Море от лъжи

48. Влак без полза

Петък, 14 март: Коломбо, полет SQ12 Сингапур — Токио, Токио

— Това е влакът ни. Трябва да тръгваме — каза Нолан. Групата им бе на границата на прикритието, но от ЦРУ нямаше и следа, което беше едновременно добре и зле. Може би нямаше да има отвличане, а направо убийство, като файловете на АНС щяха да бъдат… подарък за Русия в знак на благодарност за ликвидирането на Уотърман и него? Това звучеше доста нелепо.

— И защо да ти позволявам да отидеш там? — попита Чумаков.

— Защото файловете на АНС са на влака и ако аз не дам сигнала, ти никога няма да ги намериш дори ако претърсиш всеки пътник. Ако влакът не спре, експозето за теб заминава в интернет и ти свършваш в лагерите.

Чумаков каза нещо на руски и подчиненият му се приближи до Уотърман. Нолан не можеше да е сигурен, но изглеждаше сякаш Потните мишници бе забил пистолет в ребрата на кръщелника му. Отдалече Уотърман и Нолан изглеждаха с почти еднакъв външен вид, като високият метър седемдесет и пет Уотърман може би изглеждаше малко по-пълен, защото вятърът изпълваше малко голямата за габаритите му хирургическа престилка. Отдясно на него Юрий стисна Кайли над лакътя. Тя се дръпна рязко, но той отново я хвана с такава сила, че едва не я повдигна във въздуха.

Влакът беше на двеста и петдесет метра от тях и се движеше доста бързо. Те излязоха изпод прикритието, примигнаха под ослепителното слънце и тръгнаха между басейна и преградната стена. Нолан и Чумаков се прехвърлиха през стената, което означаваше спускане от височина метър и двайсет върху утъпкания насип от другата страна. Нолан махна на локомотива да спре, но машинистът реагира със забавяне. Влакът щеше да ги подмине. Чумаков коленичи на едно коляно до стената, изчаквайки останалите също да я прескочат.

Локомотивът спря със скърцане на спирачките на двайсет метра от мястото, където трябваше да го направи. Пътниците се струпаха на прозорците и завикаха на различни езици, ядосани от непредвиденото спиране. За да стигне до скрития глок, Нолан трябваше да мине от другата страна на релсите. Той се обърна към Чумаков и каза:

— Ние тримата ще пресечем релсите, а вие оставате от тази страна. Когато влакът потегли, ще ти хвърлят флашката. Ако имаш някакви проблеми с мен, реши ги сега, но остави семейството ми на мира. Предупреждавам те, че имам снайперист, който в момента се е прицелил в главата ти.

Чумаков инстинктивно се сниши и тръгна приведен към стената, а Нолан решително се отправи към локомотива.

Точно в 10:25 шофьорът спря откраднатия бетоновоз на върха на склона, извеждащ до входа на „Рокетс Клуб“. Порталът от ковано желязо бе останка от колониалното минало — широка шест метра грозотия, която 70-годишни пазачи с мъка отваряха всяка сутрин и затваряха всяка вечер, Балендра направи знак на водача да паркира и затвори портала въпреки протестите на възрастния охранител. От задния улей се изсипаха 400 килограма прясна смес. Шофьорът отвори капака, извади от строя двигателя, прибра ключовете в джоба си и изчезна в посока на Гале Роуд. За много дълго време никой нямаше да може да влезе или да излезе от „Коломбо Рокетс Клуб“ с кола.

Балендра се затича към основната сграда, но спринтира, когато чу два изстрела в бърза последователност.

Кайли вървеше пред Уотърман и Потните мишници към предната част на спрелия локомотив. Чумаков крещеше нещо на руски. Мутрата пусна Уотърман в мига, в който Нолан изтича покрай тях. Кайли свали мрежичката си за коса и посегна към кока си.

