Арена 13

8. Поклонът

Кърн се усмихна на всеки от нас поред. Най-сетне очите му се спряха върху мен.

— Добре дошъл, Лейф. По-голямата част от това, което става на това първо занятие, очевидно ще бъде ново за теб, но за Палм и Дейнън ще бъде преговор. Сигурен съм, че няма да имат нищо против.

Приближи се и застана с лице към облечения в доспехи лакс.

— Събуждане! — нареди Кърн и лаксът вдигна глава, с очи, проблясващи зад хоризонталния процеп в бронята на лицето.

Почувствах лека тръпка на смущение, но по-слабо, отколкото когато за пръв път се изправих срещу лакс. Това беше добре. Трябваше да се чувствам спокойно и уверено в близост до тези създания. Предстоеше ми да работя много с тях.

Кърн се обърна отново с лице към мен.

— Тази команда — Събуждане — беше само един ордум на Ним — обясни той. — Ним е името на езика, който използваме, за да настройваме лаксите. Забележи правописа: о-р-д-у-м — да не се бърка с д-у-м-а, която се отнася за единици от обикновената човешка реч. Сега, когато лаксът е буден и може да реагира, ще му наредя да провери собствената си готовност за битка, а после да докладва за състоянието си.

— Самопроверка — нареди Кърн; а няколко мига по-късно: — Докладвай!

— Готов — изрече лаксът.

Никога преди не бях чувал лакс да говори — дори не знаех, че могат. Гласът, който се разнесе иззад металната маска, беше груб и гърлен.

— Изправи се! — каза Кърн. — Бойна стойка!

Лаксът се подчини, а Кърн се обърна с гръб и отиде до различните оръжия и части от брони, които висяха на стената. Посегна нагоре и измъкна два ножа Триг с къси остриета от кожените им ножници.

С големи крачки тръгна покрай лакса, като държеше ножовете с остриета, насочени надолу към пода. С почти небрежен жест пусна ножа в лявата си ръка. Острието се заби в дървения под и започна да вибрира на потрепващата лунна светлина. Лаксът не помръдна.

— Вземи оръжието! — нареди Кърн тихо — но щом лаксът се наведе, за да се подчини, крадешком бутна ръкохватката на ножа надолу, докато то се преви, почти докосвайки пода. Внезапно отдръпна крак и ножът отново отскочи нагоре и се заклати буйно. Пръстите на създанието три пъти се помъчиха да хванат ножа. Той почти беше спрял, когато най-после лаксът успя.

Кърн се обърна към нас:

— Както можете да видите, реакциите му са умишлено забавени. Това е с тренировъчна цел — за да направи нещата по-лесни за вас. Но не чак толкова лесни — добави, като се усмихна мрачно.

Видях, че Палм отново се хилеше самодоволно. Дейнън също се хилеше. Те знаеха какво щеше да стане на тази тренировка и несъмнено очакваха да видят как ще се справя. Тайрън още стоеше там и гледаше. Той също щеше да ме оценява.

Кърн се обърна отново с лице към лакса и вдигна към него ножа в дясната си ръка. Със свития юмрук на лявата си ръка се удари силно по гърдите.

— Търси мишена! — заповяда. — Режи плът!

Щом лаксът вдигна ножа и започна да настъпва заплашително, Кърн бавно се измести две стъпки вляво, а после — две стъпки вдясно. Беше като в танц.

Сега започна да отстъпва, движейки се по диагонал надясно, с ботуши, барабанящи ритмично по пода. Създанието атакува внезапно, хвърляйки се с ножа си към гърдите на Кърн. Но още докато то се насочваше към него, Кърн вече беше сменил посоката. Мярна се внезапен проблясък, когато острието на собственото му оръжие отрази светлината на факлите.

Посегна рязко нагоре и заби острието на ножа си в пластината на гърлото на лакса. Той моментално рухна в какофония от дрънчащ метал; тежкото му падане отекна по дървения под.

— Изключване — каза Кърн и се обърна отново с лице към нас. — „Изключване“ е ордум, който изпраща един лакс в безсъзнание. Изрича се автоматично, щом в ямката на гърлото бъде забито острие. Както казах, момчета, това е лакс, настроен за тренировка. Както и да е, гледайте отново какво направих…

Заедно с Палм и Дейнън, повторих движенията на Кърн, когато направи две стъпки наляво и две надясно, като ги изпълнявах бавно, усещайки очите на Тайрън, приковани върху мен.

— Тази последователност ви позволява да разполагате с много варианти. Обратното диагонално движение може да се изпълнява наляво или надясно, но ще го направя отново надясно, по същия начин като преди…

Ботушите на Кърн отново затропаха силно по дъските, а ние, тримата ученици, ги повтаряхме. После той обърна посоката, върна се почти обратно до същата точка и посегна нагоре да забие острието на ножа си.

