Море от лъжи

19. Заблуда

Вторник, 11 март: Сингапур. Рангун

Нолан агонизира цяла нощ в мислене как да постъпи с подсигуровката. Провалът на брака му беше едно, но предаването на държавни тайни на отколешен враг — съвсем друго. За него? За безопасността на семейството му? Мислите му препускаха, а сънят му бягаше часове наред.

Събуди се от неспирното чуруликане на птичките. Смачканите, по-рано чисти и изгладени чаршафи не се различаваха много от онези, които бе оставил на пода преди седем часа. По тях нямаше бебешки крем, но със сигурност имаше пот и терзания.

Чувстваше се ужасно, но някъде на границата с подсъзнанието му витаеха наченките на план. Да, щеше да ги изработи за още един, последен път.

Разпитът в осем сутринта в кабинета на Константайн мина без изненади. Нито началникът на охраната, нито шефът на мисията бяха особено загрижени за безопасността на Нолан след вчерашния предполагаем опит за похищение от СВР. Поне бяха любопитни обаче защо СВР изобщо се е опитала.

Нолан отдавна бе разбрал, че най-добрите лъжи са онези, които са 95% истина. Затова каза:

— Ами, има две възможности: или СВР стои зад МН370 и работи с Телър, или не е така. А ако не е така, единственото, което ми идва наум, е, че съм близък с Марк Уотърман и те искат да ме разпитат с оглед ситуацията около него. Само че ако причината наистина е това, можеха просто да ми се обадят и да им разкажа всичко на по едно кафе.

Обяснението не убеди нито един от двамата, но Константайн, който нямаше за какво друго да се заяде с Нолан, го пусна да си ходи с предупреждението да внимава, особено след като вече се намира под наблюдение от Компанията. Нолан сухо им благодари за осигуряването на физическа охрана, която бе поискал вчерашния ден, и си тръгна, за да участва и сутрешната оперативка на работната група.

Взе асансьора до горния етаж и мина през пропуска, за да отиде в най-голямата заседателна зала. Обстановката в нея бе като в градски нюзрум в изборна нощ: белите дъски бяха изписани с маркери в ярки цветове, по стените висяха подробни карти на райони от града, а на сложени един до друг телевизори с отнет звук вървяха програмите на Си Ен Ен и Би Би Си. Болките по тялото му от акцията до Писта-1 като че ли отслабваха, изглежда, за да бъдат заместени от по-локализираните разтежения вследствие гимнастиките с Мили. Беше прекалено стар за подобни упражнения, независимо дали на открито или на закрито.

Пред събралите се в стаята стоеше Мелиса Шук, с грижливо оформена прическа. Той седна най-отзад. Мили му се смръщи някъде от средата на масата — не беше доволна, че е игнорирал опита ѝ да му запази място до себе си. Той огледа останалите присъстващи и позна само неколцина. Нямаше нито един на неговите години. Повечето изглеждаха деца в първата си задгранична екскурзия. Вместо обръгнали на всичко новинари, прогнозиращи резултата от изборите, хората около масата повече приличаха на студенти, дошли на първа лекция. Повечето си бяха закачили написани на ръка табелки с имената.

В 8:35 Мелиса призова всички за внимание. До 9:15 различни функционери на Компанията и АНС с безтелесни гласове от високоговорителите актуализираха новините със събитията от през нощта. Най-интересното бе, че новини нямаше. Нула. Нищо.

Той се изключи от забавата и вместо това отвори англоезичната версия на сайта на „Ал Джазира“, където имаше по-сбита версия на издирването на МН370. Във фонов режим вървеше изтегляне на софтуер и Нолан периодично конфигурираше това или онова, с цел да работи с новия си компютър по-бързо и по-надеждно.

Инструктажът най-сетне свърши и Мелиса попита дали има въпроси, преди да продължи с разпределението на задачите за деня. За негово щастие Нолан беше без текуща задача, понеже бе пропуснал учредителната първа среща в понеделник. Надяваше се никой да не вземе думата, за да може да отскочи до китайския отдел. Но преди някой да реши да се прави на интересен и да развали магията на бившата му любовница, сегашната му „любима“ се обади с тъпичко гласче:

— Знае ли се нещо за Бирма? Боб Нолан е видял там охраняема писта, заградена с триметрова ограда от бодлива тел. Намерени са следи от кацането и излитането на самолет в събота през нощта, горе-долу по времето, когато там е можел да се намира МН370. В разследването се намеси УБН и техните хора взеха мостри, които се оказаха радиоактивни.

— Да, да, Милисънт. Благодаря, че спомена за бирманската теория на Боб. Снощи говорих с ДЦ в Рангун Матюс и директора на отдела за анализ на Югоизточна Азия Файнголд. Несъмнено в делтата на Иравади са станали доста интересни неща, но няма преки улики, че те са свързани по някакъв начин с МН370.

