Море от лъжи

15. Време за въпроси

Понеделник преди обяд, 10 март: Сингапур

ДЦ Сингапур Ричард Константайн беше причината Боб Нолан все още да има работа. В тежките дни след изобличителния акт на Нолан във връзка с изфабрикуваното самоубийство на Прентис Дюпре той бе оглавил списъка на враговете на Компанията. Запазилият неутралност Дик Константайн се бе превърнал по подразбиране в негов мощен съюзник. Константайн беше педантичен, защитаваше хората си и действаше винаги на една ръка разстояние от кабинета си. Пасивноагресивната пантомима на ДЦ с Лангли може да беше на принципна основа, но зад нея може да стоеше и не толкова възвишеният мотив да се избегне прецедент, в който вашингтонски бюрократи в удобни кресла да уволняват неговите хора.

Именно Константайн бе онзи, на когото бе хрумнала идеята за намираща се под контрола на Компанията привидно автономна софтуерна компания, в каквато се бе превърнала ИП ООД. Като управителен директор и на хартия мажоритарен акционер, Нолан прекарваше дните си в аутсорсване на хакерски скриптове и предоставяше на ЦРУ така нужната възможност за дистанциране, в случай че някаква фекална материя попадне между въртящите се перки на вентилатора. Нолан и Константайн се държаха на разстояние дори след успеха на спасителната мисия на Константайн и се ограничаваха с хладно кимване при разминаване по коридорите в дълбокото подземие на комплекса на посолството в Сингапур.

Нолан едва не бе припаднал от умора, когато при него влезе Константайн, навирил и нос, и брадичка. Дик Константайн беше невзрачен 41-годишен мъж, изглеждащ поне десет години по-зле, понеже беше дебел и имаше оредяваща коса, която държеше подчертано дълга на тила, а по яката му падаха мазни къдрици. Ризата му на райе, тирантите и крещящата вратовръзка бяха сякаш копирани от Майкъл Дъглас в „Уолстрийт“. Нолан предполагаше, че косата е резултат от надвиснала криза на средната възраст или скорошен развод. Беше последното: игривата съпруга на Константайн бе забегнала преди няколко месеца с техния градинар и се говореше, че любовниците сега се чукали на воля в двузвезден хотел на близко намиращ се индонезийски курортен остров.

Константайн бе съпровождан от Джери Флин, епизодичен сътрапезник по бутилка на Нолан и шеф на отдела за сигурност в посолството, и Лиса Файнголд, която заемаше доста неопределената функционално длъжност „наблюдател на политическото и военно развитие в Югоизточна Азия“. На две последователни чаши кафе Нолан отговори на въпросите на Файнголд, зададени от нея въз основа на бележките ѝ върху записа на оперативката, проведена неделя сутринта при посланика, и разказа подробно на Константайн и Флин за задържането му на летището и бягството оттам.

— Ти просто привличаш неприятностите — отбеляза Константайн. — Но какво ми се губи в по-голямата картина? Не съм сигурен, че един 67-годишен бивш рейнджър, сегашен наркотрафикант, и руската мафия са изцяло отговорни за целия този хаос.

Константайн беше твърде умен, за да бъде успешно лъган на няколко нива, така че Нолан игнорира съвета на Хекър да не споменава за Телър.

— Пропускаш няколко неща. Робин Телър е съосновател на „Дабъл Лама Трейдинг“, спонсорирана от ЦРУ компания за търговия с оръжие, която се издъни в началото на 1985-а. Запознах се е Роб в Банкок, когато бях още заек в Компанията. Телър изчезна през юни 1985-а и официално не е виждан оттогава, като се предполага, че живее под дадена му от Компанията нова самоличност. Връзките на този човек с ЦРУ датират от четирийсет и пет години. Бил е вербуван лично от Бил Колби, за да води F-6, незаконното дете на програма „Феникс“, от 1973-та до падането на Сайгон. Телър е имал много силен мотив да остане анонимен. Живял е в Бирма от 2007-а, като е бил началник на сигурността на семейството на опиумния крал Кун Са. Сега е изпълзял на открито и практически стои в средата на улицата и вика: „Хей, пичове! Тук съм, ето ме!“.

