Море от лъжи

64. Боб змиорката

Сряда, 19 март: Сингапур

Четвъртък, 25 март: Вашингтон

— Когато Чит ми каза, че се обажда Боб Нолан, реших, че Травис си прави майтап с мен — каза Хекър от офиса си в Рангун.

— Не, аз съм, няма лъжа. Австралийските командоси се появиха в последния момент. Каултър ме бе вързал на стола, а твоят приятел Тони се готвеше да се захване с мен.

— Виж сега… Тони Джонсън е приятел на Травис, не на мен. И като говорим за дявола, Райдър се връща в Рангун в началото на април. Днес ми прати имейл да ме пита ти дали ще бъдеш в Сингапур следващата седмица, защото щял да мине транзит и имал една свободна вечер. Дължал си му запомняща се нощ в палата „Орчард Тауърс“… някакво райско място, не разбрах. Ако ми дадеш личния си имейл адрес, ще му го препратя.

— Тук ще съм и сигурно ще съм се устроил в кашон от хладилник под някой надлез. Жена ми ме изгони в спалнята за гости за втора вечер поред. А когато дъщеря ни Мей Линг утре отлети обратно за Калифорния, Джоани със сигурност ще ме изхвърли на улицата.

— Съжалявам да го чуя.

— Е, аз си заслужих презрението ѝ. До последната капка. Но не ти се обаждам да си побъбрим. Чух, че си бил арестуван миналия петък в Токио, след като говорихме по телефона.

— Да, задържаха ме по няколко обвинения. Затова останах там през уикенда. Първо мислех, че е дългата ръка на Матюс от гроба. Но сега се разбра, че било по-сериозно. Дейвид Леунг. ДЦ Хонконг и изпълняващ длъжността началник на „Сектор Азия“, ме е приклещил яко. Ще прелиствам документи, докато нещата не се уредят. Две от обвиненията са сериозни. Може да поискам прехвърляне в Маями от тази комедия тук в Азия.

— Дейвид Леунг? Това не му е в стила. Той е много мек човек и с прекрасни обноски… поне доколкото си спомням — замислено каза Нолан.

— Може и да е, но преди час правният отдел ми изпрати споразумение, което ЦРУ вече са подписали. Не мога да навлизам в подробности, но ми предлагат да започна на чисто, ако си държа главата преклонена и устата затворена. След като повече от половин седмица се държаха, сякаш искат да ме вкарат във федерален затвор, признавам, че сега съм изненадан от щедростта им. — Хекър си пое дъх и продължи: — Радвам се, че се обади. Няма да приема сделката, ако тя води до затвор за теб. Имам стенограмите от специалните разпити. Компанията знае за тях, но не знаят къде съм ги скрил. Дано се досещат, че ако продължат да се опитват да ги открият, те ще излязат в интернет. Научих този номер от един стар приятел.

Нолан се засмя.

— Полагам всички усилия да получа ресурси, за да проследя остатъците от наемниците на Телър в „Златният слон“. Те нападнаха един лазарет край Айнме, убиха Мулън и опожариха всичко. По-късно същия ден са нападнали от засада Хани край дома му и са му отнели телефона, на който е записал изповедта на Мулън. Иначе не са му направили нищо лошо, което ме озадачава. След като убиха всички други, защо ще се задоволяват с грабеж и оставяне на свидетел жив?

— Това е знак, че искат примирие: ако ние спрем да убиваме техните хора, те ще спрат да убиват нашите — каза Нолан.

— Ако наистина е така… ние няма да се разсърдим на малко примирие тук. Травис смята, че е чист. Зея е още в болница, а Зо подаде оставка. Подготвям документите Зо и семейството му да получат разрешение да живеят в Щатите. Дължим му това.

— Дължим му и повече.

— И пред теб съм длъжник, приятелю. Глобалният пиар от тазседмичните ти подвизи силно затруднява Чичо Сам да подвежда под отговорност замесените в тази противна каша, като се започне с теб. И се продължи с мен… надявам се.

