Море от лъжи

46. Планиране на парти

Петък, 14 март: Кунунура, Коломбо, Гуанджоу

Джонсън стовари върху масата на магазина за железария „Ред Сън Хардуер“ дрелка, пистолет за пирони, странични резачки, кербовъчни клещи, клещи с тъп нос, мачете, шило за лед, батерии тип D, акрилни очила, ветеринарни гумени ръкави с пълна дължина и два чифта работни ръкавици.

— Божичко! Днес спокойно ще затворя по-рано — зарадва се собственикът. И как, момчета, ще платите за всичко това?

Джонсън сви рамене и остави решението на по-възрастния си спътник.

— В брой — отговори Франк Каултър. — Ще платим в брой.

Когато Кайли докосна ръката му, Нолан подскочи. Беше прекарал последните няколко часа в ничията земя, където пълноценният сън не идва, а е сменен от безкрайно повтарящ се цикъл от лоши сънища, възпроизвеждани в полусънно състояние. Тя го погали по ръката и попита:

— Искаш ли закуска?

За зло или за добро, планът за размяната беше готов. Трябваше да измисли начин за напускане на острова, който да не включва връщане с кола на летището и опит за качване на борда на гълфстрийма. Последната му грижа в момента бе храната.

— Не, благодаря — отказа той. — Защитен ли е телефонът, който ти дадоха от посолството?

— Разбира се. Защо, вече не се ли доверяваш на твоите?

— Вече не. ЦРУ знаят къде сме. Чакат да се появи Уотърман, преди да ни ударят. АНС ще положат всички усилия да прехванат всички потоци данни, напускащи „Рокетс Клуб“, така че най-вероятно вече са пуснали над нас дрон, който да играе ролята на телефонна клетка, която да прехваща целия мобилен трафик в околността. Ако телефонът ти шифрова глас и данни, по подразбиране ще дешифрира само онова, което получава от сдвоено устройство.

— Не мога да обсъждам това сдържано — каза тя и разтри темето му, докато той търсеше опипом очилата си на нощната масичка. — Но да приемем за момент, че си прав.

Той си сложи очилата и светът излезе на фокус. Макар косата ѝ да бе разчорлена, тя пак беше перфектна. Погали го по бузата. Той леко я стисна за китката, наслаждавайки се на дланта ѝ върху челюстта си.

— Когато размяната се осъществи, ще трябва да напусна Шри Ланка много бързо. Добре дошла си да ме придружиш, но гълфстриймът ще е претъпкан с хора на ЦРУ.

— Ела с мен в Китай. Можеш да останеш там, колкото искаш. Ще се съберете със семейството ти. Аз мога да организирам хора на МДС да ни изведат в безопасност от „Синамон Гранд Хотел“ до посолството и да ни качат на военен самолет. Американците не могат да те докоснат в Шри Ланка, още по-малко, ако си под китайска протекция.

— Това не върши работа на няколко нива, като се започне с това, че имам нулев интерес да бъда непрекъснато разпитван от колегите ти през следващите две години. Единствените неща, които ми харесват в Китай, са жените и част от храната. Другата причина е, че пилотите на гълфстрийма знаят как се стига до летище „Тръскот“, което се намира някъде из австралийския аутбек. Там ще бъде разгадана мистерията на МН370. В момента там разпитват хората, които са били свалени от онзи самолет. Ако искаш, ела с мен. Ще станеш национален герой, ако разберем какво се е случило и успеем да се измъкнем живи. Това, което ми трябва в момента, е защитен начин да се обадя на Нишимото или Дженкинс, и твоят шифрован телефон е единствената възможност. В съседната стая са дрехите, които Балендра купи вчера и които ще облечем тази сутрин. Твоите няма да ти харесат, но аз съм избрал практически идентични комплекти и за трима ни.

— Чудесно. По този начин снайперистите ще застрелят и трима ни, за да са сигурни, че са ликвидирали Уотърман.

— Добре, аз залагам на това, че екипът ще е китайски или американски. Може да се предполага, че твоите няма да искат да застрелят теб, а моите ще предпочетат да не застрелват мен. Така че целим да постигнем безопасност чрез числовия подход.

— За човек на логиката, ти току-що се изрази по най-нелогичния начин.

— Кайли, ако някой иска и трима ни мъртви, след като Уотърман се присъедини към нас, ще взривят бомба или ще хвърлят граната, и толкова.

