Море от лъжи

31. Грешки в проследяването

Сряда, 12 март: Форт Мийд, пристанище Пенанг — Малайзия, Сингапур, провинция Шан, Москва

— Бъстър, какви са новините? — Тим Уайл обикновено бе спокоен човек, но се нуждаеше от малко успокоение, след като директорът на ЦРУ, Пъркинс му се бе обадил два пъти за последните двайсет минути.

— Няма промяна за последните десет минути, шефе. Нагазихме в лайната преди шест часа, когато се захванахме да разшифроваме един от дяловете на твърдия диск на Нолан. Оказа се голям номер. Така се оплескахме, че не можем да се изчистим оттогава, а на всичко отгоре и лаптопът му се заключи. Нолан е умен човек. Защо бързаме?

— Никой не ми казва нищо. А мобилният му?

— Прегледахме го веднъж. Оказа се, че има три хиляди контакта. И бог знае колко бележки. Част от него е вторично шифрован с германски софтуер, който сме разбили само частично. Нищо полезно до момента и нищо интересно не се оформя. Няма никакви документи, пидиефи или големи файлове, в които да търсим нещо. Ще те известя веднага щом се доберем до нещо обеща Грегъри.

Гонзалес набра Хекър на криптирания сатфон.

— Началник? Двамата с Хауард стоим на палубата на „Бандана“ в пристанище Пенанг Той прослуша цялото карго с гайгеров брояч и регистрира сто и петдесет рада от бордовия кран. Останалото бяха епизодични прещраквания. Нес е на борда. Изхвърлили са шибания контейнер в морето.

— Ах… по дяволите! Но мисля, че беше логично да го очакваме. Ще се обадя в НУВКР и ще видим с кое око са гледали „Бандана“. Може да са записали нещо изобличително или поне къде са го изхвърлили. Там би трябвало да е толкова радиоактивно, че сигурно рибите са започнали да светят в тъмното.

— Искаш ли да притисна екипажа? Заключили сме ги в столовата. Разпознах двамата, които се опитаха да избягат в Тилава. Същите, които по-късно се наложи да освободим край „Клуб Аватар“. Може да пропеят…

— Не докосвай никого! Стайнлагър ме е захапала яко. Дори след като Диваците си заминаха, още не е слязла от гъза ми. Малайзийците не знаят какво преследваме, а аз нямам право да им кажа. Помисли си какво ще се случи само за ден, ако ги информираме, че на борда на МН370 е имало уранова центрофуга — както смята Нолан, — а ние се опитваме да я издирим. Ще ни отрежат главите и после ще умуват трябвало ли е. Малайзийците са емоционални и в момента отчаяно се нуждаят от нещо, за което да се хванат. Да не говорим, че не можем да им имаме доверие да пазят тайни.

— Какво да правя тогава?

— Благодари на Хауард за помощта му и го върни във Фукушима или където е следващата му спирка. Двамата му техници вече са на летището. Ти трябва да се върнеш в Рангун. Гъни Танър е убеден, че или армията, или Телър ще ни ударят яко, когато разберат, че Диваците са си отишли. Сега, след като Травис е извън строя, ти си изпълняващ длъжността Началник на службата за сигурност в Южна и Югоизточна Азия.

— Можеше да съм и полковник в иракската армия. Ползата ще е все тази.

— Както и да е. Утре сутринта скачаш на следващия самолет за Банкок и оттам се прехвърляш за Рангун.

— Sí Señor.

Хекър позвъни на Нолан, но никой не му отговори, макар че изчака 5-6 сигнала. Беше странно.

Нолан отключи раницата с парите и с облекчение видя, че банкнотите са вътре. Прехвърли опакованите пачки в раничката си за пътуване и тъкмо почна да трупа дрехи върху пристегнатите с ластик пакети, когато на вратата почука Линда и му съобщи, че има посетител.

— Господин Гладстоун, вие сте важен клиент, но знаете какви са правилата тук: без външни жени!

— Линда, това е само бизнес. Повярвай ми — каза Нолан, след като открехна вратата, колкото да се видят.

Линда отстъпи крачка назад, видимо шокирана.

— Господин Гладстоун, ако не беше гласът ви, нямаше да ви позная.

— Да, реших да сменя малко външния си вид. Харесваш ли ме? — Нолан не полагаше особено старание.

— Е… определено сте различен — коментира Линда. — Сега ще поканя приятелката ви.

