Благодатният четвъртък

40. ЕЙ БОГУ, БИ ТРЯБВАЛО ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ КАТО ЦАРЕ

Наобиколена от момчетата, Сузи седеше насред приюта „Палас“. Изразът и говореше за ожесточено внимание. Нозете й бяха стъпили на две тухли, а в ръце държеше обръч от варел. Пред нея стърчеше подпряна дъска, на която с тебешир бяха нарисувани „контакт“, „спидометър“, „ръчна газ“ и „бензиномер“. Вдясно, на пода, се поклащаше ябълкова щайга, от която стърчеше дръжката на метла.

— Хайде още веднъж! — каза Мак. — Завърти ключа и натисни стартера с десния крак.

Сузи допря крака си до начертаното на пода кръгче.

— Чъка, чъка, чъка! — сияещ се обади Хейзъл.

— Натисни сега амбриажа!

Сузи протегна левия крак върху тухлата.

— Сега дръпни лоста вляво към тебе!

Тя нагласи дръжката на метлата на първа скорост.

— Натисни пак амбриажа и отпусни газта! Избутай сега лоста напред! Дай газ! Отпускай бавно! Ха така, добре го направи. Още един път!

За час и половина Сузи пропътува със стола, грубо пресметнато, около сто и петдесет мили.

— Ще се справиш — увещаваше я Мак. — Не бой се! Гледай да изминеш поне две мили вън от града, без да се блъснеш някъде, пък после му кажи истината. Не би се върнал. Ще те научи какво да правиш. Аз ще наглася колата на улицата, ще я запаля …

— Какви мили момчета сте всичките! — рече Сузи.

— Да, ако Хейзъл не си беше направил труда да счупи… — Мак изведнъж хлъцна — извинете! Ще направим каквото можем да му помогнем на човека. Хайде сега още веднъж! Хващай скоростите!

Вечерта дойде също тъй приятна, какъвто беше и денят. Залязващото слънце обагри белите качулки на вълните в розово и освети пъти на сериозните пеликани, които се прибираха към крайбрежните скали. Ламаринените стени на консервните фабрики заприличаха на матова скъпоценна платина.

Пред Западната биологична стоеше старият автомобил на Док. Задната седалка бе натоварена с ведра, с вани, мрежи и лостове. Стече се цялата улица Консервна. Шефът бе наредил по бордюра еднопайнтови бутилки „Стари кецове за тенис“. Косата на Фауна проблясваше на последните слънчеви лъчи. Момичетата едно по едно прегръщаха Сузи. Беки бе потънала в романтични сълзи.

Джо Елегънт надничаше от полуотворената си врата и мислеше как, като публикуват книгата му, ще замине за Рим.

Док държеше списък и проверяваше снаряжението.

Липсваха само Мак и момчетата.

Но ето ги и тях! Зададоха се откъм стръмната пътечка, нарамили триножника и дългата черна тръба. Пресякоха железопътната линия и празното място и поставиха триножника до колата.

Мак се изкашля.

— Приятели — почна той, — от името на момчетата и от свое име, имам удоволствието да подаря на Док ей това тук.

Док погледна подаръка — телескоп, достатъчно силен да свали луната в скута му! Най-напред зяпна в недоумение, после заглуши смеха, който се надигна в гърдите му.

— Харесва ли ти? — попита Мак.

— Чудесен е!

— Най-големият в целия каталог! — похвали се Мак.

— Благодаря — рече Док с приглушен глас, помълча малко и добави: — В края на краищата, струва ми се, няма никакво значение дали човек ще гледа надолу или нагоре. Важното е да гледа.

— Ние ще го внесем — каза Мак. — Я ми подайте едно от ония шишета! Пия за Док! — викна той и тихичко пошепна на Сузи: — Завърти ключа, сега стартера …

Остарелият мотор изрева. Док тъкмо надигаше шишето.

— Включи на скорост, вляво и към теб! Натисни педала!

Сузи се подчини.

Вехтият автомобил се покатери умишлено върху тротоара, отнесе стъпалата на Западната биологична, свърна обратно в улицата и запълзя нататък сред дъжд от трески.

Док се обърна и погледна назад. Залязващото слънце огря засмяното му лице, весело и нетърпеливо. С лявата си ръка придържаше полуделия волан.

Улица Консервна не откъсваше очи от старата кола. Тя зави зад складовете и изчезна заедно със слънцето.

— Питам се, да окача ли тази вечер златната й звезда? — каза Фауна. — А тебе какво ти е, Мак?

— Порокът — отвърна Мак — е чудовище, което тъй страшно се бои от доброто настроение, че, ей богу, би трябвало да сме щастливи като царе! — Той прегърна Хейзъл през рамо. — Мен ако питаш, от теб ставаше президент и половина!