— Няма улики ли? — възнегодува Мили. — А как да наречем тогава четиримата мъртви наемници, бивши агенти на Компанията, мангостините — които впрочем са вписани в карго манифеста на МН370 — и мнението на Боб Нолан, впрочем единственият в тази стая с Медал за особени заслуги към разузнаването46, втория най-висок в Компанията за доблест?

Мелиса и Нолан заговориха едновременно, като обикновено сдържаният Нолан се изправи и се постара да избере подходящ тон:

— Благодаря ви за подкрепата, госпожице Мукерджи. Тази страна на нещата се разследва в Бирма и няма нищо във връзка с нея, което тази работна група би могла или би следвало да направи в този момент. Както вече каза ръководителят на групата Шук, няма свидетелства, че става дума за нещо повече от широкомащабна контрабанда на наркотици и оръжие, извършвана от склонна към насилие група. Това е работа на УБН, а не задача на работна група.

Мелиса кимна мълчаливо в знак на съгласие. Всички в стаята погледнаха Мили, която на свой ред погледна смръщено Нолан. На свой ред Нолан гледаше безстрастно към екрана със Си Ен Ен, където бившият редактор на таблоид Пиърс Морган беззвучно се гавреше с поредния защитник на правата на гражданите да притежават и носят оръжие.

Разнесе се дружно изскърцване на столове по пода и затваряне на капаци на лаптопи. Мили тръгна към Нолан, но Мелиса стигна до него преди тя да успее да отвори уста.

— Лиса Файнголд ми каза, че си поискал да бъдеш зачислен към моята работна група. Искам да те уверя, че това става през моята глава. И доколкото засяга мен, ти не си част от разследването.

Една от силните страни на Нолан бе способността му да запазва хладнокръвие при противопоставяне — нещо, което противниците му намираха за двойно по-вбесяващо, когато изпуснеха нервите си.

— Мелиса, радвам се да те видя след толкова дълго време.

Вместо отговор Мелиса се обърна към Мили:

— Твоят герой Боб информира ли те, че преди време манипулира местопрестъпление, за да превърне самоубийство в дело за убийство? И че саморъчно и без чужда помощ извади от релси за повече от година сътрудничеството между Щатите и Сингапур в разузнавателната сфера? Както и че се е специализирал в извършване на прелюбодеяние с по-млади колежки?

Мелиса не бе планирала атаката, но беше гневна — повече на себе си, отколкото на Нолан, — за влюбването си в него, макар той да бе над 50-те и женен. Боб беше най-умният мъж, с когото се бе запознавала — награждаван с високи отличия служител на ЦРУ, — грижовен и ентусиазиран любовник. Но в най-важните моменти легендарното му самообладание му изневеряваше. Нолан бе молил смирено жена си за прошка и бе останал ням, когато шефовете бяха наредили Мелиса да бъде пратена в заточение. Сега, след две години и половина, Мелиса не можеше да разбере как така се бе захласнала по него, особено днес, когато едва го търпеше пред очите си.

— Достатъчно! Сега ме изслушай. Прехвърли госпожица Мукерджи да работи с мен. Ще продължим независимо по бирманската линия. Ще получаваш копия от докладите ни. Вероятно ще пропускаме инструктажите като днешния, но ти ще ни дадеш разрешение за достъп до базите данни за всичко, имащо отношение към МН370 или Робин Телър. В края на март се пенсионирам, така че не е нужно да се безпокоиш за мен след това.

— До края на месеца ще очаквам с нетърпение да те арестуват. Можеш да задържиш всичко, до което се доберете, за Матюс, Константайн и новите ти приятели от УБН. То не ме интересува и дори не искам този боклук да замърсява твърдия диск, на който ще се трупа документацията по нашия проект. Двамата ще получите достъп „Секретно“, но не по-висок.

— Мелиса, аз в момента имам допуск „Строго секретно“ и ежедневната ми работа изисква достъп до секретна информация със специален режим на съхранение. — Нолан твореше, сякаш упътваше на улицата болен в напреднала форма на алцхаймер как да стигне до дадено място. — Така че дори не опитвай да ограничаваш достъпа ми.

— Чудесно, тогава ще се погрижа да получиш достъп СС/СИСРС за проект МН370. Но ако приятелката ти види нещо над „Секретно“, ще издействам и на двама ви уволнение с утежняващи обстоятелства! — Мелиса се врътна и бързо излезе.

Мили погледна Нолан и прихна:

— Каква кучка, а! Какво толкова си ѝ направил?

Той можа само да свие устни и да поклати глава. Не беше нито времето, нито мястото да разказва историята на една осеммесечна страстна връзка. Връзка, която се бе разпаднала, когато Нолан в крайна сметка бе решил, че не може да напусне жена си заради друга жена. С Мелиса не бяха говорили от онзи фатален ден през октомври 2011-а, когато той през сълзи бе доверил пред новата си сродна душа, че не може да стигне до края. Предшественикът на Константайн бе взел решение и за да се запази спокойствието в службата, Мелиса трябваше да преживее унижението от прехвърлянето в Япония на по-ниска длъжност. А Нолан бе натирен в сътворения от Джоани ад.

