Арена 13

26. Достойнство

Щом влязохме в къщата, промърморих едно „лека нощ“ и се отправих към спалното си помещение. Предположих, че Тайрън ще иска да бъде сам с близките си, но, за моя изненада, той ме повика с жест.

Покорно го последвах на горния етаж в кабинета му, очаквайки да ме нахока здравата. В огнището пламтеше буен огън и без нито дума Тайрън посочи към един стол пред него. Седнах и той ме остави сам за около половин час.

Върна се, носейки гарафа с тъмночервено вино и две чаши. Сложи и трите неща на масата и бях удивен да го видя как пълни и двете чаши до ръба. Донесе ги до огнището и седна, като ми подаде едната.

— Тийна спи дълбоко — каза. — Лекарят възнамерява да я държи в това състояние поне за двайсет и четири часа.

— Какво ще й кажете? — попитах.

— Колкото е възможно по-малко — каза Тайрън пресипнало. — Ще й кажа, че съм получил останките и съм ги кремирал. Ще й кажа, че Кърн е намерил покой.

— Защо не получихме останалата част от тялото? — попитах.

— Защото пискюлестите са канибали — отвърна той.

Потреперих и ужасено сведох поглед. Сигурно затова бяха дошли за тялото на момичето край езерото. Седяхме мълчаливо дълго време, преди да успея да се насиля да отпия.

Опитах предпазливо от виното. Имаше горчив вкус, но се плъзна гладко надолу по гърлото ми, изпълвайки ме с мигновено усещане за топлина.

— Тази къща е едно от най-безопасните места в града — каза Тайрън. — Има здрави укрепени врати, а няколко от слугите ми умеят да се бият и да си служат с оръжия. Пискюлестите рядко влизат в по-заможните части на Гиндийн. Онзи инцидент край езерото беше необичаен. Предпочитат тъмните улици в близост до Колелото. Но ако Таласъма наистина си науми да тръгне да те преследва, не мога да направя нищо.

— В опасност ли съм? — попитах. — От това, което каза той, би трябвало да се тревожа за бъдещето.

— Вярно, но на Таласъма не бива да се има доверие за нищо, което прави или казва. След време може да забрави. А пък може и да не забрави. Най-опасното време може да са следващите няколко дни. Може би ще е благоразумно да отложим излизането ти на Арена 13 поне за година: по-следващия сезон или може би дори след него.

Думите на Тайрън ме зашеметиха. Обикновено през втората година възпитаниците се биеха в няколко състезания един срещу друг. Най-добрите понякога дори се нареждаха сред онези високо в класациите, които имаха многогодишен опит зад гърба си. Това беше част от процеса на обучение. Броях дните до края на първата си година, очаквайки с нетърпение да се бия отново на Арена 13.

— Защо? — попитах.

— Имай ми доверие — каза Тайрън. — Най-добре е, ако не се набиваш на очи. Още първия път, когато се биеш истински, Таласъма може да дойде на арената да те търси. А с онази лотарийна сфера може да се случат странни неща. Може обаче да успея да се договоря с него да те остави за известно време на спокойствие, за да можеш да развиеш уменията си на арената. Ще ми струва скъпо, но е някаква възможност.

— Нищо ли не можем да направим, без да се боим от Таласъма? — попитах Тайрън с глас, изпълнен с горчивина. — Не може ли да има спокойствие или достойнство?

Видях как Тайрън трепна при думата „достойнство“, сякаш го беше ударила. Погледнах към него и дори на приглушената светлина видях натъртеното място там, където беше удрял чело в мраморния под на тронната зала.

— Достойнство ли? Искаш достойнство, момче? — запита гневно. — Е, точно сега има недостиг на достойнство. Ще минат още много години, преди да можем да си позволим достойнство. Предполагам, не беше много впечатлен от поведението ми нощес? Е, бях принуден да платя за две души; ако беше запазил спокойствие, щеше да се наложи да платя само за една. Това ми струваше приходите за почти цял сезон. Но не за пръв път изкачих онзи хълм. Не за пръв път предадох трудно спечелени пари на Таласъма. Не за пръв път горих плът, за да я опазя от него. И бездруго какво е златото, когато се постави на везните срещу изтезаването на един човек?

Бях зашеметен от този изблик на емоция. Предположих, че тук имаше нещо много повече, отколкото Тайрън разкриваше; неща, които още не виждах.

— Мислиш ли, че исках да се кланям и унижавам пред онова създание? Защо мислиш, че го направих? Кажи ми! — настоя Тайрън.

— За Кърн и мен — отговорих неубедително.

— Да, заради клетия Кърн и заради теб, а също и по една друга причина. Все още не разбираш колко могъщ и опасен е Таласъма. Без неговото мълчаливо съгласие нямаше да бъда там, където съм днес. Дори сега би могъл да ме унищожи, стига да си го науми. Затова се кланям и унижавам, и пренебрегвам онова, което наричаш „достойнство“. Правя го, защото тук се готви нещо. Нещо, съсредоточено върху тази къща и върху онова, което аз и други правим в Триг. Разбираш ли, ние ставаме по-добри, момче. Бавно, но сигурно ставаме по-добри. Изкачваме онази дълга стълба обратно към достойнството. Някога хората владеели целия този свят и нямало Бариера от мъгла и страх, която да ни държи затворени на това прокълнато място, наречено Мидгард — така разказват древните книги.

Посочи към лавицата за книги и поклати глава.