— А не е ли възможно да е наркотрафикант и да убива онези, които му се пречкат в бизнеса? Ти чувал ли си за Бръснача на Окам? Допускай най-простата хипотеза, която съответства на фактите — напомни Константайн.

— Има нещо друго. МН370 е кацнал на онази полоса южно от Айнме в делтата на Иравади около 3 сутринта, събота, 8 март. От самолета са били свалени хора и карго, преди той да излети пак и вече да изчезне. Телър е бил местният агент по обработката. В момента извежда високо приоритетните мишени извън страната. Хаосът, който предизвиква, има за цел да отклонява вниманието. Ако се съди по това как реагираме, засега печели.

Можеш ли да докажеш, че МН370 е кацнал и излетял? — попита Файнголд с глас, разкриващ скептицизма ѝ.

— В момента не, но може би след ден или два — отговори Нолан.

— А какво мисли Матюс: за тази теория за великата конспирация? — попита Константайн.

— Не съм я споделял с него. Сам Хекър ръководи УБН в Южна и Югоизточна Азия. За да не се набива на очи, той се води втори по старшинство бюрократ в рангунската операция. Хекър и екипът му знаят какво правят. Помагат ми изцяло от събота през нощта. Според Хекър няма начин Телър да е живял седем години в Рангун, криейки се пред очите на всички, ако някой в ЦРУ не го закриля на местно ниво. А има ли по-добър кандидат за това от ДЦ? Хекър искаше да не се разчува, докато не открием кой в централата в Рангун работи с Телър.

Константайн не беше фен на Матюс, защото подозираше, че той се мъчи да седне на стола му, така че остави това без коментар. Флин и Нолан седяха мълчаливо.

— Добре, какво мисли Хекър за МН370? — продължи Константайн и намести копчето на единия си маншет. Файнголд вдигна поглед — златната ѝ химикалка беше увиснала над жълтия адвокатски бележник. Досега тя усърдно бе записвала, сякаш ставаше дума за самопризнанието на масов убиец.

— Убеден е наполовина, но в началото и той като теб смяташе, че Телър си подработва странично, изнася наркотици срещу оръжие или пари в брой, като от няколко седмици използва нощем Писта-1, преди да я предаде на възложителя, за когото се предполага, че е армията. На този фантомен платен път е кацнал самолет в ранната съботна утрин. Карго манифестът на МН370 включва 2500 килограма мангостини, а поне един сандък мангостини е бил в ръждясалата ламаринена барака до пистата, която е изгоряла до основи. Един от войниците на Телър ядеше мангостина в събота следобед, когато спрях с кола пред портала на полосата. Знам, че това е косвена улика, но ще има и по-солидни, ако разберем какво още и най-вече кой е бил свален от самолета.

— И как се наместват руснаците в тази картина? — изрази недоумението си Файнголд, вечната скептичка.

— Нямам нищо твърдо. Досега работех от горе на долу. И последните трима терористи с макетни ножове могат да похитят самолет. Свалянето на самолет със стрелба изисква повече технология, но по света има сто и петдесет страни и въоръжени групи в тях, които притежават ракети „земя-въздух“. Ако онова, което предполагам, е истина, изпълнението става експоненциално по-трудно. Някой отвлича МН370, сваля товар и хора, без някой да знае, после самолетът отлита, вероятно за да бъде разбит и всички на борда — убити. Проект с подобна сложност изисква участието на държава или квазидържава. — Сега вече Нолан бе приковал вниманието им. — Да погледнем кои са заподозрените. Китай е предпочитаният от Матюс кандидат, понеже това дава формален повод на НОА да окупира северната провинция Шан.

— Всъщност тази идея е моя. Аз я споделих с Лойд в събота сутринта — поясни Файнголд с глас, който звучеше като драскане с нокти по черна дъска.

— В такъв случай ти знаеш за това повече от мен — продължи Нолан. — Както аз виждам нещата, провинция Шан е естественото място за кацане на един самолет, ако човек приема теорията „Китай е лошият“. Доколкото ми е известно, няма новини от екипите на Матюс, изпратени от Шан или Качин. Така ли е?