— Уф, може и да си прав. Като стана думи за гранати, какво да правя с тази от снощи?

— Чумаков най-вероятно ще дойде с поне двама. Не знам каква игра играе, но тя не включва пускането ни да си ходим. Вече съм скрил пистолет на мястото, където ще стане размяната. Имам стрелец, който ще отстрани един от хората от ФСС. Аз ще се справя с втория. Третият ще ни убие, ако аз или ти не използваме тази граната или ако моят снайперист не извади огромен късмет.

— Какво?! Да не искаш да взривя граната във фоайето на хотел? Това ще убие всички ни.

— Срещата няма да се състои в „Синамон Гранд Хотел“, това отпадна. Ще сме долу до басейна, тук, в „Рокетс Клуб“. Сега, преди да отидеш в банята и да рапортуваш с есемес в посолството си, накарай ги да занесат един от любимите ви защитени шифровани телефони на Нишимото и да му предадат да ти се обади. Моля те, побързай! Нямаме много време.

Тя влезе в банята и затвори вратата.

Понеже китайците вече бяха осведомени за всичко, по-добре беше и останалите играчи да научат за промените. Нолан позвъни на локалния мобилен телефон на Чумаков и той отговори на първото позвъняване.

— Има промяна в плана. Срещаме се в десет часа във фоайето на „Коломбо Рокетс Клуб“. Уотърман трябва да присъства, иначе няма сделка. С теб може да има най-много двама, иначе няма сделка. Аз ще бъда с китайка, която е на висш пост в МДС. Никой от двама ни няма да е въоръжен. Ще пием кафе и ще направим размяната. Ти ще се увериш в автентичността на файловете и ще си тръгнеш. Опиташ ли нещо друго, доказателството за корумпираността ти ще се появи във всеки вестник и всеки новинарски уебсайт по света. Въпроси?

— Робърт, ако ме изработиш, кълна се, че ще убия децата ти.

— Не, няма да го направиш. Ще се видим в десет.

Нолан затвори. Трепереше целият, но поне размяната на реплики бе отстранила всякакви съмнения в онова, което трябваше да се направи. Време беше да отиде в съседната стая и да облече онази хирургическа престилка. И може би най-сетне да хапне нещо за закуска. Човек никога не знае кога ще е следващото му хранене.

Чумаков се обади на Григориев и предаде новото място, преди да поиска преди тръгването им в 9:45 да има подробен план и пълна осведоменост.

Директорът на централата Гретчен Дойл не харесваше посланик Стайлс, но това нямаше нищо общо с факта, че и двете бяха силни, упорити жени. Шийла Стайлс не бе пропускала възможност да заявява, че след 25-годишна кариера на дипломат е достойна за по-висок пост от това да бъде посланик в треторазредна страна. Дойл най-често изпращаше своя заместник на ежедневните оперативки по разузнаването при посланика, но след убийството на Мат Лонг и при последното необичайно развитие на нещата — а именно че руснаците щяха да предадат Нолан и Уотърман, този път трябваше да присъства лично. Предвид секретното естество на материята, която обсъждаха, стаята бе почти празна.

— Госпожо посланик, днес след полунощ ДЦ Сингапур Дик Константайн ми препрати материал с гриф „СС/СИСРС“, а после ми позвъни, за да го обсъдим. От шест нула-нула тази сутрин имаме специален екип в посолството, който ще остане тук, докато СВР ни предаде Нолан и Уотърман или прекратим по наше усмотрение операцията. Оставаме под заповед да не пипаме Нолан и китайската му съучастничка. Изглежда почти сигурно, че той е в съзаклятие с Ю Кайли, която до съвсем неотдавна е била заместник-началник на контраразузнаването в тяхното Министерство на държавната сигурност.

— Да, в момента гледам снимката ѝ. — Тя остави снимката встрани и взе тази на Нолан, извадена от картата му за самоличност, издадена от Компанията. Те определено са странна двойка.

— Да, така е. Не е ясно каква роля играе Китай във всичко това. За момента намеренията ни се изчерпват с това да идентифицираме положително компаньонката на Нолан. Ако е Ю, ще я освободим.

Дойл запазваше професионалната си безпристрастност, докато вътре в себе си се питаше дали основният интерес на Стайлс не е спят ли онзи двамата заедно.