Нолан напъха бутилката с вода от велосипеда, ръкавиците и каската в току-що опразнената раница.

Бърт се събуди внезапно. Във вилата бе студено, защото печката отдавна бе угаснала. Излезе на предната веранда да подиша свеж въздух. В далечината виеха койоти. Баща им беше оставил във вилата една пушка и кутия патрони. Сутринта щеше да излезе в гората и да види дали няма да му излезе късметът.

Нолан я покани да влезе и затвори вратата.

Беше много привлекателна, с фигура, чиито извивки се подчертаваха от прилепнала по тялото ѝ бяла копринена чионгсам, напръскана с червени цветя. Гримът ѝ бе леко положен върху високите скули, имаше широк, но симетричен нос и леко нацупените устни на порнозвезда. Вълнистата кестенява коса до раменете оформяше излъчването ѝ на тай-тай74. По негова преценка беше под 40-те, но при азиатките човек не можеше да е сигурен.

— Може ли да седна? — попита Кайли.

— О… разбира се. Седни, където пожелаеш.

Тя седна на леглото, като преди това изрита скъпите си обувки с висок ток.

— Изглеждаш по-различен, отколкото на снимките в досието ти. По-млад.

Комплиментът, макар и фалшив, бе явен. Допадна му.

— Какво ще ми кажеш за семейството ми?

— Шао Ин и Мей Линг са добре. Имаме време, преди да се обадим, защото не знаех, че срещата ни се изтегля напред. — Тя вдигна ръце зад тила си, за да оправи панделката на врата си и да му даде възможност да оцени сутиена ѝ размер 32C. — Защо не дойдеш да ми помогнеш със закопчалката? Нова е и не ми се иска да я откъсвам.

Манипулираше го. По след всички изцепки тази седмица той нямаше да захапе стръвта толкова лесно. Макар че от друга страна… Наведе се и ловко разкопча клипса на китайската агентка. Изненада я, когато се изправи и отстъпи от леглото.

— Защо не седнеш при мен? — измърка тя и отново посегна зад гърба си, за да свали ципа си до кръста. Чионгсамът се смъкна и плитките чашки на сутиена ѝ разкриха какво поддържат.

Нолан седна до нея и каза:

— Ако разчиташ да ме изнудваш впоследствие със секс, малко си закъсняла. Жена ми ще се разведе с мен дори ако сега стана и си тръгна.

— Тогава ми вдигни ципа. Тук е студено.

Телър се наведе над мъжа в самоделната носилка в лазарета.

— Доктор Уонг, адски съм доволен да ви видя, но изглеждате ужасно.

— Докато инвентаризирах склада за опиум миналата седмица, паднах от купчина чували и един от тях се стовари върху мен. Мисля, че ми е счупен гръбнакът. Не мога да си помръдна краката, но понеже ми биха няколко инжекции с морфин, не съм напълно сигурен какво точно не ми е наред.

— Споменахте ми там, на юг, когато се видяхме на платената магистрала, че някога сте работили в севернокорейската ядрена програма. Това вярно ли е?

— Да, бях началник на болница в Научния център за ядрени изследвания в Йонгбьон, на сто километра от Пхенян.

— Лекувахте ли там пациенти от лъчева болест?

— През цялото време. За нещастие, много от тях не съумях да спася. Виждам симптомите у вас.

— Можете ли да ме излекувате?

— Не и с лекарствата и оборудването тук.

— А къде?

— Не знам. Сингапур, Япония или може би Банкок. Мога да ви дам списък и да проверите какво е налично.

— Аз ще ви доставя всичко необходимо, вие само направете останалото.

— Не е толкова просто. Лабораторното оборудване и диагностиката изискват болница. Вероятно ще ви е нужна трансплантация на костен мозък. Ще трябва да пътувате без забавяне. А за да ви помогна точно аз, ми трябва лекар, който да оправи гърба ми.

— Слушай, Уонг. Ти ще получиш нужното ти лечение. Просто се постарай, когато пристигнем в Банкок, лекарите там да ми поставят правилната диагноза. Защото ако аз не оживея, и с теб е свършено.

— Аз дори не знам истинското ти име — напомни ѝ той.

— За да спестим време, нека сме откровени. Казвам се Ю Кайли. Аз съм новоназначеният наместник на МДС в Сингапур. Пристигнах тук едва вчера. От офиса ни в Гуанджоу поискаха от мен да се запозная с теб.

