Море от лъжи

20. Истински сделки

Вторник, 11 март: Москва, Сингапур, Рангун

Рядко се случваше висш офицер от отдела за проследяване на ФСС да реши да се срещне с някого извън централата на службата. Злонамерени уши имаше навсякъде. Обаче директор Анатолий Алкаевович Чумаков можеше спокойно да говори в малкия апартамент на Марк Уотърман, понеже всяка стая в него бе наблюдавана, подслушвана и ежедневно проверявана за чужди подслушвателни устройства и това се правеше, когато Уотърман излезеше на задължителната си едночасова разходка из квартала.

— Как мина посещението на баща ти? Удобно ли ви беше да си поговорите под чаршафа?

— Прекрасно, Анатолий. Той си замина вчера, благодарение на това че му върнахте паспорта точно навреме, за да хване полета. А освободиха ли сингапурците двамата, които прати да отвлекат Боб Нолан?

— Не, не са. И това може да създаде проблеми на всички ни. Така че когато се свържеш следващия път с господин Нолан, моля те, информирай го, че трябвала убеди сингапурските власти да ги освободят. Разбираш ли, Марк, те не са мои подчинени, дори не са служители на ФСС. Взех ги от СВР и сега трябва да обяснявам защо са в карцер, защо ги разпитват и как така са застрашени от експулсиране, без да им бъде разрешен достъп до помощ от посолството. Надявам се, че схващаш затрудненото ми положение.

Английският на Чумаков бе изискан. Самият той бе облечен като адвокат за заключителната си пледоария: костюм в морскосиньо на райе, бяла риза от египетски памук и лилава бутикова вратовръзка. Уотърман видя копчета за ръкавели от чисто сребро и скъп часовник, може би на „Картие“. Доста екстравагантно за бивш агент на КГБ, търсещ пътя си в съживената от Путин държава, особено за човек с мургава кожа, издаваща неруския му етнически произход.

— Не съм в състояние да влияя на думите и действията на Боб, така че не мога да ти помогна.

— Това ме води до следващото. Ти искаш да предложиш сложен план за размяна на информацията, която си откраднал от АПС, срещу личната ти свобода. Искам да си наясно, че не вярвам на нищо, което би казал, така че моля те имай това предвид, преди да кажеш каквото и да било.

„Играе си с мен. Винаги си играе с мен и се опитва да провокира реакция. Идва в апартамента ми без покана и сякаш винаги знае какво се готвя да кажа“. Наистина ли бяха сигурни електронната поща на TOR и чатрумовете там, или ФСС бе открила начин да ги подслушва? Той знаеше от предишните им спаринги, че ФСС му позволява достъп до TOR от апартамента именно защото се опитват да хакнат разговорите му в реално време. Уотърман бе морското свинче в изследователската лаборатория на ФСС.

Погледна противника си. Чумаков се правеше на индиферентен, но не можеше да го заблуди, понеже той беше опитен в разчитането на израженията. Реши да бъде безстрастен.

— Ето каква е сделката: летя за Коломбо така, че да пристигна там не по-късно от петък, 14 март, осем сутринта. Там Нолан ще ми даде указания как да се добера до шифрованите файлове. Предавам ви ги, а срещу това вие ме оставяте на мира в Шри Ланка. След като прекарам едно денонощие извън контрола ви, Нолан ще ви предаде ключа за разшифроване на файловете.

— Това ли е предложението ти? Сериозно ли говориш? — Чумаков реши да изостави наперената си роля.

— Да, това е.

— И ако откажа?

— Ще кажа на Нолан да отиде пред руското посолство в Сингапур и да унищожи файловете пред вашите камери за наблюдение.

— Което автоматично означава затвор или смърт за теб — напомни Чумаков.

— Със сигурност, но от друга страна сегашното ми положение с малко се различава от затвора. И за мен е най-добре да разбера какво точно ме очаква. Или ме заключете наистина и зарежете играта на пиар, или ме пуснете да си ходя.