— В битките на Арена 13 противникът ви и лаксът или лаксите които го отбраняват, познават тези кодове; те ще се опитат да предвидят кои ще използвате в следващия момент и точно къде ще ви принуди това да заемете позиция на бойния терен. Танцувайки със собствения си лакс, вие ще се опитате да ги измамите и надхитрите. Целта ви е да сте другаде, когато атакуват. После предприемате контраатака, разполагайки собствения си лакс на такава позиция, на която може да причини най-големи поражения. Стъпките са много стари, Лейф… — погледна право към мен. — Те са основните градивни елементи на много по-сложни кодове. Ще упражняваш тези, докато станат съвършени, дори ако постигането на това съвършенство изисква дълго време. Твоите другари в тренировките са научили това на свой гръб.

От израженията върху лицата на Палм и Дейнън видях, че Кърн ги беше карал да повтарят движенията отново и отново до прилошаване.

— Сега — продължи Кърн, — ще изиграем една малка игра. Няма вероятност да пострадате сериозно. Гледайте на това като на малко предизвикателство.

Той се наведе и изтегли острието от пластината в гърлото на лакса. Той все така не помръдваше.

— Събуди се! Изправи се! — нареди Кърн и когато създанието се изправи тромаво на крака, той върна кинжала в ножницата му на стената. Върна се, носейки кожена топка с големината приблизително на човешка глава.

Метна я към мен без предупреждение. Внезапно нащрек, аз я улових и ръцете ми потънаха в кожата. Беше мека, но тежка, и забелязах, че към нея беше пришита ивица кожа, предназначена да пъхнеш ръка вътре.

— Засега лаксът ще използва това вместо хладно оръжие. Дори при това положение, ако се представите зле, в крайна сметка ще имате главоболие. Ти пръв, Палм — Кърн му подаде ножа и даде коженото кълбо на лакса.

Палм изпълни стъпките безупречно, пристъпвайки толкова леко, колкото и Кърн. В края на обратното диагонално движение надясно замахна нагоре с острието. Беше добър; много добър. Сърцето ми се сви. Високомерието му се основаваше на умение. Разлетяха се искри, когато върхът на кинжала се удари с трясък в ръба на металната пластина на гърлото на лакса — но не влезе в нея.

Палм се опита да се сниши и почти успя, но лаксът замахна с кожената топка, нанесе му кос удар отстрани по главата и всичко свърши.

— Добре. Браво! Доближаваш се — каза Кърн, щедър с похвалите. — Вече не остава много време, преди да успееш.

Палм се ухили, показвайки зъбите си. Очевидно беше доволен да чуе това.

Дейнън показа точно колко добър беше Палм. Беше относително тромав в движенията си и тежката кожена топка се блъсна в лицето му с такава сила, че го повдигна от пода. Седна тежко, замаян, и Кърн трябваше да му помогне да се изправи, докато Палм се хилеше самодоволно отзад. Дейнън добродушно тръсна глава, за да се опита да я проясни, когато се изправи на крака, хвърляйки ми крива усмивка.

— Е, добре, Лейф — каза Кърн, като ми подаде кинжала. — Да видим какво можеш…

Приех кинжала и заех позиция с лице към лакса. Сърцето ми бумтеше в гърдите; смутих се, давайки си сметка, че всички в стаята ме наблюдаваха съсредоточено, за да видят какво ще направя. Присъствието на Тайрън ме смущаваше най-много.

Никой обаче не ме оглеждаше така внимателно, както плашещите очи на лакса, които потрепваха зад хоризонталния черен процеп в маската на лицето му.

Отвърнах на втренчения поглед на тези чужди и странни очи, поех си дълбоко дъх, после започнах да се движа в стъпките на танца, съсредоточавайки цялото си внимание върху него. Две стъпки наляво. Две стъпки надясно.

Лаксът вече се движеше към мен, но вместо да отстъпя, направих още две стъпки наляво. Правех го, не го мислех. Краката ми водеха ума. Започнах да отстъпвам по диагонал, но наляво, вместо надясно.

Лаксът ме последва бързо, вече прицелвайки се да запрати кожената топка. Внезапно смених посоката, босите ми крака зашляпаха силно по дъските. Сниших се и топката мина много близо до темето ми; въздушното течение от преминаването й беше като от допир на пръсти, приглаждащи косата ми назад, но тя не ме удари.

Приближих се до лакса и се хвърлих към пластината на гърлото му. Острието се заби силно, разтърсвайки ръката ми: шокът премина нагоре чак до рамото ми. И това беше всичко.

Когато лаксът падна, кинжалът бе изтръгнат от хватката ми: създанието рухна с трясък, докато се изричаше ордумът изключване: настройките в ума на лакса предизвикаха тази автоматична реакция.

Ликуващ, аз се поклоних ниско към лакса: това беше нещо, което правеше баща ми, когато се биехме с тояги, и което бях възприел и правех автоматично след всяка битка. След известно време това се разпространи и всички момчета в родното ми място също го правеха.

Чух вратата да се затваря, оставяйки тишина на тренировъчния терен. Когато се изправих, видях, че Тайрън го нямаше. Кърн се взираше в мен удивено, също и Дейнън. В очите на Палм обаче имаше само завист и омраза.

Току-що си бях създал враг.