— Оценявам откровеността. Аз пък съм дългогодишен служител в ЦРУ, който се надява да се пенсионира в края на месеца. Това май няма да ми се случи, понеже в момента бягам от Компанията, която пък се мъчи да ме вкара в затвора по фалшиво обвинение. Какво трябва да направя, за да бъдат освободени дъщеря ми и жена ми?

— Ние знаем, че разполагаш с копие на файловете, изнесени от Уотърман от АНС.

— Искаш копие, така ли?

— Напротив. Искаме да унищожиш всички твои копия. И, което е по-важното, никога да не проговаряш, че си го направил.

Тази развой на събитията го сащиса.

— Искаш от мен да унищожа моите копия на откраднатите от Уотърман файлове?

— Да, това е предложението. Кайли скри собствената си изненада от тези инструкции. Те бяха дошли от Пекин, след като тя бе завела в дневника предстоящата си среща с Нолан, като при това не бяха подписани от Лю/Менг.

— Да допуснем, че го направя. Какво ще се случи със семейството ми?

— Ще им върнем паспортите и ще ги откараме на летището. И без номера, защото иначе сделката отпада!

— Мисля, че не е невъзможно, но ти ще трябва да направиш две-три неща за мен.

Тя свъси вежди.

— Слушам те…

— Първо, искам да се качиш тази вечер с мен на самолета за Шри Ланка. Наел съм чартър. В петък има среща с ФСС и/или със СВР. Те искат файловете на АНС в замяна за Уотърман. Можеш да ми помогнеш да измисля как те да не получат файловете, а Уотърман да получи свободата си. Второ, Китай има огромно влияние в Шри Ланка. Направете така, че Шри Ланка да даде на Уотърман постоянно политическо убежище. И, трето, семейството ми трябва да напусне Китай преди петъчната размяна на Уотърман и преди аз да съм унищожил файловете.

— Това е сложно и крие доста потенциални рискове, особено в частта за Уотърман и тайминга на освобождаването на семейството ти. Лично аз нямам пълномощията да го разпоредя.

— О, това не е всичко. На път съм да разгадая изчезването на МН370 и сега ще ти кажа какво зная. Струва ми се, че МДС ще се заинтригува, ако научи, че в историята може да са замесени бивши висши служители на ЦРУ.

— МН370…? Не разбирам.

— Мога да обясня всичко по време на полета до Коломбо. Става дума за четири часа в „Гълфстрийм 550“, който съм наел.

— А какво ще си помисли Константайн, когато научи, че висш офицер от китайското разузнаване те придружава в Шри Ланка?

— Аз съм беглец. Те дори не предполагат, че съм наел самолет. Координирай с началника си и ми кажи какво решавате. Но аз тръгвам за летището веднага след като разговарям със семейството си.

— Ако ми дадеш телефона си, ще им позвъня. Те би трябвало да очакват да им се обадя.

Докато телефонът в Гуанджоу звънеше, Кайли излезе да потърси усамотена стая, от която да се обади в Пекин.

В слушалката се разнесе глас, говорещ на мандарин. Нолан беше наясно, че всеки подслушвателен пункт на АНС в Азия вече сканира или скоро ще сканира всички потоци с данни за „Боб Нолан“, така че първите му думи бяха:

— Искам да говоря с жена ми Шао Ин и дъщеря ми Мей Линг.

Джоани и Мей Линг извикаха едновременно:

— Тук сме!

— Добре ли сте?

Отговори му Джоани:

— Мей Линг изглежда поотслабнала след последния път, когато я видяхме за Коледа. Освен това има нужда от подстригване и козметика за кожа.

— Мамо, татко нямаше предвид това. Добре сме, тате — каза Мей Линг. — Само дето сме арестувани и се намираме в специален център за задържане.

— Радвам се, че сте добре. Виж, нямам много време. Налага се да пътувам незабавно, а преди това трябва да свърша едно-две неща. Ако всичко мине добре, онези, които ви държат, ще ви закарат на летището, ще ви върнат паспортите и ще ви пуснат да заминете. Понеже в момента този разговор се подслушва от много хора, не използвайте имена.

— Онзи луд още ли те преследва? — попита Мей Линг.

— Да, за съжаление, но не се безпокой. Мисля, че той е доста болен и може би дори умира. Така че определено не е в състояние да ви причини нещо лошо дори след като ви освободят. Аз имам други проблеми и се опасявам, че моите работодатели се опитват да ме арестуват. Ако успеят, ще отида в затвора, а вашите… домакини няма да ви пуснат на свобода.