— Когато се видим, ще имаме много време да си благодарим взаимно на бутилка добър скоч.

— Как стоят нещата при теб? — попита Хекър.

— Нормално. Не съм под арест, но нямам паспорт, наредено ми е да си седя зад бюрото и да не говоря с никого, ама съвсем с никого, и така до 31 март, когато официално ще се пенсионирам или официално ще ме арестуват. — Нолан си пое дъх и продължи: — Вторият въпрос е ти успя ли да се свържеш с някого в Австралия в петък вечерта, когато говорихме? Разбираш ли, опитвам се да сглобя последователността на нещата.

— Да, обадих се на колегата ми за УБН в Австралийската комисия за престъпността, разказах му малко предистория и добавих настойчиво искане да пратят възможно най-бързо екип на платото Мичъл. Предполагам, че по тази линия е бил задействан спецотрядът и са ти спасили безценния задник.

— Не, лейтенантът командир при Клетката на влечугото каза, че в петък късно вечерта са се обадили авиодиспечерите, които били алармирани от пилотите на гълфстрийма, и това е довело до мобилизиране на отряда за действие при похищение. По средата на оперативката същата вечер получили допълнителна заповед, в която съм бил специално упоменат по име, с нареждане да бъда безусловно убит. За щастие това се сторило подозрително на лейтенант Маккълоу. Той се обадил на един пенсиониран въздушен маршал, под чието командване в Пърт се провеждало издирването на МН370. Дъртакът коригирал заповедта за убиване и това е причината да съм още жив.

Нолан се питаше дали онези, които в момента подслушваха и записваха тази история, знаят за тези подробности в нея. Надяваше се да са склонни към разпространяване на клюки.

— Това е направо удивително. Мислиш ли, че все още те държат на прицел?

— Знам ли… Точно това се опитвам да разбера. Да видим как ще изглежда заповедта за пенсиониране. Не съм наивен да мисля, че мога да плюя на предложението на правителството, а после да отида в Холивуд и да сключа сделка за филм.

— Добре, дръж ме в течение. Аз няма да подпиша нищо, преди около теб да се с изяснило.

— Благодаря ти, Сам. Много ми помагаш. Имам едно последно парче от мозайката за теб. Пилотите от „Харкорт Авиейшън“, чийто самолет наех, не са били същите от Писта-1. Те са кацнали в събота призори на остров Краби, където са изчакали кацането на бяло авиотакси с емблемата на златен слон на вертикалния стабилизатор. Взели са двама пасажери и около девет милиона долара, опаковани в пластмасово фолио, после отлетели за Австралия, където в крайна сметка отидох и аз.

— Корпоративен „Сайтейшън“ на „Златният слон“? Нещо не се връзва. УБН не разполага с абсолютно никакви улики за старо или ново участие на Мят Нои в наркотърговията. Да не мислиш, че има пръст в операцията на Телър с МН370?

— Не знам нищо със сигурност. Но съм напълно сигурен, че не искам да ѝ се навирам в очите. Използвай или игнорирай тази информация, както сметнеш за удобно. Аз няма да я спомена пред никого другиго, освен за ушите на подслушващите този разтвор.

— Нека първо я смеля. Не съм сигурен, че УБН има нужда от мъртъв герой. Примирието е привлекателно, още повече че аз съм в дълг пред дамата, затова че ни разкри кадровите досиета и домашните адреси на наемниците на Телър.

— Обади ми се, когато има някакво развитие. Аз пък ще пратя имейл на Травис и ще го разходя из града, като кацне тук. Опитвам се да изчистя имиджа си, така че „Юниън Бар“ в „Америкън Клъб“ е мястото, където да пробваме така наречените „микропивоварни“. Аз за нещастие няма да мога да се отпусна, понеже съм натъпкан с антибиотици, след като извадиха маса осколки от гръдния ми кош и ми зашиха ръката.

