Море от лъжи

14. Изненада в Шанхай

Понеделник сутринта, 10 март: Пекин

Докато минаваше през бариерата, Ю Кайли беше неспокойна. Дори старшите офицери в Министерството на държавната сигурност рядко минаваха през порталите на ниската административна сграда на Постоянния комитет на Политбюро. Металният детектор и агресивното обискиране не я притесниха, но все пак я извадиха от равновесие. Тя си събра личните вещи и побърза да настигне Лю Женчан. Макар и 68-годишен, той можеше да върви по-бързо от хора, трийсет години по-млади от него, и в момента го доказваше.

Докато чакаха асансьора, той се обърна към нея.

— Това е шансът ти да впечатлиш Ий Шиубао. Той определено е човек на председателя и най-новият член на Постоянния комитет на Политбюро. — А когато вратите са затвориха зад тях, добави тихо: — Ако не кажеш нищо, ще изглеждам глупав, че съм те довел. — Обслужващият асансьора гледаше право напред и се преструваше на глух. Несъмнено в момента бяха наблюдавани и с охранителните камери. Кайли се чудеше защо Лю казва всичко това, след като знае, че ги записват.

— Другарю Лю, ние дори не знаем защо е свикана тази среща и кои други ще присъстват на нея.

— Срещата е във връзка с това, че Иран държи като заложници членовете на екипа „Менандър“ в едно мазе в Бейрут.

Кайли можеше да се сети за поне петнайсет други неща, за които можеше да е срещата, сред които тяхното уволнение, хвърлянето в карцер и/или предстоящи екзекуции. Лю обаче бе добре информиран за всичко свързано с работата му като шеф на Министерството на държавната сигурност — бастионът срещу непрестанното ровене от страна на ЦРУ и неговите марионетки.

Въведоха ги в заседателната зала, в която имаше маса за шестима и пред която бе поставена охрана. Лю и Кайли останаха да чакат прави другите и междувременно разглеждаха снимките на настоящи и минали величия на комунистическата партия, между които имаше първомайски лозунги, сред които най-близките до Ю агитираха: „Социалистически Китай е непоклатима сила на Изтока“ и „Винаги верни на партията“.

Не беше изминала и минута и влезе военен с костюм от „Савил Роу“.

— Другарю Лю! Толкова се радвам да ви видя. Коя е прекрасната ви колежка?

Кайли и адмирал Ван Гаоли бяха представени един на друг, като адмиралът явно се наслаждаваше на приятните форми на тялото на Кайли. Лю се чудеше как е възможно заместник-директорът на контраразузнаването в МДС да не се е виждал досега с командващия флота на Народноосвободителната армия.

Тримата продължиха да стоят прави и да се чудят какво да правят, и така изминаха още десетина минути, през които адмирал Ван забележимо започваше да губи търпение. Адмиралът не обичаше закъсненията, но Лю и Кайли бяха изградили кариерите си, превръщайки чакането в предимство.

Ий Шиубао беше сивокос, висок метър и деветдесет и с физика на бивш атлет. Модните му очила без рамки бяха единственото, което издаваше възрастта му. На лицето му бе залепена усмивка на професионален политик и той ги поздрави поименно — несъмнено току-що бе прегледал кадровите им досиета.

— Моля ви, разполагайте се, другари. Някой ще иска ли чай?

След съблюдаване на формалностите секретарят на Централната комисия по разузнаването и най-млад от деветимата членове на Постоянния комитет на Политбюро пристъпи към темата:

— Помолен съм лично от председателя Гао Шиян да стана старши координатор по най-деликатните — и най-поверителните междуведомствени операции. Ние, разбира се, имаме и други ръководни органи, но председателят ги смята за неефективни. Той иска от мен да работя на по-високо ниво, за да се гарантира, че лидерите на нацията ще са незабавно и точно информирани.

Лю Женчан не беше прекарал последното десетилетие на върха на МДС, позволявайки на старши партийни кадри да диктуват на кого да се казват неща, които не е нужно да се знаят от други. И не беше оцелял през Големия скок. Културната революция, Бандата на четиримата и другите чистки, противопоставяйки се открито на който и да било от ПКП. Така че просто запази мълчание. Поглед към Кайли му показа, че тя гледа надолу и съвестно си води бележки.

