва срещу него на процеса, ако съдията отхвърлеше искането на Холър да промени решението от предварителното разглеждане. Когато описваше разследването си, Бош щеше да изложи и подробностите за алибито на обвиняемия. Над трийсетгодишният опит на Хари в даване на свидетелски показания предопределяше избора му пред Фостър.

Показанията на Бош бяха грижливо подготвени от Холър през двата дни преди съдебното заседание. Адвокатът се погрижи те изчерпателно да разкрият версията на защитата, че Фостър е бил накиснат, като за целта е използвана негова ДНК, получена от Елис и Лонг чрез Джеймс Алън. Елис и Алън бяха мъртви, а Лонг отказваше да сътрудничи на следователите. Затова цялата тежест падаше върху Бош.

Съдебната зала се пръскаше по шевовете от публика. Делото беше набъбнало и включваше седем убийства, плюс оправданото убийство на полицая от ЛАПУ Дон Елис. С тези общо осем убити това беше най-голямото събитие в града и привличаше цялото внимание на пресата. Репортери от местни, национални и чуждестранни медии препълваха галерията, наред с юристи и следователи, свързани с отделни елементи от делото, и всевъзможни случайни зрители. Дъщерята на Бош седеше на първия ред зад масата на защитата, въпреки че това беше един от последните й оставащи дни в гимназията. До нея бе Менденхол, която също проявяваше основателен интерес към изхода от разглеждането на делото. Отсъстваше обаче семейството на Фостър. Той беше помолил Холър да не казва на жена му за заседанието от страх, че тя ще чуе показанията за начина му на живот и това ще застраши брака му. Навярно нямаше как да го скрие от нея, но поне нямаше да е в залата, когато се съобщават подробностите.

Непосредствено зад масата на обвинението седеше овдовелият помощник-шериф Харик в пълна униформа. От двете му страни бяха други двама униформени помощник-шерифи, дошли да подкрепят своя колега и тройно да подчертаят посланието до съдията, че съпругът категорично стои зад заключението от разследването на Шерифското управление, което все още обвинително сочеше Дей’Куан Фостър.

Докато наблюдаваше от свидетелската скамейка, Бош от време на време се питаше дали Холър играе за пред съдията или за пред медиите. Той задаваше поредния въпрос и когато прокурорът възразяваше, първо поглеждаше Саквил и после се обръщаше към репортерите в галерията.

От Окръжна прокуратура бяха пратили на това разглеждане Брад Ландрет. Той заместваше Елън Таскър — официално, защото заседанието съвпадало с дело, което тя довършвала. Според вътрешна информация обаче в прокуратурата обявили случая за безнадежден и го взели от една от своите най-добри прокурорки, за да не пострада репутацията й. За Ландрет оставаше незавидната роля да се опита да спаси потъващия кораб, докато Шерифското управление и ЛАПУ продължават да бутат следствието като охлюви. Бош го смяташе за способен и работлив прокурор, който обаче не можеше да се мери с Мики Холър.

След като съдията отхвърли всички възражения на Ландрет, на Холър му отне почти два часа да вземе показанията на Бош и да въведе „записа Шубърт“, както вече го наричаха. Тъй като разглеждането се провеждаше само пред съдията, адвокатът възприе по-неофициално поведение и през целия разпит седеше до облечения в син затворнически гащеризон Фостър.

Холър и Бош приключиха с всичко, което бяха подготвили и репетирали, и Ландрет получи възможност за кръстосан разпит. Той се изправи и застана зад катедрата, като избра по-официален и може би по-застрашителен подход към разпита на бившия детектив от ЛАПУ.

Вместо да оспори показанията на Бош по същество, Ландрет реши да атакува методите му — заобикалянето на законовите процедури и липсата на пълна откровеност. Изпитана във времето стратегия нападай посланика, ако не си в състояние да нападнеш самото послание. Репликите относно всеки замесен в историята се повториха няколко пъти:

Тази стратегия омръзна на всички в залата, особено на съдия Саквил, който беше насрочил разглеждането само до обяд. Той скоро започна да приема възраженията още преди Холър да успее да ги изложи, многократно нареждаше на Ландрет да продължи нататък и накрая му заяви, че губи ценното време на съда.

Накрая прокурорът свърши и Бош зае мястото на масата на защитата до Холър. Имаше чувството, че седи от грешната страна на пътеката, все едно шофира кола с десен волан.