— Ей, нещо за довечера? Да си организираме работна вечеря?

Нолан се озова обратно в настоящето и осъзна, че затрудненото му положение си остава непроменено.

— Имаме цели дванайсет часа непрестанна работа, преди да започнем дори само да мислим за вечеря. Да видим какво ще стане. Аз имам няколко несвързани с МН370 задачи, които трябва да приключа тази сутрин, а и ти имаш да свършиш доста неща. Започни с онова, което УБН и ЦРУ правят в момента в Рангун. След двайсет и пет минути имам разтвор с Хекър и дотогава ти трябва провериш всичко възможно и да ме уведомиш, ако се е случило нещо съществено. Всъщност днес в Бирма има да се случват доста неща и там ще се нуждаят от нашата помощ при интерпретиране на онова, което ще научат. Ако ти остане някакво свободно време, искам да започнеш да проучваш полетите за извънредно предаване.

— Извънредно предаване? Какви, за бога, са тези полети? — попита тя.

— В публичното пространство има доста на тази тема, но след 11 септември ЦРУ възприе практиката да намира частни самолети и екипажи, за да прехвърля членове на Ал Кайда и други терористични организации между тайните затвори, където служители на Компанията обучават разпитващи от съюзнически страни. Идеята е, че затворници от неамерикански произход, намиращи се на неамериканска територия, не притежават конституционни права. Докато не са в Гитмо47, спрямо тях може да се прилагат изтезания… ъ-ъ… разбирай разпит с пристрастие, ако електродите за електрошок не се държат от американски граждани.

— И какво общо има всичко това с МН370?

— Това е изстрел на сляпо, но ако откриеш имената на авиационните групи, предоставяли на ЦРУ самолети и пилоти за Азия, може случайно да проследим някой от тях до Писта-1.

— Не схващам.

— Тази сутрин се събудих с мисълта за изчезнал граждански полет, нещо безпрецедентно. Готов съм да се обзаложа, че МН370 никога няма да бъде открит цял. Подобна операция изисква предвидливост в такъв грандиозен мащаб, че не си представям похитителите да не са имали план за извеждане на приоритетните мишени. Най-лесният начин да стане това е да се организира кацането на малък самолет преди или след кацането на МН370 — най-вероятно след, — после да се обърне самолетът, да се наговарят мишените и той да излети. Подобен тип операция изисква военни пилоти. Ако е замесен Телър, пилотите може да са ветерани. И ако ти можеш да проследиш малкия самолет, това може да ни изведе до големия.

— Ти си удивителен. Не, направо си смайващ.

Сега разбра защо я намира за толкова привлекателна — тя го оценяваше по достойнство. Умилостивяването на Джоани беше добре дошло, макар и не още факт, но у дома той отдавна бе загубил героичния си статут. Озари Мили с най-широката и най-искрената си усмивка. Ако не беше трийсет години по-млада от него… „Стегни се, Боб, ела на себе си!“

— Ще се отбия при теб по-късно — обеща той и тръгна към китайските наблюдатели.

— Надявам се.

Понеже му оставаха цели двайсет минути до уговорения разговор с Хекър, вместо да чака асансьора, той тръгна по стълбите към горния стаж. Минаването през тежките врати и изкачването му дадоха няколко минути, за да измисли правдоподобно обяснение за молбата си.

— Здрасти, Робърт — каза Хо Ий Лин. Макар да гонеше 60-те и да не беше първа красавица, за Нолан тя беше най-красивият човек в цялата сингапурска централа. Особено гази сутрин.

— Ий Лин, скъпа, как си?

— Вчера нейно величество Мелиса Шук се отби при мен да ме сдъвче: заяви, че всички изследователи в сингапурското управление, в това число и аз, трябвало да сме зачислени в нейната работна група за МН370. Нейната работна група? Това някаква шега ли е? Веднага след като ми прати имейла с искането си, отидох право при шефа и му заявих, че няма да участвам в никакъв проект, на който е ръководител онази примадона. Дик се съгласи с мен, но това не попречи да остана без най-добрия си библиотекар изследовател. Но… кажи сега какво те води насам, освен териториалната ни близост? Чакай малко… вярно ли е, че скоро се пенсионираш?

При Ий Лин не идваха много хора, но тя беше ас в следенето на всевъзможните агенти, извънщатни сътрудници и платени информатори, които МДС поддържаше в Сингапур. Тя траеше ролята на основен портал, през който всички служители тук насочваха свързаните с Китай въпроси.