— Разбираме, Боб — каза Джоани и Мей Линг и Нолан трепнаха.

Той побърза да затвори, за да ограничи изтичането на информация.

Безсмислено беше да изтрива пръстовите си отпечатъци. ДВС вероятно подслушваха стаята, а ако не, той можеше да се обзаложи на загубената си пенсия, че я държат под видеонаблюдение. И понеже изображението не се записваше локално, нямаше никакъв смисъл да се мъчи да демонтира оборудването за проследяване. А и трябваше да се види с Линда Леонг. Тя му бе правила много услуги през годините, малки и големи. Знае ли човек кога може да му потрябва още една дреболия, като например някой дискретно да скрие раница с екипировка за каране на велосипед?

Кайли благодари на мадам Леонг за разрешението да използва стая №4 за провеждане на разговора. Мама-сан я огледа оценяващо, от което Кайли се почувства неудобно. Дали сводницата я бе наблюдавала да се предлага на Нолан, или ги бе сметнала за любовници и сега ревнуваше? Кайли изхвърли тези мисли от главата си и набра номера на човека, който ѝ бе началник от по-малко от ден.

— Обажда се По Си Уин от Сингапур — представи се тя на мандарин, като използва псевдонима за ситуация, изискваща спешно решение. — Можете ли да говорите?

Разговорът прекъсна. Тя отвори специално приложение в телефона си и въведе паролата за деня, с цел да активира мерките против подслушване. След няколко секунди телефонът ѝ иззвъня по вече защитената линия. Американците не притежаваха всички най-съвременни и най-добри технологии в наши дни и това определено бе в сила за телефонията. Родните китайски телекоми бяха отлични партньори на МДС в разработването на техники за блокиране на подслушването.

— Имам ценен мигрант. Казва се Робърт Нолан, криптоаналитик в ЦРУ. Той ще ни даде в петък в Шри Ланка файловете на Уотърман за АНС. След това смятам, че ще можем да го убедим да дойде при нас.

— Доста бърз резултат, впечатлен съм. Как успя? — Новият ѝ началник бе един от малцината оцелели след чистката, последвала изхвърлянето на Лю Женчан. Колко дълго щеше да го остави на поста му Динг, новият директор на МДС, никой не можеше да каже, но всяко нейно постижение, което представяше добре отдел „Югоизточна Азия“ на Бюрото за външни работи, помагаше и на нея, и на бюрократите там.

— Възползвах се от слабостите му. — Кайли не му дължеше подробни обяснения и реши да бъде максимално неконкретна. Но… всъщност какво толкова бе направила да отприщи този поток от информация? Изведнъж я осени: Нолан беше колкото самотен, толкова и отчаян.

— Изглежда, нашият човек в момента се укрива от собствените си хора. Наел е чартър с частен самолет, с който възнамерява да отлети след един-два часа. Искам разрешение да го придружа.

— Направи го. Най-добре е да пътуваш с бодигард. Ако е невъзможно, представи го сякаш те е отвлякъл. Ако стане някаква издънка, използвай дипломатическия си имунитет. Ако се добереш до Шри Ланка без усложнения. МДС има в Коломбо силно присъствие. Там трябва да си в безопасност, освен ако той не прибегне към насилие или ЦРУ не го задържи принудително.

— Няма да мога да взема телохранител — отговори тя, — но не останах с впечатление, че той е от склонните към прояви на насилие. Има два съпътстващи проблема. — В главата ѝ се въртяха едни мисли, а устата ѝ говореше съвсем други неща: — В Шри Ланка ще бъде шпионинът от АНС Марк Уотърман. Нолан е сключил сделка с руските тайни служби да изтъргува свободата му срещу файловете на АНС.

— Уотърман? Неговото елиминиране ще реши един огромен проблем. Открий къде и кога ще е срещата. Ще пратим екип. Ако можеш, увери се, че файловете са унищожени, или ги вземи. Това ще затвори по най-удовлетворителен начин една важна глава. Може дори да се окаже трамплин за възможно най-бързото ти връщане в Пекин.