— Уверявам те, че има и друга възможност. — Чумаков заби погледа на тъмните си очи в него, подканяйки го да каже нещо умно.

— Боб Нолан отлично разбира, че ако се опита да изиграе ФСС, ще бъде убит. Това е гаранцията, че ще устои на думата си.

Чумаков продължи бавно, с добре премерени думи:

— Предай на Боб Нолан, че за мен гаранцията за честна игра е животът на двете му деца. Постарай се той да разбере, че няма да подгоним нито него, нито съпругата му. Ако на вас двамата ви хрумне да ни разигравате, ще убием Мей Линг и Бърт бавно и пред камера, а после ще изпратим дивидито на госпожа Нолан.

Уотърман посрещна погледа му с нескрито презрение. Чумаков винаги успяваше да го нервира.

— Ще предам посланието.

Чумаков се усмихна широко, после дори се засмя.

— Прекрасно! Значи се разбрахме. Има полет на „Етихад“, който излита четвъртък в седем и половина и каца в Коломбо в девет вечерта. Понеже ти ще летиш само в едната посока, президентът Путин ще плати за билет в първа класа. Ще седиш до мен, но аз ще съм до прозореца. Да направя ли резервация за „Парк стрийт хотел“? Това е отлична бутикова сграда в жилищен квартал. Казаха ми, че в безмитния магазин на летището алкохолът бил много евтин. Визата е моя грижа. Не забравяй да впишеш в имиграционния формуляр „изменник“, за да могат местните власти да те разпределят в правилната туристическа категория.

Уотърман можеше да направи някои изводи. След като от АНС не бяха разбили защитата на ТОК, едва ли и ФСС бе успяла да го направи. Бандитите на Чумаков бяха успели да четат от екрана му, макар той да бе преметнал над себе си одеялото по време на онлайн връзката. Но как? Или в одеялото имаше вплетени камери от оптично влакно, или… Мамка му! Той свали очилата си и се взря в предната им страна. Да, там беше — ФСС бе инсталирала микрокамера в рамката. Едва се удържа да не стъпче очилата.

Без да променя изражението си, си сложи пак очилата и каза:

— Добре, чудесно. Питах се как ще подходим към шриланкийците. След като кацнем, не искаш ли да организираме пресконференция и да обявим, че съм изгонен и че търся политическо убежище в Шри Ланка? И какво ще правим, ако американците се опитат да ме свалят от самолета, когато кацнем на междинно летище?

— Опасявам се, че ще трябва сам да организираш каквото искаш с шриланкийците. На президента Путин му е писнало от теб. В петък той ще направи изявление, в което ще обяви отнемането на правото ти на постоянен престой и ще информира света, че вече не си на руска територия. След това, приятелю, можеш да разчиташ само на себе си. Ако опиташ нещо смешно, докато сме в транзит в Абу Даби или след като кацнем в Коломбо, но преди да сме получили файловете, на сестра ти, баща ти и майка ти ще им се случат случки. — Мазният глас на Чумаков изкушаваше Уотърман да го зашлеви през издутите устни.

— Какъв паспорт ще използвам за пътуването до Шри Ланка?

— До довечера ще ти осигурим документи за еднократно използване. Ще ти върнем американския паспорт, но не забравяй, че оставаш в списъка на Интерпол с десетимата най-издирвани. Предполагам, че ще можеш да го предложиш на търг в eBay за малко джобни.

Докато слизаше до чакащия го „Мерцедес“ S-класа, Чумаков си тананикаше. Срещата бе минала добре. Нолан щеше да предаде подправени файлове или — което бе по-лошата възможност — смес от полезна информация и заложени в нея капани, чието идентифициране щеше да отнеме на ФСС толкова дълго, че може би щеше да е най-добре да забравят за тях.