Мълчанието наруши военният им колега:

— Другарю Ий, текущата ни инфраструктура за информационно осигуряване е добре развита и функционира достатъчно ефективно, за да…

— Адмирал Ван, ако онова, което предлагам, не ви устройва, може би следващият командващ флота на НОА ще бъде по-сговорчив.

Ван почервеня и в гласа му се появи напрежение:

— Извинявам се, ако съм ви засегнал, другарю Ий. Разбира се, че за мен ще бъде чест да участвам в инициативата на председателя Гао.

Без да отмества погледа си от Ван, Ий продължи с хладен глас:

— Това е чудесна новина, другарю. После се обърна към един от двамата си помощници, стоящи прави зад него, и тихо нареди: — Иди в съседната стая и кажи на адмирал Цю, че в крайна сметка няма да имам нужда от него. И открий къде е Жао, ако обичаш. — После върна вниманието си към масата: — Да започваме. Задържах малко началото е надеждата, че контраадмирал Жао Жиюан също ще присъства. — Огледа участващите и продължи: — Няма точки за обсъждане, понеже тази група официално не съществува. Ясно ли е? — Лю и Кайли се спогледаха сепнато. Това вече беше новина. Тримата кимнаха, а Кайли демонстративно обърна бележника си с гърба нагоре и прибра химикалката си. — Преди четири месеца Китай и Иран влязоха в съвместно начинание. Използвахме модела от партньорството ни в операция „Тъмен Сеул 2013“, която осъществи атаки срещу южнокорейски банки и радио-телевизионни компании. Другарите ни от поделение 61398 на НОА разработиха зловредния софтуер, а ние използвахме севернокорейците като подставени лица. Двете страни участваха съвместно.

Директор Лю сухо коментира:

— Доколкото си спомням, атаките бяха проследени до китайски IP адрес, което образно казано си беше международен шамар.

— Директор Лю, разбирам раздразнението ви, че програма „Тъмен Сеул“ се разви извън МДС — каза Ий. — Именно поради това и по ваше настояване аз включих не един, а двама представители на МДС в тази среща. — Заби поглед в адмирала и каза: — Днес имаме шестима служители на поделение 61398, които работят в Бейрут заедно с дузина техни ирански колеги. Нашите хора пишат кода, идентифицират уязвимостите и намират вратички в мрежите на нашия враг. След това ние инфилтрираме мишената, в случая американските сървъри за обработка на сателитни изображения. Иранците създадоха офшорния масив от сървъри, наеха центрове, за данни и направиха каквото е нужно да се маскира източникът на атаката. В крайна сметка той, разбира се, ще бъде проследен до Иран, заради примитивността им в кибервойната. Точно затова сме ги избрали всъщност — за да бъдат разкрити. Иран толкова жадува да си отмъсти на Щатите след „Стъкснет“, че на персийците не им пука за ответните действия. Иранците искат да направят „Операция Менандър“ да изглежда изцяло тяхна, за да повдигнат националния си престиж и да засилят регионалното си влияние… Започнахме работа през декември и екипът от НОА вече е завършил е програмирането. Доколкото разбирам, става дума за наш шедьовър, зловредният софтуер вече е инсталиран и е в готовност за активиране. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-голяма е вероятността да бъде открит. Както вече казах, мишена на „Менандър“ са сървърите на НАГПР. Ние ще ги поразим, ще внесем смут в потенциала им за обработване на изображения и може би дори ще ги извадим офлайн за поне няколко дни.

С широко отворени очи Лю се наведе напред и възмутено извика:

— Но това е еквивалентно на обявяване на война!

Ий го игнорира:

— Има и още. Другарите ни от МДС вкараха в заблуждение Съединените щати, че АНС успешно подслушва радарните ни мрежи и средствата ни за проследяване на подводници.

При това ненужно разкриване на „Делфин“ Кайли и шефът ѝ застинаха, но запазиха мълчание. Адмирал Ван се наведе напред.

Очаквайки въпроса, Ий каза:

— Адмирале, подробностите не са важни. Достатъчно е да знаете, че благодарение на чудесната работа на дирекция „Контраразузнаване“ на МДС за създаването на „Делфин“ сега сме в състояние да подаваме фалшива информация на американците относно радарните им находки в офанзивен и дефанзивен план, готовността на наземните ни ракетни системи, данните за проследяване на подводници и други. В резултат на тази заблуда програмата на флота „Полярна мечка“ направи решителни крачки към своята реализация.

