Инсценировка

39

По пътя към дома си Бош паркира взетия под наем „Крайслер“ зад „Покито Мас“ на Кауенга Булевард. Влезе в ресторанта и си поръча порция чили пасила за вкъщи. После повика кола с помощта на „Юбер“. И двете пристигнаха едновременно. Хари упъти шофьора, като накрая провери отбивката за признаци, че Елис и Лонг наблюдават къщата му. От двете ченгета нямаше и следа и този път шофьорът не се опитваше да го заговори. Бош реши, че е свързано с факта, че седи на задната седалка.

Когато се прибра, взе папката със следствените материали от стаята си и я занесе на масата в трапезарията. Преди да започне работа, отвори плъзгащата се врата, за да проветри помещението, и излезе за малко на верандата. През един прорез в каньона надясно се виждаше плочата, от която сутринта Лонг беше наблюдавал къщата. Чудеше се дали са се досетили, че не си е вкъщи и не пътува с черокито.

Върна се на масата, придърпа пред себе си бележник и с помощта на дневника на убийството, записките и паметта си се зае да състави хронология, която щеше да му позволи да разгледа случая в неговата цялост, започвайки много преди убийството на Александра Паркс. Първо записа убийствата и след това прибави другите важни събития около тях.

След петнайсетина минути на вратата се позвъни. Хари тихо се изправи и се приближи до входа. През шпионката видя плешиво теме, осеяно с пигментни петна. Той се отдръпна и отвори вратата. Беше неговият съсед Франсис Албърт.

— Детектив Бош, преди малко ви видях на верандата. Нали щяхте да ми показвате някакви снимки?

— Съвсем забравих, Франк. Един момент.

Макар да беше неучтиво, Бош го остави на площадката. Не искаше да го кани вътре, защото после можеше да се окаже трудно да го отпрати. Отиде при масата, на един от столовете до която беше преметнал якето си, извади листа със снимките на Елис и Лонг от джоба си, върна се на входа и подаде ксерокса на Албърт.

— Човекът, когото сте видели сутринта, един от тези двамата ли е?

Разпознаването не отне много време.

— Да, ей тоя смешник беше — каза съседът, обърна листа към Бош и посочи.

— Да, така си и мислех. Благодаря, Франк.

Последва неловко мълчание. Албърт продължаваше да чака.

— Ще ми звъннете ли, ако го видите пак? — попита Бош накрая.

— Разбира се — отвърна възрастният мъж. — Наистина ли е полицай, как мислите?

Хари се замисли за миг какво да му отговори, после каза:

— Всъщност не.

След като затвори вратата, Бош се върна на масата и неколкократно преработи хронологията, като прибавяше нови подробности. След половин час най-после разполагаше с документ, който според него цялостно представяше случая и неговото разследване.

Неизвестна дата, 2013 — часовникът е купен от д-р Шубърт

Неизвестна дата, 2014 — часовникът е откраднат или продаден от Шубърт

11 декември — часовникът е купен от Харик в „Грант & Сънс“

25 декември — часовникът е подарен на Александра Паркс

Неизвестна дата — стъклото на часовника е счупено

2 февруари — часовникът е доставен от куриерска фирма в Лас Вегас

5 февруари — Жерар прави оглед на часовника, все още регистриран на името на Шубърт

5 февруари — Жерар телефонира на г-жа Шубърт (часовникът е откраднат)

5 февруари — Паркс телефонира на Жерар, научава, че часовникът й може да е краден

5 февруари — Паркс телефонира в „Грант & Сънс“ (разговорът неизвестен)

5 февруари — д-р Шубърт телефонира на Жерар — часовникът не е откраднат, с него е платен комарджийски дълг

5 февруари — Жерар телефонира на Паркс (часовникът не е откраднат)

9 февруари — Александра Паркс е убита

19 март — Дей’Куан Фостър е арестуван — ДНК съвпадение

21-22 март — Джеймс Алън е убит оранжево „Камаро“ на паркинга на „Хейвън Хаус“ — затваряне на две врати на уличката — двама убийци?

1 април — Сиско катастрофира — оранжево „Камаро“

5 май — арестуват Холър — Елис и Лонг

7 май — Бош разпитва братя Нгуен — братя Нгуен са убити — двама убийци?

Най-после остави химикалката и проучи датите и записите. Свеждането на случая до елементарна хронология му помогна да види, че всичко е свързано, че събитията са като домино — всяко водеше до следващото. И часовникът присъстваше навсякъде. Дали четири убийства можеха да са свързани от факта, че часовникът сменя собственика си?

Бош знаеше, че е време да се срещне с д-р Шубърт и окончателно да подреди пъзела. Отпусна се назад и се замисли как е най-добре да го осъществи. Беше си направил някои заключения за човек, когото никога не е виждал — заключения, основаващи се на професията и жилището му.

Реши, че най-добрият подход е да подплаши Шубърт и да си осигури съдействието му чрез страха. И в този случай нямаше да му се наложи да прави театър.

Стана и тръгна към стаята си. Трябваше да се облече като истински детектив.