Инсценировка

19

Бош стоеше до гроба на Мел Бланк, озвучаващ актьор в хиляди анимационни филми. На плочата пишеше: „Това е всичко, приятели!“

Холър се приближи и той се обърна.

— Добър материал — отбеляза адвокатът.

— Колко му даде? — попита Хари.

— Двеста. Направо без пари, стига и клиентът да ми плащаше.

— Може би трябваше да му предложиш картина.

— Гаскън няма вид на почитател на изкуството.

Тръгнаха из гробището без конкретна посока.

— Според рапорта за аутопсията смъртта е настъпила между десет и полунощ — каза Холър. — Прокурорът ще настоява, че часовият интервал малко се разминава и Фостър пак е имал време да го извърши.

— Но съдебните заседатели ще видят, че това твърдение е пресилено — отвърна Бош. — Пък и ако два часа се е въргалял с проститутката, какъв му е мотивът да се метне на вана и да се втурне към Западен Холивуд, за да изнасили и убие Лекси Паркс? Отгоре на всичко той се движи в обратната посока, а не към Западен Холивуд.

— Знам, знам. Просто изброявам всички аргументи, които може да изтъкне прокурорът. На записа пристигат и заминават много коли. Той ще каже, че Фостър може да се е качил на друга кола и да е отишъл да свърши работата.

Хари не отговори. Беше си мислил, че записът е изключително важна находка. Сега радостта му започваше да се изпарява.

— Просто искам да кажа, че трябва да сме готови за всичко — прибави Холър. — Все пак е добре, че разполагаме с този запис.

Бош кимна, после попита:

— Колко време ще му трябва на твоя човек да го оправи?

— Нямам представа, но ще се заема веднага.

— Хубаво.

Известно време крачиха в мълчание. Бош четеше имената на паметниците, без всъщност да им обръща внимание.

— Е, какво мислиш? — попита Холър.

— Мисля за много неща. Има много възможности, много вероятни сценарии. Трябва да се запозная с материалите за убийството на Джеймс Алън.

— Събрали са веществени доказателства от стаята — каза Мики. — Косми и влакна, пръстови отпечатъци. Някои от тях може да свързват Дей’Куан с мотела.

— Именно. И с вана от записа може да се направи връзка с датата — девети февруари.

— Отлично. Тъкмо затова се обърнах към тебе, Хари.

— Струва ми се, че си се обърнал към мене, защото си знаел, че ще работя безплатно.

— Глупости. Ще си получиш възнаграждението. Ти си почитател на изкуството.

— Да бе, да. И твоят следовател накрая щеше да стигне до същото.

— Възможно е.

— Е, как ще процедираме? Ако отидеш в съда и поискаш достъп до резултатите от анализите на криминалистите по разследването на убийството на Алън, ще си свалиш картите пред прокуратурата. Това устройва ли те?

— Никога не ме устройва да разкрия каквото и да е на прокуратурата. Дай първо да видим какво ще направи моят човек с вана от записа, преди да направим следващата стъпка и да свалим картите.

Бош кимна.

— Ти решаваш. И без това мисля, че няма почти никаква вероятност, особено за пръстови отпечатъци. Ако Алън е бил убит в онази стая, убиецът може да ги е избърсал. Даже е почти сигурно, че го е направил. Ако бяха открили отпечатъци на Фостър, щяха да отидат при него в затвора и да го питат какво знае за Алън.

— А може първо да са се консултирали с Шерифството и да са решили да не се намесват. Няма как да го е убил ДК, понеже вече е бил арестуван.

— Говориш като истински адвокат. Вечно търсиш някакви съзаклятия.

— Може да ти е от полза да разсъждаваш така.

— Може.

Това като че ли сложи край на разговора, но те продължиха да се разхождат. Минаха покрай гроб със статуя на коленичил ангел, чиито криле бяха счупени. Явно го бяха събаряли — вандали или земетресение.

Накрая Бош наруши мълчанието.

— Засега може да се опитаме да се доберем до дневника на убийството на Алън по заобиколен начин и да не вдигаме много шум.

— Добре. Действай предпазливо.

— Мисля, че трябва да направиш още нещо.

— Какво?

— Свържи се с фирмата, която ти прави ДНК анализа. Виж дали могат да проверят пробата за следи от презерватив.

— Не те разбирам.

— Ако анализът е направен както трябва и твоята лаборатория потвърди резултатите на Шерифството, ще се наложи да обясниш как ДНК материалът на Фостър се е озовал на местопрестъплението, нали така? Трябва да изобличиш инсценировката. Ако клиентът ти е невинен, как са взели и пренесли неговия ДНК материал?

Холър спря и се замисли. После измърмори:

— Мамка му! Това ми харесва. Може да ми свърши страхотна работа в съда, Бош. Адски ми харесва.

— Е, още не бързай с харесването. Липсват разни неща. Много неща. Обаче работя по въпроса.

— В лабораторията на Шерифството не проверяват ли за следи от презерватив?

— Не. Лабораториите на ЛАПУ и Шерифското управление са в една и съща сграда. Със сигурност знам, че и в двете не се прави такъв анализ. Прекалено е скъп. Става само по заявка, и то във външна лаборатория. Само веднъж съм имал случай, когато се наложи да проверим за следи от презерватив, и тогава пратиха пробата в една лаборатория в Сан Диего при най-добрия специалист в тази област, Блакледж. Но чух, че се бил пенсионирал.

— Много хора се пенсионират от публичния сектор и се прехвърлят в частния.

— Може и той да е направил така.

Холър кимна. Надушваше дирята и щеше да тръгне по нея.

— Какво ще правиш сега? — попита той. — Ще отидеш да провериш уличката, където е бил захвърлен трупът на Алън ли?

Хари поклати глава. Забеляза, че след тях върви един паун.

— Първо трябва да видя снимките от местопрестъплението. Няма смисъл да ходя там, без да знам разположението на всичко. Но не се бой, няма да стоя без работа. Имам да върша още много по Паркс.

Бош си спомни празната кутийка от часовник. Обяснението на Харик го смущаваше. Ако часовникът е бил счупен и е на ремонт, защо празната кутийка още беше в къщата?

— Не се боя — отвърна адвокатът и сведе очи към надгробната плоча, до която бяха спрели. — Я виж. Карл Суицър. Люцерната от „Нашата тайфа“. Като малък гледах повторенията.

— И аз.

Холър посочи датите с носа на лъснатата си до блясък обувка.

— Умрял е млад. На трийсет и една.

— Застреляли го по време на сбиване заради едно куче в Долината.

Мики го погледна.

— Майтапиш се, нали?

— Не, казвам ти самата истина. И на убиеца не било повдигнато обвинение — решили, че е при самозащита.

— Не, имах предвид, откъде знаеш, по дяволите?

— Има го в журналите за убийствата, които се съхраняват в Дирекция на полицията. Често ги четях, докато чаках да ми възложат поредното разследване.

— Искаш да кажеш, че просто си чел журналите за убийствата и си запомнил подробностите за убийство, извършено през хиляда деветстотин петдесет и девета, така ли?

— Не помня всички, само някои. Няма как да го забравиш, та това е Люцерната!

— Божичко, Бош, ти май наистина никога няма да се пенсионираш.

— Е, ще видим.

Обърнаха се и тръгнаха към колите си.