Благодатният четвъртък

37. ЕДНА КЪСА ГЛАВА

Като всички други и доктор Хорас Дормоди мразеше да го викат посред нощ, но Док му беше приятел и той веднага се отзова на обезумелия глас по телефона. Като стигна лабораторията, той се взря в побелялото лице на Док и видя дясната му ръка.

— Счупена. Добре ли е, зле ли е, не знам. Можеш ли да се довлечеш до колата ми? Искам да те видя на рентген.

— Такааа. Добре! Ясно. Няма да мине скоро — каза доктор Хорас по-късно. — А сега ми разкажи още веднъж какво се случи?

— Бях заспал — рече Док. — Не мога да си представя как е станало. Освен да съм си заклещил ръката между кушетката и стената?

— Искаш да кажеш, с никого не си се бил?

— Нали ти казвам, че спях. Защо се хилиш? Какво смешно?

— Както щеш — каза доктор Хорас. — Не е моя работа освен ако не цъфне още някой. Тъканта около счупеното е смазана. Прилича ми на удар с тояга.

— Но какво ще правя? — викна Док. — Утре трябва да тръгна за Ла Хойа! Пролетният отлив!

— Да обръщаш камъните, а?

— Да.

— Опитай! — каза доктор Хорас. — Почна ли да се затопля гипсът?

— Да — отчаяно отвърна Док.