Море от лъжи

52. Дипломатическа безнаказаност

Петък, 14 март: Техеран, Пекин, Токио, Сингапур, бордът на „Гълфстрийм 550“ N168TT след излитане от ВВБ „Ратмалана“ в Шри Ланка

Великият аятолах Хаменей не беше свикнал да чува лоши новини. Гилани бе оставен на слушалката в продължение на над час, докато Върховният лидер завърши срещата си във Федерална сграда №9 в Техеран.

— Да, полковник, какво има? — попита той, след като влезе във вестибюла и взе подадената му слушалка. Подредената отвън свита на Великия аятолах чакаше на почтително разстояние и хората пращаха по телефоните си есемеси и имейли.

— Ваше превъзходителство, операция „Менандър“ ще има само частичен успех. Противниците ни са ослепени, но това ще продължи само още два-три часа. Следователно няма да има време да се реализира целият план.

— Ракетата няма да е готова за изстрелване поне още три часа. Некадърниците са подали захранването неправилно. В момента изпращаме по въздух допълнително оборудване в Алборз. Понякога си мисля, че армията ни е на заплата при ционистите. Значи казвате, че няма да можем да обезглавим еврейската заплаха днес?

— Да, не и без да поемем недопустим риск от откриване, провал и най-вероятно тежък ответен удар от Израел, който почти сигурно ще включва използване на ядрено оръжие.

— Като знам колко страхливи са нашите генерали да ми го кажат в очите, приемам това като потвърждение на думите ви. Ще отложим отмъщението за друг път. Вие ще ми насрочите дата за следваща атака. А тя ще се развие по план и трайно ще ослепи шпионските агенции на Големия Сатана. Тогава ще разгромим окончателно Израел.

— Да, сър. Можем да го направим, сър. Ъ-ъ, сър… един друг въпрос?

— Да, да. Говори, човече, да не би дяволът да е вързал езика ти?

— Вчера получих заповед да проследя за екзекутирането и изчезването без следа на екипа програмисти на НОА, които работиха върху „Менандър“. Все още ли желаете да бъде направено?

— Разбира се. Не искам да разочаровам нашите приятели в Китай. Никой не бива да остане жив и се погрижете да скриете нашите програмисти, след като ги замените със същия брой приличащи на тях хора. В крайна сметка сделката си е сделка.

— Да, сър. Благодаря ви, сър. Довиждане и иншалла — каза Гилани, но Великият аятолах вече беше затворил, на път за следващото заседание.

Посланик Лайънъл Стърджис прие Ий Шиубао седнал зад огромното си дъбово писалище. Когато го бяха извикали, Ий бе настръхнал. Протоколът изискваше чуждите дипломати да идват при него! Кои бяха американците да нареждат на висш държавен служител, на самия секретар на Централната комисия за разузнаване, да се разкарва до тяхното посолство? Но понеже председателят наблюдаваше развоя на „Полярна мечка“, а операция „Менандър“ отиваше към преждевременно приключване, Ий реши, че е най-добре да изслуша американците.

— Ваше превъзходителство, толкова се радвам най-сетне да се видим на четири очи — ентусиазирано заяви Ий. Вече бяха разменили любезности на един прием, но това бе преди повишението на Ий.

— Поздравления за издигането ви в ПКП и новия ви пост. Много впечатляващо израстване, но се опасявам, че причината да поискам идването ви е сериозна. И понеже не разполагаме с много време, ще премина направо по същество.

Стърджис бе политическо назначение, но бе и високоинтелигентен мултимилионер от Южна Каролина, направил състоянието си със собствени сили. Ий виждаше в него нахакан афроамериканец, добрал се до този пост благодарение на финансирането на предизборната кампания на Обама. И най-добрия случай бе куриер на посланията, изпратени от ключовите фигури във Вашингтон. В най-лошия… само се пъчеше и му губеше времето. Ий седна на предложеното му място, отвори бележника си и се престори, че е готов да си води подробни бележки.

— Американски разузнавателни полети над островите Сенкаку — наричани от вас Диаую — показват присъствие на бойни кораби под китайски флаг в близост до брега. Преди да бъдат прегазени и да загубят връзка със света, военните от японския гарнизон описаха нападателите си като морски пехотинци на НОА. Инвазията на Уоцури Джима, най-големия остров във веригата Сенкаку, е възмутителна. Вероятно ви е известно, че Съединените щати са задължени по договор да се отнесат към този инцидент като към нахлуване на територията на Япония. Китай трябва да изтегли войските си и да плати репарации за дадените от японците жертви и повредената собственост. До един час моите колеги във Вашингтон ще връчат нота в същия дух на вашия посланик.

