Море от лъжи

24. Обрат

Сряда сутринта, 12 март: Сингапур, Бирма, Токио, Пекин

Майната му на Боб Нолан! Кой беше той да я изхвърля на улицата? Беше само поредният в дългата опашка от разочарования, започваща с баща ѝ. Мили се насили да се съсредоточи върху папките пред себе си, за да не изкрещи неистово, което мигом щеше да вдигне на нокти охраната на конспиративната квартира.

По-нататъшното проучване на Франк Каултър, Кун Са и последиците от колапса на „Дабъл Лама Трейдинг“ през 1985-а изглеждаше непродуктивно, защото тя вече бе прегледала тези материали. Спомни си заплахата на Мелиса какво ще се случи, ако използва по-високото ниво на достъп за Нолан, и в главата ѝ започна да се оформя прелестен план. Нолан може би смяташе, че не е запомнила подробностите. Но горещият секс стимулираше паметта ѝ, включително за т.н. „разговор от възглавницата“. Игриво завързаният Боб ѝ беше разкрил служебната си парола. Понякога дори копринено шалче може да бъде инструмент за изтезание, помисли си тя. Сега само ѝ трябваше лаптопът и маркерът му за защитен мрежов достъп56.

„Харкорт Авиейшън“ беше основният контрагент на ЦРУ след 11 септември за чартърни полети до всяка точка на света, когато заподозрени терористи трябваше да се транспортират до офшорни центрове за разпит. Макар Мили да не бе успяла да се добере до междинните кацания, най-последната заявка в Азия бе изпълнена в неделя, 9 март, до пункт „Тръскот“. Използваният самолет бе „Гълфстрийм 550“, а платената сума бе 5300 американски долара, включваща хонорарите на двучленния екипаж и стойността на горивото. От осем часа самолетът бе в Дубай и на разположение за заявки.

С известно усилие и на цената на всичките си спестявания Нолан щеше да разреши някоя и друга загадка. А може би щеше да свърши мъртъв или в затвора за дълго, много дълго време. В 4:30 сутринта той вече спеше, сигурен, че никой извън „Харкорт Авиейшън“ не знае какво е направил. Колко приятно бе да се възползваш от системата за разпределение на информацията по категории на секретност57 и принципа за минимална необходима осведоменост58, особено когато ставаше дума за транспортиране на заподозрени в международен тероризъм.

Питър Мулън се нуждаеше от легло. Робии Телър се нуждаеше от трансплантация на костен мозък. И двамата се нуждаеха от храна. Бяха напуснали клиниката А-ОК преди тринайсет часа и я бяха оставили на хиляда километра зад гърба си, преминавайки като на парад през цяла дузина КПП-та, където шофьорът на Телър бе показвал пропуск, който неизменно бе довеждал до отсечено козируване и махване с ръка да продължават по пътя си. Беше посред нощ и в момента се намираха в Лойко, почти на границата на провинция Шан. Дупките по пътя се забиваха като шиш в травмирания гръб на Мулън. Тойотата „Краун“ подскачаше през тях с петдесет километра в час по неасфалтирания път.

Телър се бе проснал до него на задната седалка.

— Роб, буден ли си? — осмели се да попита Мулън.

— Да. Непрекъснато ми се повръща. Не ми дава да мигна — оплака се Телър и се издрайфа в торбичката, която държеше.

— Сега, след като вече толкова се отдалечихме от Рангун, би ли ми казал за къде пътуваме?

— Полковник, зададох ли ти дори един въпрос как ти и майор Гигс поехте командването на самолета? Не. Попитах ли как стана декомпресията, довела до смъртта на всички пасажери и целия екипаж, с изключение на вас четиримата в пилотската кабина? Не. Успехът на мисията ни не изискваше да разполагам с тази информация, затова не я поисках. Ти сега се интересуваш за къде пътуваме. Защо? Имаш ли някаква друга идея? Може би алтернативен маршрут?

— Не, Роб, аз просто… просто…

— Какво просто?

— Просто ти изглеждаш зле. Дявол да го вземе, не си продумал дума от цели пет часа. Помниш ли какво стана преди два часа? Двамата с шофьора трябваше да те придържаме от двете страни, за да успееш да се изпикаеш в канавката. Толкова беше немощен.

— Немощен? Това са глупости! Чудесно съм. Само съм малко изморен.

— Имаш лъчева болест и може да си получил фатална доза. Ако умреш и аз не знам какъв е планът, тогава няма да мога да завърша мисията. Дори нямам представа как да се свържа с Каултър. Не знам за къде пътуваме, колко дълго ще престоим там и как смяташ да ме върнеш в Щатите. Така че смятам за напълно уместно, майоре, да получа нужната информация.

