Море от лъжи

26. Разбит

Сряда, 12 март: Пекин, Сингапур

Това бе едва второто заседание за Ий Шиубао на Постоянния комитет на Политбюро, откакто председателят Гао го бе повишил до един от деветимата избраници. Това не бяха случайни хора. Гао Шиян контролираше само шестима от деветимата членове, а това означаваше, че всяко заседание се провеждаше вабанк. Онова, което тревожеше Ий повече от обичайното, бе, че уволнението в понеделник на шефа на МДС Лю Женчан бе накарало да настръхнат повечето от непокорните членове на Политбюро. Двама от лоялните на председателя бяха изразили своята загриженост. След бомбата на иранския посланик от понеделник — Ий изкриви неволно лице на собствения си неудачен избор на думи, макар да не ги бе изрекъл — председателят бе наредил всички членове на ПКП да се освободят от другите си ангажименти за тазсутрешното заседание в 11:00. На някои се бе наложило да дойдат в Пекин със самолет и почти всички идваха с развалено настроение може би защото не им бе оставено нормалното време за правене на сметки.

Първият час бе протекъл оживено. Ръководителят на МДС бе дал последен бой, разговаряйки с поне двама делегати на ПКП, пред които бе намекнал мрачно, че Ий (и по подразбиране Гао) бил на ръба да направи катастрофални грешки. Лю цял живот бе живял в тайни и това го бе накарало да се въздържи от конкретизиране, но лоялната опозиция ровеше на няколко фронта. Под микроскоп бяха поставени реалните военни възможности на Китай, предвид решимостта на Съединените щати да реагират адекватно, ако бъдат нападнати. Дискусията се развиваше с превес на мнението, че реакцията на САЩ няма да остане само блъф.

Понеже много от членовете на ПКП не знаеха подробностите на операция „Полярна мечка“, председателят ги запозна с различните пермутации. Ий забеляза, че другарят Гао пропусна да спомене двойния блъф с „Делфин C2“ и дезинформационната кампания. Председателят само вкара операция „Менандър“ в картината, когато генерал Яо Чанми, председател на Комитета на началник-щабовете, спомена за предстоящата загуба от АНС на капацитета на НАГПР за обработка на сателитни съображения. Подробностите по планирания резултат от операция „Менандър“ убедиха скептиците. Солидното мнозинство зад гърба на председателя направи формалност принудителното пенсиониране на Лю Женчан.

Обаче тепърва предстоеше втората, не по-малко деликатна точка от дневния ред. Ий взе думата, за да обясни в общи линии последната съвместна инициатива на Китай със смятана за намираща се извън закона държава, този път Иран. Някои от членовете на ПКП не сдържаха ахванията си, когато Ий описа как шестима военни от поделение 61398 на НОА са били задържани насила в Бейрут миналата седмица.

— Това е възмутително! Да изпратим войска в посолството им и да тикнем в затвора посланика им и още петима техни старши дипломати, докато екипът ни не се върне непокътнат в Китай. А след това да бомбардираме тези миризливи дяволи и да ги натикаме обратно там, където гледат камили и живеят по палатки. — Генерал Яо не беше от заклетите фонове на председателя Гао, но абсолютно мразеше арабите (той наричаше така всички мюсюлмани, независимо от персийското население на Иран), въпреки че двете страни се бяха съюзили срещу по-голямото зло на световното еврейство, олицетворявано от Израел.

Ий обясни, че след вчерашната среща с посланик Горбани иранците ще репатрират колегите им незабавно. После се върна към разказа си:

— Опасявам се обаче, генерале, че нещата стават по-лоши. По всичко изглежда, че Иран разполага с повече от петнайсетте килограма или двайсет и петте процента чист уран 235, от които се нуждае за първата си бомба. Това, което ги затруднява в момента, изглежда, е, че не разполагат с достатъчно малък ядрен инициатор, който би се побрал в бойната глава на ракета. Официално иранците твърдят, че конструкцията е тяхна. Вчера обаче Горбани потвърди, че инициаторите им се основават на севернокорейска конструкция, която, разбира се, оригинално е китайска.