Нолан видя удобната възможност, на която се бе надявал, и каза:

— А… радвам се, че спомена Мелиса, понеже тя е причината за посещението ми. Кой знае защо, Шук си е въобразила, че на липсващия полет е имало висш офицер на МДС. Даже не ми даде име. — Старите кримки тук знаеха, че Мелиса — макар да се изживяваше като суперзвезда — е неуверена в себе си и крие информация, за да има предимство пред останалите. — Имам заповед да идентифицирам всички регионални клонове на МДС в радиус от петдесет километра с център град Кайпин, който се намира някъде дълбоко в провинция Гуандун. Изглежда, голямата клечка или е била базирана в Кайпин, или е родом оттам. Трябва да дам на Шук достатъчно сламки, за да спечели славата, ако обърне някой камък и намери под него змия. — Нолан малко преувеличаваше начина на действие на Мелиса, но в момента свиреше на струйката на неприязънта на Ий Лин към по-младата, по-руса и по-добре изглеждаща сътрудничка.

— Имам отговора: нула. И последният глупак знае, че МДС има външни пълномощия. Техният офис в провинция Гуандун трябва да се намира в столицата Гуанджоу. Те нямат работа в селата. Обаче е вярно, че от време на време МДС командирова хора по офисите на Бюрото за обществена сигурност, които по правило са в полицейските участъци. Ако те интересува, мога да ти кажа дали БОС извършва някаква операция в Кайпин или наблизо.

— Това би ми помогнало много. Напоследък Мелиса има някаква фиксация към картите. Би ли могла да ми дадеш някаква карта на региона… знаеш ли, не ми пука дали е свалена от Гугъл, където се намират двата или трите най-близки офиса. Прати ми я с имейл. Опасявам се, че ще ми я иска днес следобед.

— Да знаеш, че ще бъде изцяло на китайски.

— Прекрасно. Още едно нещо, което да я измъчва. — Нолан ѝ намигна. Ий Лин изграчи в подобие на смях, докато той се връщаше към стълбището.

— Трябва да обядваме заедно, преди да си тръгнеш — каза тя зад гърба му.

— Непременно — отговори той и се обърна за миг, за да види как проблясват бифокалните стъкла в сребърни рамки на Ий Лин, която го наблюдаваше усмихнато.

— Знам, че това копеле е корумпирано и помага на Телър да се крие — каза Хекър, без да губи време. — Знаеш ли какво е направил Матюс снощи? Срещнал се е с председателката на „Златният слон“ Мят Нои в дома ѝ на четири очи. Няма запис. Никой не е бил с него, дори бодигард. Излязъл след час и пратил имейл на посланик Мартин сякаш онова чучело може да вземе решение за нещо. Съобщи, че „Златният слон“ е признал строежа на писта за хунтата, но проектът бил завършен още преди месец. Сдаването на обекта било извършено. Нямало причина Тофър или който и да било от охранителната му група да се намира наблизо до Писта-1. Мят Нои била толкова разстроена, че казала на Матюс, че ще уволни Тофър. Според теб какво постига това, освен да уведоми всички, че сме тръгнали подир Тофър/Телър? Само че, доколкото ни е известно, ЗС са го закриляли през цялото време и той е забъркан в тази каша.

— Боже…! Това е невероятно. И е пратил имейла на теб и посланика?

— Не, само на посланика. Мартин ми го препрати за коментар, което означава, че и той надушва нещо нередно, което е показателно, защото, както ти е известно, при нормални обстоятелства двамата с него не си говорим. Но за мен си е много издайнически знак. На всичко отгоре преди час, в 8:00 наше време, Матюс е разпратил до всички шефове на отдели в посолството паметна бележка, в смисъл че разследването на Писта-1 вече е изцяло работа на ЦРУ. Също така е определил шефа на отдела за сигурност като отговорен за разследване на убийството на Дара. Ейбрамс е добър морски пехотинец, но не е детектив, не може да обели дума на бирмански и има точно нула на брой контакти в полицията. Паметната бележка завършва със заявление, че УБН няма отношение към това разследване и че всички въпроси от страна на УБН до всеки трябва да се препращат на Матюс. Този тип полага адски усилия да си покрие задника, но не разбира, че е гол и че това се вижда от 360 градуса.

— Какво смяташ да правиш? — попита Нолан.

— Смятам? Вече го правим. Хани е обединил усилията ни с хората на Зо и в шест часа тази сутрин те нападнаха осем от паравоенните охранители на Телър в „Златният слон“. Заковахме шестима. Добре, нека са пет, ако броим живите. Застреляли един от шибаняците, докато се катерел по стената в задния си двор в опит да избяга. От домовете им е иззето много оръжие и муниции, разбира се. Момчетата на Зо обработват задържаните, но засега не се знае нищо за местонахождението на Телър. Останалите кучи синове се изпокриха. Ейбрамс знае и ще ни помага, но не се е ангажирал официално. След неофициалното оттегляне на Мартин и с потвърждение от кабинета на президента Теин, Травис ще отиде с Диваците в операция срещу офиса на „Хъчинсън“ на терминала. Реших да не пестя сили, така че всички от Специални операции плюс тримата техници от МЕ48 с цялата им екипировка за дезактивиране ще затворят терминала и ще прегледат контейнер по контейнер всичко, докато не намерят нещо, което „говори“. Може да отнеме няколко дни, но в момента нищо нито влиза, нито излиза.