— Към полунощ всички бяха докладвали. Открихме няколко нови лаборатории за наркотици, наскоро утъпкана полоса и три въоръжени групировки, които сноват по места, където досега не ги е имало, но няма убедително място за кацане на 777 извън съществуващите военни полоси. Китай не би отвлякъл МН370, за да го приземи в бирманска ВВБ. Единственият начин Китай да стои зад това е ако техни хора вкарат самолета в Южен Юнан.

— И защо това да не е възможно? — попита Константайн.

Файнголд започна да отброява на пръсти:

— Първо, това е в противоречие с изходното предположение, че Китай е зад похищението. Ако МН370 не се приземи в Шан или може би Качин, НОА няма основания да нахлува. Второ, винаги съществува факторът „твърде много свидетели“ — явление, при което различни подизпълнители, работници в заводи или селяни виждат случайно нещо, което не би трябвало да видят. Все някой някога ще проговори, освен ако всички не бъдат погребани в масов гроб. На трето място, прегледахме натрупан от два дни сателитен снимков материал от НУВКР, покриващ всички бази в Юнан, и всичките са чисти. Повечето от китайските стратегически силози са в Юнан, така че „птичките“ ни прелитат отгоре достатъчно често в търсене на топлинни сигнатури или радиотелеметрични сигнали, говорещи за предстоящи изстрелвания. Няма такива за базите на НОА във времевия прозорец, когато там може да е прелетял МН370, а това значи, че няма нищо свързано с кацане или излитане на голям самолет. Тайландските радари виждат на над триста километра в Бирма и също не са записали нищо интересно.

— Разбрах. Не е Шан или Юнан. — Константайн махна с ръка. — Давайте нататък…

Подхвана Нолан:

— Съединените щати са следващият заподозрян въз основа на възможности, ако не мотив. Тук има две разклонения: възложен или извън контрол акт. Ако президентът е знаел, това го превръща в съучастник в масово убийство, а ако…

— Чакай малко! Масово убийство? Това пък откъде дойде? — Флин доказваше, че не е заспал.

— Този самолет — или части от него — рано или късно ще бъде открит. Без оцелели, разбира се. Обяснението ще е, че се е разбил, че е имало провален опит за похищение или е било самоубийство на пилота. Ако в сценария се е предвиждало да има оцелели, те досега щяха да са се появили.

Константайн се намеси:

— Мисля, че Нолан е прав… поне в тази част. Самолетът е закъснял с четирийсет и осем часа в Пекин. Няма начин да лети, та макар и на па̀ри. Ако беше на земята, щяхме да имаме над двеста души, които звънят в домовете си.

— Така че или американският президент е заложил името си като е разрешил убийството на двеста и петдесет души…

— Двеста трийсет и девет — коригира го Файнголд.

— Нека са двеста трийсет и девет… и това е останало скрито-покрито, или Съединените щати не са давали санкция за това.

— Спри да говориш с гатанки — скастри го Константайн.

— Ако изключим възможността за официална американска операция, която съм съгласен, че е малко вероятна, тогава с Телър по средата има две възможности. Може да се е продал на руснаците, израелците или защо не на британците. Това са единствените три страни, които имат разузнавателните и военни ресурси да го направят, особено ако Щатите трябва да останат в неведение. Алтернативата е група стари кучета от Компанията, които работят неофициално. Може би Щатите могат да запазят правдоподобна несъпричастност и все пак да могат да подпомогнат така опе…

— Спри! Това е нелепо! Нито американското правителство, нито негови бивши или настоящи служители са отвлекли самолет на гражданската авиация и са убили пасажерите му — ядоса се Константайн.

— На една вълна сме с теб, Дик — успокои го Нолан. — Това ни оставя възможностите за държави извън контрол или елементи извън контрол в големите разузнавателни общности на големите държави. Русия е начело в моя списък, следвана отблизо от Израел. Не мисля, че англичаните биха го направили тайно от нас. Ако държиш този къс списък да добие повече плът, можеш да добавиш Иран, Северна Корея… може би Ал Кайда… но към този момент мотивът им би бил отвличане за откуп. Или съм далече от истината и в този момент самолетът е презаредил и лети за Тел Авив. Дори да е така, струва ми се, че ако си решил да използваш самолет като голяма ракета, прозорецът е часове след отвличането, защото всяка контролна кула по света бързо ще премине в състояние на повишена готовност. Този самолет — със или без работещи транспондери — няма да се доближи и на петдесет километра до никой голям град, без да бъде свален. Може би е паркиран в хангар на някой остров в Индийския океан и в момента текат преговори, но ако е така, защо, по дяволите, още не сме научили?

