Благодатният четвъртък

21. БЛАГОДАТНИЯТ ЧЕТВЪРТЪК БЕШЕ ДЕН ЗА МИЛИОНИ

В приюта „Палас“ се извърши атомно разпадане. Верижната реакция тръгна във всички посоки. Пожарът се предаде на улица Консервна. Мак и момчетата сякаш притежаваха енергията и ентусиазма на плутония. Толкова много неща за такова кратко време можеха да извършат само много мързеливите. Да не говорим за заседанията, за разменените послания за плановете и контраплановете! Мак се видя принуден да надписва още и после още лотарийни билети. Това, което бе почнало като скромна измама, сега вече доби окраските на преливаща всенародна любов към Док. Хората купуваха билети, продаваха билети, разменяха билети. Пратеници отидоха в депото на Южната тихоокеанска железница, в автобусната спирка на „Грейхаунд“. Полицаят Джо Блейки разнасяше билети в джоба си и отменяше глобите за погрешно паркиране, ако нарушителите си купеха за два долара късметче — всеки можеше да спечели приюта „Палас“.

Хуити Първи нахлу в непознатите и привлекателни околности на Пебъл Бийч, Кармел и Хайлендс. Методът на Хунти Втори пък се характеризираше с известна праволинейност. Първият, който отказа да купи билет от нето, бе наказан с камък в предното стъкло на автомобила си и тази вест бързо обиколи околността.

За момчетата настъпи кръстоносен поход. Печелившият билет, носещ името на Док, бе, разбира се, заровен в празното място в консервна кутия от домати. По негласно споразумение пред Док никой не споменаваше за лотарията. Мак и момчетата споделяха с приятелите на Док какво са намислили, но непознатите… кой да ти мисли за тях! Компанията беше съвършен пример на колективното доброжелателство и щедрост осенили цяла общност от хора.

Но ако общностите притежават една групова Добра Фея, те също си имат и един Зъл Гений, който действува успоредно и често в сътрудничество с Добрата Фея. След като видя как Добрата Фея постепенно навлиза в живота, Злият Гений на улица Консервна незабавно се впусна в действие. Той прошепваше в ушите на своите клиенти по две-три думи и те злорадо се усмихваха, разсъждавайки: „Шефът е умно момче. Отскоро е пришелец, в хубави дрехи се облича и си вади парите от бедните и безпомощни мексиканци именно защото е хитър. Сигурно Ли Чун му е продал приюта «Палас», а той или е забравил това, или изобщо не го подозира. И спечели ли Док, Шефът не ще посмее гък да каже.“

Колко ли е забавно да надхитриш хитрия! Злият Гений на улица Консервна разполагаше с достатъчно време за професионалното си развихряне и по едно време службата му дори изглеждаше добродетелна. От шефа хората купуваха много повече билети, отколкото от другите. Искаха да видят лицето му сега, за да го сравнят после с физиономията, която би направил, когато всичко разбере.

В друг случай Мак и момчетата биха разтеглили продажбата на билетите със седмици, ала сега времето ги гонеше по петите. Ако в това време Шефът получеше данъчна разписка от общината, планът щеше да се пръсне под носа им. Можеха да рискуват в петък. Събота беше крайният срок. Момчетата пуснаха дума, че събота вечер в приюта „Палас“ ще се сервират средносилни подкрепителни и че приношения от всякакъв род ще бъдат добре дошли.

Мак посети Док в благодатния четвъртък следобед.

— Ако нямаш какво да правиш в събота вечерта — каза му той, — аз и момчетата ще правим едно малко събиране … Моля за отговор.

— Отговарям с да.

— Има ли нужда пак да идвам?

— Ще дойда — потвърди Док.

Мак си припомни мисията, с която всъщност го бяха натоварили.

— Сигурен съм, че мога и сега да те метна, както направих едно време. Но ще говоря открито. Кога ти е рожденият ден, Док?

Док потрепера.

— Моля ви се, не ми устройвайте празненство! Последното едва не ме съсипа.

— Тоя път не става дума за празненство, а за бас — каза Мак. — Искам да спечеля един долар. Кога си роден, Док?

Док се хвана за първата дата, която му хрумна.

— На четвърти юли.

— Какво? Та това е Четвърти юли!

— Кажи-речи — каза Док и почувствува огромно облекчение.