Рен Бяо, най-сериозният бизнесмен в състава на ПКП, реши да се поинтересува:

— Да не би да говорим за чертежите на дефектните инициатори, които им продадохме преди две години за петнайсет милиона долара?

— Именно за тях става дума. Изглежда, севернокорейците са ги препродали, а сега иранците са установили, че устройствата не работят както трябва или изобщо не стават за нищо. И понеже са разбрали, че конструкцията изначално е китайска, сега търсят нас да им ги поправим.

— Но ако поправим дефектните инициатори на Иран, не само Иран ще се сдобие с използваема първа бомба, но и…

— Да, те вероятно ще споделят правилната конструкция със Северна Корея — довърши Ий мисълта на Бяо.

— И безумният бандит Ким Чен Ун ще се сдобие с работещи ядрени ракети? — попита генерал Яо.

Ий изгаряше от желание да демонстрира, че е в светая светих на разузнаването:

— Може да се предполага. Около двайсет бойни глави ще влязат във въоръжение, ако инициаторите им бъдат обновени, за да се коригира вкараната от нас грешка в измерването на ефективното сечение на трития…

— Да, да, схванахме идеята — побърза Яо да прекъсне Ий от разгласяване на още секретна информация. Което означава, че САЩ ще ударят превантивно севернокорейските ракетни площадки и изследователски центрове, може би с използване на тактическо ядрено оръжие. Те ни го заявиха още преди години с уговорката „ако Китай не успеела обуздае лидера им Ким Чен Ир“. Само че днес трябва да се занимаваме със склонния към насилие негов син.

Намеси се Гао:

— Миналата година през ноември се запознах във Вашингтон с генерал Уеб, началник-щаб на сухопътните войски. Този груб човек ми размаха пред носа пръст, сякаш съм палаво дете. „Спрете сами вашите марионетки, за да не ги спрем ние вместо вас“, така ми заяви. Тогава нашите колеги от МДС ги увериха, че три четвърти от всички атомни бомби на корейците никога няма да свършат никаква работа. Гарантирахме, че Северът няма да прибегне до атомно оръжие, освен ако не бъдат нападнати. Уеб ме предупреди, че Щатите ще изискват от нас да удържим на думата си. Бях едновременно унизен и ядосан, че Съединените щати могат да разговарят с водача на Китай с този тон. Но успях да запазя мълчание и срещата приключи скоро след това.

Беше ред на Яо да се ядоса:

— Как смеят Щатите да ни диктуват какво да правим в нашата сфера на влияние!? Никога повече Китай няма да бъде унижаван от американците. Нека само „Полярна мечка“ свърши работата си, а после ще видим кой е великата военна сила в Азия.

Ий реши да продължи по-деликатно:

— Другари, има още едно усложнение, за което разбрах едва вчера, когато отидох да разговарям с иранския посланик. Оказва се, не сме знаели, че на борда на изчезналия полет на малайзийските авиолинии са се намирали две важни лица. За нас по-важно е, че единият е бил контраадмирал Жао, командир на поделение 61398. Контраадмиралът беше старшата ни свръзка е „Менандър“. Миналата седмица Жао е бил в Бейрут и Техеран. Докато е бил в Техеран, е успял да убеди някой си доктор Фарокзад, водещ експерт на Иран по изследвания в сферата на атомните оръжия, да го придружи в Бейрут. Иранецът взел със себе си два дефектни ядрени инициатора и една от центрофугите, саботирани от ционистско-американския червей „Стъкснет“. Жао, изглежда, е обещал, че Китай ще помогне на Иран в поправката на тези устройства, стига Иран да даде неопровержимо доказателство, че вече представлява ядрена сила. Подозираме, че това е бил ловък ход от страна на контраадмирала с идеята да се даде на Китай възможност да задържи Фарокзад като заложник, с цел да бъдат бързо освободени нашите военни. За нещастие никога няма да разберем дали наистина такива са били намеренията му след изчезването на самолета и предположението, че всички пасажери са загинали… Иранският посланик ми каза, че неговата страна вече не се интересува как да поправи повредените от червея центрофуги или дори как да си върне липсващия U-235. Беше крайно недоволен от — той го нарече така — псевдоотвличането на ръководителя на тяхната програма за атомно оръжие. Макар да не обвини пряко Китай за изчезването на самолета, очаква от нас да поправим дефектите им ядрени инициатори.