Първото, което забеляза Ий, бе, че Обама не бе извикал лично китайския посланик в Белия дом, независимо от часа. Следователно инвазията не беше чак толкова важна.

— На нас не ни е известно подобно действие — каза той — но някой патриотично настроен военен командир — вслушвайки се в гласа на сърцето, а не на главата си — може да е превишил пълномощията си.

— Какао сами ще научите от вашите източници, Съединените щати вече разгърнаха бойна група, предвождана от ядрения самолетоносач „Джордж Вашингтон“. Тя ще се намира достатъчно близко до Сенкаку, за да използва тази нощ базираните на самолетоносача изтребители за нощни полети в съответствие с договора за военна взаимопомощ с Япония. Изтеглете силите си, докато не е станало късно.

— Господин посланик, думите ви идват за мен като пълна изненада. Ще трябва да проверя при председателя и колегите ми в Постоянния комитет на Политбюро. Ще съм в състояние да ви дам официален отговор не по-рано от осем часа утре сутринта. Междувременно настоявам най-енергично да се въздържите от предприемане на каквито и да било военни действия. Уверявам ви, че Китайската народна република е миролюбива страна. Нека не стигаме до враждебни действия за нещо, което със сигурност ще се окаже недоразумение. — И понеже не получи отговор, Ий подкани Стърджис: — Има ли още нещо?

Посланикът го изгледа преценяващо и дълго.

— Знае ли Китай нещо за една DDOS атака срещу ресурси на НАГПР? Напомням ви, че атака срещу средства за откриване на запуск на ракети е еквивалентна на нанасяне на първи ядрен удар и съгласно подписаните и от Китай договори дава основание за адекватен отговор, включително първа употреба на ядрено оръжие. — И Стърджис продължи, повишавайки тон: — Не мога да повярвам, че Китай ще прояви безразсъдството да се опита да извади от строя средства за сателитно наблюдение на Съединените щати и ще направи опит да окупира тайно Сенкаку. Атаката срещу НАГПР се провали, но ако успеем да проследим корените на DDOS до вашата страна… Китай ще плати прескъпо. Излезли сте в крайно опасно плаване, господин секретар, надявам се да знаете какво правите.

„Аз пък се надявам вие да се приближите достатъчно близко до брега ни, за да могат нашите ПКБР да стигнат до «Джордж Вашингтон». Това е «плаването», което ме интересува“, помисли си Ий, стана, кимна и се обърна да си ходи. Все още не можете да приеме, че този нагъл черньо го бе нахокал като виновен ученик.

SQI2 кацна в 17:30 токийско време. Също като Матюс и Константайн, Хекър се залепи за телефона в мига, в който видя, че има сигнал. Обща тревога уведомяваше персонала на УБН по света, че комуникациите се незащитени, следователно всичко, което той получаваше, бе цензурирано. Липсата на съобщения от Нолан не го изненада. Преди излитане за Хаваи Райдър бе докладвал, че всичко е наред. Гонзалес се бе върнал в Рангун. Беше чул много интересна история от новия им приятел и обещаваше да прати стенограмата щом стигне в офиса. Хекър си каза, че трябва да се обади на Гонзалес за подробности, когато надеждната връзка се възстанови.

Реши да тегли чертата. Вече беше разпространил фалшивата снимка на сандъка с емблемата на MAS, но така или иначе засичането от спътник на повишената радиация в океана потвърждаваше същността. Телър беше мъртъв, а Мулън като че ли бе на път да го последва. Единствените аса в ръкава бяха изповедта на Мулън и стенограмата от разпитите с пристрастие на Джонсън. Ако последните някога видеха бял свят, Хекър щеше да свърши в затвора. Дори тези записи да останеха в тайна, ЦРУ разполагаше с предостатъчно срещу него, като се започнеше с пренебрежението към законите на Бирма, неподчинението на заповедите на УБН, забатачването на съвместното разследване с ЦРУ и накрая, незаконното разполагане на американски военен персонал. В допълнение към всичко това Матюс го мразеше от сърце и искаше уволнението му, за да защити корумпираната си позиция. Признанието на Мулън бе разликата между затвора и изкуплението. Той изпрати на Гонзалес есемес да побърза със стенограмата.