— Това е невероятно. Как успя да го постигнеш?

Хекър се засмя:

— Няма да повярваш! Оказва се, че Обама бил зает, така че на президента Теин се обадил вицето Байдън. Казал му, че някакъв снайперист бил взел на мушка жената и малкия син на голямата клечка на УБН и че според нас убийците се крият на контейнерния терминал. Така че можели да ни позволят да проведем разследване, съвместно с полицията, разбира се. Това по естествен начин повдигнало темата за подкрепата от американска страна на финансирането от ООН на борбата срещу разпространението на опиума за фискалната 2015-а. Два милиона долара по-късно разговорът потръгнал. Тогава президентът Теин обещал да подкрепи сделката, ако му уредели среща с Кръшър.

— Кръшър?

— Да бе, Кръшър Томпсън, екшън героят. Оказва се, че членовете на хунтата били големи фенове на Мелвин Томпсън. Той идва в Азия примерно два пъти годишно и играе голф с диктатори и генерали из АСЕАН, в резултат на което клиентите на Томпсън печелят военни контракти в страните си. Президентът на Бирма бил разстроен, че Кръшър никога не е идвал тук. Байдън му казал: „Слушай, можеш ли да изчакаш така малко?“. Томпсън е от големите спонсори на кампанията на демократите. Байдън набира Томпсън на телефона и, voila, работата е опечена. В резултат можем да висим на терминала колкото си искаме, но през април или май самолетът на Томпсън ще кацне тук за един ден на голф и една нощ на гуляй с труднопоносими типове.

— Да се надяваме, че Теин ще разбира сумтене по филаделфийски — коментира Нолан. Дадоха ли от лабораторията някакви резултати за мострите от пистата?

— Ти не си в час бе, човек. Докладът е готов от часове. Радиоактивността е с източник уран 235, точно както ти подозираше. Признавам, аз мислех, че може да е от горивни прътове за реактор, но не се оказа така. Уранът най-вероятно е продукт на центрофугиран газов уранов хексафлуорид. Това е, което ядрени нации като Пакистан и Индия използват, за да натрупат критични маси ядрено гориво за военни цели.

— Или Иран.

— Иран? Какво имаш предвид?

— Иран се опитва да създаде бомба още от осемдесетте. Програмата им в един момент включваше над девет хиляди центрофуги, които правеха точно каквото ти току-що каза: центрофугираха уранов хексафлуорид, за да произведат малки количества уран 235. Към края на две хиляди и девета над осемстотин от центрофугите спряха да работят по спецификация, а към края на две и десета, иранците откриха, че компютърен червей, наречен „Стъкснет“, е причината за неизправната им работа. Та значи „Стъкснет“ върна програмата им с три години назад. Все пак Иран има значително количество годен за бомба уран 235. Не сме сигурни дали вече имат работеща атомна бомба. Този спорен въпрос горещо се дебатира.

— Благодаря за урока по история. Аз проверих и установих, че Малайзия няма амбиции за атомна бомба. Те са съюзници на Щатите и са подписали договорите за неразпространение, за които всички сме на мнение, че не струват и хартията, на която са написани. Но аз говорих с моя екип в Куала Лумпур и според тях малайзийците били чисти. Така че ако това е разтоварено от МН370… няма логика! Защо да контрабандират уран 235 от Куала Лумпур в Пекин? Китай прави бомби от плутоний — шибани водородни бомби — и изобщо няма нужда от уран 235. Те могат да си го добиват в Монголия или където си пожелаят, и после да го обогатяват в техните си реактори. Не виждам как МН370 се вписва с тази картина.

— Съгласен съм. Озадачаващо е. — Нолан рядко се затрудняваше да намери отговор, но сега бе точно така. — Нещо за органичния материал?

— Ти се оказа прав. Мангостини са. Но защо това трябва да е толкова важно?

Нолан вече бе обяснил подробно всичко още вчера, но отново мина през основните точки, описвайки четирите сандъка плюс изплюването на полуизядения плод от охранителя пред караулката.

Хекър подсвирна:

— Дявол го взел! Значи сме обратно на План А и МН370.

Нолан се сети за разпечатката на карго манифеста и добави, че МН370 също е пренасял двеста и двайсет и пет килограма, декларирани като литиеви батерии, два тона и двеста килограма, обявени като радиочасти и зареждащи устройства.

— Онова, което трябва да търсите, е голямо и е на палет. Трябва да е екранирано с олово, макар да не изглежда така на база мострите от навеса.

— Ясно, Боб, това е полезна информация. Ще я предам на Травис и момчетата.

