Море от лъжи

9. Жега в Рангун

Неделя, 9 март: Рангун

Мили остана, за да разкачи кабелите и да подреди.

— Кога провери за последен път служебната си поща, Боб?

— По дяволите! В четвъртък следобед. Защо ме питаш? Мога ли да вляза оттук?

— Тази сутрин Директорът на Азия пусна общо за АСЕАН24 и Южна Азия искане аналитиците да заминат за Сингапур за до две седмици, за да работят върху случая МН370 в състава на обща работна група. Ще гледам да убедя Лойд да ме пусне. Питах се дали и ти не би искал да се включиш в групата.

— Разбира се. Ако ми позволят, ще отложа пенсионирането си, докато случаят не се реши. Определено никой няма да намери самолета в Тайландския залив.

— А къде мислиш, че може да е? Още да е в Бирма?

— Може би на север, но от друга страна, на срещата се разбра, че там може да няма никакви полоси за кацане. Знаем, че самолетът не може да е отлетял незабелязано в Индия или Китай, чиито радарни системи не са шега. Ако самолетът е отвлечен от Китай, ще се намира в провинция Юнан или северната провинция Шан. Намесата на Телър обаче подсказва, че зад всичко стои не Китай, а някой друг. За мен най-простото обяснение е, че самолетът е излетял към морето, оставайки под радара.

— Към морето? Къде?

— Може би Малдивите. Защо не Бангладеш или Оман? А ако е имал гориво, Диего Гарсия ми се струва сериозна възможност, което моментално ще означава американско „спонсорство“. Диего Гарсия се води британска собственост, но британците са дали под наем на Щатите по-голямата част от острова и ние държим там огромна шпионска база. В нея са базирани стотици служители, които поддържат подслушвателни антени, сателитни станции и много самолети с далечен достъп. Нямам съмнение, че един ден някой от тях ще проговори и тогава ще гръмне невиждан скандал. Така че Диего Гарсия е възможен, но не много вероятен.

— Смяташ ли, че Белият дом или Пентагонът знаят повече, отколкото дават да се разбере? И ако е така, не е ли възможно отвличането да е тяхна операция, за която ЦРУ не знае нищо? И не трябва ли АНС да е в играта независимо чия е операцията?

— Не е задължително. Отвличането на МН370 може да се окаже пиратски акт от миналото. Черната брада плячкосва кораба и не оставя никакви очевидци. Напълно в стила на Телър.

Хекър влезе при тях усмихнат, което му се случваше рядко.

— Матюс ни даде сателита за до края на деня. В момента хората му заявяват пред НУВКР искане за пренасочване. Ако имаме късмет, ще получиш живо видео. Нали ще останеш тук за около час? Трябва да проверя какво става на семейния фронт.

— Няма проблем. Мили ще ми организира достъп до пощата на Компанията, но това не би трябвало да отнеме дълго.

— Ясно. Искам да ме информираш допълнително относно Тофър/Телър. Да се видим на портала точно в дванайсет и ще те откарам до „Клуб Аватар“.

Нолан се отпусна на стола срещу Мили, докато тя излизаше от системата.

— Как, по дяволите, е успял Хекър да убеди Матюс да се съгласи на каквото и да било? Мислех, че ще изиграят всичките дванайсет рунда.

Тя се усмихна.

— Хекър и Матюс поотделно разиграват шоу за пред тълпата, но са амбициозни играчи и знаят, че ако искат да спечелят личната си война, не могат да си позволят да изглеждат само „лоши“. Освен това сателитът е на НУВКР. Такова искане не струва нищо на Лойд.

Срещата им в събота сутринта беше кратка, но доброто усещане от изказването на Мили преди малко продължаваше. Може би Мили бе видяла мъничко от някогашния блясък на Нолан, може би имаше прекомерна привързаност към бащината фигура, а може и да си въобразяваше някои неща. Каквото и да бе, той искаше да знае повече за нея, затова ѝ предложи варианта „Как едно добро момиче като теб…?“

Мили обаче се отзова с готовност:

— Най-изненадващото, когато пристигнах, бе, че бях единствената американка в Компанията с работен бирмански. Така че сега наглеждам екип от местни, които ронят из обществената мрежа в търсене и превод на интересни материали. Лойд минава през офиса ми по три-четири пъти на ден, за да ме пита за най-различни неща.

Нолан подозираше, че зад добродушното внимание на Матюс не стои само интерес към находки от ровенето в мрежата, но не каза нищо.

Работя по седем дни в седмицата. И сега, след този страшно вълнуващ случай с МН370, умирам от желание да се включа в тази работна група и да се опитам да направя добро впечатление. Може би това ще се окаже бързата писта към тайните операции.

