Инсценировка

50

Менденхол шофираше служебната си кола към Холивуд. Бош смяташе, че зад любезното и предложение да го закара се крие някаква причина. След като й каза, че живее в прохода Кауенга, премина по същество и се завъртя на седалката към нея. Брюнетка с тъмни очи и гладка кожа, тя гонеше петдесетте. Не носеше венчална халка. От онази история в Модесто той помнеше, че не носи пръстени.

— Е, как се случи, че се забърка в тази каша? — попита я Бош.

— Бих казала, че е заради познанството ми с теб. Последният ти сблъсък с Вътрешна сигурност е обект на съдебно производство и това поражда конфликт на интереси с О’Дел. Аз бях следващата в списъка заради случая в Модесто.

Делото на Бош срещу Управлението за неправомерни трудови практики назоваваше като ответник следователя от ВС Мартин О’Дел, наред с неколцина други, замесени в принудителното му пенсиониране. По време на едно разследване на Хари преди няколко години Менденхол го беше проследила в Модесто по подозрение в нарушаване на правилата на Управлението. Накрая му помогна да избяга от похитителите си, които възнамеряваха да го убият, и свали от него всички обвинения. Този епизод му внуши чувство, каквото дотогава не познаваше — уважение към следовател от отдел „Вътрешна сигурност“. Навремето в Модесто между тях бяха прескочили искри, но тъй като тогава тя всъщност го разследваше, Бош не се опита да задълбочи нещата.

— Дай да те питам нещо — каза той.

— Можеш да ме питаш за всичко, Хари, обаче не обещавам да ти отговоря — отвърна Менденхол. — Нямам право да разкривам някои неща. Но също като преди, ако ти си откровен с мен, и аз ще съм откровена с теб.

— Съгласен.

— Откъде да мина, през каньона Лоръл към Мълхоланд или по Хайланд и после нагоре?

— Хм, аз бих минал през каньона Лоръл.

Предложеният от него маршрут щеше да им отнеме повече време. Бош се надяваше да се възползва от това, за да получи колкото може повече информация от нея.

— Елингтън ли ти нареди да ме закараш? За да разговаряме насаме?

— Не, направих го импулсивно. Ти нямаше кола. Затова ти предложих. Ако решиш да ми разкажеш още нещо, определено ще те изслушам.

— Има още нещо, обаче първо ще ти задам няколко въпроса. Да започнем с Елис и Лонг. Те изненада ли са за Вътрешна сигурност, или са известна величина?

— А, при тебе действително няма заобикалки, нали?

— Те са кофти ченгета. Вие преследвате такива като тях. Просто се питах дали радарът ви вече ги е засякъл.

— Не мога да влизам в подробности, но да, бяхме ги засекли. Въпросът е, че даже не се и досещахме за нещата, които се разкриха днес. Отнасяше се за неспазване на работното време и неподчинение. Но когато се случват такива работи, те обикновено са признак за по-сериозни проблеми.

— Значи не е имало външни сигнали. Само служебни докладни.

— Точно така.

— Ами Лонг? Ще остане ли жив?

— Да, ще оздравее.

— Пропял ли е?

— Доколкото знам, още не е.

— И никой не е чул нищо за Елис, така ли?

— Още не, но го издирват. Операцията е на Шерифството, обаче и цялото Управление се занимава с това. Грабежи и убийства, Тежки престъпления, Бегълци — никой не иска да се повтори историята с Дорнър.

Преди две години бившият полицай от ЛАПУ Кристофър Дорнър беше избил маса хора и се бе самоубил по време на престрелката с обкръжилите го ченгета в една хижа на Голямото мече езеро. В Управлението неговото фамилно име се използваше като нарицателно за всякакви спорове и скандали, свързани с налудно или агресивно поведение от страна на полицаи.

— Големият въпрос е дали ще има следствие — продължи Бош. — Ще им повдигнат ли обвинения?

— Това всъщност са два големи въпроса — отбеляза Менденхол. — Що се отнася до мен, отговорите и на двата са положителни. Но делото е на Шерифството, така че не се знае. Ние ще работим по всичко, което е в наша юрисдикция, включително убийството на Джеймс Алън и всичко друго, каквото са вършили онези двамата.

Бош кимна и замълча за момент. После попита:

— Искаш ли един съвет по делото на Алън?

— Разбира се.

— Проверете на паркинга за необозначени автомобили зад Холивудския атлетически клуб. На задния ред до стената има едно оранжево-кафяво „Камаро“, което от известно време не се използва.

— Добре.

— Почти съм сигурен, че Елис и Лонг са били с него през март, когато трупът на Алън е бил захвърлен в оная уличка.

— Багажникът ли?

Хари кимна.

— Ще възложа пълна криминалистична експертиза — каза тя.

— Ако откриеш нещо, прати копие от рапорта на оня кретен Корнел.

На светлината от уредите на таблото Бош я видя да се усмихва. Известно време пътуваха в тишина. Менденхол зави по Мълхоланд и продължи на изток. Когато заговори, думите и нямаха нищо общо със случая.

— Любопитна съм, Хари. Защо не ми се обади след Модесто?

Въпросът го свари неподготвен.

— Това беше неочаквано — успя да измърмори той, докато се опитваше да формулира отговора си.

— Извинявай, просто размишлявах на глас. Струваше ми се, че между нас има нещо, когато бяхме там. В Модесто. Надявах се да се обадиш.

— Ами, мислех си… нали разбираш, че ти си от Вътрешна сигурност, а аз съм подследствен… Нямаше да е редно да се опитвам да задълбоча нещата. Накрая можеше самата ти да се окажеш подследствена.

Менденхол кимна, но не каза нищо. Бош я погледна, ала не успя да разгадае изражението й.

— Забрави за това, изобщо не трябваше да те питам — рече тя накрая. — Беше крайно непрофесионално. Продължавай с въпросите си.

— Добре — съгласи се Хари. — Е, къде смятат, че е Елис?

— Смятат, че е в Мексико. Сигурно се е бил подготвил. Кола, пари, може би различни лични карти. Живеел е сам и явно изобщо не се е прибирал вкъщи, след като е напуснал медицинския център на Шубърт.

— С една дума, изчезнал е — обобщи Бош.

Следователката кимна.

— Може да е навсякъде.