— Преди да те пусна, как са Софи и Си Джей? Измъкна ли се Зея?

— Семейството е наред. Пазят ги по-добре от Форт Нокс. Аз съм още в конспиративната квартира, макар това да изглежда глупаво предвид колко мускули са съсредоточени в Дъбърн Парк и колко беззащитни сме тук. Хубавото е, че сме далече от Матюс, така че засега ще се задържим тук. Освен това имаме достатъчно момчета от Специални операции, за да удържим цял полк от наемниците на Телър, ако ни нападнат. Зея се добра до Тайланд. Той е корав пич и иска да открие онзи, който стои зад стрелбата. Двамата с Дара бяха много близки.

— Благодаря ти за това. Ще се опитам да проследя Телър с ресурсите ми тук и ще се опитам да разкрия кой го е наел. Ще те държа в течение. Обади ми се да кажеш какво сте намерили в терминала за контейнери. Аз пак имам мобилен, но по-добре пращай есемеси или имейли, освен ако не е наложително да говорим на живо. Не съм сигурен колко време ще съм достъпен безжично.

Когато влезе в работната си клетка. Нолан видя на бюрото си подменения си паспорт в очакване на подпис. Мили я нямаше, което бе добре дошло. Не можеше да си позволи да мисли за чувствата си към нея, докато бе тук, особено ако искаше да свърши някаква работа. Включи лаптопа си, за да провери текущия си допуск. Хмм… Въпреки тазсутрешния разговор с Мелиса беше понижен до „Секретно“ без нито една ключова дума, за която да получава извадки от системата за секретна информация със специален режим на съхранение. Така нямаше да стане. Ако приятелите му в ИТ отдела и Флин не оправеха нещата, щеше да бъде принуден да търси алтернативно решение на проблема.

Следващата точка в дневния му ред бе отдавна закъснелият доклад до Матюс и Константайн с тайно копие до Хекър. Никога досега не бе влагал толкова малко усилие в нещо толкова важно. Нито един от получателите му не беше склонен да му повярва, а още по-малко да действа, следвайки препоръките му. Екипът на Хекър в УБН бе основният действаш субект и вече бе спечелен за каузата. Или авторитетът на Нолан бе паднал толкова ниско, че каквото и да кажете, бе без значение, или апатията, граничеща с антипатия, се дължеше на нещо друго. Нямаше време да затъва в предположения. Четирийсет и пет минути и две страници по-късно бе приключил, по същество заявявайки, че МН370 е кацал, от него е било разтоварено карго (и може би хора), а после обреченият 777 е катастрофирал някъде по света. Обещаваше да даде доказателства, но не и ако го държат встрани от вътрешната информационна система за разузнавателни данни или не възстановят допуска му.

Беше се прегърбил защитно над лаптопа си и тракаше ожесточено по клавиатурата в опит да свали слоевете защита от служебния архив, до който нямаше достъп.

— Боб, имаш ли минутка? — попита върналата се Мили.

Нолан подскочи като седмокласник, уловен да разглежда „Плейбой“ в час по литература.

— О… здрасти. Къде беше? — Само за миг ловките му пръсти докараха на екрана страницата на Гугъл.

— Както ми нареди, работя в офиса за гости. Искам да кажа „работех“, защото ме изгониха преди три минути. Повечето време прекарах в размяна на имейли с Рангун, но успях междувременно да говоря два пъти с Райдър и веднъж с Гонзалес.

— Със Сам разговаряхме преди час и половина. Знам, че Зо е заловил няколко души на Телър, а Матюс се опитва да прекъсне линията МН370 и да го върне в централата в Рангун, където той ще свърши в глуха линия, разбира се. Нещо друго?

Екипът на МЕ удари джакпота на третия кран за работа с контейнери, като засече следи от радиоактивност на манипулаторите за захващане. Оборудването им, изглежда, е толкова чувствително, че може да улови минимални нива от 50 рада. Според Райдър такава радиоактивност била по-слаба от тази на радона в мазето ми в Купертино. Нищо „горещо“ не може да остане незабелязано. Общо взето последният кран размърдал стрелката, докато останалите два в Тилава се оказали чисти. Това стеснява търсенето, понеже кран номер 3 е натоварил само два кораба през последните четирийсет и осем часа. В момента разтоварват контейнерите от „Бандана“ — кораб с австралийска регистрация и товароподемност 1100 TEU49. Друг кораб, „Стар оф Сеул“, под корейски флаг, с 6000 TEU, се готвел да отплава, когато пристанищните власти изтеглили документите за освобождаването му. Така че звездата сега е на котва и няма да помръдне, докато правителството не им каже, че са чисти.

— Обади се пак на Райдър и му кажи да разбере с каква дестинация са били двата кораба.