Главата на Уотърман се пръсна и опръска Нолан с кръв и мозък. Уотърман се свлече бавно, като в каданс, и едва сега до тях достигна звукът на изстрела. Тихо „изкашляне“ съвпадна със смъртта на Потните мишници и бликването на алена кръв изпод яката на памучната му риза. Нолан продължи да тича и заобиколи локомотива едновременно с Кайли. Чу се нов изстрел. Нолан очакваше да падне той или Кайли, но жертвата беше флотски командос, проснат мъртъв на двайсетина метра в посока на плажа, изпуснал до себе си картечен пистолет. Нови изстрели се разнесоха зад гърба му, но Нолан вече не можеше да каже дали са улучили мишените.

Качиха се на спрелия влак. Вътре цареше пълен хаос, пътниците бяха наклякали между седалките или на пода, крещяха и пищяха неистово.

— Дай ми гранатата! — извика той и я грабна от ръката на Кайли. Потърси с поглед мишената и видя Чумаков притиснат до стената, а кървящият Юрий по гръб на земята до него. Кървава следа по земята показваше как Чумаков го е изтеглил под прикритие. Потните мишници бе проснат по очи на плажа и приличаше на захвърлена парцалена кукла. Фернандо заработваше парите си. Нолан изтегли щифта на гранатата, но задържа пружинената дръжка стисната.

Патмараджа влезе през свръзката в първия вагон и изкрещя:

— Машинистът е застрелян! Аз изчезвам!

Извади жълтата флашка, която бе залепена към топка за крикет и сложена в малък найлонов плик, и отиде до един от прозорците, но преди да успее да я хвърли. Нолан го хвана за ръката, наведе се към него и извика:

— Хвърли я до стената, на пет-шест метра от онзи с пистолета!

Патмараджа направи добро хвърляне, така че флашката падна пред погледа на Чумаков, но достатъчно далече от него, за да се наложи да излезе от прикритието си и Фернандо да може да стреля по него.

Чумаков вдигна поглед и Нолан се подаде през прозореца, но задържа ръката си ниско долу и откъм вътрешната страна. Татаринът изгледаше готов да стреля по него, но вместо това се хвърли снишен към топката за крикет, без да се излага на снайперистите. Нолан вдигна ръката си, отпусна дръжката, пое въздух и започна да брои:

— Хиляда и едно, хиляда и две…

Подхвърли гранатата по парабола към криещите се руснаци, но тя експлодира по-близко до влака, отколкото до агентите от ФСС. Оглушителната ударна вълна го замая. Наклякалите зад него шриланкийци смекчиха падането му назад. Пътниците обезумяха и писъците на ранените се смесиха с крясъците на ужасените. Нолан надигна глава и потърси с поглед Кайли, която също беше в хоризонтално положение върху гърчещите се на пода на влака.

— Боб, ранен си! — викна тя, но той не чу гласа ѝ.

Беше ли Чумаков убит? Той беше без никакво прикритие пред очите му, но гранатата бе избухнала твърде рано. Нолан с мъка успя да се изправи. Смес от мозъка на Уотърман, както и кръвта на двамата, беше оцапала престилката му. Бърз поглед навън показа, че руснакът е паднал и не помръдва. Нямаше време да изпразни пистолета на Патмараджа по лежащото тяло, особено с дебнещи наоколо снайперисти.

— Трябва да стигнем до лодката! — извика той, макар пищящите му уши да не регистрираха никакъв звук. Кайли го последва по стъпалата на вагона.

Патмараджа беше пред тях и тичаше към надуваемата лодка, в която се намираше останалият жив командос. Куршумът на снайпериста улучи хакера встрани от дясната плешка, завъртя го и остави изходна рана с размера на чаена чинийка. Патмараджа падна по гръб и остана в съзнание, но те нямаха избор, освен да продължат да тичат, ако искаха да избегнат съдбата му.

— Дръж се близо до влака! — изкрещя Нолан.

При последния вагон Кайли се мушна сред бягащите пътници и зави към брега и лодката. Нолан я последва в очакване на куршумите, които щяха да сложат край на живота на единия или и на двамата.

