Инсценировка

8

Срещнаха се на бара на „Мъсоу & Франк“ и си поръчаха водка мартини.

В този ранен час нямаше проблем да намерят места. Бош не искаше да мъкне със себе си всички следствени материали, за да не привлича излишно внимание, затова беше взел само празната папка със записките си.

Холър още носеше официалния си костюм за съда, обаче вратовръзката му отдавна я нямаше. Веднага видя папката върху стария полиран дървен плот на бара и отбеляза:

— Е, не ми връщаш всичко. Това е добър признак.

— Поне засега — отвърна Хари.

— За какво искаш да разговаряме?

— Готов съм да се срещна с клиента ти. Ще го уредиш ли?

— Най-лесният и бърз начин е утре да идем заедно. Среща между адвокат и клиент, на която присъства и следовател. Така ще заобиколим бюрократичните формалности. Някакви възражения?

Бош се замисли.

— Ще ми искат ли разрешително за частен детектив? Защото нямам валидно. Имам едно отпреди десетина и повече години, ама отдавна е изтекло.

— Няма да се наложи. Ще разпечатам договор, според който работиш под ръководството на нас двамата с Денис Войчеховски, лицензиран частен детектив.

— Кой е тоя Денис еди-кой си, по дяволите?

— Сиско, моят следовател.

— А, сега разбирам защо му викат Сиско.

— Та утре сутрин съм свободен, а следобед имам две дела в Съдебната палата. Ти как си сутринта?

— Свободен съм.

— Тогава да се срещнем в девет на адвокатското гише.

Бош само кимна.

— Е, какво откри? — попита го Холър.

Хари взе папката и прегледа бележките, които си беше водил, докато работеше по следствените материали.

— Сега, всичко това всъщност няма смисъл извън контекста — започна той. — Има някои неща, които е трябвало да се проверят. А може и да са ги проверили и ние да не знаем.

— Тоест да ги крият от нас. — Гласът на адвоката изразяваше усилващ се гняв.

— Я по-спокойно, не сме в съда и няма нужда да се правиш на разярен. Не съм казал, че нещо е скрито. Казвам, че в следствието забелязах някои неща, които ме смущават. Не говоря за твоя клиент. А за неща, които аз лично щях да проверя. Може и да са го направили, може и да не са. А може и…

— Да?

— Може да ги е домързяло. Имат ДНК съвпадението и може би си мислят, че не им трябва нищо повече. Освен това имат свидетел, който опровергава алибито на клиента ти. Тези две неща обикновено стигат за осъдителна присъда.

Холър се наведе към него.

— Разкажи ми за този свидетел с алибито. Жена ли е?

— Не, струва ми се, че е бял мъж — заради името в рапорта, М. Уайт. Според мен те крият самоличността му, освен че крият самия него, за да ти нанесат изненадващ удар. Та този човек твърди, че въпросната нощ отишъл в ателието, обаче Фостър го нямало. Затова искам да се срещна с Фостър. Да видя дали лъже.

— Ако лъже, излизам от играта. Така предупреждавам всичките си клиенти.

Адвокатът си доля водка от шейкъра, разбърка я със забучената на клечка за зъби маслина и изяде маслината.

— Да вечеряме — предложи той. — Ще пиеш ли още едно?

Бош поклати глава.

— Не мога да остана. Тази вечер Мади си е вкъщи и искам да се видим. Скоро заминава.

— Заминава ли? Къде?

— Имат абитуриентска екскурзия от училище. Нали разбираш, преди завършването. Ще ходят на къмпинг на Голямото мече езеро, ще обсъждат следващата стъпка в живота си, такива неща. Просто искам да съм си вкъщи колкото може повече, когато и тя е там. Освен това трябва да се подготвя за утре. Да препрочета някои материали, преди да се срещна с човека.

— Взе ли вече решение? Виновен ли е?

— Не съм още. Предполагам, че най-вероятно е виновен, обаче, както ти казах, следователите не са проверили някои неща, които бих проверил аз. Не обичам да критикувам постфактум, но не мога и да си затворя очите.

— Какъв е най-сериозният проблем на обвинението?

— Според това, което знам в момента ли?

— Въз основа на онова, което си прочел.

Бош отпи от водката, докато премисляше отговора си.

— Пресечната точка.

— Какво значи това?

— Мотив и възможност. Те имат ДНК материал, който поставя твоя човек на местопрестъплението. Обаче как се е озовал там? Защо се е озовал там? Жената е водила доста активен обществен живот. Събрания в общината, заседания на градския съвет, обществени мероприятия и така нататък. Според рапортите следователите са изгледали стотици часове видеозаписи и няма нито един кадър, на който Лекси Паркс и Дей’Куан Фостър да са заедно.

Холър кимаше; разбираше как може да отиграе това.

— После пък имаш самото местопрестъпление — продължи Хари. — Направили са профил и престъплението съдържа всевъзможни психологически гадости. Как се връзва това с Фостър, поправил се бивш гангстер от Южен Лос Анджелис? Няма данни в миналото да е свързан с такива прояви на насилие. Може да е бил голяма клечка в Ролинг Фортис, само че това е съвсем друго.

— Това може да ми е от полза — заяви адвокатът. — Всичко това. Направо ще ги съсипя.

— Виж, тези неща смущават мен. Което не значи, че ще смутят съдебните заседатели и съдията. Казвам ти, твоят човек най-вероятно го е извършил. Аз просто ти обяснявам какво съм забелязал. И имам един въпрос.

— Да?

— ДНК на Фостър фигурира в щатската база данни заради оня арест по подозрение в изнасилване. Това също не се връзва.

— Не се връзва, понеже беше празна работа.

— Разкажи ми повече за случая.

— Жертвата била дрогирана и изнасилвана в продължение на няколко дни в една нелегална квартира за трафик на имигранти. И копелето, дето го направило, й татуирало надписа „Собственост на Ролинг Фортис“. Тя избягала и тъй като полицията нямала други улики, прибрали за разпит всички, за които имали данни за принадлежност към бандата. Не успяха да му го лепнат просто защото беше невинен.

— Кофти история. На процеса ще стане ли дума за нея?

— Не и ако зависи от мене. Обстоятелствата са съвсем различни. Онзи случай няма отношение към сегашното обвинение.

Бош кимна и отново се замисли защо се замесва в този случай и с този клиент.

— Е, утре ще разговаряме с него, и после? — попита Холър. — Какво ти трябва от мене?

Хари допи водката в чашата си. Не посегна към шейкъра. Искаше да е абсолютно трезвен, когато се прибере. В това отношение дъщеря му беше по-строга и от съпруга.

— Чакай да видим дали ще продължа тази работа и след разговора. Ако я поема, струва ми се, трябва да кажеш на съдията, че искаш достъп до всички видеозаписи, които са изгледали Корнел и Шмит. Те са търсили Дей’Куан. Аз обаче се питам кой друг може да се мярка на местата, на които е била Лекси Паркс.

Холър насочи показалец към него и поклати одобрително глава.

— Алтернативна теория за престъплението. Алтернативен заподозрян. Загрях. Бива си я тази тактика.

— Не, не я бива, или поне засега. И трябва да те предупредя. Утре няма да се държа любезно с твоя клиент. Той е обвинен в убийство и точно така ще се отнасям към него. Когато приключим, Фостър вече може да не иска да работя за тебе или за него.

Бош плъзна чашата си към бармана и се изправи. Видя, че някаква жена се озърта за свободно място, и й махна с ръка, че тръгва.

— Ще се видим утре в девет — каза на Холър. — Гледай да не се успиш.

— Не се бой — отвърна Мики. — Ще те чакам.