— Направете го. Не можем да си позволим международен скандал с Китай. Не и при положение че Съединените щати са почти извън играта в Шри Ланка. Китайски подводници могат да започнат да се отбиват на док в Коломбо, а има слухове, че Китай иска да установи и тук станция в Индийския океан за акустично проследяване на подводници. Излишно е да пояснявам, че задача номер едно на страната ни е нито едно от тези неща да не се случи. А освен това смятам, че задържането на Уотърман тук, в Коломбо, ще ни представи в изключително благоприятна светлина.

— Какво искате да кажете с това, госпожо посланик?

— Ще демонстрираме едновременно пред Шри Ланка и Китай, че можем да действаме успешно срещу най-издирвания човек на света. Той ще бъде задържан във фоайето на луксозен хотел в центъра на града и ще бъде докаран в посолството, преди да бъде изведен от страната за разпит, предявяване на обвинение и поставяне под арест.

— С цялото ми уважение, госпожо посланик, но това не е наша операция. Размяната е нещо, което Боб Нолан е договорил пряко с руснаците, а отвличането им с операция на СВР. Моите хора само ще наблюдават.

— Боб Нолан не беше ли от ЦРУ?

— Той вече е извън подчинение… или нещо по-лошо. В този момент дори не знам дали е двоен или троен агент.

— Благодаря ви, началник Дойл. Мисля, че това засега с достатъчно.

Дойл събра документите пред себе си и напусна стаята с такава скорост, че не остави никакво съмнение какво ѝ е мнението за посланик Стайлс.

Стайлс се обърна към Том Малаки, шарже д’афер на посолството, който бе съзерцавал този рунд в нескончаемия мач „Стайлс-Дойл“ в тежка категория:

— Бъди така добър и кажи няколко думи на ухо на някои от приятелите ти журналисти. Без подробности, само пусни слух, че днес ще се случи нещо титанично и че по обяд в американското посолство ще се даде пресконференция. Нещо от този род…

На Малаки тази игра му бе ясна от километри. Посланикът удържа крепостта с окованите затворници, а Уотърман и Нолан на колене участват в продукция, достойна за Сесил Б. Домил. Колеги в посолството се чудеха защо през януари той бе подал молба за прехвърляне на вакантно място в Папуа Нова Гвинея.

Нолан и Кайли прелистиха „Океан от заблуди“ и се уговориха за мнемониката на книжния код, който щяха да използват. Мобилният на Кайли иззвъня — беше капитан Нишимото. Тя го сложи на високоговорител и го подаде на Боб. Дори с хирургическа престилка и тюркоазена мрежа за коса китайката изглеждаше секси.

— Благодаря за обаждането. Надявам се да не съм причинил неудобства.

— Никакви. Бях приключил със закуската, когато един азиатски джентълмен се приближи до мен и ми каза да използвам неговия телефон, за да се обаждам на Адам Бърч на този номер. Просто за да съм сигурен, че сте вие, бихте ли ми казали името на банката, където сте депозирали парите, и сумата, която оставихте в самолета?

— „Банк Сюис Приве Азия“, сто двайсет и седем хиляди и двеста долара.

— Благодаря. И така, господин Бърч, какво мога да направя за вас?

— Робин Телър е мъртъв. Бил е обезглавен вчера в Северна Бирма от туземци. Имате ли някакви мисли по въпроса?

— Робин Телър? Робин Телър рейнджърът и наемникът от ЦРУ в „Делта Форс“ в началото на 70-те?

— Същият. Май сте се познавали?

— Телър беше убиец психопат, почти алкохолик и най-добрият командир в боева обстановка, когото съм познавал. Бяхме някога приятели, но към края Робин изперка. Започна да продава оръжие в Банкок. Прочетох, че фалирал, и после изчезна. Няма го към колко… трийсетина години? Мислех, че е мъртъв. Защо ви интересува?

— Допусках, че може да работите с Телър. Виждате ли… Роб и някои от моите сегашни и бивши колеги в ЦРУ отвлякоха МН370, онзи малайзийски…

— Да, да, знам за МН370. Финансовият директор на „Ийгъл Кло Семикондъктърс“ беше на този самолет. Казва се Том Нишимото. Син на брат ми е… единственият ми племенник.