Искреният ентусиазъм на Мили го върна към Тайланд през 85-а. Първото му назначение след обучението бе в посолството като шифровчик и момче за всичко. Вълнуващи времена, макар приобщаването му към ЦРУ да го бе разочаровало само месеци по-късно. Докато тя подреждаше имейлите си, той разгледа голямата карта на стената зад нея. Гигантската провинция Шан доминираше горния десен ъгъл, граничейки с китайската провинция Юнан на север, Лаос на изток и Тайланд юг. Провинция Качин беше още по̀ на север и на запад кинжал, забит в търбуха на Юнан.

— Защо търсенето в Бирма е съсредоточено в Шан? — попита той.

Мили вдигна поглед и проследи неговия през рамото си.

— Напоследък броят на лабораториите за мет буквално експлодира. Става дума за експорт за десет милиарда долара. Освен това Бирма е износител номер две на хероин в света след Афганистан. Армията е най-големият производител на хероин съвместно с главатарите, бунтовническите военни групировки и политиците. Но дори в наши дни всеки може да се включи. Китай е най-големият консуматор и съответно мрази най-силно наркотрафика.

— Хммм… — проточи Нолан. Чуваше младежката ѝ жизнерадост и се питаше какво ли щеше да мисли Мили за Бирма, ако бе прекарала „както трябва“ в Ирак, Саудитска Арабия или Иран.

— И до снощи ти не беше чувала за Джей Тофър или Робин Телър?

— Не, тези имена са абсолютно нови за мен. Не забравяй, че съм тук от януари тази година и като шеф на проучването съм повече библиотекар, отколкото истински офицер по аналитическа работа.

— Не се принизявай. При първата ми задгранична командировка аз отговарях основно за шредера и правех електронни таблици за фалирал търговец на оръжие. Когато си нов, трябва да си доволен, че не си в Лангли. Само по себе си това означава много, когато дойде време да се решава за следващото назначение.

Мили се наведе към него през бюрото, подпряла на ръце внушителната си инфраструктура.

— Много бих искала да чуя какво мислиш за Телър — изгука тя.

— Теорията ми е, че той се държи така, за да привлече вниманието на всички върху себе си, а не върху високо приоритетната мишена, слязла или свалена от МН370. Където и да отиде Телър по-нататък, може си сигурна, че онзи, когото той се опитва да опази, ще се движи още по-бързо от него в противоположната посока. Не знам дали това означава, че ще прати хора след теб, моето семейство или мен самия. Ако съм прав, той ще действа грубо само ако съкровището му е застрашено.

Мили се изправи и му направи знак да седне на стола ѝ.

— Така че когато спре да се опитва да ни убие, наистина ще имаме големи неприятности, защото онова, което е свалил от самолета, вече ще е извън досега ни?

— Нещо такова, да. — Нолан се противопостави на изкушението да сложи ръце върху раменете ѝ в момента, в който се разминаха и телата им едва не се докоснаха. Вдъхна уханието на косата ѝ и усети миризмата на свеж шампоан. Мили седна на току-що освободения стол и Нолан зачука по клавиатурата ѝ.

— И какво следва да направя? — попита тя.

— Махни се оттук днес или тръгни довечера с мен. Ще поискам Хекър да организира почетен ескорт от пехотинци, които да ме съпроводят до летището и да ме качат на самолета. Искам Телър да знае, че съм напуснал. Ако не реши да свали самолета с ракета или ако не сложи бомба в него — а той е способен и на двете, — мисля, че ще съм в безопасност на граждански полет. Ако дойдеш с мен, това се разпростира и върху теб.

— Да, с теб ще съм в безопасност. — Усмивката на Мили беше най-хубавото нещо в тази прогнила страна.

— Тази сутрин пратих жена ми да се скрие в Китай. Ще отиде при майка си във ферма за патици в Гуандун — мястото е толкова отдалечено, че местните не говорят не само мандарин, а дори и кантонски. Може да престои там максимум петнайсет дни за човек със сингапурски паспорт или докато нещата се успокоят. — Нолан осъзна как звучи всичко това, така че примижа болезнено и заби поглед в клавиатурата.

Мили стана.

— Ти се погрижи за електронната си поща, а аз ще поговоря с Матюс и ще видя какво ще каже той. Може би ще мога да дойда с теб.

След четирийсет минути Нолан бе приключил с изтеглянето на служебната си и лична поща, но от Мили все още нямаше и следа. Той остави стикер на монитора и бавно напусна отдел „Политически и икономически връзки“, като оглеждаше клетките, покрай които минаваше, за примамливата ѝ фигура.

Намери при колата Хекър, който бе в приповдигнато настроение, след като бе видял семейството си.

— Казах на Мили, че днес заминавам за Сингапур и че искам да го организирам максимално публично, та Телър да разбере, че съм заминал. Предлагам и тя да направи същото. Шефът на „Сектор Азия“ е пратил имейл, с който иска библиотекари и изследователи да отидат в Сингапур за съвместна работа върху МН370, докато не установим какво се е случило. В момента тя е при Лойд.