— Ние обаче няма как да го направим. Китай е подписал всички договори за неразпространение на ядрено оръжие. — Професор Лай Хуатин беше умереният член сред ястребите в ПКП и преди бе влизал в спор с председателя по въпроси, касаещи военна материя. — Никой в тази стая, дори другарят Гао — и той кимна към седящия начело на масата, — не е овластен да създаде нова ядрена сила. А фактът, че говорим за Иран и Северна Корея, прави дори размишленията по този въпрос крайно безотговорни.

— Другарю професор — учтиво започна председателят Гао, — фактът, че Северна Корея е вече ядрена сила, е неоспорим. Аз свиках това извънредно заседание на ПКП, вместо на Комитета на началник-щабовете, именно за да дебатираме по тези въпроси максимално подробно и открито. Но ако вие не позволите на другаря секретар Ий да довърши изложението си, просто ще продължите да дрънкате, без да са ви известни фактите.

Професорът почервеня. Той и останалите от групата на по-възрастните се обърнаха към Ий. Протежето на Гао Шиян усети, че пламва от сценична треска. Под мишниците му потекоха струйки пот, които допълнително овлажниха вече мократа му куртка.

— Другари, в товарния отсек е имало още нещо. Предугаждайки нашите съмнения, иранците били натоварили екраниран сандък с центрофугата и един килограм уран U-235 за военни приложения. В техните очи да помогнат на корейците е същото, като ние да им помогнем на тях. Нещо повече, ако не им окажем съдействие в коригиране конструкцията на инициатора, те заплашват да ни разобличат на следващото заседание на Съвета за сигурност към ООН.

Стаята избухна във викове. Дори председателят се стъписа. Ий загуби нишката на мисълта си. Къде бяха бележките му? Поне половин минута не знаеше как да продължи. Гълчавата позатихна, но главата му оставаше празна. Покровителят му го остави да се поизмъчи още няколко секунди, преди да се намеси:

— Другари, ситуацията е пределно ясна. Операция „Полярна мечка“ не може да успее, ако шпионските спътници на НУВКР не бъдат извадени офлайн и — подчертавам, и — това не стане по начин, който изключва актът да бъде приписан на Китай. За тази цел се нуждаем Иран да изпълни перфектно операция „Менандър“. Или поне толкова перфектно, на колкото са способни тези хора. Както току-що чухме, иранците са се опитали да изнудват Китай. Нека оставим настрана методите им, които само подчертават различните нива на цивилизованост, достигнати от нашите две култури. Аз смятам, че помагането на Иран да разположи за използване ядрени ракети с малък обсег на действие е приемлива за нас цена, ако това ще доведе до изтласкване на Тихоокеанския флот на Щатите от крайбрежните ни води. — И председателят подпечати края на дебата с удар с длан по масата.

Гласуването бе единодушно, а професор Лай бе сред първите, които вдигнаха — впрочем и свалиха — ръката си.

Беше останало да се обсъди само още едно нещо, и то извън протокола. Ий прекрасно разбираше, че поставя в залог бъдещето си в ПКП, затова се помоли в себе си на бога на баба си, повелителя Буда. „Въпреки многобройните ми грехове чрез действие или бездействие, дай ми, господарю, сила за следващите десет минути на моя прахосан, свръхамбициозен живот“. Това го поуспокои, въпреки че бе заклет атеист. Изчака председателя да закрие официално заседанието. После стана, събра длани като за молитва и помоли присъстващите да не стават. След това тихо обясни на колегите си, че всички в злополучния полет са загинали. Следователно вече не е в интерес на Китай останките на МН370 да бъдат намерени, в това число каргото или телата на пасажерите. Последното, което им трябваше, бе свидетелство, че Китай помага на Иран да поправи дефектни ядрени инициатори или каквито и да било елементи на конструкцията. Понеже на борда е било пренасяно ядрено гориво, всякакви международни разследвания биха поставили Китай в незащитима позиция. Затова за всички замесени страни е най-добре този самолет повече да не бъде видян.