— Вече го направих. „Стар оф Сеул“ е декларирал отбивания в Сингапур, Хонконг, Каосуинг в Тайван и накрая пристанището на домуване и регистрация — Инчон, Корея. „Бандана“ планира да акостира в Пенанг, пристанището Кланг, извън Куала Лумпур, Джохор Бару Малайзия, и после чак в Западна Австралия, където започва с Бруум, продължава на юг през Пърт и стига на изток до Аделаида.

— Кой е собственик на корабите?

— Холдинговата компания на „K Line“ е „Кавасаки“, Япония. Значи, в крайна сметка, те притежават „Стар оф Сеул“. С „Бандана“ нещата не са толкова ясни, но има някаква връзка с женевска компания на име „Консултантс Интернешънъл“. Или поне това е центърът, който поема техните заявки и притежава офиса в пристанището на Аделаида, където е регистриран корабът.

— Какво! „Консултантс Интернешънъл“ беше голямо име през шейсетте. Сай Краули го управляваше като частна компания на ЦРУ. — Нолан завъртя стола си и я изгледа.

— Кой е Сай Краули и какво е частна компания на ЦРУ? — попита Мили.

— Ще ти обясня по-късно. Сега ще се обадя на Сам. Ще им кажа, че онова, което търсят, е на борда на „Бандана“. „Стар оф Сеул“ е фалшива следа.

Мили и Нолан се хванаха за телефоните. Райдър бе извън обхват и вероятно се биеше с някого на пристанището. Хекър отговори и Нолан му каза да претърсят всеки контейнер, натоварен тук на „Бандана“, като задържат екипажа и доведат следователи за провеждане на разпити. Следователите на Матюс не бяха опция, но Хекър имаше идея. Един от старите приятели на Райдър, който неотдавна бе дошъл на работа, имаше опит в разпити от службата си във вече разформирован антитерористичен отряд, а неотдавна и в ЦРУ. Той се съгласи да помоли агент Тони Джонсън да разбере кой лъже, започвайки с експатите. Нолан приключи разговора с предупреждение, че в цялата тази гадост прозира нишка на ЦРУ.

Затвори и погледна ръцете си. Трепереха. Първо Телър, сега и Сайръс Краули или поне компанията на ЦРУ, която той бе ръководил. Сай бе мъртъв от три години. Нолан бе прочел некролога му в „Интернешънъл Хералд Трибюн“ и бе решил, че журналистът е улучил истината за може би двайсет процента от необикновения живот на Краули.

— Мили, да слезем да пием кафе? Ще ти разкажа някои неща за Сай Краули, „Консултантс Интернешънъл“, Кайл Лефки, Пол Хатемър, Франк Каултър, Шейн Редън и нашия стар приятел Робин Телър. Ще чуеш неща, които ще ти накъдрят косата.

— Канех се да си я изправям. Може би ще я оставя малко да порасне. Как ме намираш? — попита тя.

Той не ѝ отговори, но усещаше, че има проблем, с който е наложително да се занимае.

Излязоха от посолството и влязоха в сутерена на паркинга на болницата на отсрещната страна на улицата. Мили се захласна до такава степен, че почти не обели дума, докато той говореше. А той не спря в продължение на половин час, резюмирайки за нея подвизите на ЦРУ от 60-те и 70-те, които можеха да се сравнят само с колосалните издънки на политиците кукловоди.

— Боже мой! Значи Телър работи е други бивши служители на ЦРУ и похищението е тяхно дело? Или те са само наемници, които работят за някого, за когото не знаем нищо?

— Похищението може да е наше дело. Не съм сигурен Телър в ЦРУ ли е, или е извън ЦРУ. Краули например със сигурност твърдеше, че работи под прикритие за Компанията като двоен агент през 70-те, когато доставяше оръжие на Кадафи, а нас захранваше с информация за ядрената програма на либийците. Пак Краули е онзи, който помогна на ЦРУ и французите да поставят капан на Карлос Чакала — венецуелеца, който работеше с палестинските терористи.

— Но ти каза, че Краули е отишъл в затвора за измяна, следователно е работел без контрол, подобно на Телър?

— Сай Краули излежа двайсет години при строг режим, но така и не продаде никого. Нито Уиндам, нито Редън, нито Хатемър. Веднъж Каултър ми каза, че трябвало да дадат на Краули Кръст за особени заслуги към разузнаването за океана от некомпетентност, който успял да прикрие с мълчанието си. Краули излезе на свобода през 2003-та, когато един съдия прецени, че правителството е лъгало, като е твърдяло, че той вече не работи в ЦРУ.

— И какво означава това за нашето разследване? Какво ще правим сега?

— Ако тук имаше човек, на когото можех да имам доверие, можехме да опишем връзката Телър — Краули и да се опитаме да разберем за кого работят те. Обаче Константайн ме подозира, особено след вчерашния ми сблъсък със СВР, и вероятно ми е лепнал денонощна опашка. Матюс — от това, което Хекър ми разказа тази сутрин, плюс имейл трафика — е свързан с Телър. Така че двамата с теб ще продължим да ровим, докато не намерим нещо неопровержимо, преди Матюс и доверените му лица да са ни затворили устата.