— Телър е организирал всички пасажери, с изключение на един-двама да бъдат убити, после самолетът е кацнал на сто и петдесет километра от Рангун, там са свалили тези няколко души, след това самолетът е излетял отново и е изчезнал. Съжалявам, че ви го съобщавам, капитане, но племенникът ви е мъртъв.

— О, боже! И откъде сте толкова сигурен?

— Сигурен съм деветдесет и девет процента и с всеки изминал час без вест от евентуално оцелелите тази вероятност се увеличава. Искате ли да ми помогнете да намеря хората, които са го извършили?

— Естествено. От какво имате нужда?

— Имате ли двамата с втория пилот Дженкинс пряк достъп до самолета?

— Имаме, но самолетът е под наблюдение. Дженкинс и аз можем да се качваме и слизаме, но има трима души на стотина метра от нашия G550, които вчера ги нямаше. Според мен това е във ваша чест.

— Точно за това трябва да поговорим. Аз съм убеден, че отговорът на изчезването на МН370 ще бъде намерен на летище „Тръскот“ Ако можете да прехвърлите вашия самолет на друго летище, ще се опитам да ви намеря там. После ще ни откарате на „Тръскот“ и ще видим какво ще се случи.

— Преди това казахте, че ще доведете Марк Уотърман. Това остава ли в сила?

— Може да дойде, но може и да не дойде. Имам известни съмнения. Аз ще дойда, вероятно и Мими Чан ще бъде с мен. Имате ли някоя полоса предвид? „Хамбантота“ на юг е само на три часа път. Да се срещнем там?

— Дявол да го вземе, защо не го направим в града? Военните имат летище на юг от планината Лавиния, това е в предградията на Коломбо. Казва се „Ратмалана“ и съвсем отскоро е отворено за гражданската авиация. Така да се каже, е част от приватизационната програма на първото семейство.

— На какво разстояние е от центъра на града?

— Не знам, но е по-близко от международното летище. Така че, ако бързате, най-добре е да се срещнем там. По кое време?

— Планирайте да сте в готовност към единайсет и половина — дванайсет днес. Ако не се появя до обяд, отлетете за „Хамбантота“ и ме чакайте там, докато дойда или докато чартърът изтече.

— Окей, господин Бърч. Ще измисля как с Дженкинс да излетим, после ще обявим повреда, за да мога да кацна на „Ратмалана“, без да съм регистрирал полетен план.

— Звучи добре. Много ви благодаря, капитане. — И Нолан затвори.

— Това мина добре — резюмира Кайли.

— Не съм много сигурен. Изглеждаше искрен, но как е възможно да не е знаел, че МН370 е кацал в Бирма, ако той е извозил парите и затворниците от там за „Тръскот Фийлд“? Та самолетите би трябвало да са се засекли на полосата.

— Може да е кацнал след излитането на МН370. Може не неговият самолет да е бил вторият там. Това би обяснило как не знае за МН370.

— Може да говори истината, но може и да ни разиграва. Би ли помолила твоите да прегледат списъка на пасажерите и да потърсят в него Томас или Том Нишимото, служител на „Ийгъл Кло Семикондъктърс“?

— Наистина ли е необходимо това?

— Ако не е бил на самолета, значи Нишимото лъже… Какво е това?

Кайли му показа екрана на смартфона си.

— Виж… Всеки служител в регистрирана на борсата компания с включен във фирмените отчети и вероятно има снимка на сайта на компанията. Докато ти говореше, аз го потърсих в Гугъл. Ето я снимката на Том Нишимото — симпатичен мъж, някъде под четирийсетте.

— Проклет да съм! Китай не блокира ли Гугъл? Как може да си експерт?

— О, Боб. Ти да не смяташ, че в МДС седим по цял ден и си играем на сметалата? Отдай ни дължимото.

— Когато това приключи, този телефон ще го задържа — каза той. — Хей, върни ми го! — И те се сборичкаха на шега.

С престорено драматичен глас тя му се присмя:

— „Боб Нолан, велик шпионин на ЦРУ, споделя тази вечер по Дискавъри съвременни технологии за достъп до информация“. А сега ми кажи какъв е планът.

— Сигурно е само, че един от нас ще хвърли граната, преди да е избухнала в ръцете ни. Ела до прозореца и нека ти обясня как става.