— Матюс ѝ беше хвърлил око, но тя е прекалено елитна за това влечуго. Помисли си само какво дело за сексуален тормоз може да извърти на Компанията, ако запише някой от опитите му за свалка.

Нолан не коментира. Явно беше, че Хекър мрази всичко свързано с Матюс.

— Какво мислиш, е имало на борда на МН370, което е заслужавало убиването на толкова хора? — попита Хекър.

— Оставих на Мили бележка с молба да разпечата списъка на пасажерите и манифеста на каргото. Докато не ги видя, всеки от нас може да гадае колкото си иска, но ми се струва, че залогът е твърде висок за обикновено похищение. Китайска връзка би означавало всичко, като се започне от биооръжие, пране на пари и нервнопаралитични химикали и се стигне до политически и икономически шпионаж. Участието на Телър означава, че каузата може да е на четирийсет години. Малайзия е преимуществено мюсюлманска страна, но малайзийците са твърдо проамерикански настроени и няма да допуснат трафик от страна на терористи. Затова се съмнявам, че някой като молла Омар или Ал Багдади е на път за тайно посещение в Китай. Ако се разчуе, американските сили ще го измъкнат за ушите на летището в Куала Лумпур или ще принудят самолета да кацне, щом се озове над териториални води.

— Може би са направили точно това. Започнеш ли да мислиш по линия на конспирациите, почти всичко става възможно.

— Трябва да погледнеш на баланса на вероятностите. Ако вдигнеш изтребители, това означава да оставиш радарни следи на осцилоскопите, някои от които се използват от враждебни на Щатите елементи. Освен това няма нужда да прикриваш онова, което правиш. Защо да го пазиш в тайна? — Нолан бе нехарактерно безстрастен въпреки шепота, с който бе казал всичко това.

— Добре де… а защо не допуснем, че пилотът се е отклонил от курса, защото братовчед на Ал Зауахири е стоял в кабината с опрян в главата му пистолет? И нашите F-18 са направили най-доброто възможно и са го свалили.

— Няма никаква причина за прикриване, ако се е случило точно това. Според мен планът може да е бил да се свали някой или нещо от самолета, след което самолетът да се разбие, за да не разбере никой от другата страна, че въпросните неща или хора са в ръцете на похитителите. Това би обяснило бързото кацане, разтоварване и излитане от Писта-1 без никаква следа.

— Само че това не ни помага много, освен ако допуснем, че Телър има много тъмен клиент, свързан с нечие правителство, който… Боже, Райдър е. Хекър вдигна телефона до ухото си. — Удряме ли офисите на Дивака от Борнео днес? Вече е планирано? Както обсъдихме? Чудесно. Нещо друго? Да, ще взема набор за отпечатъци и ще пратя Гонзалес да те посрещне. Той е много добър в снемането на отпечатъци. Дръж ме в течение. Ако искаш да натрупаш точки в пристанището и летището, не се колебай. Не, нека не замесваме армията засега. Там няма приятели на УБН… — Той се засмя. — Да, определено помня защо… чао.

Шофьорът на Хекър, Арун, вложи цялото си умение из полупразните неделни улици. Наближаваше горещият сезон и до края на май към мартенските трийсет градуса щяха да се прибавят още десетина. Нолан усещаше ризата и панталоните си влажни въпреки климатика на рейндж роувъра. Трафикът бълваше черен дим, а през пролуките в уплътненията на вратите на колата проникваше миризма на боклук. Разминаваха се с камиони и пикапи, чиито каросерии бяха натъпкани с работници. Загорели от слънцето усмихнати лица подскачаха в синхрон с дупките по пътя. Нолан им завиждаше за невъзмутимостта.

Двамата потънаха в мислите си до момента, когато шофьорът спря зад „Клуб Аватар“. Като всяка друга сграда в Рангун, през деня и тази изглеждаше изморена. Спуснатите пердета за затъмняване и скритите зад капаци прозорци на втория стаж придаваха на сградата атмосфера на изоставеност — поне докато някой не забележеше паркираните отзад джипове, издавани от размерите на покривалата от ПВЦ. Но малко пешеходци щяха да видят повече от втория етаж, тъмночервените керемиди и разклонените антени, като се имаше предвид, че обектът се охраняваше от почти триметрова тухлена стена, чийто горен ръб бе покрит с натрошено стъкло и спирали бодлива тел.

Гладът на Нолан надделяваше над умората му. Но по-мъчителни бяха болките по цялото му тяло. Ако не бе адреналинът, който периодично се изливаше във вените му, той щеше да е труп. Мъчително бавно заизкачва стъпалата към заседателната стая.