Арена 13

9. За напълно начинаещи

Сутринта беше минала добре. Изпитвах истинско чувство за триумф, задето бях повалил лакса. Това беше нещо, което Палм не бе успял да направи, въпреки че бе обучаван от месеци, докато аз бях напълно начинаещ.

Следобедът беше посветен на умението за създаване на кодове: това бе нещо, което определено не очаквах с нетърпение. Очаквах сериозно да ме затрудни.

Всеки от нас имаше малък кабинет, в който да работи. Кърн ми даде тънък учебник: беше въведение в кодирането на езика Ним за напълно начинаещи.

Потупа ме по рамото и се усмихна:

— Просто изчети първите няколко страници и попий колкото можеш, Лейф. Дори в тази проста форма не е лесно. Така че не се безпокой. Просто направи най-доброто, което можеш. По-късно можем да обсъдим всичко, което не разбираш.

Той ме остави сам, така че отворих книгата и зачетох.

Прочетох тази първа страница около три пъти, опитвайки се да я разбера. После обърнах на втората страница, ужасявайки се какво ще намеря.

Беше още по-лошо.

Въздъхнах…

Дейнън започваше да става малко по-разговорлив и по време на обяда, докато Палм се цупеше в далечния край на масата, ми беше обяснил „Улум“.

По време на схватка човек не говореше на лакса си. Вместо да извикаш някой ордум, за да контролираш движението му, потропваш по пода на арената с ботуши. Барабанящият звук беше код, който човек трябваше да разработи сам и да запамети; нещо, което противникът ти и неговите лакси не биха разбрали. Така че схванах общата идея. Колкото до останалото обаче, бях напълно обезсърчен. Просто беше прекалено трудно — знаех, че никога няма да мога да стана създател на кодове. И все пак, дори и да беше боец, човек пак имаше нужда от елементарно ниво на разбиране по отношение на кодовете. Трябваше да разбираш как действат те.

Щях ли някога да успея? Струваше ми се голямо препятствие пред успешното завършване на обучението ми.

Един след друг слизахме за урока си насаме с Кърн. Дейнън се върна от своето занятие и потропа по вратата ми, за да ми съобщи, че е мой ред. Благодарих му и слязох долу.

Кърн имаше кабинет, два пъти по-голям от моя. На стената висеше портрет на Тийна, която държеше сина им. Усмихваше се от снимката и изглеждаше много щастлива. Картината беше изключително правдоподобна.

Погледнах го от другата страна на дървеното писалище. Той ми се усмихна топло:

— Как ти се стори учебникът? — попита.

Нямаше смисъл да се преструвам, че нещата стоят иначе, затова му казах истината.

— Намерих го за много труден. Изобщо не можах да разбера част от него. Онзи ордум, който показваше — защо се нарича „Безразсъден“? — попитах.

Кърн се усмихна:

— Учебникът се изразява леко хумористично. Ако наредиш на лакса си: „Режи плът“, както беше определено там, от позиция „мин“, той почти със сигурност ще бъде победен за секунди. Ще има три лакса, които отбраняват противника ти, и твоят лакс ще пренебрегне всички отбранителни мерки и ще се устреми право към него. Това би било глупава постъпка, но просто демонстрираше как се съставя нов ордум.

Виж, не позволявай това да те безпокои, Лейф. Може никога да не станеш създател на кодове. Много малко от нас са способни да развият това умение до най-високото ниво. Аз със сигурност го нямам. Но не е нужно непременно да създаваш кодове за ордуми — просто трябва да можеш да използваш онези, които са били създадени за теб. Знам достатъчно, за да те науча на основите, но ако имаш достатъчно талант, тогава на по-късен етап с теб ще трябва да се заеме Тайрън. Той вероятно е най-добрият кодописец в града.