— Значи теорията за Русия е заради липсата на нещо по-добро? — върна се на темата Константайн. — Не мога да я приема, много е несолидна.

— Чудесно. Не съм и очаквал да я приемеш. Така… Аз почти съм приключил със сдаването на ИП ООД на Уолш. Остават ми три седмици до пенсиониране. Би ли ме прехвърлил в групата за МН370, за да продължа по моята линия?

Константайн го изгледа право в очите и каза:

— Работната група на Бърнс се ръководи от Мелиса Шук.

Нолан се озадачи. Света Богородице! Точно Мелиса Шук? Тя беше последният човек, с когото той можеше да си позволи да бъде видян. С прекрасни перспективи за обещаваща кариера, в момента едва на 35, тя бе пламъкът, погълнал тялото и душата му. През 2011-а, само година след преместването на Нолан в Сингапур, Мелиса и Нолан се бяха превърнали в център на клюките в посолството. Когато новината се бе просмукала и до семейното огнище, Джоани бе настръхнала. За изненада на много хора, Нолан бе останал женен и в Сингапур, защото доминираният от мъже висш мениджмънт на посолството бе решил да изпрати в заточение русокосата умна Мелиса на по-ниска длъжност в Токио. След това двамата бяха полагали специални усилия пътищата им да не се пресекат, но беше всеизвестно, че Мелиса не може да го понася.

До рано тази сутрин Нолан бе прекарал почти всичките си нощи през последните две и половина години по пътя на добродетелта, знаейки, че дори лекото залитане от него ще завърши с развод. Освен това Джоани беше прекрасна жена, която заслужаваше само най-доброто отношение. Да участва в обща работна група с Мелиса щеше да е меко казано неловко, дори Джоани да не научеше.

— Все пак приемам — въздъхна Нолан.

— Уредено е веднага — отговори Константайн.

Флин поклати неразбиращо глава.

— Имам и още едно искане — допълни Нолан. — Бих искал охрана за следващите няколко дни, до задържането на Телър или докато нещата се уталожат. Хотелската стая беше обърната наопаки само преди няколко часа, а миналия уикенд в Бирма бяха екзекутирани четирима души.

— Какво те кара да мислиш, че ти си бил мишената на взлома в хотелската стая? — Сега дори Флин се гавреше с него. Ти каза, че си спал на резервното легло и нямаш лични вещи в стаята. Не би трябвало да има начин да бъдеш проследен до стаята на Мукерджи.

— Да, но от друга страна, не виждам как Мили Мукерджи би могла да е от оперативен интерес за когото и да било. Тя е съвсем нова и доколкото схващам, се занимава с изрезките от рангунските вестници. Много по-вероятно е на Телър да му трябвам аз, особено след срещата ни в събота и онази сателитна снимка, на която се вижда маскираната сграда.

— Мукерджи е ръководител на отдел „Проучване“ в рангунската централа — коригира го Файнголд. — В нея е могло да има файлове, които много хора биха искали да прочетат… имам предвид хора извън обичайните заподозрени.

— Нямам свободни хора. Сигурен съм, че Джери ще премести Мили на по-безопасно място…

— Разбира се, Дик — побърза да го увери винаги желаещият да угоди Флин. — Ще пренесем багажа ѝ в конспиративна квартира веднага щом почистим стаята.

Флин беше над петдесетте, въпреки че многото, макар и боядисана в кестеняв цвят коса и гладкото лице го правеха да изглежда десетина години по-млад. Доброто подстригване, фитнесът, добрата козметиката кожа и дължащият се на развода недостиг на средства могат да направят чудеса за външния вид на един мъж, но са неспособни да го направят истински мъж, помисли си Нолан.