Присъстващите изразиха съгласието си и тогава Рен Бяо повиши глас:

— Нека просто бъдем абсолютно сигурни, че всички на този самолет наистина са мъртви.

Отсеченото кимване на председателя Гао даде да се разбере, че сега вече заседанието наистина е завършило.

Нолан бе изненадан, че охраната на Компанията го пропусна през пропуска на ниво „минус четири“. Недоспиването превключи съзнанието му от притъпено безразличие към свръхактивна параноя. Следобедът трябваше да намери два часа да поспи, независимо от обстоятелствата. Мушна се в първата свободна малка заседателна стая, намери мобилния номер на Райдър в списъка на контактите си и го набра на стационарния телефон. Искаше разговорът да бъде записан за идните поколения.

— Травис? Боб съм. О… здрасти, Хани. Там ли е Травис? Да. Благодаря… Травис? Травис…? Как си?

— Сякаш ме е прегазил самосвал.

— Това няма да продължи дълго. Говорих с Хекър, но искам да го чуя и от твоята уста. Можеш ли да ми разкажеш с максимални подробности какво видя снощи в онзи контейнер?

— Разбира се. Страх ме е, че не мога да добавя нищо особено към онова, което вече разказах на Сам. След като Гъни сряза скобата, изчакахме две минути да видим дали вътре не се крие някой, който би искал да си поиграем, нали разбираш. Върнах другите трима зад заграждението, отворих вратата, светнах с фенерчето и насочих глока по посока на лъча, като гледах за някакво раздвижване, жици или експлозиви. Видях точно до входа голям мотокар.

— Цвят или модел?

— Помня само жълт.

— И какво стана после?

— Следващото, което видях, беше стена от чували с пясък пред контейнера, който бе висок почти два метра. Доста над главата ми, а аз съм метър седемдесет и пет. Над чувалите се виждаше горната част на дървен сандък, голям. В ъгъла на сандъка, направо върху дървото, имаше етикет на риба в червено и синьо.

— Сигурен ли си за етикета?

— Напълно. Снощи, докато някакъв лекар ми правеше нещо. Сам ми показа няколко емблеми на „Малейжа Еърлайнс“. Онова, което му посочих, се оказа текущата им версия. Значи не е било нещо върху някакъв сандък, търкалял се там празен през последните две-три години, докато някой най-сетне е решил да го използва.

— Колко голям беше сандъкът?

— На широчина бе над метър и осемдесет. Не мога да кажа колко е бил в дълбочина, но се изкушавам да преценя, че формата му беше горе-долу кубична. Тогава забелязах, че гайгеровият брояч е откачил, и побързах да се изтегля. Извиках показанията, техникът на МЕ ми изкрещя да бягам и аз побягнах назад по кея.

Мили отвори вратата и каза:

— Трябва незабавно да говоря с теб. — В излъчването ѝ не можеше да се долови и грам топлина.

Нолан върна вниманието си към Райдър:

— Сещаш ли се още нещо?

— Не, нищо. Съжалявам. Чувствам се като парцал, но не мисля, че съм забравил нещо, което би могъл да използваш.

— Добре… Виж, ти си един от героите на последните няколко дни. Трябваш ни здрав. Така че остани в Хаваи до пълно възстановяване, покарай сърф, а когато минеш на път за някъде през Сингапур, ще те черпя с пети етаж на „Орчард Тауърс“.

— Мислех, че на „Орчард Тауърс“ има само четири етажа с проститутки. Какво предлагат на петия?

— Всеки от нас има нужда от малко мистерия в живота си. Щом още не си минал през „Райската пътека“, имаш за какво да живееш, човече. — Нолан затвори и се обърна към Мили. Тя понечи да каже нещо, но той не я слушаше. — Дявол да ме вземе — прошепна на себе си. — Уранов хексафлуорид… голям сандък. Какво друго, освен уранова центрофуга е могло да има в онзи сандък…? Но откъде, по дяволите, се е появила и защо е била на път точно за Китай от всички възможни места на този свят?