— Пътуваме на север — североизток към южната територия Ва, която се намира в Шан. Тя се контролира от моя приятел, генерала, и се патрулира от армията на Ва. Генералът доставяше наркотиците, които аз експортирах, за да финансирам мисията. Има една база в средата на Южен Шан, откъдето действа генералът. Ще починем там за няколко дни. Там има доктор, който се надявам да ме вдигне на крака. Когато му дойде времето, ще се обадя по телефона и на близка до нас военновъздушна база ще кацне самолет. Ще те върна в Щатите, макар да не ти обещавам, че ще стане по права линия.

— А как да се свържа с Каултър? Или с пилота на самолета, който ще ни изведе?

— Имам сатфон. Изключен е, за да пестя батерията. Номерът на Каултър е в портфейла ми на листче, надписано на ръка „Акаунти ВВС“. Неговият номер е на реда срещу DD59 в списъка. Номерът на чартърната компания е срещу HA60.

Нолан влезе в кабинета на Константайн на секундата в 7:30 сутринта, все още замаян от недоспиването. Бяха сами, с изключение на безбройно многото скрити записващи устройства, които вече регистрираха всеки негов жест и интонация. Константайн веднага се нахвърли върху него, както сокол пикира върху заек.

— Има достатъчно данни, за да те освободя без заплата до края на месеца. И в зависимост от изхода на официалното разследване можеш да бъдеш уволнен за несправяне със служебните задължения.

Нолан скри облекчението си. Константайн не бе повикал адвокат на Компанията и не отваряше дума за възможно криминално разследване. Реши да разиграе ситуацията като на покер.

— Не знам за какво говориш.

— Я стига! Закачил съм ви проследяване — на Мили от понеделник вечерта, на теб от вчера следобед. И хората ми са прекарали повечето време, седейки в колите си паркирани една до друга на улицата.

— Тя работи за мен по бирманската линия на МН370. Вчера координирах това с Мелиса.

— Координирал си? Така ли го наричаш? Шук иска да те види разчекнат. Мрази те от дъното на душата си.

Тонът на Константайн издаваше, че и той споделя донякъде тази емоция.

— Дик, мислех, че всичко това отдавна е забравено. До вчера не бях виждал Мелиса от две и единайсета насам. Ако тя ме мрази, нейно право. Аз показах лоша преценка, откакто Джоани е в Китай. Признавам го и бракът ми ще пострада от това. Но за твое сведение снощи сложих край на тази… връзка. Сега е най-добре да фокусираме енергията си, за да разкрием какво се е случило със самолета и…

— Боже… това си е пълен кръгом. Изненадан съм да чуя, че печално известният прелюбодеец на мисията е прибрал „меча“ си в ножницата. Ще извиниш ли лекия ми скептицизъм, след като вече прочетох, че снощи тя пак е идвала при теб?

— Дойде да ми остави доклада си. Установила е, че…

— Да, да, да. Моля те, спести ми го. Днес сме 12 март. Имаш по-малко от три седмици, през които да държиш главата си сведена и оная си работа в панталона. Ще се справиш ли?

— Естествено. Но и аз имам няколко въпроса към теб, ако не възразяваш. Първо, направиха ли вчера хората на Матюс замервания на нивото на радиацията извън оградата на пистата? Или, да речем, пред портала? И ако са направили, защо не са докладвали резултатите? А ако не са, защо не са? На второ място, пазил ли е в тайна Матюс прикритието на Телър? И трето, ако го е пазил, прави ли това похищението на МН370 конспирация на ЦРУ?

— Достатъчно! Тези глупости вече ги обсъдихме преди два дни. Ти все още нямаш никакво доказателство за нищо. И няма да намериш такова…

— А какво ще кажеш тогава за новината на Си Ен Ен за откриването на самолет на дъното на Бенгалския залив? Мястото е на около двеста и петдесет километра от Южна Бирма и съвсем в обсега на МН370, ако е кацнал на Писта-1 и после е излетял. Или какво е обяснението за мангостините в мострите на пепелта от изгорелия навес, разглеждани в светлината на мангостините в товарния отсек на самолета съгласно карго манифеста? Или какво мислиш за силно радиоактивния контейнер в рангунския терминал за контейнери?

— За какво говориш? Радиоактивен контейнер…? Какъв радиоактивен контейнер?

— Наистина ли не си чул? Снощи агент на УБИ с гайгеров брояч в ръце е разбил вратата на дванайсетметров контейнер, модел „K Line“, идентичен с трите подобни, които видях на шосето миналата събота. Нивото на радиация е било почти смъртоносно. Споменатият агент е бивш тюлен и началник на службата за сигурност на УБН за цяла Южна и Югоизточна Азия, така че е кораво момче. Но точно в момента УБН в Рангун евакуира Травис Райдър в Сингапур, откъдето ще излети за Щатите за специализирано лечение. — И Нолан изигра фалшивия си коз. — Травис Райдър е фотографирал опаковъчен етикет на малайзийските авиолинии, сложен върху дървения сандък, в който е бил радиоактивният обект. Този самолет е превозвал ядрени материали и е кацнал в делтата на Иравади. Можеш да го отречеш, но аз бих ти предложил да побързаш, защото новината съвсем скоро ще стане сензация в медиите.