Най-доброто развитие щеше да бъде, ако успееше да продаде файловете обратно на американците. Да хвърли в ръцете им предателите Уотърман и Нолан и това да послужи като основа за пакетна сделка като символична маслинена клонка, за да се оправят обтегнатите руско-американски отношения. В замяна… защо да не поискат те да престанат да се месят в Крим и Украйна? Президентът Путин щеше да е безкрайно доволен.

— Борис, спри на „Старбъкс“ до офиса. В настроение съм за едно „Ванила Бийн Мока Фрапучино“. И заложи хиляда рубли за победа на „Тотнъм“ срещу „Арсенал“ в следващия кръг на английското първенство. Усещам, че ми се отваря късметът…

На втория етаж Уотърман проследи отдалечаването на стоманеносивия мерцедес от заснежения тротоар. Отново свали очилата си и трийсетина секунди сравнява насочените напред краища на дръжките. Как бе пропуснал да забележи малката точица отдясно? Това трябваше да е камерата. Бръкна в дупката с игла и разчовърка с нея, после потопи очилата във водка, за да скапе електрониката. Трябваше да приеме, че всичките му тъмни уебсайтове са компрометирани, а също паролите и хората, с които бе влизал в контакт. Щеше да му отнеме часове да уведоми кореспондентите си по безопасен за него и за тях начин.

Пое си дълбоко въздух и се замисли. Но дали всичко това не беше блъф? В края на краищата Чумаков се бе изненадал от плана на Нолан. Значи не беше абсолютно сигурно, че ФСС чете екрана на лаптопа му. Може би в очилата нямаше камера, а имаше само дупчица. Той знаеше много неща за състоянието на микроминиатюризацията, използвана за нуждите на шпионирането, и беше наясно, че дори Щатите все още нямат толкова малки камери, камо ли непохватните руснаци! Много по-вероятно бе да са успели да инсталират на Mac-а му някакъв кийлогър50, който не бе успял да идентифицира. Ако бе така, тогава значи знаеха какво въвежда от клавиатурата, но не и какво получава от кореспондентите си. Защо обаче Чумаков ненужно му бе подсказал, че знаят за Шри Ланка неща, които не биха могли да знаят, ако ФСС не го шпионирате?

— Защото е високомерен задник и смята, че вече е спечелил — отговори на глас Уотърман на въпроса си, коментар, който бе сигурен, че Чумаков ще прочете на бюрото си, когато се върне в офиса си. Добре! Тази игра на блъф и контра блъф можеше да се играе и от двама. Изведнъж го проряза мисълта, че Чумаков може би се бе „изпуснал“ нарочно, следователно съществуваше „План Б“, т.е. може би имаше втора, защитена срещу повреда камера, монтирана така, че да изпраща всяко негово движение и следователно TOR контактите му. Да-а… налагаше се да обмисли всички възможности по-дълбоко, преди да направи нещо по-амбициозно от това да извади очилата си от чашата с водка.

— Проклет да съм, ако това не е великият Боб — изръмжа Гъс Уолш, когато Нолан влезе в офиса на ИМ ООД. — Имам приятел, който е охрана към посолството, и познай къде е висял снощи цели четири часа? В кола пред дома ти, докато някаква млада изследователка на Компанията ти е била на гости. Реших, че е Мили, макар той да не ми каза. Имаш ли нещо против да ми я отстъпиш, когато приключиш с нея? Тези перверзни щуротии сигурно са убийствено забавни.

Уолш не само не знаеше работата си, но беше толкова тъп, че нямаше представа какво не знае. Ако се добавеше към това перченето му на тема секс и непрестанното му бръщолевене и… някой ден можеше да си го изпроси! За щастие, поне за Нолан, това щеше да бъде последната им среща.

— Трябва да поговорим в офиса ми — каза той на Уолш, като демонстративно отказа да коментира темата.