Преди този сблъсък Сам Хекър и Дик Константайн не бяха прекарвали заедно в разговор общо повече от десет минути. Сега наваксваха пропуснатото време и заобиколно говореха за МН370, Телър, Матюс и Нолан. Константайн запази за себе си подозрението, че Нолан и УБН са прави за похищението, но абсолютно грешат, като смятат, че то е възложено от Компанията. Нолан и без това скоро щеше да ги напусне, а Хекър не беше от своите. Определянето на вината за МН370 щеше да бъде деликатна тема, която бе най-добре да намери вътрешно решение. Хекър му разказа повечето от онова, което той вече бе прочел в стенограмите на разговорите на Барлинг, но беше добре да получи същата информация и от законен източник.

Три реда пред тях Матюс напредваше с бутилка съвсем сносно кианти. Бе дочул откъслечни фрази от разговора им, когато на два пъти бе минал покрай тях на път за тоалетната. Те бяха избегнали погледа му и дори не се бяха престорили, че не заговорничат срещу него. Дали обаче това щеше да им донесе нещо довечера в Токио не беше ясно. Хекър и УБН не се бяха подчинили на заповед, бяха навлезли в чужда територия и най-вече бяха предприели едностранна военна операция в чужда страна с използване на американски военни. В допълнение на всичко това Матюс разполагаше с таен запис на два телефонни разговора, в които Бърнс бе говорил за работата на Телър в „Златният слон“. Така че ако сега някой започнеше да се гнуси от закрилата на Телър под чадъра на ЦРУ, Матюс нямаше да падне, без да повлече и други.

Лошото бе, че емблемата на MAS върху опаковъчния сандък и радиоактивността сочеха към похищение със сваляне на ценно карго. Матюс и хората му нямаха нищо общо с това или поне никой не разполагаше с доказателства. Намесата в решаването на някои дребни проблеми на сигурността в полза на Джей Тофър не го правете съучастник в нищо, което Робин Телър можеше да е извършил по свое усмотрение. Телър беше мъртъв и тази насока на разследване бе обречена да стигне до задънена улица. Матюс можеше да бъде намерен за виновен само от моралния съд на ЦРУ. Щеше да има слухове, които можеха да забавят, но не и да дерайлират кариерата му. Той почука чашата си, за да привлече вниманието на стюардесата. Още няколко чаши щяха да му се отразят добре в това, както и да го погледнеш скапано пътуване.

— Ето къде си бил, мачан…

Фернандо най-сетне бе разкрил конкуренцията, която се бе установила в един ъгъл на бетонната черупка на „Гранд Хаят“. Изстрелите му щяха да бъдат от не най-неудобните ъгли, които бе предвидил. Това беше добра новина, но се налагаше да премести двуногата и пушката в края на балкона. При два вече направени изстрела мястото, където се криеше, вече едва ли бе тайна. Реши, че след като никой не се бе качил да го потърси, ще е в безопасност и извън прикритието на навеса. В същия миг чу два изстрела откъм коридора и се извърна моментално с колта в ръката си, но не влезе никой, така че ръгбистът, изглежда, се бе справил със задачата си да го охранява.

Отново насочи вниманието си навън и балансира краката на двуногата с парапета на балкона. Снайперистите от „Хаят“ се бяха съсредоточили върху мишените си и не му обръщаха внимание. Разликата във височината беше към 27 метра, а далекомерът отчиташе точно 89 метра до целта. Ако се съдеше по развяването на флагчетата по периферията на басейна, скоростта на вятъра бе малко над метър в секунда. Можеше да направи само два изстрела. Първият му опит бе точен до сантиметър и прониза стрелеца в гърлото. Вторият снайперист се претърколи вляво, но не успя да се скрие, понеже му попречи трупът на другаря му. Наложи се да се опита да го избута и в този миг куршумът на Фернандо се заби зад лявата му мишница. От облачето кървава мъгла Фернандо разбра, че изстрелът е успешен. Шокът от 50-калибровия куршум гарантираше излизането от строя на втория дори ако раната не се окажеше фатална.

Фернандо насочи вниманието си към задната половина на клуба, където умерено силното вълнение и вятърът се състезаваха с виковете и крясъците. Не чуваше повече изстрели и видя надуваема лодка да се отдалечава на зигзаг от брега с максимална скорост. През прицела видя двама от хората си със синьо-зелени хирургически престилки за еднократна употреба заедно с още един мъж на руля. Трима вместо шестима… бяха загубили половината, включително племенника му хакер.