Работата за новия ѝ началник Динг Тайпинг нямаше да прилича по нищо на това да има за наставник другаря Лю — хитрият старец продължаваше да е в курса на много неща. Лю беше трудно да бъде удържан — много по-умни хора от Ий Шиубао го бяха разбирали на свой гръб. Може би тя трябваше да си кротува за известно време, докато небето над Пекин не се изчисти. Такива парашутисти като Динг не издържаха дълго, ако не се научеха бързо.

— Благодаря, другарю. Ще координирам с колегите в Шри Ланка, когато пристигна там. Но нека бъдем реалисти… възможно е да не мога да направя много.

— Не се безпокой. Нашите ще те открият бързо. И ще получиш закрила.

— Още нещо… Нолан твърди, че знае какво се е случило с МН370 — съобщи тя. — Това е и причината да избяга — собствените му хора потекат разследването.

— МН370? Невероятно! След този разговор веднага ще се свържа лично е Динг Тайпинг. Сигурен съм, че той ще се развълнува. Кога ще пробваш да вербуваш Нолан?

— След като имам файловете или след като бъдат унищожени, ще го информирам, че не можем да освободим семейството му, ако той не дойде лично в Китай да си ги прибере. Това трябва да свърши работа.

— Отлична идея. Така ще имаме възможност да използваме полиграф и да получим пълна информация по проекта „Стъкснет“.

— Благодаря ви, другарю.

— Приоритет е елиминирането на Уотърман и унищожаването на файловете. МН370 и Нолан се по-малко важни. Ако се наложи… елиминирай Уотърман.

— Да го убия?

— Отстрани го на всяка цена!

Беше очаквал почукването, но въпреки това подскочи. Слабото следобедно слънце стопляше апартамента само с няколко градуса над тазсутрешните мразовити температури. Косата му вече бе мазна, но без ток можеше само да си представя как кладе огън вън ваната. Сега и това нямаше смисъл, след като от ФСС бяха дошли наистина да го окошарят. Отвори вратата и видя само шофьора на Чумаков… Иван, Борис или някакво подобно тъпо руско име. Беше кротък гигант с извити пръсти и ярки белези по врата и долната челюст, които говореха за преживян лош ден в Афганистан от времето около 1982-ра.

Иван или Борис говореше лош английски, но дори той бе по-добър от руския на Уотърман, който той бе отказал да учи от принципни съображения.

— Билети и паспорти. Подписва. Утре, пет сутринта, взима за летище.

Уотърман взе подадения му пакет и химикалката и прегледа проформа списъка на кирилица, в долния край, на който имаше оставено поле за подпис с кръстче пред него, което явно очакваше подписа му. Нямаше представа за какво точно се подписва, но човекът бе казал „билети и паспорти“ и това му бе достатъчно.

Върна химикалката и подписаната разписка. Иван или Борис тържествено сгъна листа, пъхна го във вътрешния джоб на палтото си от камилска вълна, обърна се и си тръгна. Уотърман отново бе сам, но с една стъпка по-близко до свободата. Отвори ципа на пакета и подреди съдържанието му на масичката до прозореца, където светлината бе достатъчна, за да може да чете. Билетът бе първа класа, в една посока, от Москва за Шри Ланка през Абу Даби с „Етихад“. Дявол да го вземе! Прословутият му американски паспорт на името на Марк Уотърман също бе вътре. Следваше изтъркан руски паспорт, който го идентифицираше като Олег Гордиевски, скандално известния двоен съветски агент на МИ6 в средата на 80-те. От всички възможни фалшиви имена Чумаков бе избрал за него кажи-речи единственото, което да му вгорчи допълнително живота.

Хиляда шриланкийски рупии — около осем долара — носеха стикер с почерка на Чумаков, на който пишеше „Дневни задгранични“. Зад парите се мъдреше единствена банкнота от 10 ОАЕ дирхама, на стойност около два долара и петдесет цента със стикер „Средства за преместване“. Най-сетне имаше и трети стикер върху страницата със снимката на „Гордиевски“, на която пишеше „Вземи си само личните вещи и един лаптоп“. „Има да вземаш да пренасям шибаните ви лаптопи чак до Шри Ланка“, помисли си той. В долната част на стикера се четеше „P. S. Започни пак да носиш очилата“.

И, разбира се, паспортната снимка на Гордиевски го показваше с очила. На паспортния контрол в Шри Ланка щяха да го накарат да си сложи очилата, преди да го допуснат в страната. Всъщност без очила беше полусляп.

Значи най-сетне щеше да се махне оттук. Това сигурно означаваше, че от страна на кръстника всичко бе наред.