Море от лъжи

54. Големият взрив

Петък, 14 март: Бейрут, Токио. Сингапур, острови Сенкаку (Диаую)

Морморот пиеше кафе на точно петстотин метра от мястото, където експлодира камионът бомба. Стъклената витрина на кафенето се разтресе, разнесоха се ужасени писъци, а хората се изсипаха на улицата. Няколко паникьосани клиенти се блъснаха в него и чашата кафе едва на се разля в скута му.

Двамата с полковник Гилани останаха на местата си — знаеха, че източникът на експлозията е четвърт тон тринитротолуол и прах от алуминиев оксид, натоварени в каросерията на очукан бял пикап без прозорци отзад. Четириетажната административна сграда в южната част на Бейрут сега представляваше висока два етажа купчина отломки, под които бяха затрупани всички следи от съществуването на подземен таен хакерски комплекс. Цената? Няколко десетки разхождащи се пешеходци и може би стотина ранени. Шестимата хакери на поделение 61398 бяха или мъртви, или се давеха в последните си издихания.

— Може и да е на десет минути пеша, но продължава да е най-доброто кафе в Бейрут — отбеляза полковникът и облиза устни, докато небето потъмняваше от издигащия се облак прах и дим. Напълни отново чашите. Отвън на улицата хората тичаха към мястото на апокалипсиса. В далечината се разнесе приближаващото се виене на първите сирени.

Морморот бе потънал в мислите си. Все още го измъчваха молбите на десетината студенти, християни и сунити, които трябваше да игнорира. Похитителите им от Хизбула се бяха справили възможно най-професионално, подбирайки жертвите по пол, възраст и донякъде външен вид, така че да наподобяват максимално участниците в иранския хакерски екип. Когато спасителите изровеха разложените трупове, едва ли някой щеше да бъде идентифициран по нещо различно от документите си за самоличност. Той не разбираше и не можеше да произнесе и дума от ливанския арабски, на който го бяха нападнали неколцина от студентите. Разбираше напълно озадачението им, когато похитителите им свалиха превръзките на очите и срязаха свинските опашки на китките им, а после под заплахата с оръжие ги накараха да изпият поднесения им чай. Студентите прекрасно разбираха, че нещо не е наред, а тревогата им се подсилваше от виковете на мандарин, английски и фарси (значи проклетите китайски мръсници все пак знаеха фарси!), проникващи през стената на съседната заседателна зала, където екипът на НОА също се наливаше с чай за последно. В крайна сметка всички в двете стаи изпиха чайовете си и изпаднаха в несвяст. Непознатите в живота сега бяха свързани заедно завинаги два стажа под земята.

За четвърт милион долара мърлявият командир от Хизбула не само бе пулверизирал собствените си хора, но и бе опустошил цял квартал. Обяснено му бе, че идеята е да се създаде повече антиизраелска и антиамериканска пропаганда, но Морморот бе видял алчния блясък в погледа на арабина, когато бяха донесли куфарчето с парите.

Гилани изпълваше Морморот едновременно със страх и отвращение. Полковникът от Пасдаран Кудс бе настоял поддържащият персонал също да бъде оставен, както някога бяха погребвали благородниците с прислугата, за да има кой да се грижи за тях в отвъдното. Същите слонски дози GHB, популярния наркотик за изнасилване, бяха смесени с чай и бяха дадени насила на собствените им духовници, а после всички бяха върнати по работните им места, където след минути бяха заспали за последно.

Не можем да поемем риска един ден спасителите да изкопаят до това ниво. Ако враговете ми или китайците решат да преброят телата, броят трябва да отговаря на истинския. Ако израелците наистина са взривили сградата, вътре не може да няма обслужващ персонал.

Морморот не поставяше под съмнение логиката на полковника, тревожеше го липсата на хуманност.

Беше попитал защо просто не ги отровят и да приключат с това, но с изненада чу от полковника, че не бил убиец! Ако Аллах пожелаел да покани тези жертви в рая, щял да го направи в удобно за него време. Ако не, те щели да се събудят и сами щели да намерят всеки своя път към повърхността. Това беше пореден пример за лицемерието на полковника, но Морморот бе запазил мнението си за себе си, за да не се превърне в още един труп в сутерена.

Сирените на линейките от близката болница „Баман“ се състезаваха с тези на пожарите и клаксоните на полицейските коли. Морморот усещаше в устата си метален вкус, а тя бе суха дори след третата чаша кафе. Предполагаемо загиналият ирански екип беше в процес на извеждане по различни маршрути. Когато се приберяха по домовете си, те известно време нямаше да надигат глава, докато американците и китайците не престанеха да търсят някой, който можеше да уличи китайските хакери в съпричастност с DDOS атаката. Морморот се замисли за негативното отражение върху социалните му контакти, свързано с това да бъде смятан за официално мъртъв. Но след повече от три месеца живот под земята в Бейрут нещата едва ли можеха да се влошат забележимо.

