Море от лъжи

37. Хвърляне на стръвта

Четвъртък, 13 март: Негомбо, Коломбо

Алармата на Нолан иззвъня. От изключването ѝ го заболя цялото тяло. След само една нощ на дивана се чувстваше сякаш е падал цял етаж по стълбище. Завлече се до бюрото и с облекчение видя, че Дешан Патмараджа, вторият местен хакер, е потвърдил през нощта уговорката за днес. Патмараджа и Балендра не се познаваха и Нолан смяташе това да продължи поне още един ден.

Изненадващото наемане от Балендра на двамата командоси от флота като телохранители бе добро дошло от една страна, но от друга бе източник на сериозна загриженост. Планът за петък започваше да стана все по-сложен. Никак нямаше да е добре, ако човекът на Патмараджа се сблъскаше с командосите на Балендра…

Чу през вратата на спалнята Кайли да говори оживено на мандарин. Според някои академични изследвания афинитетът на Нолан към математиката го правеше първи кандидат за виртуозност в езиците и музиката. Всъщност той нямаше дарба за нищо друго, освен числа, шифри и покер. След над двайсет и пет години брак притежаваше едва рудиментарна способност да различава гърления кантонски от мандарин. Мандарин определено бе успокояващ в сравнение с кантонския. Думите на Кайли не се разбираха, но понеже не звучеше сякаш ругае шофьор на такси, току-що сгазил кучето ѝ, значи не говореше кантонски.

Кайли влезе, облечена като за пазаруване по улиците на Париж. Суматохата от предишната нощ изглеждаше забравена, но Нолан не можеше да бъде заблуден. Тя просто настройваше новата си роля в съответствие с текущите обстоятелства. Ако той не унищожеше или не предадеше microSD картите в петък, Кайли и сънародниците ѝ от МДС щяха да започнат да се отнасят с него като с противник. Какъвто той всъщност си беше.

Тя държеше в ръка менюто за румсървиса.

— Ще си поръчам пиле къри с роти прата88 — обяви тя.

— Това е доста „огнен“ старт за деня. Аз ще си взема нещо не толкова пикантно. Би ли извикала ти румсървиса? Аз имам да прегледам още няколко имейла. За мен купичка горски плодове, мюсли и кисело мляко.

Усети я, че застива. Беше свикнала тя да нарежда. Кайли се оттегли в кухнята и направи поръчката на английски, говореше високо и бавно, все едно говореше на деца или на идиоти.

— Трийсет минути — обяви, преди да затвори вратата на спалнята може би малко по-силно от нужното.

В шифрования Safe-mail акаунт имаше ново съобщение. Бърт се бе върнал във вилата в Камлупс, след като бе оставил Мей Линг на летището. Беше къс, гневен имейл, написан така, че да причини болка, и го направи. Нолан призова Бърт да стои мирен още една седмица и да не прави нищо, с което да привлича внимание. С малко късмет Хекър щеше да неутрализира Телър и да докаже, че зад похищението на МН370 стои ЦРУ. А след като историята излезете в международните издания, по-нататъшното криене щеше да е безсмислено. Посъветва Бърт да смята Safe-mail акаунта си за компрометиран и да изтрие цялата си досегашна поща в него. Даде му двата си телефонни номера в Шри Ланка, за да ги използва при нужда през следващите 36 часа, и му писа да използва за текстови съобщения само WhatsApp. Изпрати имейла и веднага съжали, че го е направил. Един буен двайсет и две годишен младеж нямаше как да бездейства, след като е разбрал, че сестра му и майка му са задържани. В крайна сметка Бърт щеше да вземе нещата в собствените си ръце.

Друг интересен имейл беше получен в кутията му за входящи съобщения в ИП ООД от директора на ЦРУ адмирал Уилям Пъркинс. Пъркинс му заповядваше да доведе Уотърман и да предаде всички файлове на АНС, с които разполага. Нямало нужда да унищожава славната си кариера — трябвало само да предаде Уотърман и всичко друго щяло да му бъде простено. Ако не го направел, щял да бъде обвинен в измяна.

Наистина ли? Нолан обмисли предложението. И после обмисли цялата ситуация повторно. Ами ако той не желаеше да прости на ЦРУ? Ако не искаше опрощение на греховете от организация, убила 235 души срещу таен достъп до шепа хора и карго? ЦРУ беше простило, беше си затворило очите за деянията и беше закриляло един кучи син като убиеца Телър. Нолан не смяташе, че е част от същите тези хора. А и колко струваше един имейл с обещание за прошка без подпечатано от президента освобождаване от наказателна отговорност? Поколеба се дали да не отговори на Пъркинс с прикачени копия от „Ню Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“, но това нямаше да освободи семейството му в Китай.