Едва скри ликуването си, когато видя Матюс да се обръща рязко и да поема в посока различна от тази на залата за пристигащите по международни линии.

— Накъде? Можем да използваме една кола… — каза той, но от изражението на Матюс личеше, че е настъпила промяна в плана.

Матюс едва не го опръска със слюнка, докато се разминаваха:

— Заповядаха ми да продължа за Вашингтон. Отстранен съм. Ще издействам това да бъде отменено и ще те видя уволнен и съден.

Константайн бе вървял редом с Хекър и определено бе подслушвал, но зова продължи до мига, в който погледна телефона си.

— Господи! И аз съм отстранен и трябва да летя за Вашингтон. — Пренебрегна протегнатата ръка на Хекър. Кажи на Нолан да се предаде, защото иначе не можем да гарантираме безопасността му.

Хекър спря и препрочете темите на над трийсетте имейла в пощенската си кутия, за да се увери, че все още е на работа. Докато довършваше втория преглед, пристигна нов имейл. Беше Стайнлагър с новината, че Бърнс, Константайн и Матюс са отстранени, без да се назовава причината. Понеже срещата се отменяше, Стайнлагър канеше Хекър да хапнат и да си поговорят. Скъпа вечеря за служебна сметка в един от най-добрите токийски петзвездни хотели с потенциала за пийване по нещо преди лягане в „Ропонги“ определено бе нещо освежаващо.

Ако се съдеше по вайкането на мама през последния час, тате сигурно бе преспал с всички индийки в Югоизточна Азия в нейната спалня, използвайки нейните копринени шалчета по отвратителен начин. Затова че лошите новини нямаха край, стана ясно от изпищяването на мама, докато сортираше натрупаната книжна поща. HSBC ги уведомяваха за закриването на сметка: пенсионната им сметка. Тате да гниел в Шри Ланка или където, по дяволите, се намирал.

Беше време да поднови кариерата си в Калифорния. Мей Линг потърси в интернет полети, с изключение на такива, които имаха междинно кацане в Хонконг; където дългата ръка на Китай можеше да я сграбчи пак. Намери полета на „Сингапур Еърлайнс“ с място до пътеката, натисна бутона за купуване и изчака одобрението на кредитната ѝ карта.

Стационарният телефон до настолния компютър иззвъня.

— Мей Линг Нолан? — попита гласът.

— Да — късо отговори тя.

— Ако се опитате да летите за Щатите, ще се случи едно от следните две неща: при кацането ще бъдете арестувана и вкарана в затвора по подозрение, че сте помагали на беглец или бегълци, или ще бъдете следена и комуникациите ви ще бъдат подслушвани, докато ФБР не събере доказателства за задържането ви по същите обвинения. Засега единственото място, където можем да ви гарантираме безопасност, е Сингапур. Кредитната ви карта ще работи за всичко друго, освен пътуване. Тази мярка е, за да ви осигурим защита.

Мей Линг се ядоса:

— И след като знаете всичко, можете ли да ми обясните защо баща ми е напуснал Сингапур? Трябва да разбера какво става.

— Елате в централата на Дирекцията на вътрешната сигурност на Танглин Роуд, за да се срещнете с инспектор Лум. Той би трябвало да може да ви помогне, а може би и вие ще му помогнете.

— Кога да дойда?

След петнайсет минути пред дома ви ще ви чака кола.

Капитан Джак Нишимото отговори на позвъняването на сатфона си. Беше централата, откъдето му нареждаха да кацне в Сингапур. Той им каза да изчакат, без да затварят, и предаде управлението на Дженкинс, който решаваше судоку. Излезе от кабината и с удоволствие откри, че Адам Бърч е буден.

— Господин Бърч, на телефона ме потърси изпълнителният директор на „Харкорт Авиейшън“. Обажда се в абсурден за Щатите час. Казва ми, че истинското ви име е Робърт Нолан и че сте излязъл от подчинение агент на ЦРУ, който продава на Китай свръхсекретни файлове, откраднати от Марк Уотърман. Вашата спътница госпожа Мими Чан в действителност е от контраразузнаването и се нарича Ю-нещо-си.