Похвалена преди малко, Кайли реши да се възползва от възможността да получи информация:

— Другарю Ий, бихте ли споделили нещо повече за „Полярна мечка“?

— „Полярна мечка“ въплъщава принципните цели на външната политика на председателя Гао и ПКП. „Полярна мечка“ има две основни цели. Първо, да си върнем островите Диаую36 от незаконния им окупатор Япония. Това ще изпрати силен сигнал до другия бряг на Пасифика, че е безполезно да се противопоставят на Китай, когато стана дума за диспутирани офшорни територии. Второ, да се потопи американски атомен самолетоносач и по този начин трайно да се прогони американският тихоокеански флот източно от Първата островна верига37.

Директор Лю не можа да се сдържи и на челото му започна да пулсира дебела вена. Той размаха разтревожено тънките си, покрити със старчески петна ръце и възкликна:

— Това са точно глупостите, които очакваме от младши офицери, събрали се на военно учение в кабинет. Първо, ако не говорим за използване на тактическо ядрено оръжие, ние нямаме дори представа дали сме в състояние да унищожим американски самолетоносач. Нашата най-голяма противокорабна балистична ракета — говоря за DF-21D — никога не е била изпробвана на море и определено не срещу движеща се цел, способна да прилага електронни средства за смущение на насочването. Второ, дори ако по някаква случайност успеем да потопим самолетоносач, американската контраатака ще унищожи повечето от въоръжението ни. Ако, разбира се, не превърнем всичко в ядрен сблъсък, което е немислимо, отчитайки огромното им превъзходство в оръжия и средства за пренасянето им. И всичко това за какво…? За купчина скали в Източнокитайско море? — Лю спря и си доля чай с треперещи ръце.

Отговори му адмирал Ван:

— Другарю Лю, информацията ви е остаряла. Последните ни постижения в производството на интегрални схеми на база калиев нитрид съществено ускориха нашите ПКБР, едновременно подобрявайки точността на следене на целите до стенен, при която можем да ударим самолетоносач, маневриращ с петдесет километра в час. Стига ни само едно попадение, а можем да изстреляме едновременно три DF-21D, ако се налага. Обхватът на DF-21D стана от 1600 на 2500 километра, което ни позволява да дислоцираме батареите си извън обхвата на ракетната отбрана на самолетоносача. Поради тази причина ние вече наричаме DF-21D „убиец на самолетоносачи“.

Отговорът накара Лю да повиши глас:

— Стига американците да не унищожах ракетите ни, преди да сме ги изстреляли, ако разберат какво сме намислили.

Кайли не си спомняше да го е виждала някога толкова ядосан.

— Това е красотата на „Делфин“. Американците няма да знаят за нашата мобилизация, преди да е станало безнадеждно късно. — Лицето на Ий сияеше.

— Това не е безусловно вярно, другарю — обади се за пръв път Кайли, като внимателно преценяваше думите си: — Подаването на фалшива информация не става в реално време. В допълнение, облитанията със SR-72 ще разкрият предислоциранията ни достатъчно рано, за да позволят нанасянето на изпреварващ удар дори при положение че НАГПР е сляпа. Освен това не съм сигурна дали американците нямат антибалистични ракети, способни да свалят нашите ПКБР.

— Не и при неотдавна удвоената скорост на DF-21D до 10 по „max“ при навлизане в атмосферата — възрази Ван.

Ий сякаш бе чакал именно този момент. Отвори бележник със спирала и направи справка с бележки те си, явно репетирайки реч, предназначена за друго място:

— Съединените щати преживяват необратим спад. Те не могат да си позволят войните, които водят в Ирак и Афганистан. Твърде слаби са, за да спазват задълженията си в НАТО. Президентът им е прекалено нерешителен. Междувременно Китай стана най-многочислената страна в света. Ние сме с най-голям търговски оборот и скоро ще бъдем най-богатите. Но без контрол над Близките морета — Жълто, Източнокитайско и Южнокитайско — Китай не може да охранява морската търговия, която ни храни. Осъзнавате ли, другарю Лю, че Китай внася половината от нужния ни петрол, осемдесет процента, от който минават през протока Малака? Докато Щатите и техните марионетки контролират тези морски пътища, възходът на Китай ще бъде спънат. Това е идеалната възможност да оттласнем американския флот и трайно да променим баланса на силите в Западния Пасифик. „Менандър“ ще заслепи сателитите на НАГПР в този критичен момент. А американците не могат да предотвратят онова, което не могат да видят.