В отговор на бележката, която Мак изпрати с поканата да пийнат по глътка нещо хубаво, по-късно същия следобед в приюта „Палас“ на официално посещение пристигнаха Фауна и момичетата. Сузи отсъствуваше. Мълчалива и затворена цяла сутрин, сега тя бе отишла на разходка по пътечката, водеща край морето до фара на нос Пинос. Тя се взираше в отливните блатца и си набра китка от ситните цветчета, дето растат едва ли не в океана, на самия край на сушата. Беше неспокойна и нещастна. Едновременно се вълнуваше и от погнуса й се повръщаше. Искаше й се да се усмихне, после да заплаче, ту се страхуваше, ту се радваше, ту губеше всякаква надежда: Док я бе поканил да вечеря с него при „Съни Бой“ на кея, а Фауна я бе насърчила да приеме.

В началото Сузи протестира.

— Няма да ида!

— Ще отидеш и още как! — й бе казала Фауна. — Не ме карай да те принуждавам с бухалката! Ще идеш!

— Не можеш ме принуди.

— Искаш ли да опитаме? От мислене какво добро да сторя за теб, мозък не ми остана.

— Нямам с какво да се облека.

— И Док няма. Щом той може да отиде как да е, значи и ти можеш.

— Но, Фауна, той си го има отвътре! А хора като мен трябва да се заничат отвън, защото нищо си нямат. И ме е страх да не се изложа. Отде да знам как да се държа?

— Сузи — бе рекла Фауна, — един съвет ще ти дам, Не ме ли послушаш, ще извикам Джо Блейки да те изхвърли от града. Не почвай първа, това е! Чакай да те ударят и тогава дигай юмруци! Но теб никой няма да те удари.

— Дали да си облека костюма? Има едно голямо петно.

— Дай го на Джо Елегънт да го изчисти и да го изглади, и му кажи, че аз съм поръчала.

След този разговор Сузи се отправи към фара. Беше все още благодатният четвъртък.

Срещата в приюта „Палас“ всъщност бе ненужна, тъй като новината за лотарията се пръсна навсякъде и Фауна бе купила вече десет билета. Тя накара и момичетата да купят по един.

За пръв път Еди получи разрешение от Дебелата Ида да заеме от кръчмата й чаши. Тя също бе поканена на срещата и домъкна два кварта уиски „Пайн каньон“.

— Почти нищо не струва — поясни тя.

Срещата почна официално. Агнес и Мейбъл седнаха с прибрани колене. Буреносният поглед на Фауна накара и Беки бързо да прибере нозе, от което тя разля чашата си.

— Ще бъде лотария и половина! — провикна се Мак. — Просто не мога да чакам. Представяте ли си каква мутра ще направи Док, като спечели?

— А как ще му обясниш как е спечелил, след като не е купил ни един билет? — попита Дебелата Ида.

— Лесна работа. Ще кажем, че му е бил купен от приятел, който държи името му да остане в тайна. Бях при Док преди малко. Обеща да дойде.

— Ами научи ли кога му е рожденият ден? — попита Фауна.

— Как не! На четвърти юли.

Фауна едва не издъхна, гърдите и се изпразниха тъй шумно, сякаш изпуснаха пара:

— О, света Ябълко Евина! Чиста работа! Какво велико щастие! От туй по-хубаво, здраве му кажи!

— Какви ги плещиш? — прекъсна я Мак.

Погледът па Фауна се замъгли.

— Мак — дрезгаво рече тя, — не искам да ви се бъркам в празненството, но защо да не го превърнем в годеж?

— Кой се е сгодил?

— А бе те още не са се сгодили, ама и това ще стане.

— Кои са „те“?

— Док и Сузи. Пише им го в хороскопа.

— Ами ако не се сгодят?

— Как няма да се сгодят! Аз като ви казвам …

Компанията млъкна. Мак тихо се обади:

— Казах ли ви, че ще бъде лотария и половина? Ето ти сега лотария па лотариите! От Втората световна война насам по-необикновено събитие не е имало. Ти сигурна ли си, че Док ще се съгласи?

— На мене оставете — каза Фауна. — И да не му го издрънкате, ей! Едно време бях импресарио на един борец, полусредна категория, казваше се Кели Смъртоносната целувка. Та и Док ли няма да изкарам на тепиха?

— Ами Сузи? — попита Еди.

— Сузи е вече на тепиха — отвърна Фауна.

Разделиха се мирно и тихо, но в гърдите им гореше пламъкът на силните чувства. Не помнеха ден като този благодатен четвъртък. На всичко отгоре той още не бе свършил.