— Аз съм Робърт Нолан, а това е Ю Кайли. Това е вярно. Но не продавам нищо на никого. Разузнавателните служби на Китай, Русия и Щатите се опитват да ни убият. Китайски агенти застреляха Марк Уотърман. Моите рани са вследствие експлозия на граната по време на престрелка с руски агенти. ЦРУ се опитва да ни убие или да ни задържи, за да ни попречи да докажем, че настоящи и бивши агенти на ЦРУ стоят зад похищението на МН370 и убийството на почти всички пасажери, включително вашия племенник. Госпожица Ю бяга от МДС. Тя се опитва да разкрие загадката на МН370, предвид това, че на борда е имало 152-ма граждани на Китай. Ако се занимавах с продажба на тайни на Китай или Русия, защо бих използвал личните си спестявания, за да наема този чартър от Сингапур за Шри Ланка и сега до Австралия? Това са доста странни места, където да отидеш, ако искаш да се скриеш. — Нолан говореше хладнокръвно, но беше отпаднал и не му пукаше.

— Така… да се срещнем по средата: аз ще ви закарам до „Тръскот Фийлд“, но ще докладвам, че съм го направил под принуда. Би трябвало да очаквате американски военни самолети да ми прихванат и да ни принудят да кацнем. Или поне с това ме заплаши моят шеф.

— Това може да се случи, но не е сигурно. Ако ЦРУ са съпричастни към похищението, мястото, където най-много биха искали да ме видят, е офшорен център за задържане. Аз мисля, че „Тръскот Фийлд“ се използва точно за тези цели: разпит на ценни жертви от МН370. Ако аз кацна там, това ще им спести излишен полет, но ако Щатите ни принудят да кацнем в Сингапур, това би означавало, че ЦРУ не стои официално зад похищението. В този случай с готовност ще сътруднича на чисти агенти на ЦРУ, за да се разреши загадката на МН370. Така че така или иначе трябва да продължим да летим.

— Изглежда, си го обмислил. Имаш около час, преди за нас да се залепят сингапурски изтребители. — Нишимото се върна в пилотската кабина и говори по сатфона няколко минути, преди да затвори. Обърна се назад в седалката си и каза: — Съобщих им, че си заплашил да унищожиш самолета, ако се отклоним от курса си към Дили, и затворих. Да видим сега какво ще се случи. — И затвори врата на пилотската кабина, за да поговори на четири очи с Дженкинс.

Нолан погледна Кайли и каза:

— Благодаря, че ме позакърпи. Вече не кървя отникъде, поне засега.

— Ти загуби много кръв и спа около два часа, така че ще се обезводниш, ако не поемаш течности.

Нолан я послуша и изпи почти цяла половинлитрова бутилка.

— Каква е истинската ти мисия? И двамата знаем, че тя няма нищо общо е МН370.

— Задачата ми сега е да остана до теб, докато не умреш. И ако някой друг не те убие… тогава трябва да го направя аз.

— Трябваше да ме убиеш, докато спях.

— Мина ми тази мисъл, но не видях логиката. Трябва да чуя преди това останалата част от плана ти.

— План? Какъв план? Няма план извън онова, което казах на Нишимото. Летим до „Тръскот Фийлд“. Ако ни принудят да кацнем в Сингапур, има шанс някой честен в ЦРУ да се заинтересува какво наистина се е случило с МН370. Ако властите ни разрешат да кацнем на Тръскот, можем да направим един от следните два извода: по-вероятно е замесването на ЦРУ да отива до самия връх и ако е така, оформя се еднопосочно пътуване за мен, а май и за теб. Другата възможност е по-малко вероятният сценарий някой да иска да проследи този полет, за да види къде отиваме и да ни наблюдава, докато разследваме. Това е моята надежда. Други идеи просто нямам.

— Значи твърдиш, че има сериозна вероятност да умра, защото съм тръгнала на това пътешествие с теб?

— О… ще е по-лошо от това. Ако черното ЦРУ върти нерегистриран център за разпит, ще ни измъчват и разпитват, преди да ни убият.

— Не ти вярвам. Не вярвам, че е възможно да си толкова глупав, че доброволно да отлетиш към собствената си смърт, без да имаш резервен план.

— Вярно е, че го представям по-страшно, отколкото е. Предполагам с петдесет на петдесет, че ще получим подкрепа, ако този самолет изобщо някога кацне на „Тръскот“. Ако черното ЦРУ имаше участие в Коломбо, там щеше да има американски снайперисти и те щяха да застрелят първо мен, а не Марк или теб. Това, че съм още жив, навежда на мисълта, че МН370 е несанкционирана операция. Кацнем ли в Сингапур, сигурен съм, че ти ще бъдеш освободена, без да ти се случи нищо лошо. Общо взето, оценявам шансовете ти за оцеляване на поне седемдесет и пет процента.