Мики не забелязваше неговия дискомфорт и барабанеше с пръсти по масата, обмисляйки следващия си ход.

— Имате ли други свидетели, господин Холър? — накрая го подкани съдията.

Адвокатът се наведе към Хари и прошепна в ухото му:

— Хайде да хвърлим зара и да видим дали няма да успеем да ги накараме сами да влязат в капана.

Изправи се и се обърна към съда.

— Нямам, ваша чест. Защитата е готова да изложи своите аргументи.

Докато Холър сядаше, Саквил насочи вниманието си към Ландрет.

— Прокуратурата ще призове ли други свидетели?

Ландрет стана.

— Обвинението призовава детектив Ласло Корнел от Лосанджелиското окръжно шерифско управление.

Корнел се изправи от масата на обвинението и отиде на свидетелската скамейка. След като съдебният пристав го закле, прокурорът започна да го разпитва за проведеното от детектива разследване на убийството на Александра Паркс.

По някое време Бош хвърли поглед към дъщеря си. Кимна й и тя му отговори. Хари премести очи към Менденхол и погледите им се срещнаха. На лицето на следователката от Вътрешна сигурност се появи едва забележима усмивка. По-рано в коридора пред залата Бош я беше представил на Мади като жената, която два пъти му е спасявала живота. И двете малко се смутиха, но Хари се радваше, че ги е запознал точно така.

Ландрет използва Корнел, за да подчертае ужасяващите аспекти в убийството на Александра Паркс, както и изрядността на огледа на местопрестъплението и последвалата аутопсия. Оттам се стигна до показанията, описващи взимането на проби от сперма от места по и в трупа, и до професионалното мнение на детектива, че ДНК материалът не е пренесен, а е попаднал там при жестокото сексуално престъпление.

Харик през цялото време остана в залата, високо вдигнал глава, проявявайки сила заради жена си. Поведението му ясно демонстрираше убеждението му, че седи само на четири метра от убиеца на Лекси. Машинациите на защитата не можеха да го заблудят и представляваха опит за манипулиране на истината. Той беше солидарен с официалната линия.

Ландрет приключи разпита на Корнел с нарочно елементарен обобщаващ въпрос за заключенията му.

— След края на следствието и въз основа на богатия ми опит в разследването на убийства, свързани с изнасилване, аз съм убеден, че госпожа Паркс е била изнасилена и семенната течност, открита на бедрото й, по спалното бельо и във вагината й, е оставена там от убиеца по време на престъплението. Тя не е била пренесена на местопрестъплението. Намирам такова твърдение за нелепо.

Прокурорът отстъпи разпита на Холър.

— Детектив Корнел, някой от следователите или криминалистите открил ли е презерватив на местопрестъплението?

Свидетелят едва забележимо се подсмихна.

— Не, беше събрано значително количество сперма и нямаше данни при престъплението да е бил използван презерватив. Събраната от тялото и спалното бельо сперма не предполагаше наличие на презерватив. Това е била грешката на убиеца.

— Грешката на убиеца — повтори Холър. — Това е убиец, който според вашите думи търпеливо е дебнал жертвата си, нали така?

— Точно така.

— И грижливо е планирал това убийство, нали?

— Да.

— И е знаел, че жертвата няма куче, въпреки надписа пред къщата, нали?

— Така смятаме.

— И е проникнал през заден прозорец, докато жертвата е спяла, прав ли съм?

— Да.

— Значи въз основа на опита си и познаването на случая вие свидетелствате, че убиецът е извършил всички тия неща, внимателно е избрал и дебнал жертвата си, после грижливо е планирал и извършил това убийство, но е забравил да си вземе презерватив?!

— Възможно е да е носел презерватив, но да не го е използвал. Много е вероятно в бързината да е забравил.

— В бързината ли? Значи сега твърдите, че престъплението е било извършено припряно, така ли? Нали свидетелствахте, че е било подготвено грижливо?

— Знам само, че е едно от най-жестоките, които съм виждал през четиринайсетте си години служба в отдел „Убийства“. Жестокостта показваше, че извършителят е изгубил самообладание по време на престъплението.

В този момент съдията обяви почивка. Нареди на участниците в заседанието да са по местата си след петнайсет минути, изскочи иззад масата и изчезна през вратата, която водеше към кабинета му.