— Искам да видя снимката. Не съм чул нищо по този въпрос. Ако е истина… тогава, разбира се, ще разследваме.

Нолан се надигна, за да стане. Реши да не прекалява с блъфа.

— Някои от нас вече разследват… от неделя. Не е късно да преминеш на печелившата страна. Чака ме работа. Ще ми е по-лесно да я върша, ако бъде възстановен предишният ми допуск, започвайки с ниво СС/СИСРС61 за всичко свързано с МН370, Робин Телър, Франк Каултър, Куп Са и ДЛТ.

Константайн изсумтя нещо под носа си, докато Нолан напускаше стаята, но то не прозвуча обнадеждаващо.

В оградената територия за работната група той включи новия си лаптоп и отключи чекмеджетата на бюрото си. Около него подчинени по работните си клетки събираха папките си и се насочваха за участие в сутрешния урок на Мелиса как се ходи по вода. Запита се кой ли от тях вчера бе изпълзял на четири крака, вместо да събере куража да се изправи срещу него.

Чу няколко гласа, но не вдигна глава:

— Чу ли какво са съобщили по Би Би Си за МН370?

— Не, не знам нищо.

Вече го наричат най-голямата мистерия в историята на авиацията.

— Без майтап. Това наистина с най-голямата мистерия в моята история.

— От колко си в Компанията?

— Две години и два месеца.

Нолан се изключи. За щастие от Мили нямаше и следа. Стационарният му телефон иззвъня.

— Нолан.

— Сам се обажда. Вкъщи съм и реших да проверя какво става. Ти каза, че ще търсиш някаква връзка с Телър и Компанията във файловете. Има ли резултат?

— Не бих казал. Мили работи по линията „Кун Са — ДЛТ — Телър“, като държим под око и Франк Каултър. Може би Компанията е внедрила Телър в „Златният слон“ като част от насищането на трайните ни врагове с двойни агенти, изменници и стари кучета. Това би обяснило Матюс — той е последният в дълъг списък ДЦ-та, които са помагали на Телър да живее необезпокояван и да снове по целия свят вече от трийсет години. Нещо ново при теб?

— В десет тази сутрин чакаме кацането на въздушна линейка на американския флот, за да вземе Райдър. Той сега спи, но ако искаш да се чуеш с него на живо, обади му се към обяд ваше време. Ако се чувства добре, за да говори, по това време ще е на летището. Ще го откараме там с обоз, който би накарал и Джон Уейн да се гордее.

— Непременно ще се обадя или ще организирам той да ми се обади, когато се почувства по-добре.

— Аз потеглям за Хогуортс, за да видя как ще използваме Диваците нататък. Матюс, изглежда, още е на работа. Поне не успя да постигне да ме уволнят или отзоват, макар да съм сигурен, че е направил всичко по силите си. Така че в мача за титлата на полувремето сме нула на нула. — Хекър нямаше спиране. — Мартин не успя да ни върне на терминала, но това като че ли вече няма значение. Проклетият контейнер вече е преместен, а „Стар оф Сеул“ и „Бандана“ са отплавали след полунощ! Има по-висша сила от тази на президента Теин, която определя какво да става, и това не е Ан Сан Су Чи.

Беше ред на Нолан да се изненада.

— Не мога да повярвам! Оставили са екипажът да се върне на борда на „Бандана“, натоварили са обратно всички сандъци и контейнери и са му разрешили да отплава все едно не е станало нищо?! Нека флотът се качи на борда му в международни води.

— И какво да направят? Да вземат радиоактивния контейнер и да го стоварят на тяхната палуба? Да принудят „Бандана“ да обърне и да го откарат на буксир в терминала? Да го потопят, ако откаже да спре? Опитваме се да накараме НУВКР да проследи кораба, но всички ресурси за снемане на изображения в момента са насочени към откриване на отломки в южната част на Индийския океан. По някаква причина всички са убедени, че самолетът е паднал в центъра на нищото. Има някакви глупости в пресата, че Инмарсат62 използва доплеровия ефект, за да открие локализационните пингове на МН370. Не вярвам на това, както предполагам и ти не вярваш.