— Дръж се. Боб. Нещо ми подсказва, че има поне няколко души, които биха искали да поговорят с теб на четири очи.

— Уверявам ви, че пиарът от изправянето на Нолан в съда ще бъде несравнимо по-лош от възмущението, че го правим герой.

— С какво разполагаме?

— Нека първо поговорим с какво не разполагаме. Нямаме твърдо доказателство, че той има връзка с откраднатите от Уотърман файлове на АНС.

— Ами така наречената жълта флашка… онази, дето била залепена към крикет топка, намерена на плажа в Шри Ланка?

— Аналитиците на АНС показват, че това е китайска фабрикация, почти идентична с откраднатото от Уотърман. Изглежда подготвена за консумация от Русия и от нас. Файловете са в подкрепа на удара на разузнаването в Китай, при който е било опитано да се използва срещу нас собственият ни червей „Стъкснет 3.0“ в операция, наречена „Делфин“ от Министерството на държавната сигурност. Ще ни отнеме години да отсеем фактите от измислицата, но при всички положения не се открива пръст на Нолан в това.

— А убийството на агента на ЦРУ в Коломбо? Може да не е бил лично Нолан, но той или го е наредил, или е съпричастен по някакъв начин.

— Шриланкийците разкриха самоличността на един от участвалите командоси. Той се яви на детектор на лъжата, където се закле, че загиналият му колега е убил служителя на Компанията Патрик Лонг пред бунгалото на Нолан. Лонг е монтирал на прозореца подслушвателно оборудване. Командосите не са знаели кой е Лонг и какви са му намеренията. Понеже било четири сутринта и работата им била да охраняват Нолан, те му прерязали гърлото. Към онзи момент Нолан не е знаел, че командосите са там, да не говорим, че изобщо не е давал санкция за едни или други техни действия.

— А въздушното пиратство? Похищението на самолет носи автоматично доживотна без право на предсрочно освобождаване.

— Никой от двамата пилоти на „Харкорт Авиейшън“ не иска да дава показания. На практика Нолан е наел чартъра, като го е заплатил с личните си спестявания, а историята за похищението му, за да се оневинят пилотите, е идея на самия Нолан. Простреляната китайка се е позовала на дипломатически имунитет и не е казала нищо. Отлетяла е от Даруин за Китай преди четири дни.

— Да… тя направо е ударила джакпота. Бившият ѝ шеф в МДС станал за пет дни от потенциален затворник президент на Китай. Току-що прочетох сводка, че разглеждат кандидатурата ѝ за ръководител на всички външни разузнавателни операции на Китай. А е само на четирийсет и три. Тя определено ще им разкаже играта. — Говорещият продължи: — А шпионажът? Шпионаж в полза на Китай?

— На какво основание? Китайците са задържали жена му и дъщеря му, за да могат да упражнят натиск върху него, но няма никакви доказателства той да е предавал поверителна информация на която и да било чужда държава.

— Добре де, какво изобщо имаме срещу Боб Змиорката?

— Злоупотреба с предоставена от Компанията идентификация, най-вече използване на изработени от ЦРУ фалшиви американски паспорти с цел пътуване по лична работа. Незаконно напускане на Сингапур. Ползване на отпуск без разрешение. Унищожаване на собственост на ЦРУ. Най-тежкото обвинение е разрешаването на подчинена да използва допуска му за достъп до секретни документи, надвишаващи нейното ниво на допуск. Това вероятно подлежи на съдебно преследване, но осъждането ще донесе само условна присъда и ще изглежда дребнаво заяждане. А ако си отвори устата пред медиите… стой, та гледай!

— Няма да изглежда добре в пресата: героят от похищението на МН370 е съден за превишаване на правата си при разследване на изчезването на полет, докато междувременно колегите му в ЦРУ полагат всячески усилия да осуетят всичките му ходове.

— Така е, сър.

— В такъв случай, директор Пъркинс, май се налага да закача нов медал на гърдите на Нолан.