Взе си душ и се избръсна, без да престава да мисли за тези неща. Все още не беше свикнал с новия си външен вид — с очила и ниска прическа, но без мустаци изглеждаше неопределено заплашителен. От информацията на Хекър не ставаше ясно дали Нишимото изпълнява заповеди на Телър. Но имаше голяма вероятност фалшифицираният чартър на ЦРУ в „Харкорт“ да бъде открит, преди да дойде време да се лети в петък. Ако Нишимото наистина бе в съдружие с Телър, бе пропуснал най-добрата възможност да убие или залови Нолан снощи. Общо взето Нолан смяташе, че ще се случат още доста други важни неща, преди лоялността на двамата пилоти да се качи на първо място в списъка на грижите му.

Един от най-досадните аспекти на остаряването бе, че важното за теб окосмение пада, а онова, от което нямаш никаква нужда, избуява. И докато подкастряше ненужното по себе си, му хрумна, че ЦРУ може би е държало Уотърман под наблюдение в Москва. А след като Уотърман се бе раздвижил там, те може би бяха допуснали, че двамата с Нолан ще се срещнат. Може би дори вече знаеха, че Уотърман пътува за Коломбо. А това поставяше и Нолан на същата сцена. Това вече означаваше, че се налага да се крие още по-усърдно, отколкото бе планирал. И все още не бе решил как да отговори на нуждите на МДС, без да проваля утрешната размяна. Последното, от което се нуждаеше, бе МДС или ЦРУ да провалят всичко.

Почукване на вратата го върна към реалността. Сервитьорът на румсървиса му подаде да разпише сметка, издадена на името на Вишни Балендра. Двестате рупии, подпъхнати под разписката, гарантираха затварянето на очи, че някакъв бял разписва човек на име Балендра.

Следващият му приоритет бе освобождаването на Мей Линг и Джоани. Кайли седеше срещу него на масичката за двама влюбени и се хранеше. Закуската ѝ изглеждаше много по-добре от вкуса на неговата. Той реши да хване бика за рогата:

— Трябва да се споразумеем за стъпките, които ще доведат до освобождаването на семейството ми. — Опита киселото мляко и я погледна с нови очи.

Беше си сложила грим и червило. И изглеждаше доста изкусително с нацупените си устни, напращелите си гърди, блестящата си коса и скъпите си дрехи.

— Имаш някакво друго предложение ли?

— Ще трябва да ми повярваш, че картата, която ще дам на руснаците, е боклук. На нея има смес от истина и лъжа, като голяма част от най-деликатните файлове са редактирани по неразкриваем начин. През последните девет месеца вложих над двеста часа в манипулация на тези файлове, очаквайки този момент. Ако не предам на ФСС онова, което те смятат за безценно, Уотърман няма да бъде пуснат, а ние двамата с теб най-вероятно ще бъдем убити на място. Така че, ако решиш да присъстваш на размяната, твоят живот също ще бъде застрашен.

— Видях на самолета, че имаш две карти. Искам и двете.

По дяволите, значи не се бе занимавала с приготвяне на храна — беше го следила. Виж я ти нея!

— Ако ти дам картите, извършвам акт на измяна.

— Нищо подобно. Моето намерение е да ги унищожа пред очите ти, след като използвам лаптопа ти, за да сравня съдържанието им с моя списък. Днес ще получа друга карта от моето посолство. В петък ти ще размениш тази карта с ФСС срещу Уотърман.

През нощта бе получила тези най-подробни указания от някой в ПКП. Беше решила, че са дело на Ий, и подозираше, че ако би било възможно, той би ѝ дал съвсем различни указания.

Това хвана Нолан неподготвен:

— Но ако ти позволя да копираш тези кар…

— Нищо няма да копирам. Имам в телефона си файл, създаден от МДС преди Уотърман да напусне Хонконг, чието съдържание ще сравня с това на двете твои карти. — Тя посочи новия си телефон и поясни: — Мога да ти го покажа, съдържа сто и петдесет хиляди имена на файлове. Ще бъде направена обикновена проверка дали комплектът записани файлове съвпада с твоя оригинал. Очевидно е, че за втората карта няма да има съвпадение. — Тя скри усмивката си при мисълта за гениалността на плана, измислен от колегите ѝ през изтеклата нощ. Програмата на телефона ѝ щеше да създаде списък с имената и размерите на всички файлове от картите на Нолан, без той да го разбере.