— А защо не се обадиш на Бърнс в Токио и не му обясниш всичко?

— Един телефонен разтвор няма да постигне нищо, освен нов рунд на „той каза, тя каза“. Освен това Бърнс е определил Шук за ръководител на работната група за МН370. Ако изчезването на МН370 е дело на ЦРУ той вероятно е част от конспирацията. Но дори да е така, с Бърнс се познаваме отдавна и той много добре знае, че аз често излизам с привидно налудничави идеи, които впоследствие се оказват полезни.

— Боб, трябва да се довериш на някого. Нека поработим още ден-два в търсене на доказателства, но после трябва да отидеш в Токио и да говориш с него.

— Окей, убеди ме. Ще си направя резервация за нощния полет в четвъртък и ще си издействам среща с Бърнс в петък. Това ни дава над два дни, за да сглобим убедителна картина.

— Би трябвало да е достатъчно. А може би ще имаме време и да бъдем малко заедно? — И тя пристъпи към него, очаквайки той да реагира адекватно. Но Нолан изненада и себе си, като отстъпи крачка назад и удари със задник железния парапет.

— Какво има? Сбърках ли в нещо? — попита тя. Млада дойка с малко дете мина през вратата на пожарния изход B1 и после покрай тях на площадката. Мили се бе залепила за Нолан, който нямаше къде повече да отстъпва. Той внимателно сложи ръце на раменете ѝ, но сигналът бе като плесник в лицето.

— Значи… това е краят, а? Две нощи чук-чук с малко свежа плът, после „добре дошла“ на следващата? Мислех, че си различен от Травис. И аз ли се оказах еднодневка?

— Чакай малко! Нито съм казал, нито съм помислил нещо такова. — Искаше да се измъкне от това минно поле, без да взриви Мили. Продължи да говори бавно и с чувство: — Ти наистина не си ми безразлична. Последните две нощи бяха прекрасни. Но аз съм женен и искам да остана женен. Да не говорим, че съм достатъчно стар, за да ти бъда баща. Нека прекъснем за кратко и да оставим нещата да се поуталожат. Близо сме до развръзка с МН370. Не мога да реша случая без теб. Но ако поддържаме през това време и емоционална връзка, всичко ще се срине и ще ни погребе.

— Може да си прав, но може всичко това да са куп глупости, като оправдание да не се виждаме повече. Нямам особено голямо доверие в мъжете, Боб. Причините са далеч в моето минало. Много по-далече, отколкото би искал да знаеш. Но ти и без това не искаш да научиш нищо за мен, нали така? В крайна сметка всичко е за кратко, каквото и да означава това. Но аз чух твоето послание. Чух го ясно и силно. Не се безпокой за мен. Няма да те прегръщам публично или пред бившата ти възлюбена Мелиса Шук. Да не си мислил, че не знаех? Стига, Боб, не ме подценявай. В края на краищата аз съм началник на отдел „Проучване“ в мисията в Рангун. Но аз те попитах, а ти отклони въпроса. Това те прави страхливец.

Нолан се безпокоеше тя да не изпадне в истерия, докато оставаше прикован към парапета.

— Нека продължим този разговор в друго време и на друго място, а не на стълбището на паркинга към болницата „Гленигълс“.

— Чудесно! Аз тръгвам към офиса. Ти остани тук и ако щеш изгний на това място. Не ми пука! — С тези думи тя се качи по стълбите и отвори вратата, през която нахлу ослепителна светлина.

— Това мина направо забележително — промърмори на себе си Нолан, последва Мили и бавно излезе: опасяваше се да не го чака автомобилна щанга. Без поражения отиде до стоянката за таксита и се нареди на опашката, като се оглеждаше за мъже с руска физиономия… или жени… индийки, може би.

Ситуацията просто крещеше за успокоение на нервите чрез храна, а в Сингапур нямаше по-добро място за целта от „Американ Клъб“. Десет минути, след като се бе качил в таксито Нолан вече седеше в „Юнион Бар“ в очакване на сандвич с накъсано на влакна свинско и гледаше някакво спортно предаване — звукът беше изключен. Погледът му обходи салона, докато не откри флаговете на семейните колежи сред многото, украсяващи ламперията на заведението: университета „Бърт“ във Вашингтон, колежа „Помона“ на Мей Линг и неговата алма-матер „Карнеги Мелон“. Барманът се грижеше кофичката му за пуканки и чашата за вода да са пълни.

След двайсет минути излезе на Скотс Роуд през задния изход и се отправи към офиса, за да сътвори поредния си фокус. Когато стъпи на тротоара, се почувства сякаш е напуснал последното си безопасно убежище и е оставен на произвола на различните сили, наблюдаващи улиците на все по-заплашително изглеждащия Сингапур.