— Благодаря ти, но не съм утешена от твоите вероятности. — Тя стана и отиде при шкафа за храна и напитки.

— Би ли погледнала какво има в аптечката? Трябва ми дезинфектант и суперлепило, за да затворя тази рана в предмишницата си. И би ли ми обяснила защо твоята страна се опитва да ме убие?

— Убий ме, но нямам представа. Ако знаеш причината, може би вече щеше да си мъртъв. Двете възможни причини са МН370 и файловете на АНС, които си взел.

— А, за файловете. Снайперистите първо застреляха Уотърман… случайно или нарочно. Предпочели са да го убият, вместо ЦРУ да го получи — и мен в добавка — и да разбере какво е имало във файловете, които Уотърман е изтъргувал в Хонконг за самолетен билет до Москва. Но ЦРУ вече е знаело това. Междувременно за мен се предполага, че имам копие от тези файлове — същото копие, каквото има и Китай. Значи Китай иска да ме убие, за да попречи… на кого?… На руснаците да получат това копие? Това е възможно, но звучи по-вероятно като нещо, което би опитало ЦРУ, а не Китай.

— А МН370? Защо Китай ще иска да те убива, вместо да остави истината да излезе на бял свят? — попита тя.

— Разгледай възможностите. Зад похищението може да стои Китай. Аз отхвърлям тази възможност, защото самолетът е кацнал в Южна Бирма, където думата на Китай не се чува, и защото основните изпълнители са бивши американски военни и/или ЦРУ без никаква очевидна китайска връзка. Следващата теория: Китай ще бъде компрометиран, ако самолетът бъде наистина намерен. Ценното карго на самолета като се почне с радиоактивната центрофуга, използвана за производство на обогатен U-235 за военни цели, — не е трябвало да се намира там и представлява доказателство, че Китай разпространява ядрена военна технология. Така че въпреки 152-мата китайски граждани на борда лидерите на Китай са решили, че е по-добре съдбата на МН370 да остане завинаги неизвестна. Това ми звучи логично, особено като се има предвид, че Телър наистина е свалил центрофугата от товарния отсек след кацането на самолета. Телър, изглежда, е накарал хората си да изхвърлят центрофугата в морето между Рангун и Пенанг, така че сега няма неоспоримо доказателство, с изключение на намереното от мен.

— Има ли още нещо, с което си могъл да ядосаш Китай?

— Миналата година координирах създаването на хакерски програми за инфилтриране на китайски държавни служители на ниско ниво, НОА и мрежите на службите за сигурност. Предполагам, че в ЦРУ има още петдесетина подизпълнители и аналитици, които се занимават със същото. Става дума за убождания и отмъщения от типа „око за око“, които ангажират поделение 61398 достатъчно, за да не посее опустошение сред ИТ инфраструктурата на най-големите американски компании. Никоя от тези дреболии не заслужава смъртна присъда. Смъртта ми по-скоро би застрашила почти осемстотинте служители на поделение 61398 да станат обект на равностоен ответен удар, който неизбежно би последвал.

— От това, което казваш, излиза по-скоро, че става дума за покриване на МН370. Точно затова моите шефове държат да умреш.

— Ако е така, то с моето убийство ти подпечатваш и собствената си смъртна присъда. Те не могат да знаят за този наш разговор.

Тя се наведе над него с ужасно изглеждащо шишенце яркочервен антисептик, беше го стиснала с палеца и показалеца си.

— Шшш… Ще намажа раните ти с меркурохром. Ще те заболи много. Но ако умреш, това поне ще ни спести маса неприятности.

— Все едно слушам жена ми.

— Пуснете ме! Не ме дръжте! — Чък Бърнс не искаше да се предаде без борба въпреки присъствието на двамата морски пехотинци, шефа на сигурността и Лавин. — Това е най-важният ден в Пасифика, откакто хвърлихме „Малчугана“ над Нагасаки през август 45-а, а вие ме отвеждате!

Измъчена до крайност, Лавин му каза:

— Адмирал Пъркинс и ДНР Морис вече подписаха. Или излизаш мирно и кротко, или момчетата ще те оковат и ще те отнесат на ръце.

Описанията на яките пехотинци, отвеждащи 64-годишния директор на „Сектор Азия“ с белезници на ръцете и окови на краката, бързо обиколиха офисите и внесоха малко ведро настроение в иначе напрегнатия ден.