Арена 13

7. Голямо разочарование

Напуснахме високите части на Колелото, но не слязохме чак до стъпалата. Куин ме изведе през различна врата.

— Сега сме на покрива на тринайсетте арени — каза тя, като посочи през голямата кръгла зала: видях огромен дървен стълб, който се издигаше вертикално от центъра и се губеше в мрачната, обвита в сенки необятност на купола някъде далече над главите ни.

— Това се нарича Омфал — каза Куин, посочвайки към големия стълб. — Той е центърът на Колелото — някои твърдят, че е самият център на Мидгард.

По големия стълб бяха прикрепени поредица от бележки, покрити с имена и числа.

— Това списъците ли са? — попитах, докато вървяхме натам. Спомних си как Тайрън ми каза, че са на този етаж.

— Да — отговори Куин. — Слагат нови всяка седмица. Сега там горе е редът на битките за тази седмица — първата седмица от тазгодишния сезон на Арена 13. Някои са публично отправени предизвикателства; други са поставени там от онези хора с власт, които решават кой с кого трябва да се бие в съответствие с положението си в йерархията. Погледни този… — тя посочи един, включващ само две имена върху един лист, ограден с плътна черна рамка. — Това означава битка за отмъщение: такава, в края на която някой ще си изгуби главата или ще бъде накълцан на парчета.

— По-рано гледах една — казах й̀, като клатех глава. — Не мога да повярвам, че правят това. Безсмислено е!

— Някои хора са глупави! — изсъска тя. — Случва се по два-три пъти на сезон. Някой, който се бие на Арена 13, те намразва и те предизвиква на битка до смърт. Приемеш ли, животът ти е изложен на риск. Това е още нещо, което баща ми не позволява. На нито един от неговите бойци не е позволено да се бие в схватки за отмъщение. Мисля, че това е едно от добрите му правила.

Усмихнах се и кимнах, и се върнахме до стъпалата. Няколко минути по-късно бяхме обратно на приземния етаж, излизайки в сенките на огромното Колело, чиито високи дървени стени се извиваха и се простираха пред и зад нас. Нощният въздух беше хладен.

— Много ме разочароваш — каза ми Куин, докато вървяхме. — Изобщо не си какъвто очаквах.

— Какво очакваше? — попитах сърдито, заварен неподготвен. Мислех си, че се разбираме добре: Куин сякаш си беше позволила да бъде откровена пред мен на върха на купола, но беше напълно непредсказуема.

— Очаквах някой забавен, който ще поема рискове и ще направи живота в това затънтено място по-интересен — каза тя. — Но ти се страхуваше от баща ми твърде много, за да отпиеш дори глътка вино. Е, момчетата, които спазват правилата, са скучни!

Просто свих рамене и не продължих темата.

Защо да влизам в дребнав спор и да казвам неща, за които щях да съжалявам по-късно? Какво бих постигнал с това?

Тук още се мотаеха групи от хора и сега видях няколко големи каруци, спрени наблизо. С възцарилото се помежду ни сега кисело настроение Куин забърза по паветата, а аз я последвах мълчаливо: обувките ми издаваха хрущящ звук, докато вървях.

Внезапно от сенките между каруците на пътя ни се изпречи една фигура, отправяйки се към Куин. Зачудих се дали го познаваше, но напрегнатата поза на раменете й ме накара да се усъмня. Макар че лицето на мъжа беше в мрак, видях, че беше едър. Той започна да се олюлява леко, като се приближаваше, докато застана точно пред Куин. Дори изотзад можех да усетя киселия мирис на ейл в дъха му. Не изглеждаше приятелски настроен.

Тръгнах напред, с намерението да се изпреча между него и Куин. Но не получих този шанс.

Когато мъжът залитна към нея, видях нещо да проблясва на лунната светлина. Куин държеше нож в дясната си ръка.

Последва бърза вихрена схватка, а после всичко свърши. Куин се хвърли към него и мъжът се просна назад на паветата. Изпъшка и тромаво се изправи на крака; видях тъмната кръв, която се стичаше по челото му и влизаше в очите. Куин пристъпи отново към него, заплашвайки го с острието.

— Допусна голяма грешка — изсъска тя. — Или влоши нещата, или се омитай! Ти избираш!