Бърнс беше объркан. Разузнавателни полети на изтребители от самолетоносача бяха потвърдили, че десетчленният японски гарнизон на Сенкаку е бил подложен на бомбардировка от въздуха и от морето, последвана от нападение с амфибии. Беше със сигурност престараване, защото лековъоръженият японски гарнизон още в самото начало бе развял бял флаг. Щеше да има нещо достойно в тази безсмислена инвазия, ако Япония не бе загубила два изтребителя във въздушен двубой, завършил със свалянето или повреждането на три от противниковите изтребители. Китай не бе излязъл с официален коментар — нямаше дори опровержение — и Япония сега официално бе поискала от Съединените щати да изпълнят задължението си по договора за взаимна отбрана и да защитят островите като суверенна японска територия. Пред очите на Бърнс бе на път да започне Третата световна война, а той продължаваше да получава информация по ненадеждни канали, от Би Би Си и, колкото и да не бе за вярване, криптограми, разшифровани с шифри за еднократна употреба, извадени от ветеран от стария му склад.

Междувременно изчезването на МН370 започваше да изглежда все повече и повече работа на покойния Робин Телър. Въпреки щуротиите на онзи ненормалник Боб Нолан снимката от агента на емблемата на „Малейжа Еърлайнс“ върху сандъка с радиоактивно устройство явно бе в подкрепа на теорията за похищение.

Абсолютно минималното бе Бърнс да се дистанцира. Матюс отдавна бе забъркан в прикриването на Тофър/Телър, но нищо не можеше да свърже Бърнс с Телър, освен думата на Матюс. Нямаше начин Чарлз Текумзе Бърнс да падне за такава дреболия. И той се обади на секретарката си:

— Веднага извикай при мен някой от личен състав. Отстранявам от работа Лойд Матюс и това влиза в сила веднага. Трябва ми заповед. Извикай юрисконсулт да се погрижи за формулировката.

Кайли и Нолан се бяха вкопчили във въжето, което минаваше от вътрешната страна на подскачащата по вълните надуваема лодка. Стискаха зъби толкова силно, че не можеха да говорят. Нолан усещаше, че лявата му ръка е почти безполезна, а това удвояваше натоварването върху дясната и асиметрията го забиваше в Кайли при всяко килване на лодката. След минута излязоха от обхвата на снайпериста и рулевият намали амплитудата на зигзага, за да увеличи скоростта. Очите на Нолан го щипеха от солените пръски въпреки очилата. Отиваха на юг успоредно на бреговата линия, като Коломбо оставаше отляво, а Индийският океан отдясно. Погледът му отказваше да се фокусира, а мозъкът му бе като бъркани яйца. Беше в шок от смъртта на кръщелника си и все по-ясно усещаше собствените си рани. Пищенето в ушите му затихваше и той вече започваше да различава рева на извънбордовия двигател от плискането на вълните. Насочиха се към брега, вятърът стана попътен, също и вълните, и това намали наполовина подскачането. Нолан се загледа в кървавите петна по престилката си. Лявата му предмишница изглеждаше сякаш я е ръфал доберман.

Гретчен Доил беше вбесена.

— Трябва ни някой в „Рокетс Клуб“! Какво става, по дяволите?

Смяната на „Синамон Гранд Хотел“ с „Коломбо Рокетс Клуб“ я бе хванала неподготвена. След смъртта на Пат Лонг и заповедта на Пъркинс „Не пипай Нолан“ Дойл бе принудена да действа изключително внимателно. Най-доброто, което можа да направи, бе да изпрати на строежа на „Гранд Хаят“ трима души, които да държат под око цели четирийсет етажа. След като бе започнала престрелката, те се бяха съсредоточили върху долните нива. Когато и тримата задъхани бяха стигнали на изнесения покрив на първия етаж, наричан „подиум“, шоуто бе приключило.