— Кой знае дали сме годни да владеем себе си, а какво остава пък за този свят…? Но ще ти кажа това: ако ние не управляваме, тогава други ще го сторят. Тъмни създания като Таласъма. И дори по-тъмни създания, идващи отвъд Бариерата — създания, които подкрепят нашия така наречен Протектор и ни държат на мястото ни, принуждавайки ни да затваряме вратите си, за да се опазим от нощта, понеже се боим за безопасността на жените и децата си.

Сега се взирах в пода, започвайки да виждам случилото се в бърлогата на Таласъма в нова светлина.

— Изпий си виното, момче, но не привиквай към него. Като мой възпитаник, тази единствена чаша е всичко, което ще ти позволя. Искам да запомниш този момент, когато си седял, пиейки вино със стария Тайрън, и той ти е казал истината за това, което се опитва да направи: истина, която дори родната ми дъщеря не осъзнава. Тя смята, че съм сребролюбец, и в някои отношения е напълно права. Парите са важни за мен, но имам нужда от тях по определена причина. Нуждая се от тях, за да купувам лакси от Търговеца, възможно най-добрите лакси. Нуждая се от тях, за да купувам ордуми; ордуми, които могат някой ден да преобразят най-добрите ми лакси в нещо друго. Виждаш ли, момче, въпреки онова, което се случи с горкия Кърн, ние сме все още тук. Още сме живи. И ти ще се биеш на Арена 13. Просто ще ти трябва малко повече търпение, това е всичко. Как ще ти хареса да се биеш зад напълно съзнаващ лакс?

Вдигнах поглед към Тайрън, почти неспособен да повярвам на това, което чувах. Взрях се в очите му и видях, че беше напълно искрен.

— Знаеш ли какво би означавало това? — попита той. — Няма да има повече барабанене по дъските като сигнал за един лакс с мъртъв ум. Той напълно ще съзнава всичко. Ще познава кодовете така добре, както ти, оценявайки всички пермутации. Можете да използвате Улум заедно. Такъв лакс би могъл да поеме инициативата и да дава сигнали на теб! Можеш да му говориш. Да му даваш словесни тактически команди. Представи си бързината и инстинктите си в съюз с такъв лакс. Може да дойде време, когато с готовност ще очакваме посещение от Таласъма. Спомни си Гюнтер и баща си — спомни си какво са постигнали… Е, да видим какво могат да направят Тайрън и Лейф заедно!

— Можете ли наистина да вложите съзнание в лакс? — попитах.

— Снегът топи ли се през пролетта? Вълкът вие ли към луната? — попита Тайрън с усмивка. — Близо съм, Лейф. Много близо. Може би не тази година и може би не догодина, но много, много близо. Затова удрям глава в земята: за да я запазя на раменете си.

Той посочи към челото си.

— Бях обучен от Гюнтер — Гюнтер Великия, най-добрия учител по бойни умения, когото Гиндийн е виждал някога. Баща ти беше най-добрият боец на Арена 13, когото той някога е обучавал, а аз бях най-добрият създател на кодове сред възпитаниците на Гюнтер. Умна е тази глава, макар самият аз да го казвам. Ще ми се сега в този град да живееше още някой толкова умен. С моята глава и твоите крака нищо чудно да постигнем нещо някой ден, и не говоря само за Арена 13.

Тайрън отпи от виното си и в тишината се опитах да проумея какво имаше предвид.

— Помниш ли какво ти каза Таласъма? — продължи той. — Късче по късче…

— Може би са били просто заплахи…

— Да, безспорно бяха заплахи — заплахи, които е достатъчно отмъстителен да изпълни. Но той разполага с ограничен брой същности. О, могат да бъдат заменяни, но отнема време. Именно така може да бъде погубен, точно това ще му причиним. Ще го отслабим частица по частица. Горкият ти баща сигурно е бил много близо, наистина много близо. Таласъма беше отчаян. Затова го предизвика да се бие на арената пред лакса си по време на цялата схватка.

— Искате да кажете, че ако беше продължил, в крайна сметка можеше да се изправи срещу Таласъма за последен път? Да победи последното му превъплъщение?

— Може би… — отговори Тайрън бавно. — Но помни, хората бягаха от града, ужасени. Притиснат към стената, кой знае какво можеше да направи Таласъма? Има древни оръжия, наречени „атомик“, способни да изгорят до основи един град и да погубят хиляди хора. Кой знае какво е складирал коварен джин като Таласъма в хранилищата на цитаделата си? Не, има друг начин, който може да го завари неподготвен. Първо, бихме могли да го отслабим на арената. Това ще бъде твоя работа. После, когато сме го довели до състоянието, в което искаме да бъде, можем да го нападнем в бърлогата му. Той не би очаквал това. Може и да се получи, особено ако използваме лакси, притежаващи пълно съзнание, за да предвождат атаката.

Зяпнах от удивление. Това, което казваше, звучеше невероятно. Изречено от който и да е друг, то щеше да е просто фантазия, мечта, предлагаща убежище от суровата реалност на живота в града. Но Тайрън наистина мислеше всичко това и вярвах, че беше способен да направи точно каквото каза.

Той се усмихна:

— И така, работи по умението си и се опитай да накараш мозъка си да действа съгласувано с краката. Търговецът посещава Морската порта в ранната пролет. Ще те взема с мен. Това ще ти даде по-добра представа какво се опитвам да направя.

Кимнах, пресуших остатъка от виното си и оставих празната чаша на масата.

Тайрън напълни отново чашата си, но пренебрегна моята. Пет минути по-късно бях в леглото, но не спах добре. Не можех да си избия от главата събитията на арената и посещението в цитаделата на Таласъма. Непрекъснато виждах как Кърн вдига поглед да срещне очите на Тийна за последен път. После видях главата му, положена в онази кутия.