Той вдигна двете си длани и се отдръпна заднешком, бързо стопявайки се в сенките.

— Ти го поряза! — избълвах удивено.

Куин поклати глава и се усмихна мрачно:

— Не, само го ударих по челото с дръжката. Раните по главата кървят много. Изглеждат далеч по-тежки, отколкото са — като боец с тояги би трябвало да знаеш това.

— Винаги ли носиш нож? — попитах.

— Винаги! Това е острие Триг. Бих се чувствала гола без него.

Гледах как пъхна ножа обратно в дългия ръкав на роклята си.

— И ти носи — посъветва ме тя. — Един ден ще ти потрябва.

— Трябва да положа клетва — казах й — никога да не си служа с хладно оръжие извън арената.

— Е, аз няма нужда да се тревожа, понеже на мен няма да ми позволят да положа тази клетва — каза Куин горчиво.

Върнахме се мълчаливо в къщата на Тайрън. Последвах Куин горе до стаята й̀, после влязох в моята през свързващата врата. Докато я заключваше зад мен, чух смях от тъмнината вдясно.

— Е, скоро се върна — подметна Палм. — Аз не бих се надявал на втора покана!

Направих се, че не съм го чул, и се шмугнах в леглото. Мина дълго време, преди да успея да заспя.

— Тази стая мирише на потни чорапи. Време е за ставане! Отворих очи и видях как някой отдръпва завесите, обливайки стаята с дневна светлина. После прозорецът беше отворен с трясък и почувствах студен въздух върху лицето си.

Над мен се наведе усмихнатото лице на Тийна.

— Добро утро, Лейф — каза тя. — Сложих дрехи за преобличане в долния край на леглото ти.

Преди да успея да й отвърна с пожелание за добро утро, тя беше излязла забързано от стаята, затваряйки вратата зад себе си.

— Никога не чука — възропта Палм и изпълзя от леглото. — На това място човек изобщо не може да се усамоти.

Не знаех защо мърмореше. Тийна беше много мила — хубаво беше такава жена да се държи любезно и да се грижи за теб. Почувствах внезапен спазъм на болка, когато си спомних майка си и как тя ме обичаше и се грижеше за мен. Понякога си мислех, че съм се примирил със смъртта й̀, но после скръбта идваше изневиделица с почти несломима сила.

— Къде те заведе Куин снощи? — запита Палм.

— До Колелото — отговорих.

— Какво ти показа?

— Отидохме в един бар, където танцуваха хора. После, след като се качихме чак до върха на купола, тя ми показа Омфал.

Палм не каза нищо, просто се взираше в мен с удивено изражение на лицето. Може би не беше преминал през същото посвещаване като мен.

Облякох се в дрехите, които Тийна ми беше оставила. Бяха ми големи, но поне бяха чисти и свежи. Собствените ми мръсни, овехтели дрехи бяха изчезнали. Вероятно не си струваше да се перат.

Преди да успея да си вържа обувките, Палм беше излязъл. Никога не бях виждал някой да се облича толкова бързо.

— Закъде сте се разбързали? — попитах Дейнън.

Настъпи дълго мълчание. Помислих си, че няма да отговори, но после той проговори.

— Не се полага много време за закуска. А ако закъснееш да слезеш, не ядеш… — Внезапно той се усмихна леко. — Просто разстрои Палм — каза. — Куин извежда всички новобранци да им покаже Колелото, но нито Палм, нито аз сме имали шанс да се качим до върха на купола. Сигурно е използвала някой от ключовете на баща си.

Тайрън стоеше до вратата, когато последвах Дейнън в трапезарията. Ако храната беше толкова вкусна, колкото вечерята снощи, тогава исках да съм сигурен, че ще се нахраня до насита.

— Чакам всички ви на етажа за тренировки след десет минути — обяви Тайрън. — Не закъснявайте! Ще трябва да си събуеш обувките и чорапите, преди да влезеш, Лейф. Босите крака ще ти дадат по-добра опора. В края на месеца ще ти дам ботуши Триг — ако все още си с нас.

С тези думи си тръгна.