Снайперистът приключи с подреждането на частите на разглобената пушка по гнездата в дунапрена на специализираното куфарче. Закопча заключалките и взе колта си 45-и калибър. Мина през балкона с идеята да излезе в коридора от стаята на Кайли, където бе по-малко вероятно да бъде изненадан.

Последният от екипа на ФСС чакаше на съседния балкон. Фернандо бе улучен от първите два куршума в гърдите и залитна, куфарчето с пушката падна на плочките. Той насочи колта към противника си, но преди да успее да стреля, последва трети изстрел и куршумът му пръсна челото.

Балендра чу изстрелите и изтича през коридора, като прескочи мъртвия агент на ФСС, когото бе убил преди минути, и с ритник изби вратата на стая 109. Фернандо беше мъртъв на балкона, а пердетата се развяваха от вятъра. Балендра се обърна да се махне, но замръзна, като видя гигант с вдигнат пистолет.

— Не… — възкликна той, пусна оръжието си и тъкмо вдигаше ръце, когато мъжът го застреля с два куршума в сърцето.

Стрелецът се обърна и изтича надолу по стълбите, през верандата и по стъпалата над стената към плажа.

Влакът беше спрял. До вагоните и по плажа имаше трупове, а Дойл продължаваше да няма нито един агент в „Рокетс Клуб“. Порталната врата бе блокирана, което ги бе принудило да заобикалят тичешком през плажа. Чумаков не отговаряше на номера, който бе дал. Преди десетина минути някаква надуваема лодка модел „Зодиак“ се бе стрелнала покрай посолството в посока юг. Преди пет минути стрелбата бе секнала.

Телефонът ѝ иззвъня. Беше Питър Алан, първият агент на Компанията, пристигнал на местопрестъплението.

— Началник, има един прострелян местен на плажа — мисля, че е флотски командос, поне десетина цивилни с шрапнелни рани и четири трупа между влака и подпорната стена.

— Можеш ли да идентифицираш жертвите? Боб Нолан? Марк Уотърман? Азиатци?

— В момента стоя до подпорната стена, която защитава територията на хотела от морето. Първото тяло е със синьо-зелено хирургическо горнище и панталони, а лицето липсва заедно с половината глава. Мога само да кажа, че е бял мъж с къса кестенява коса. Вероятно е застрелян с едрокалибрен снайперски куршум. Останалите трима са облечени като бизнесмени. Първият е мъж по бяла риза, прострелян е в тила. Това несъмнено е работа на професионалист. Другите два трупа са обезобразени и лежат до стената. Изглежда, са поразени от граната… Ако се съди по дрехите им, са мъже.

— Значи не знаеш дали Нолан и Уотърман са живи?

— Не знам.

— Сега се налага да се изцапаш. Нолан е имал в себе си флашка, SD карта или външен твърд диск с копие на файловете на Уотърман, изнесени от АНС. Трябва да си върнем тези файлове. Може да са във всяка от жертвите, освен местните и командоса. Ако имаш време, изпрати ми снимка на останалото от лицето на мъжа с хирургическите дрехи.

Това беше ново за Алан. Не му допадаше да бърка до лакти в кървава пихтия, за да мародерства мъртвец, докато релсите са покрити с ранени цивилни, а полицията е на път. Грамаден мъж с артритни промени в походката се прехвърляше в същия момент през стената.

— Момент, началник. Откъм „Рокетс Клуб“ идва друг човек. Огромен е, бял, изглежда източноевропеец. По дяволите, въоръжен е!

И Алан прекъсна.

Дойл нямаше време да обработи последната информация, защото телефонът ѝ иззвъня.

Хората от Компанията на строежа стояха пред двама мъртви азиатци, несъмнено застреляни откъм намиращия се по-долу „Рокетс Клуб“. На мъжа с пушката му било отнесено гърлото, а наводчикът бил улучен отляво и имал ужасна изходна рана отдясно в гръдния кош. Какво искала Дойл да правят с тях?

— Изчезвайте и не оставяйте нищо, което може да издаде, че сте били там. Не вземайте нищо! Считайте, че ще ви претърсят или арестуват в момента на излизането. Версията ви е, че сте били там да търсите снайперисти, не сте видели нищо и не сте направили нищо.