Питаше се дали Гилани съзнава, че в момента и той е една от мишените на китайските убийци. Съмняваше се, че този факт би разтревожил човек като него. В този момент полковникът стоеше в дъното на заведението с пръст на ухото си, за да заглуши какофонията наоколо, притиснал телефона до провисналата си буза. Гилани нямаше търпение да съобщи в Техеран добрите новини, без да се замисля за нарушаването на комуникационния протокол. Макар в момента да течеше DDOS, трябваше да приемат, че американските сателити ще запишат всеки нешифрован телефонен разговор на фарси на територията на Близкия изток. Но… Гилани беше просто поредният престъпник, който носеше униформа на Пасдаран Кудс, когато се намираше в Иран.

Беше време Морморот да се разходи до близката конспиративна квартира и да приеме новата си самоличност. Беше сменял прическата си толкова пъти, че вече бе забравил как бе изглеждал някога… От хакер тийнейджър, забелязан от иранския Висш съвет по киберпространството за създаването на зловредния софтуер, блокирал „Сауди Арамко“, през ръководител на най-тайната програма в иранската история на кибер шпионажа, операция „Менандър“, до… умрял и изчезнал. Бум… и край на марката „Морморот кибер терористът“, която бе изграждал с труд и всеотдайност. Поне щеше да има възможността да види майка си, когато се върнеше в родния ѝ град Бам в Иран.

Шефът на правния отдел към Сектор Азия, Мартин Познър разговаряше по неподслушвана линия с новия изпълняващ длъжността „Ръководител сектор Азия“ Дейвид Леунг:

— Планът сработи по-добре от очакваното. Дори не се наложи да представям доказателства, свързващи Бърнс и Матюс с Телър. Изглежда, никой в Сингапур не е знаел, че Константайн е освободил индийката Мукерджи от ареста, за да я скрие в дома си през последните две нощи. Така че не се наложи да отварям дума за това. И тримата си направиха харакири въз основа на онова, което Келог и Шонстайн вече знаеха, и ти поднесоха ЦРУ в Азия с панделка.

— И какво да правя сега?

Първо, намери или фабрикувай доказателство, че Хекър прикрива или подпомага Нолан, така че да можем да го приберем. Веднага след този разговор задръж Хекър за разпит. Той е в хотел „Окура“ в Токио. Не го оставяй да се качи утре на самолета за Рангун. Използвай юрисконсултите си в Хонконг, прегледайте оплакванията на Матюс и формулирайте заповед.

— И на кого да изпратя заповедта за задържане? На теб ще пратя копие, разбира се.

— Изпрати я на началника по сигурността към централата в Токио. Кристофър Махони не понася Бърнс, така че в този момент вероятно празнува някъде. Ще задържим Хекър и ще прегледаме есемесите и имейлите му, за да се ориентираме къде може да е Нолан. Това е вторият ти приоритет: спри Нолан, преди да е излязъл пред пресата. Трето, макар Телър вече да го няма, това не значи, че нямаме активи в Рангун. Увери се, че Телър не е оставил нещо изобличаващо. Бъди изчерпателен, но умерен в насилието.

— Слушам, сър.

Хуанила може и да беше една от най-разсеяните прислужнички в Сингапур, но беше и една от най-подредените. Разстройването на мадам от авантюрите на мъжа ѝ я беше накарало да удвои старанието си в ежедневната си работа. Хуанила не бе забелязала влизането на Мей Линг в кухнята след прибирането ѝ от „Орчард Тауърс“, затова с изненада видя на умивалника бутилката с вода на господина. Отви капачката и я напълни с топла сапунена вода. Четката за бутилки опря в нещо под гърлото. Тя я извади и бръкна вътре с пръст. Беше отлепеният край на тиксо. Тя го дръпна и лентичката се отлепи. По средата на квадратчето имаше малко пластмасово пликче с черен чип в него. Изглеждаше като нещо, което можеше да заинтересува Мей Линг. И тя тръгна нагоре по стълбището, където младата госпожица седеше пред компютъра.

Бойните кораби на 7-и флот, акостирал по-рано в сингапурската ВВБ „Чанти“ — в това число ядреният самолетоносач „Принстън“, — сега бяха в открито море, което ги правеше по-трудни цели, а и бе по-безопасно за Сингапур. Контраадмирал Кохран поклати глава недоумяващо. НУВКР бяха прехванали предпусков телеметричен трафик на три места на континента. Противокорабните балистични ракети на флота на НОА се намираха на 1000 — 1100 километра от брега и плюс още триста километра до Сенкаку. Никой не знаеше със сигурност ефективния обсег на последния и най-голям модел ПКБР в арсенала на китайския флот. Най-доброто предположение за DF-21D беше малко под 2000 км., може би малко повече. Пентагонът щеше да има голям избор от опции за реакция с конвенционално и ядрено оръжие.