Седнаха един срещу друг. Новата боя за изрусяване на Уолш придаваше на ниската му прическа зеленикав оттенък. Нолан му съобщи новините систематизирано, по точки. Считано от днес цялата отговорност за ИП ООД преминаваше в ръцете на Уолш. Нолан и Джоани подаваха оставки от борда на директорите, а Уолш трябваше да ускори придвижването на нужните документи. Сега Уолш разполагаше на сто процента с властта в ИП ООД, съответно над всеки проект и групата хакери.

Уолш прекара следващия час в задаване на излишни и издаващи некомпетентността му въпроси държава по държава и подизпълнител по подизпълнител, без да си записва нищо.

Когато Уолш свърши, Нолан му заяви в прав текст:

— Никога не съм смятал, че си правилният човек, който да поеме тази операция. И след повече от два месеца съвместна работа продължавам да смятам, че не притежаваш нужните зрелост, способност да забелязваш подробностите и дискретност за ръководене на тази компания. Ще дойда тук още веднъж в края на март и ако междувременно си се издънил, няма да спра, преди да постигна уволнението ти, дори ако трябва да отложа за целта пенсионирането си. — Последното беше блъф, но Уолш нямаше как да знае това.

— Виж, аз никога не съм твърдял, че всичко ми е ясно. Трябва ми още време да вникна и тези проекти и да свикна да работя с тези хакери. Виждал съм ги само веднъж в твоята компания и това изобщо не е достатъчно.

Уолш толкова дълго бе разчитал на външния си вид, на физиката си и на дипломата си от Университета във Вирджиния, че бе загубил повечето от способността си да убеждава и да работи с хора, извън нужното за общуване във Фейсбук.

— В момента съм на сто процента в работната група за МН370. Мелиса Шук се нуждае от мен, за да не се разсейват хлапетиите около нас. Но… ще ти направя една услуга. Има двама типове, които работят за нас в Шри Ланка. Смятам да работя с тях всеки ден по два часа, за да ги вкарам в правия път. Обещавам поне да оправя плащанията и разноските им и да изясним какво очакваме от тях да ни предадат до края на този месец. Ще ми трябват файловете им, разбира се. Това ще ти позволи да продължиш на чисто от април нататък.

Шриланкийците бяха печално известни с неспазването на крайни срокове, но и с искането на още пари, за да завършат нещо, за което им е било платено още преди три месеца.

Излъчвайки благодарност с цялото си тяло, Уолш донесе купчина папки. Беше върхът на иронията, че компания, използваща компютърни хакери, съхранява най-важната хакерска информация единствено на хартиен носител. Нолан стана и каза:

— Приключихме. Не е нужно да ме включваш, под каквато и да е форма в каквито и да било бъдещи комуникации, отнасящи се до тези двамата. Имаш собствен напълно функционален TOR портал. Искам да известиш всички хакери в ИП ООД, че е извършено пълно предаване на ръководството от мен на теб. Отсега нататък ще ти препращам всеки получен от мен и свързан с ИП ООД имейл, без да го отварям. Колкото по-рядко се обръщаш към мен, толкова по-положителен ще бъде докладът ми в края на март. О… едно последно нещо.

— Да?

— Не обсъждай онова, което мислиш, че знаеш за моя — или нечий друг — извънслужебен живот. Нямаш представа за какво говориш, а това е бързата писта да си създадеш трайни врагове. И престани да се подхилкваш така. Ти си едър мъж, но някой ден голямата ти като на алигатор уста ще вкара малкия ти като на колибри задник в големи неприятности. Безплатен съвет, в който ще се вслушаш, ако имаш грам мозък.

— Ясно! — Уолш леко се изчерви, макар Нолан да не смяташе, че е способен да изрази, под каквато и да е форма някакво засрамване. — Благодаря ти, Боб. Наистина…

„Не, аз ти благодаря“, мислеше си Боб на път към асансьора, стиснал дебелите папки под мишница. Успя да задреме още преди таксито да се е включило в трафика. Шофьорът го събуди едва когато спряха пред входа на посолството. Нолан му плати и мина като сомнамбул през охраната, преди да се спусне с асансьора дълбоко в търбуха на сградата.