— Да, господин президент, мисля, че ще трябва да го направите, но не е толкова просто.

— Какво означава това?

— Нолан прекрасно съзнава пиар фактора. Срещу подписването на споразумение за неразгласяване той иска пълно президентско помилване за всяко отделно и всички взети заедно престъпления, извършени от него…

— Които ти каза, че не съществуват поне дотолкова, доколкото нищо не можем да докажем.

— Изслушайте ме, сър. Иска да се включи и неговото семейство.

— Семейството му?

— Синът му Бъртранд вкарал в болницата двама агенти на ФБР, които се опитали да го задържат в национален парк южно от канадската граница. Към онзи момент бяхме издали некоректна заповед срещу младия Нолан. Компанията поиска от ФБР да подгони Бъртранд, за да получи средство за натиск срещу бащата. От Министерството на правосъдието вече ни посъветваха да забравим за това. Стигне ли в съда, по-добре да не си представяме какво може да се разчуе. Има обаче вероятни основания за обвинение в отвличане на деветдесет и шест годишната майка на бившия 2ЗДТО Каултър.

— Отвличане? Да помилвам похитител?

— Ами, сър, това са догадки от наша страна. Мари Каултър отказва да подаде жалба, въпреки оплакванията на сина ѝ. Разполагаме с прехванато от АНС обаждане на младия Нолан до Каултър, което е в подкрепа на хипотезата за отвличане. Но след като Уотърман продължава да е смятан за жертва от трийсет процента от обществеността, не съм сигурен какво ще спечелим с този подход, още повече че това ще доведе до изправянето на Франк Каултър като свидетел в съда.

— Не съм много сигурен какви точно щети може да ни нанесе пенсионер, изваден от обръщение от ЦРУ преди над пет години, но ще се съглася, че рискът не си струва. Къде е Бъртранд Нолан в момента?

— Води се издирван, сър. ФБР го търси… него и съквартиранта му. Двама младежи, запилели се някъде из горите на Северна Калифорния. Би трябвало да сме ги задържали още преди ден-два.

— Добре, в такъв случай да поканим за сметка на правителството семейство Нолан в Белия дом и нека това съвпадне с последния ден на Нолан в ЦРУ в края на март.

— Да, сър, това е след пет дни.

— И в неделя следобед, в Розовата градина, когато по телевизията няма нищо друго, освен края на редовния сезон в Националната баскетболна асоциация, ще съберем щастливите Ноланови със своеволния им син Бъртранд. Ще окача медал на врата на Боб, ще му опростя всички волни и неволни грехове и ще си направим всички заедно една голяма семейна снимка. Какъв рейтинг ще ми донесе това, Били?

— Ъ-ъ… не знам, господин президент. Вероятно космически.

— Е, Боб Нолан е следващият герой на Америка. А какъв медал да му дам?

— Ъ-ъ… сър, тук нямаме избор. Ако си спомняте, през две и девета наградихте Нолан с втория по значение медал на Компанията — Медал за особени заслуги към разузнаването — за работата му върху оригиналния „Стъкснет“. Значи единственото, което може да бъде по-голяма награда, сър, е Кръст за особени заслуги към разузнаването. Такава награда се дава за, цитирам: „доброволен акт или поредица от актове на изключителен героизъм, за приемането на съществуваща опасност с несъмнена доблест и достойна за пример смелост“. Нолан ще стане трийсет и осмият носител, повечето от предишните са дадени посмъртно и всички досега са били връчени тайно.

— Значи вместо да го затворим до живот за измяна или да го съдим за убийство, му даваме най-високата награда на ЦРУ, еквивалентна на Медал на честта?

— Така се оказва, господин президент.

— Човек в моето положение трябва да има развито чувство за хумор, за да си върши работата. Нареди да подготвят документите и помоли секретарката ти да изпрати тук един от онези медали. Постарайте се да го излъскате хубаво.