Бойната група с флагман „Джордж Вашингтон“ вече се носеше с максимална скорост по маршрут, избран с двойната цел за избягване и заглушаване на прицелните радари. Ако всичко останало се провалеше, щяха да разчитат на старомодната стена от олово, осигурявана от тежките картечници „Фаланкс CIWS Гатлинг“, изстрелващи по седемдесет и пет 20-милиметрови проникващи куршуми в секунда.

Американските бойни кораби отиваха към обсадените Сенкаку — епицентър на безобразието. Островната верига Сенкаку се състоеше от пет на брой малки вулканични скали, стърчащи от морето на 450 километра югозападно от Окинава, на 180 километра северно от Тайван и на 370 километра източно от най-близката суша на континентален Китай. Според ООН под морското дъно там можеше да се намира находище на петрол и газ, равно на всички притежавани от Ирак, което правеше от островите нещо повече от географска екзотика. Някоя държава можеше да осребрява по един милиард долара всяка година през следващото десетилетие. От друга страна, островите можеше да се окажат добри само за улов на дребна риба тон и за колекциониране на пера от албатроси през следващите триста години.

Следващият доклад в пощенската кутия на контраадмирал Кохран обаче бе истински пъзел. Китайската крайбрежна ПВО беше в състояние или на максимална, или минимална бойна готовност. Постъпващите в АНС разузнавателни данни бяха абсолютно противоречиви. Здравият разум диктуваше, че Китай, също като Съединените щати, е на бойна нога, затова ЦРУ се спря на варианта „максимална готовност“. Това означаваше, че АНС се намира в състояние на дълбоко заблуждение. Колегите на контраадмирала в Стратегическото командване споделяха скептицизма му и се бяха задействали с изненадваща бързина. Два дозвукови В-2 „Супер Стелт“ и свръхзвуковият В-1В „Кости“ вече летяха над Пасифика, на два часа след ВВБ „Андерсен“ в Гуам и на още два часа преди да излязат на бойна позиция. По-бавно летящи транспортни самолети, пренасящи оръжие, резервни части и спомагателни екипи, щяха да ги последват през следващото денонощие.

Още преди полунощ щеше да пристигне въздушно подкрепление от 18-а въздушна бригада, базирана във ВВБ Кадена на остров Окинава, подсилено от самолетите на борда на самолетоносачите от петте бойни групи в състава на WESTPAC, започвайки с „Джордж Вашингтон“. Налице бе достатъчно конвенционална огнева мощ, за да се унищожат китайските сили на или около Сенкаку, започвайки с покрития с птичи курешки първенец на веригата, скалата Уоцури Джима, с размер километър на четири. Единственият въпрос на Кохран бе дали главнокомандващият ще остави в сила текущата заповед, в който случай изходът бе предопределен.

Ставаше късно. Той вече бе отменил петъчната вечеря в дома на приятели и бе пратил там жена си да представя и двамата. Тя напразно се бе надявала, че той ще се присъедини към тях поне за десерта. И тогава се бе разнесъл втори тътен, още по-зловещ. Контраадмиралът въведе няколкото пароли, удовлетвори допълнителната биометрия и отвори съобщението с гриф „За лично ползване“. И когато го направи, в командния център се разнесоха изненадани ахвания. Състоянието на бойна готовност на Съединените щати бе променено от DEFCON-2 на DEFCON-1. Сега вече можеше да сподели новината с летящите към континентален Китай стратегически бомбардировачи.

Кохран огледа пълната с военни зала, в която пред всекиго имаше поне по един монитор, макар всички екрани да бяха непривично застинали, лишени от връзката със сателитите. Прочисти гърло и заповяда всички да спрат да правят каквото правят в момента.

— Господа, както виждате, в момента сме в DEFCON-1. Съединените щати ще влязат във война с Китай. За момента това ще стане с конвенционално оръжие, но във всеки момент може да настъпи промяна. Комплексът се заключва. Моля всички да предадат всички лични средства за комуникация на военния комендант.

Когато леля Хуанила се качи по стълбите и ѝ даде квадратно парче тиксо, в центъра, на което имаше опакован в пластмаса компютърен чин, Мей Линг спря записа на мача по бойни изкуства. Леля Хуанила ѝ каза, че го намерила в бутилката за вода, която господарят вземал на велосипеда си. Мей Линг ѝ благодари, но мозъкът ѝ премина в режим на пълна паника. Онова, което се намираше на този чип, не трябваше никога да бъде откривано от хората, натъпкали тази къща с камери и микрофони. Благодари на Хуанила и прислужничката побърза да се скрие долу в убежището си в кухнята. Ако имаше късмет, Мей Линг разполагаше с пет минути.