Лю се озова в необичайната за пет роля на „гълъб“:

— Съгласно международните договори атаките срещу сателити са еквивалентни на нанасянето на пръв ядрен удар.

— Точно така, другарю. Но дори при това положение атаката започва от Иран, а ние оставаме неукорими. „Менандър“ не предвижда изваждане от строя на сателитите само над Китай. Тази операция ще блокира глобално сървърите на НАГПР за обработка на изображения. — Ий говореше с увереността на цивилен, повярвал в хипотетичната верига на желан изход от поредица събития, без да е преживявал жестоката реалност на войната.

Подкрепи го адмиралът:

— Китай не може да стане глобална военна сила без флот в открито море. Не можем да се превърнем в такава сила, докато сме натиснати в нашето крайбрежие. Реализирането на „Полярна мечка“ ще направи тази цел постижима след цяло десетилетие подготовка. Китай разполага с далекобойни прецизни ракети. Инвестирахме милиарди за разширяване на флотилията ни от подводници, които са толкова тихи, че американците се затрудняват да ги проследяват. Подобрихме опита ни в кибервойната до ниво, където стоим редом с руснаците и американците като световни лидери. А с последното развитие на нещата имам предвид измамата „Делфин“ и „Операция Менандър“ — имаме отлични шансове „Полярна мечка“ да успее.

Ий го допълни:

— Когато настъпи удобен момент, флотът ни ще провокира сблъсък с японците на Диауютай — най-големия от островите във веригата Диаую. Ще разкървавим носа на японците, ще направим десант по суша с няколко десетки войници и ще създадем още няколко провокации. По договор Съединените щати са задължени да отблъснат всяка атака срещу Диаую. Дори нерешителният Обама ще бъде принуден да предприеме нещо. Ще загубим няколко войници, но това е малка жертва в името на крайната цел на „Полярна мечка“. След като американците ударят силите ни на и около Диаую, ние ще отговорим, като изстреляме нашите ПКБР. Понеже „Менандър“ вече ще е в ход, сателитите на НАГПР ще са безполезни. Ракетите ни ще унищожат или извадят от строя най-близкия им самолетоносач. Китай ще обяви едностранно прекратяване на бойните действия, а приятелите ни в ООН ще помогнат този ход да сработи. Дори можем да се съгласим да се изтеглим от Диаую… поне временно.

Усмивката на Ван бе индикация за съгласието му със секретаря Ий. На Кайли ѝ се струваше, че вижда пред себе си двама войнолюбиви идеолози… при това не особено умни.

— Предлагате да потопим американски ядрен самолетоносач и после да искаме спиране на огъня? Мислите, че ООН ще ни защити. Та ние имаме едва един функциониращ самолетоносач. Япония има три. Съединените щати имат десет ядрени суперсамолетоносача от клас „Нимиц“. Предлагате да потопим един от тях и да се извиним, така ли? Адмирале, мисля, че командването на НОА си позволява да пие маотай38 след закуска. Това е просто… нелепо… — Лю изрече последните думи е глас с цяла октава по-висок и се отпусна безсилно на стола си.

Ий бе очаквал подобно възражение, така че каза:

— Другари, този подход крие известни рискове, но и печалбата е огромна. Съединените щати третират Пасифика като частно езеро и ни държат приковани към собственото ни крайбрежие. Същността на морската ни стратегия е да отнемем морето от американските ни съперници, разширявайки междувременно военноморската ни мощ. Смятате ли, че Япония, Филипините, Корея и Тайван ще намерят утеха в сегашните си договори, ако американският флот стои на котва в Хаваи или Сингапур? Те ще трябва да приемат Китай като единствен гарант на тяхната сигурност… Откакто председателят встъпи на власт, неговата всеобхватна цел е Китай да заеме законното си място на масата на великите нации. Другарят Гао е изучавал американска история и знае, че на американците им стига леко побутване, за да паднат от тънкия клон, на който са се кукнали. Офанзивата „Тет“ през 1968 струва на Северен Виетнам 110000 убити срещу само десет хиляди от страна на американците и южновиетнамците. И въпреки това американците започнаха да се изтеглят веднага щом обществената подкрепа за войната изчезна, без така и да се възстанови. През 1993 Съединените щати загубиха някакви си сто и двайсет войници в Могадишу срещу над хиляда за сомалийците, но това се оказа достатъчно американците да се изтеглят и да не се върнат повече. Нито американското общество, нито техните политици имат куража за продължителни кървави конфликти. И това остава непроменено до днес… Мощта по море оформя политическите и икономическите реалности. След като Китай изтласка американския флот от Първата островна верига на Корея, Япония, Тайван и Филипините, ние ще се превърнем в доминиращия фактор на Пасифика. Знаете ли, че един ядрен самолетоносач струва тринайсет милиарда долара? Че американците нямат потънал самолетоносач от времето на „Хорнър“ през 1942? Психологическият удар от загубата на самолетоносача ще бъде толкова съкрушителен, че незабавно ще промени американската стратегия в Пасифика.

— Или ще доведе до пълно унищожение на Китай като военна сила и превръщане на страната ни в треторазредно регионално джудже. — Тонът на Лю показваше, че не вярва някой да се вслуша в предупреждението му.

Ий продължи, без да прекъсва за отговор:

— Председателят Гао и аз вярваме, че ключът за минимизиране на американския военен отговор е изолирането на „Операция Менандър“ от останалите ни дейности, особено инвазията на островите Диаую и изстрелването на ПКБР. Следователно е абсолютно наложително действията на Иран да не бъдат свързвани с Китай по никакъв начин.

Тонът на Лю бе пълен със сарказъм:

— Защо сме събрани днес тук, след като нищо не може да ви разубеди?

Ий пак игнорира прекъсването.

— Иран винаги е бил труден за работа. Персийците са емоционални, а не практични. Затова след като групата на поделение 61398 приключи работата си преди няколко дни, иранците отказаха да ги пуснат. Хората ни работят в подземно съоръжение, намиращо се в контролиран от Хизбула39 квартал на Бейрут. Там е щабквартирата на иранската киберармия, затова им е било най-удобно нашите другари да бъдат базирани там. Официалното обяснение е, че иранците може да се нуждаят от помощта им при реализирането на „Менандър“, затова искат хората ни да са им подръка. Това не само противоречи на предварителното ни споразумение, но е и лъжа… Усложнявайки нещата, иранците после ни казаха, че искат да изчакат месец май, за да стартират „Операция Менандър“, което щяло да съвпадне с важен ден в мюсюлманския им календар. Можете ли да си представите подобна глупост? Миналата седмица архитектът на „Менандър“ контраадмирал Жао излетя, за да говори с тях… Другарят Жао пристигна в Бейрут във вторник. Оказа се, че иранците изобщо не са оставили впечатлението, че се нуждаят от китайска помощ, за да стартират и контролират развоя на „Менандър“. Следователно има някакви други фактори… Жао заминал за Техеран, където научил по време на поредица амбициозни срещи, че Иран ще забави задействането на „Менандър“ — и ще задържи под ключ персонала ни в Бейрут, — ако не им помогнем по неуточнен засега начин. И четвъртък Жао оставил къса паметна записка в посолството ни, преди да отлети за Бахрейн. Изглеждал развълнуван за някакъв пробив в преговорите и казал, че щял да обясни всичко в понеделник — това впрочем е днес.

На тази фраза Лю се обади за последен път, съзнавайки прекрасно, че вече е торпилирал собствената си кариера:

— Как е било позволено на началника на поделение 61398, занимаващо се със стратегия на кибервойната, да пътува под прикритие на цивилен с пътнически полети и да кръстосва по този начин из Персийския залив?

Възцари се гробно мълчание. Един от помощниците се приближи до Ий и подаде на другаря секретар сгънат лист. Той разсеяно го отвори и прочете съобщението. После вдигна поглед и каза:

— Смятах, че Жао се е върнал от Иран и е прекарал уикенда в дома си в Шанхай. Вместо това, изглежда, контраадмиралът е бил на борда на полета на малайзийските авиолинии, от който няма следа от рано събота сутринта. Изчезнал е заедно със 151 други китайци. Другари, закривам срещата. Ще се съберем пак, когато имаме повече информация.