Двамата източноазиатци с работни комбинезони на подизпълнители и жълти каски държаха плоски черни куфарчета, като онези, които използват професионалните играчи на билярд. Носеха слънчеви очила и не говореха помежду си, докато чакаха слизането на външния асансьор. Придружаваше ги началникът на смяна за подизпълнителите на „Гранд Хаят Коломбо“. Асансьорът спря с раздрусване и началникът отвори вратата:

— След вас, господа.

— Покривът на „подиума“ — каза по-възрастният от двамата.

— Да, знам — отговори началник-смяната. — Тази сутрин на покрива няма да работи никой, аз се погрижих.

Асансьорът започна да се изкачва.

На сто метра на север и седем етажа по-ниско друг мъж, който също имаше куфарче за „щеки“, също се подготвяше за работа.

Фернандо намести сгъваемата стълба на балкона, възможно най-навътре, под стряхата, за да се скрие от линиите на пряка видимост, започващи от сградата на „Гранд Хаят“. Всеки достатъчно високо на строежа и с лице към югозападния квадрант в близост в „Рокетс Клуб“ можеше да гледа буквално като от небето в отворените вътрешни дворове, басейна и съседните железопътни линии. Щеше да е като стреляне по риба във варел, но поне стрелците от „Гранд Хаят“ нямаше да могат да го виждат.

Снайперистът разглади торбичката с пясък върху най-горното стъпало на стълбата, докато оформи в нея вдлъбнатина, в която щеше да сложи цевта на оръжието си. С помощта на далекомера и прицелната оптика на мушката си направи диаграма на разстоянията до евентуалните мишени. От мястото на стрелбата провери още веднъж сектора за обстрел, преди да влезе в стаята на Нолан и да довърши сандвича си с риба.

Резервният шриланкийски мобилен телефон на Нолан избръмча. Беше текстово съобщение по WhatsApp от Балендра и той го прочете първо с любопитство, после със смайване:

Естествено! Посолството вече се подготвяше да празнува.

— Ще видим тази работа — измърмори Нолан.

Кайли беше в банята, където експериментираше с възможностите за скрито пренасяне на граната.

— Какво каза? — извика тя отвътре.

— Нищо, скъпа отговори той. Скъпа? Сближаваха ли се?

Каултър се изкатери до задната седалка на малкия „Пайпър Чероки“ и затвори праз ага. Тони Джонсън беше успял да се побере на съседното място. Зад тях бе струпана достатъчно храна и напитки за малка армия. Инструментите за „убеждаване“ бяха в задното отделение.

Пилотът ги осведоми набързо за мерките за безопасност, получи от кулата разрешение и излетя. Яркото слънце и синьото небе подсилваха оранжевия цвят на земята под тях. Предстоеше им да летят два часа в посока запад-северозапад към платото Мичъл. След края на дъждовния сезон там долу щеше да има много малко вода за пиене и още по-малко неща за ядене.

— Какво ще стане, ако спрат самолета и ни свалят? — попита Джоани.

— Мамо, вратите са затворени и ние се движим. Възможно е, но малко вероятно. Ще пратя на татко есемес, че сме на борда и ще излет им за Сингапур. Това ще е сигнал за него да започне да действа по плана си, какъвто и да е той.

— Окей, миличка. Прави каквото смяташ за най-добре.

Мей Линг натисна бутона за изпращане на предварително съставеното съобщение. В него споменаваше, че са играли голф по време на почивката си и че са на път за вкъщи. Като видеше семейните кодови думи, тате щеше да знае, че не са под принуда.

На четири хиляди километра от тях телефонът на Нолан избръмча.

— Те са на борда на полет 138 на „Чайна Ентърпрайзис“ директно за Сингапур. Трябва да кацнат след по-малко от четири часа, някъде по обяд наше време.

— Да, знам — отговори Кайли.

След двайсет минути Гретчен Дойл имаше на бюрото си разпечатка със съобщението на Мей Линг до Нолан. „Прекарахме страхотна почивка и играхме голф. Сега сме на CEN138 за SIN и кацаме 15:45“, Идваше от Китай и беше получено на локалния телефон на Нолан вътре или в съседство с „Коломбо Рокетс Клуб“. Константайн вече летеше. Тя се обади на секретарката си:

— Дай ми Джери Флин. Хората му трябва да посрещнат един самолет в Сингапур.