Палм, вече седнал на масата, не си направи труда да прикрие насладата си от последната реплика на Тайрън към мен и из тялото ми се разля вълна от гняв. Беше ми напомнено, че съм тук само на изпитателен срок — това беше съвсем честно. Но внезапно осъзнах, че Палм искаше да се проваля.

Закуската се състоеше просто от препечена филийка и две варени яйца, но бях гладен и всяка хапка ми беше вкусна.

Палм изгълта лакомо закуската си и се втурна навън без нито дума.

— Обича да слиза пръв, за да не изгуби благоволението на Тайрън — каза Дейнън. — Но това не променя нещата — Тайрън е справедлив. Стига да не се мотаеш със закуската, не мисля, че го интересува кой слиза пръв.

Усмихнах се на Дейнън и кимнах. Беше заговорил, без да го подтиквам. Може би беше стеснителен: просто щеше да отнеме време да го опозная.

Тренировъчният етаж нямаше прозорци и се осветяваше от факли високо в стените, вместо от свещник. Нямаше и галерия — или двете огромни врати, през които влизаха бойците. С изключение на това, беше точно копие на Арена 13: петдесет крачки дължина на двайсет и пет крачки ширина, заемайки целия първи етаж от къщата на Тайрън. Беше наистина впечатляващо и бях изпълнен с вълнение за онова, което ме очакваше.

Тайрън и Кърн стояха един до друг. Палм беше срещу тях с ръце, сключени зад гърба. В един ъгъл видях лакс, който стоеше съвършено неподвижен, със сведена глава. Бронята му беше издраскана и вдлъбната, сякаш беше видял много битки и навярно ги беше загубил. В шлема точно над очите имаше особено дълбок прорез, сякаш някой се беше опитал да разполови главата му с брадва.

Последвах Дейнън и прекосих пода, за да застана до Палм.

— Това е най-добрият тренировъчен терен в града — каза ми Тайрън гордо. — Тук ще вложиш много упорита работа; работа, която ще се отплати по-късно. Дните ми са много натоварени и прекарвам много време на Колелото, за да обучавам възрастните си бойци и създатели на кодове, и в кабинета си в сградата на управлението. Така че Кърн ще бъде основният ти треньор тук. Ще се радваш на удоволствието от компанията ми в четвъртъците. Сега, Лейф, имам въпрос за теб. Какви са правилата, когато се биеш на Арена 13? Видя Триг в действие. Сега ми кажи накратко какво представлява.

— Трима лакси се бият заедно срещу един… — подбирах думите си внимателно, отново разигравайки в ума си схватката, която бях видял снощи. — Боецът стои зад трите лакса в позиция „маг“, а противникът му е отбраняван от единия лакс в позиция „мин“. След пет минути, отмерени със сигнал на гонга, бойците трябва да се преместят пред своите лакси и да се бият оттам. Проливането на човешка кръв означава победа. Обикновено това се постига в края на състезанието — безопасно ритуално порязване на победения боец. Но в схватка за отмъщение целта е да убиваш.

— Добро определение, Лейф — каза Тайрън. — Сега, имаш ли да ме питаш нещо?

— Защо изобщо имаме нужда от лаксите? — попитах. — Защо бойците просто не се бият помежду си лице в лице, както в битките с тояги?

Настъпи продължително мълчание и с крайчеца на окото си видях, че Палм се хили самодоволно. Почувствах как топлината се надига към лицето ми. Въпросът ми внезапно ми се стори глупав. Това просто беше начинът, по който винаги се бяха правили нещата. Може би Тайрън щеше да ме помисли за глупак.

Но отговорът му бе неочакван:

— Защо не помислиш внимателно върху това, Лейф, и не стигнеш до собствен отговор? В края на едномесечния ти изпитателен срок, преди да реша дали да те задържа, или не, можеш да ми кажеш заключенията си, а аз ще споделя моите с теб. Сега ще започне обучението ти!

Той тръгна към вратата в ъгъла на стаята, но вместо да излезе, се облегна на стената, като ни наблюдаваше. Очевидно искаше да види как ще мине първата ми тренировка, помислих си и ме прободе безпокойство.

Това, което станеше в следващите няколко минути, щеше да изиграе голяма роля в решаването на изхода от едномесечния ми изпитателен срок.