Изобщо не исках да се случва така. Исках да се бия и лицето ми сигурно ме издаде, защото Кърн продължи:

— От това, което видях по-рано, като съдя по бързината и подвижността ти, подозирам, че е по-вероятно в крайна сметка да се биеш на арената. Но никога не можеш да приемаш това за даденост — само времето ще покаже. Междувременно все пак са ти нужни някои основни умения и познания каква е целта и идеята на Ним. Така че днес ще започна с малко история.

— Нужно ли е да си водя бележки? — Както ми беше заръчано, бях си донесъл хартия и молив.

— Ще ти възлагам да пишеш задачи и изложения върху нещата, които обсъждаме, но бих те посъветвал да не си водиш записки сега — каза Кърн. — Най-добре е да се концентрираш и да запаметяваш наученото. Упражнявай се да използваш мозъка си по този начин. Най-добрите създатели на кодове и учители по бойни умения пазят в ума си цели последователности от ордуми. Така ги овладяваш и никога не се налага да ги проверяваш. Те са непосредствено достъпни. И задавай колкото искаш въпроси, докато минаваме през материала; трябва да изясниш това в ума си.

Веднага зададох въпрос:

— Не съм съвсем наясно по въпроса за наставниците по бойни умения. С какво се различават от създателите на кодове? — попитах. Чувствах се по-спокоен, когато задавах въпроси на Кърн. Той не притежаваше и помен от строгото, грубовато държание на Тайрън.

— Наставниците по бойни умения са майстори в създаването на кодове, много добре владеещи езика Ним. Често, като Тайрън, наемат на работа много други и имат цяла школа от бойци, някои от които са умели в създаването на кодове, а други — в боевете. Нека сега да започнем, като обсъдим Ним и как се е развил. Древните имали друго име за създателите на кодове — наричали ги „програмисти“ или „шифровчици“. Ние вярваме, че по някакъв начин са използвали пръстите си, за да задават настройки на движещи се бойни машини, които били направени от метал. Не знаем какъв е бил принципът на действие и подозираме, че е било нещо такова. Правели това върху нещо, наречено „клавиатура“.

Кърн демонстрира, като постави ръцете си една до друга на писалището и започна да барабани ритмично с пръсти по дървото.

— Разбира се, сега използваме АПИ, което означава Аудио-потребителски интерфейс. Използваме гласовете си и изричаме директно към лаксите думите, които те могат да чуят и възприемат, после ги нагаждаме в основните модули, които те вече съхраняват в себе си.

— Как са били създадени първите лакси? — попитах. Искаше ми се да бях прекарал повече време, разпитвайки баща ми за тези неща, за да съм по-подготвен. Имаше толкова много неща, които исках да го попитам, но беше твърде късно.

— Това е добър въпрос, Лейф. Доколкото знаем, за това са носели отговорност военните. Започнали, като програмирали метални военни машини, наречени „айботи“, но после ги заместили с лакси, които всъщност са прототипен джин, но са по-низши дори от най-низшето от тези създания. В крайна сметка били разработени джинове. Смятаме, че е вероятно плътта както на лаксите, така и на джиновете, да е била отглеждана в големи цистерни. Понякога тя се нарича „мнима плът“. Приблизително по това време бил разработен езикът за модулиране Ним. Развил се от няколко езика за програмиране, но най-вече от „ФОРТ“, който бил създаден отдавна от програмист на име Чарлс Х. Мур. Останалото е история — макар да има няколко версии на действителните събития, в зависимост от това кой историк четеш. Най-общоприетото вярване е, че след войните между нациите на човеците те използвали джинове, които да се бият вместо тях. Джиновете се разбунтували, а после се вдигнали на борба срещу човеците, докато ние сме били победени. После построили Бариерата и затворили малкото оцелели човеци в пределите й̀. Назначили протектор да управлява Мидгард от тяхно име. Много познания били изгубени. Вече не сме можели да създаваме собствени лакси, но ни било позволено да ги купуваме от Търговеца. Само той може да прекосява Бариерата в едната и в другата посока. Ние обаче вече не притежаваме нужното умение да даваме съзнание на лаксите, които купуваме.