На полковник Питър Мулън, американски ВВС (рез.) му беше писнало да обикаля из града зад затъмнени прозорци с увит около главата шал. Криенето през последните четири дни се бе оказало изтощително. Беше доволен, че предстои да напуснат Рангун веднага щом Телър се видеше с един специалист. Самият Телър приличаше на притоплен труп, прясно изкопан от гроба. Ако, както подозираха, сандъците се окажеха радиоактивни, Телър беше пътник. Мулън се бе намирал в голям джип в другия край на пистата, когато другите бяха отворили вратата на товарния отсек. Телър бе надзиравал мотокара, когато се бяха скъсали металните ленти, фиксиращи сандъка към палета, което бе довело до падането му от три метра височина и неизбежното му разпадане. Веднага след това самолетът бе рулирал напред в мрака към мястото, където чакаше паркирал Мулън. Екип от четирима души бе заредил в резервоарите на МН370 гориво от докарана за целта цистерна.

Телър не бе от мекушавите и не бе в нрава му да се оплаква. Не го бе направил дори през 73-та, когато бе наполовина мъртъв и се нуждаеше от спешна евакуация от опасната зона за кацане в делтата на Меконг. Екипът на Телър в състава на рейнджърите в южновиетнамската армия се занимаваше повече с диверсии след залез-слънце, но онзи път северновиетнамците успели да оградят мястото за извеждане. Мулън все още настръхваше, когато си спомнеше за обстрела, на който бяха подложени двата хеликоптера „Хюи“51, докато захождаха на височина короните на дърветата и после увиснаха над слонската трева. Тогава се появи екипът на Телър носеха ранените и влачеха убитите, приемайки и отвръщайки на огъня. Първата машина излетя и стигна едва до Биен Хоа, където авторотира на пистата и това доведе до счупване на гръбнака на пилота. Мулън пилотираше втория хеликоптер и беше готов да се вдигне и да се махне, когато Телър се обърна и хукна към линията на дърветата за трети път. Господи, какво ли си мислеше този човек! Имаше четирийсетметрова ивица висока трева и всмукваща кал, из въздуха летяха невидими куршуми, а попаденията на минометите наближаваха зоната за кацане. После стрелецът на оръжейната кула разказа на Мулън, че бил изстрелял петстотин куршума, прикривайки Телър в последното му връщане. Всички южновиетнамци, способни да държат оръжие, бяха по вратите и стреляха със своите М-16. И тогава се бе появил Телър, влачейки поредното тяло — впрочем не някой от неговите хора, — без да му пука за нищо. Успя да се качи и излетяха без повече усложнения.

В офицерския клуб същата вечер Мулън попита Телър защо бе рискувал собствения си живот, живота на екипажа на Мулън и на останалите от своя екип, за да довлече един мъртъв южновиетнамец. Телър изпи на една глътка уискито си, удари чашата в плота на бара и заяви: „Никой няма да бъде изоставен!“. Мулън му купи следващото питие, довърши бирата си и побърза да напусне клуба, преди Телър да го разкъса на парчета. Телър бе от онези, с които бе най-добре да си приятел отдалече.

От всички мъже в „Специални операции“, които Мулън бе транспортирал към и от сражения. Роб Телър бе най-смелият и най-добрият. Едва ли бяха останали живи повече от шепа американски съветници към програмата F-6, служили някога в делтата на Меконг. А сега се очертаваше да остане един по-малко, а може би не, в зависимост от това какво щеше да направи лекарят за стария му боен другар.

Мулън благодареше на бог всеки ден, че някак бе оцелял в Индокитай и бе довършил задълженията си към ВВС на американска земя и в относително спокойна обстановка. И сега пак му благодари за това, че макар да гонеше седемдесет и третата си година, бе получил още един шанс да служи на страната, която обичаше.