Благодатният четвъртък

8. ВЕЛИКАТА ВОЙНА НА РОКЕТ

Пасифик Гроув и Монтерей са разположени едно до друго върху склона на хълм, който се спуска право в залива. Двете градчета се докосват с рамо, но не си приличат. Монтерей например е бил основан в стари времена от чужденци, индианци, испанци и тем подобни и е расъл безразборно, без план и без цел, докато Пасифик Гроув се е зародил напълно зрял, направо от желязното сърце на една религия на душата, идеите и закона. Той бил основан през 80-те години на деветнадесети век като приют и оттогава има свои собствени закони, идеали и обичаи. Съгласно законниците на града, всеки акт за собственост губи силата си, ако в съответния имот се внесат спиртни напитки. По тази причина продажбата на арсенфертатол9 бе стигнала рекордни размери. В Пасифик Гроув има закон, който ви задължава да пускате щорите веднага след залез, но забранява да ги пускате преди. Забранено е да се правят хапливи забележки от велосипед, както и къпането и возенето с лодка в неделя. Имаше едно, макар и доста неопределено, но считано за чисто противозаконно деяние — залозите по кръчмите. Трябва все пак да се признае, че тези закони не се прилагаха сляпо. Стоборът, който едно време ограждал приюта на Пасифик Гроув, вече не съществува.

Веднъж в своята история Пасифик Гроув бе станал свидетел на дълбоко противоречие. Със създаването на града много от старците се преместили да живеят в сградата на бившия приют, макар че, както се вижда, нямало от какво да се оттеглят там. Минало време и старците станали свадливи, почнали да се месят във всяко нещо и да сеят раздори. Това продължило до деня, когато филантропът на име Диймс подарил на града две игрища за рокет.

Рокетът е вид сложен крокет, който се играе с малки вратички и къси бухалки. Играчите застават отстрани като на билярд. Сложна игра. Казват, развивала характера.

Но във всеки местен спорт трябва да има състезания и награда. Всяка година в Пасифик Гроув почнали да дават купа на отбора-победител на рокет. Човек не би помислил, че подобно нещо може да разгорещи страстите, особено като се има предвид, че повечето от състезателите били старци от седемдесетте нагоре. Но станало тъкмо обратното.

Единият от отборите се наричал Сините, другият — Зелените. Старците взели да носят малки спортни шапчици, знамената на отборите крещяли от ярки цветове. Адът се пренесъл в Пасифик Гроув. Минали две години. Сините тренирали в своето игрище, рамо до рамо с игрището на Зелените, но вече не си говорели. Враждата проникнала и в семействата на състезателите: разделили се на Сини и Зелени семейства. След известно време омразата прехвърлила семействата. Хората се разделили на две — привърженици на Сините и привърженици на Зелените. Станало тъй, че Зелените правели всичко да осуетят браковете със Сините и обратно. Скоро враждата преминала и в политиката. Никой Зелен не си и помислял да гласува за Син. Църквата се разделила точно по средата на две. Сините и Зелените сядали поотделно. По едно време дори се канили да си построят две отделни църкви.

Естествено истинското разгорещяване идвало по време на игрите. Атмосферата се наелектризирвала. Старците играели с неподозирана страст. Току ще видиш двама по на осемдесет-деветдесет да се скрият в гората и да захванат люта битка на живот и смърт. Изработили си дори таен език, та да не разбират противниците им какво си говорят.

Конфликтът тъй се изострил и страстите тъй се нажежили, че било невъзможно да не се разчуе из цялата околност. Подпалили къщата на един Син, после намерили един Зелен в гората, пребит с бухалка за рокет. Бухалката за рокет е с къса дръжка, тежи и може да бъде смъртоносно оръжие. Старците почнали да ходят с бухалки, завързани за китките им с връв като томахавки. Никъде не мърдали без тях. Нямало престъпление, в което едните да не обвинявали другите; в това число влизали и много неща, за които те били вече доста стари, та дори и да искат не биха могли да ги извършат. Сините не пазарували в магазините на Зелените. Градът заприличал на военен лагер.

Благодетелят, мистър Диймс, бил добродушен старик. Пушел опиум, когато било позволено, и това го поддържало в добро здраве, поради което не заболял нито от високо кръвно налягане, нито от туберкулоза. Бил с благ характер, но бил и философ. Като видял какво сторил с двете игрища за рокет, натъжил се, а впоследствие се ужасил. Разправял, че му станало ясно какво значи да бъдеш господ.

Игрите трябвало да се открият на 30 юли и страстите били тъй раздухани, че хората вече носели пистолети. Банди от Сини и Зелени дечурлига повели истински войни. След толкова години мистър Диймс най-сетне схванал, че докато се чувствува господ-благодетел, има право да постъпва и като господ-съдник. В града царял страшен терор.

През нощта на 29 юли мистър Диймс изпратил булдозер и на сутринта на мястото на игрищата имало само един огромен и дълбок трап с нащърбени краища. Може би, ако имал повечко време, щял да изпълни божието наказание докрай и да напълни трапа с вода.

Изгонили мистър Диймс от Пасифик Гроув. Искали да го овалят с катран и да го налепят с перушина, но той намерил подслон в Монтерей, където продължил да вари своите опиумни мътилки върху пламъка на лампа от фъстъчено масло.

Оттогава на всеки 30 юли и до ден днешен градчето Пасифик Гроув се вдига като един и изгаря на клада парцалената кукла, представляваща мистър Диймс. Денят се е превърнал в празник, обесват куклата на един бор и я подпалват. Народът дефилира под бора с факли в ръце, а чучелото на бедния мистър Диймс години наред се обвива в дим и се превръща в пепел.

Има хора, които ще кажат, че всичко това е лъжа, но дори и нищо да не се е случило, това съвсем не значи че е лъжа.