Занятието приключи с опита на Кърн да ме научи на някои от основите на Ним — главните градивни елементи на езика. Беше добър учител, който притежаваше голямо търпение, но аз бях лош ученик. Никога не ме е бивало в езиците и четенето, а това беше най-сложното нещо, което някога се бях опитвал да науча. Някои от ордумите бяха трудни за произнасяне и се изричаха с резкия, ясен акцент на севера. Моят южняшки акцент щеше да затрудни това. Ако не можех да ги казвам правилно, как можех да се надявам да говоря на лакс и да го настройвам?

Може би никога нямаше да придобия уменията, нужни, за да завърша обучението си…

Онази нощ, когато точно се канех да се съблека, чух три почуквания от спалнята на Куин.

Дейнън се усмихна леко и повдигна вежди към мен, но челюстта на Палм увисна почти до ботушите му. Не беше очаквал Куин да ме повика отново. Изобщо не ми беше говорил от сутринта в тренировъчната зала, а сега цветът на очите му почти се смени от син на зелен от силата на гнева в тях.

Зачудих се какъв беше проблемът. Имаше логика да се чувства подразнен, че успешно бях победил лакса в тренировъчната зала, когато той още не беше успял да го стори, но какво ставаше сега? Дали харесваше Куин? Може би се беше надявал на само едно почукване, означаващо, че тя вика него?

Просто свих рамене, сякаш така или иначе не ме беше грижа. Още бях сърдит на Куин за начина, по който ме нападна след нощта ни навън, но не можех да потисна една тръпка на вълнение.

Стоях до вратата, още преди ключът да се завърти в ключалката. Куин беше непредсказуема и агресивна, но не можех да пренебрегна факта, че исках да я видя отново.

Отново влязох в стаята й — само че този път тя не беше облечена с роклята си. Панталоните й бяха пристегнати на глезените с черни панделки над нещо, което определено бяха ботуши Трит, а косата й беше стегнато прибрана назад. Устните й отново бяха оцветени в черно и червено. Дори намръщеното й изражение беше същото като онова, с което ме беше изгледала първия път, когато я видях.

— Аз и ти, Лейф — битка с тояги, за да видим кой е най-добрият. Все още ли искаш да го направиш? — запита настойчиво тя. — Чух, че си изнесъл доста добро представление в тренировъчната зала тази сутрин. Хайде, искам да те видя в действие!

Сърцето ми се сви:

— Баща ти каза, че не го позволява — казах й̀, съжалявайки за споразумението, което бях сключил с нея предишната вечер. — Може да ме изрита.

— Той само така си говори, не би се осмелил. Не се тревожи ако някога разбере, мога да го въртя на малкото си пръстче.

— Сигурна ли си? — попитах. Наистина се тревожех, и то с основание. Мечтата ми да се бия на Арена 13 ми се струваше много по-близо след първия ми ден на обучение — въпреки че теорията се беше оказала трудна. Изобщо не исках да я рискувам.

— Точно толкова сигурна, колкото съм сигурна, че ще те победя…

Поех си дълбоко дъх. Нямаше причина Тайрън да научи. Куин познаваше града добре и можех да се уча от нея. Колкото и да беше трудна за общуване, ми харесваше да бъда близо до нея — а със сигурност не започвах да се сприятелявам с Палм. Освен това, открих, че ми е трудно да устоя на предизвикателство. Част от мен искаше да се бие и да сложи Куин на място. Знаех, че мога да я надвия, и с нетърпение очаквах да видя изражението на лицето й̀, когато го направех.

Кимнах.

— Ако точно това искаш… Обаче нямам тояга. Подарих моите на един приятел. Не мислех, че ще ги използвам отново.

Питър беше добър боец и мой близък приятел. Беше ми мъчно за него и другите момчета, с които се мотаех. Трудно ми беше да повярвам, че някога ще намеря такива другари тук.

Лицето на Куин омекна и тя почти се усмихна. Взе един кожен пакет.

— Можеш да си избереш от това, което имам тук — каза. — Да вървим да се бием!