— Дик, мога да прикрепя един-двама души към нея, ако желаеш предложи Флин.

— Не е нужно. Ще ѝ дадем въоръжена охрана при идване и тръгване от посолството меко — каза Константайн. После се обърна към Нолан вече по-твърдо: — От половин час чакам да ми разкажеш за ядреното оръжие или радиоактивните материали, а не съм чул и една дума.

— Ядрено оръжие? Радиоактивност? Нямам представа за какво говориш. — Нолан го погледна озадачено.

— Сигурен ли си? Чувалът с дипломатическата поща от Бирма пристигна преди деветдесет минути и задейства алармата на посолството за опасни материали. Оказва се, че мострите на УБИ от онази полоса регистрират повече от доловими 790 рада40. Не е смъртоносна доза, но не е и като от циферблата на часовник. Хекър се е забъркал в някаква престрелка и не ми вдига. Матюс, разбира се, няма представа. Подхвърли ми да питам теб, след като сега ти си най-добрият приятел на УБН.

— Знам единствено, че хората на Хекър са взели мостри от пепелта на изгорялата сграда в близко съседство с пистата. Не съм бил там и нито съм видял, а още по-малко изследвал мострите.

— Това е така и е ясно, но си намерил достатъчно време да подхвърлиш УБН да вземат мостри и да ги изследват в контекста на ОМП. Още от фиаското с Дюпре при теб има дефицит на доверието. Ако скриеш от мен информация, ще те хвърля на многото чакащи да те видят уволнен. Отивай сега в клиниката да провериш дали не си облъчен и ме включи в списъка на получателите на доклада, който обеща на Матюс.

Не беше необходимо да го канят два пъти. На входа на клиниката Нолан се сблъска с нетипично киселата Мили.

— Добре ли си? Чу ли за радиацията в мострите на УБН? — попита я той.

Лицето ѝ просветна.

— Да, вече ми взеха натривки и кръв. Може да е психосоматично, но не се чувствам много добре. Да не говорим колко гадно е да намериш личните си вещи разхвърляни по пода на хотелска стая. Това ще има да се разправя тук с месеци. Сега ще прекарвам нощите си заключена в безопасна конспиративна квартира.

Без да знае как и защо, от устата му се изтръгна:

— Забравѝ тези хора. Нека вечеряме довечера, но този път при мен.

Докато Мили записваше местния си телефонен номер на едно листче, Нолан вече се чудеше на себе си. Защо, по дяволите, трябваше да кани колежка от ЦРУ в дома си? Престорено свенливата усмивка на Мили даваше отговора.

— Като свърша тук, отивам да си купя нов телефон. Ще хапнем добре и си лягаме рамо.

— Звучи разумно — отговори Мили и тръгна към асансьорите, оставяйки го разкъсан между правилното и възможностите.

Нолан излезе от клиниката след двайсет минути с два флакона кръв по-лек и с уверение, че всичко е наред… ако резултатите от изследванията го потвърдят.

Следваше нова паспортна снимка и подаване на молба за подмяна на изгорелия паспорт. На снимката лицето му изглеждаше като полицейска снимка на заловен куриер на картела Синалоа. В ИТ отдела проявиха съчувствие за загубения лаптоп и обещаха да опитат да му конфигурират заместител до края на деня. Докладът за загуба на собствеността бе единайсет страници, състоящи се от квадрат чета за отметки и полета за поставяне на електронен подпис. Той загуби представа колко пъти му се наложи да напише: „Бях арестуван от въоръжени полицаи и в процеса на бягството ми се наложи да изоставя лаптопа си. Той беше изключен и защитен с най-добрата схема за шифроване на ЦРУ, затова смятам, че информацията е недостъпна“.

Нолан се поинтересува докъде е стигнала в разследването си работната група и научи, че никой не знае нищо за МН370, освен това, че много кораби са се насочили към южната част на Индийския океан, точно противоположната посока на тази, в която самолетът бе забелязан на радарите за последен път.

Чакаше асансьор, за да отиде да обядва и да си купи нов телефон, когато чу по оповестителната система името си и съобщението да се яви в зоната на работната група. Търсели го спешно на телефона.