Хекър въздъхна и продължи:

— Но дори с „птичка“ над главите ни няма да имаме непрекъснато видео, да не говорим, че няма да виждаме нищо през нощта. Екипажът ще има много възможности да изхвърли контейнера незабелязано от нас, ако, разбира се, това е целта им. Ако случайно е все още на борда, когато „Бандана“ пристигне в Пенанг утре вечер, ще поискаме от малайзийците да допуснат на борда наши хора с гайгеров брояч. Изпращам Гонзалес с водещ техник от МЕ, някой си Хауард, в Пенанг утре сутринта, за да направят инспекцията.

— Какво научи от записите на разпитите?

— Засега нищо. Като улегнат нещата, ще проверя. И ако има нещо разтърсващо, ще ти се обадя. Иначе очаквай имейл с превод на най-интересното, който вероятно ще звучи като детско бърборене, докато някоя от секретарките ни не го редактира основно, което ще отнеме поне още един ден. И последно, тази сутрин отивам да разбера кой е посещавал клиниките за чужденци.

— Ако можеш, погледни архива на пациентите им за последните три дни. Телър може вече да е бил там.

— Ще тръгвам, преди трафикът да е превърнал града в паркинг.

— Благодаря ти, Сам. И умната…

Чарлс Текумзе Бърнс не знаеше как да постъпи. Къртис Луелин, лакеят начело на УБН, го бе събудил посред нощ. Неотдавна Бърнс се бе пошегувал, че УБН е тихо пристанище за политически клатикурци, които смятат работата във ФАУКС63, агенцията, отговорна за провалените спасителни и възстановителни операции след урагана „Катрина“, за прекалено натоварваща.

Обаждането бе излязло извън всякакви етични рамки. Луелин се бе нахвърлил върху Матюс, преди да се отплесне по темата кои, по дяволите, са ЦРУ, че да диктуват кой, кога и какво прави УБН с хората си в Южна Азия, започвайки със Самюъл Хекър. Бърнс се опита на три пъти да прекъсне тирадата на Луелин, за да му каже, че няма представа за какво става дума. И тогава разговорът бе станал направо неприятен.

— Не знаеш ли? Ти не отговаряше ли за работата на ЦРУ в Азия? Азия не включва ли Бирма? Имаш ли представа колко неуместно е един ДЦ тайно да записва колега в разузнаването?

— Колега в разузнаването? За кого говорим? — недоумяваше Бърнс.

— Хекър! Сам Хекър! Номер едно в УБН за Югоизточна и Южна Азия. Командирован в Рангун. Офицерът, когото някакъв бивш наемник на ЦРУ в продължение на вече пет дни се опитва да убие, заедно с цялото му семейство.

— О, значи не става дума за колега в разузнаването, а за преследвач на хипита. — След като бе събуден в 4:10 сутринта, Бърнс поне имаше правото да се повесели.

Бяха продължили в този дух още десет минути. Накрая на Бърнс му бе писнало от препирнята и бе затворил, докато събеседникът му продължаваше да говори — чудесен похват в работа като неговата, — след което си бе легнал да си доспи, без да забрави да изключи всички устройства за комуникация в дома си.

Сутринта бе отворил последователно всичките си натрупани през нощта имейли и се бе запознал с рикошетите в бюрокрацията, в която живееше. Последният имейл бе привлякъл вниманието му. УБН бе впрегнало подкрепата на вицепрезидента Байдън за каузата Матюс да бъде незабавно отзован. Лойд Матюс може и да беше амбициозен гъзолизец, но едновременно с това бе нормално компетентен и изключително дискретен. А в Бирма дискретността по-често се ценеше повече от компетентността.

Това бе докарало нещата прекалено далече. Бърнс се обади на Луелин и двамата се договориха Матюс и Хекър да се явят в Токио в петък рано вечерта за разговор очи в очи с Бърнс и шефа на УБН за Азия. Луелин щеше да се включи чрез конферентен разговор. Щяха да разрешат проблемите без намесата на Министерството на правосъдието, ФВР, АНС и „Уолт Дисни Корпорейшън“. Просто щяха да ги поставят на масата и щяха да измислят modus vivendi64. Междувременно той щеше да нареди за незабавно прекратяване на междуинституционалния огън в Рангун. Матюс и службата за сигурност към посолството щяха да поемат всички аспекти на разследванията на убийствата, свързани с Писта-1. УБН щеше да преследва снайпериста, стрелял срещу съпругата и детето на Хекър, и да продължи с текущото разследване на ядреното замърсяване и различните карго аспекти в контейнерния терминал. Засега нито една от двете страни нямаше да отделя ресурси да бъде открит Робин Телър. Той щеше да почака до петък. Беше на шейсет и седем все пак, колко далече можеше да избяга?

След предотвратяване на Третата световна война Бърнс натисна бутона на интеркома и нареди на секретарката си:

— Дай ми Франк Каултър на телефона, но преди да го направиш, събери всичко, което имаме за Робии Телър, известен като Джей Тофър и още като Алан Телърман. Искам първо да видя досието. Благодаря.