— Това създава втори проблем. Трябва да имам контрол над онова, което отива във ФСС, защото ако Чумаков не приеме картата, това е краят за мен и Уотърман. Така че не мога просто да му връча каквото ми дадете вие. Първо трябва да го проверя. И ако не ми хареса как изглежда, ще им предам моята манипулирана версия.

— Да допуснем, че началниците ми се съгласят с твоето искане. Нека сега направим съпоставката за твоите две карти с нашия списък. Едната ще издържи теста, другата не. Ще унищожим в мое присъствие истинското ти копие. След това ще ме откараш в града до китайското посолство, за да взема нашата версия на манипулираните файлове, която искаме да предадеш на руснаците. Ще прегледаш тази карта и ако намериш някоя грешка, която да не можем да поправим, ще обмислим дали да ти разрешим да дадеш на ФСС твоята карта. Но преди това ще трябва да добавим някои файлове към нея. Нека оставим точната последователност за по-късно. Ако не искаш да ни даваш твоята оригинална версия, готова унищожи я пред мен, и толкова.

— А кога ще бъде освободено семейството ми?

— Веднага след като унищожиш двете карти или предадеш нашето манипулирано копие на ФСС.

— А какво ще се случи, ако размяната се провали и ме убият или отвлекат?

— Ще продължим да смятаме картата за предадена, ако е в ръцете на руснаците. Дъщеря ти и жена ти ще бъдат освободени, но за целта картата наистина трябва да е у руснаците.

Гледаше Нолан и мислеше за онова, за което се бяха споразумели миналата нощ след поредица разговори и есемеси дълго след като той беше заспал. МДС разчиташе руснаците да получат китайската версия. Нолан имаше само поддържаща роля в много по-голяма игра.

Лицето му издаваше примирение, но му трябваше някаква малка победа, за да запази достойнството си. Тя чакаше този ход.

— Едно последно условие. Искам ние двамата с теб да не се изпускаме от поглед до утре. Така че ако трябва да получиш някаква карта, нека ти я докарат във фоайето на „Сатя Гемс“ на Гале Роуд днес по обяд и ще я вземем заедно.

— Добре, но сигурен ли си, че искаш да те виждат в бижутерски магазин?

Нолан се усмихна.

— Всъщност срещата ти ще бъде в шоурума на G-Wis, магазин за офис консумативи до „Сатя Гемс“. Там няма камери за наблюдение.

— Приемам. Да сравним сега имената на файловете.

— Добре. Нека първо видя онзи файл на телефона ти. Ако е на симкартата ти, ще е лесно да го качим на лаптопа ми.

Нолан спря безжичната връзка и стартира програмата. Отлично съзнаваше, че изправя последния зловреден софтуер на Китай срещу личните си, несанкционирани от Компанията програми за шифроване, които защитаваха съвсем наскоро изтеглените на лаптопа му лични файлове и програми. Предвид забраната от ЦРУ да се използват лаптопи „Леново“ заради достъпната им за МДС архитектура, той така или иначе никога нямаше да може да използва тази машина за служебни цели. Но му беше интересно някой ден като пенсионер да разчопли миш-маша от шпиониращ софтуер, стига, разбира се, да доживееше до този ден.

— Първо да сравним оригиналната карта. Тя е, която най-много ни интересува предложи Кайли с едва доловима настойчивост.

Няма начин да станеш на петдесет и пет и да си на работа в Компанията, ако не разчиташ на инстинкта и интелекта си. Нолан вкара манипулираната версия за руснаците и даде начало на сравнението. След трийсет секунди резултатът беше: съвпадение.

— Радвам се — каза тя.

„Пълна дивотия“, помисли си той.

— Сега да видим другата…

Никой от двамата не се изненада, когато второто сравнение не мина.

Нолан вдигна своята манипулирана версия за руснаците и каза:

— Унищожавам пред очите ти оригиналната карта на Уотърман. Съгласна ли си?

— Да.

Нолан хвана картата с малките пинсети на ножчето си и запали една от свещите във флоралния ансамбъл на масичката за кафе. Малката microSD карта се разтопи над пламъка, отнасяйки със себе си двеста часа съвестен труд. Той я отми в умивалника, докато тя гледаше през рамото му и междувременно активираше през телефона си програмата за изпращане. Включи безжичната връзка на новия лаптоп на Нолан и изпрати през своя телефон имената и размерите на файловете от двете microSD карти, след което се самоизтри, за да не остави следа. Това беше поделение 61398 в пълния му блясък.

