Благодатният четвъртък

34. ДА СЕДНЕШ В ДЪЛБОКАТА ВАНА

Тъй като Джо Елегънт беше в „Мечешко знаме“ само готвач, а не и пазач, в късни нощи никой не диреше услугите му. Лягаше си рано и курдисваше часовника да го буди в четири, тъй всяка сутрин той разполагаше с три-четири часа, в които чукаше зелени букви на зелената хартия.

Книгата му вървеше добре. Героят му бе роден в състояние на помраченост и впоследствие нищо не успя да я избистри. Когато от устата му не се лееха символични реплики, в нозете му се мотаеха митологични видения. Бе книга на настроения, на мръсни и влажни коптори, облепени с многозначни тапети, на бледи зловонни и рухващи мечти. В целия роман „Корен Пи от Едип“ нямаше герой, който да не е минал през лудницата. Главното действуващо лице имаше някакви по-застаряващи лели, пред които маркиз дьо Сад изглеждаше ангел. Зеленият ръкопис бе вече три инча дебел. Джо Елегънт почна да се замисля за фотографията си на гърба на обложката: щеше да се снима с разкопчана риза, с едва забележима иронична усмивка. Едната ръка, мислеше той, ще отпусне пред себе си, а на средния пръст ще се вижда пръстен с отворено капаче за скрита отрова. Вече знаеше на кои рецензенти ще може да разчита и защо. Той написа: „Блато. По водата се носи тънък слой отрова. В средата на блатото, с корема нагоре, плава мъртва риба…“

Джо Елегънт въздъхва, облегна се и почеса корем.

После се прозина, отиде в кухнята на „Мечешко знаме“ и сложи кафеничето на огъня. И додето водата се стопли, излезе — вън бе прелестна утрин. Пеликаните се юрнаха подир пасаж моруни, а над залива висяха розови облачета, прилични на тоалетен лигнин. Джо съзря цветята пред вратата на парния котел и приближи да ги разгледа — огромен букет лалета, неразцъфнали рози, кичести нарциси и перуники. Ако не беше лабораторния буркан, в който бяха натопени, цветята можеха да минат за случайно жертвоприношение.

От годежно-лотарийното тържество насам животът на Джо Елегънт не бе изпадал в опасност, ала улица Консервна и без туй не му предлагаше особена дружелюбност. Той отнесе новината в „Мечешко знаме“ и я сервира на Фауна върху подноса с кафето и мекиците. Към осем часа вестта стигна приюта „Палас“ . Първите посетители на „Ла Ида“ я погълнаха с киселото си уиски.

Най-хубавите места в театъра се намираха в Готовата стая, чиито прозорци се надвесваха направо над празното място. Залапал мекиците на Фауна, зад пердето застана Мак. Момичетата се събраха с най-хубавите си пеньоари. Беки бе нахлузила чехлите си с помпони от щраусови пера. В осем и половина зрителите чуха скърцането на желязната вратичка и взеха да се побутват с лакти.

Застанала на четири крака, Сузи подаде глава от пещта и завря нос в гигантския букет. Известно време тя оглеждаше цветята, после се протегна и ги дръпна вътре. Желязната врата се затвори.

В девет Сузи отново се показа и бързо се отправи към Монтерей. В девет и половина се върна. Влезе в котела и миг по-късно избута навън куфара си. Публиката изтръпна от смущение, но то не продължи дълго. Сузи изкачи стъпалата и звънна в „Мечешко знаме“, Фауна прогони момичетата по стаите, Мак се измъкна от задния вход и едва тогава отвори.

— Нали ми каза, че мога да се изкъпя тука — рече Сузи.

— Моля, заповядай — каза Фауна.

След час, когато плискането заглъхна, Фауна похлопа на вратата на банята.

— Искаш ли малко тоалетна вода, миличка?

— Благодаря — отвърна Сузи.

След малко тя се появи поруменяла и блестяща.

— Чаша кафенце? — попита Фауна.

— Ще ми се — рече Сузи, — но бързам. Благодаря за банята. Има ли нещо по-хубаво от туй да седнеш в дълбоката вана?

Скрита зад пердето, Фауна я видя, че отново пропълзя в парния котел. После в спалнята-кабинет надраска бележчица и по Джо Елегънт я проводи в Западна биологична. Бележката гласеше: „Днес тя няма да ходи на работа.“