Нолан се върна при лаптопа си, свали картата с адаптера ѝ и пак я вдигна във въздуха.

— Това е манипулираната карта. Задържам я, докато не видя какво иска твоят екип да дам на руснаците. Ако реша да използвам китайската версия, ще унищожим и втората карта, а вие ще освободите семейството ми, нали така?

Тя кимна утвърдително, макар отлично да знаеше, че това няма да се случи, преди Нолан да се е явил на разпит с полиграф в Пекин и преди да е описал в няколко тома историята на вируса „Стъкснет“, докато си почива от интензивните разпити. Това щеше да отнеме години, особено ако той не сътрудничеше.

Нолан бе приел в себе си, че ще даде на руснаците онова, което предложат китайците. Със сигурност нямаше да им даде оригиналните файлове на АНС, но тя не биваше да го разбере.

На вратата почука Балендра.

— Добро утро. Уредих напускането на хотела. Съберете си багажа. Колата чака отвън.

Кайли погледна Нолан и попита:

— Не трябваше ли да останем още една нощ?

— О, не. Не мога да си го позволя с моя бюджет. Преместваме се в града. — През цялото време Нолан бе размишлявал над значението на фалшивото сравнение на файловете. МДС очевидно искаше да открадне файловете. Можеше да се предполага, че разполагат със свое копие на файловете на АНС, откраднати от Уотърман, защото в противен случай щяха да измислят някаква схема, за да ги получат. Но защо го бяха оставили да го разбере? Защото не очакваха той да може да сподели информацията с Компанията.

По пътя към джипа Балендра небрежно подхвърли:

— Добре е, че си тръгвате, преди някой да е намерил трупа отзад.

Без да променя изражението си, Нолан попита:

— Някой от нашите?

— О, не. Някой от вашите — каза Балендра.

Нолан се обърна, очакваше да го види да сочи Кайли. Мъртъв етнически китаец би потвърдил другата хипотеза за намеса на ЦРУ. Но Балендра се усмихваше.

— Някакъв от американското посолство с инструменти за взлом и доста добри микрофони. Съдържанието на портфейла и джобовете му е в джипа.

Гретчен Доил, директор на централата в Коломбо, бе възбудена.

— Нямам представа къде е той, по дяволите. Пат Лонг е най-добрият ни детектив. Изпратихме го без подкрепа, защото ти ми каза, че Бърнс бил заявил, че Нолан не трябвало да се докосва. Е, добре, направихме го с минимум вдигане на шум. Влязъл е в хотела преди четири сутринта, което е потвърдено от екипа за проследяване. Не се е обаждал оттогава, а сега е десет без двайсет. Или е заловен, или е мъртъв. Какво предлагаш?

— Ама защо се обаждаш на мен? Не ти ли е Бърнс началник? — Константайн не искаше да има нищо общо с провал, който можеше да бъде само с фатални последици за кариерата му.

— Защото ти ми се обади снощи, след като докладвах, че Нолан и китайката са отседнали да нощуват в младоженското бунгало на „Джетуинг Блу“. И лично ти каза, че щяло да е чудесно, ако можем да слушаме какво си говорят.

— Да, помня много добре какво казах. А това, което предлагам…

— Задръж така, Дик. Обаждат ми се от проследяването…

Доил пое другия разговор, докато Константайн мислеше над следващото си назначение… вероятно мияч на колите на Компанията в Сиера Леоне.

— Лонг е мъртъв! Намерен е от моите хора в храсти зад бунгалото. Изглежда, Нолан и жената току-що са тръгнали за града, а моите са решили да разгледат, вместо да ги проследят.

— Нолан го е убил?!

— Не. Според хората ми е професионална работа прерязано гърло. Лявата ръка върху устата и разрязване от десняк, което прекъсва трахеята и сънната артерия. Много кръв. Тялото е било претърсено и всичко е било взето.

— Мили боже! И какво ще правим сега?

— Не знам какво предлагаш, но аз ще преровя града, докато не намеря Нолан — заяви тя.

— О, не! Нищо такова няма да направиш, защото именно това Бърнс изрично забрани да се прави. Повтарям, засега няма да правиш нищо. Страх ме е да си го помисля, но може вече да сме оплескали играта, каквато и да е тя. Всичко зависи от това кой е извършил убийството. Може да са руснаците, а може да са дори и китайците. Ще го разберем някога, но засега казваш на твоите да се оттеглят, иначе… иначе двамата с теб ще лъскаме обувки пред Централната гара!