Божият гняв

XII

Кабинетът беше малък и тъмен. Лишен от каквато и да било украса, той имаше аскетичен вид като своя обитател. По стените бяха окачени постери с изображения на свещени храмове — от едната страна се виждаше гъстото множество около Кааба в Мека по време на Хаджа, а от другата — изглед към джамията „Ал Акса“ на върха на хълма в Ал Кудз.

Учителят заключи вратата и покани ученика да седне пред него.

— Е, казвай, какво има? — попита той. — Какви са тези въпроси, които те накараха да ме следваш по петите като сянка?

Сега, когато вече беше тук, Ахмед почти се засрами от своята обърканост. Как можеше въобще да има съмнения относно онова, което Аллах беше изрекъл? За миг въпросите се изтриха от паметта му и трябваше да се насили да си спомни разговора, който беше провел седмици преди това с шейх Саад.

— Моллата от моята джамия, учителю, казва, че трябва да извиним и да простим на кафирун, хората на Писанието, както е казано в сура 2, и че християните стоят най-близко до мюсюлманите, както се казва в сура 5.

Момчето млъкна за момент, изчаквайки думите на учителя.

— Ами ти? Ти какво мислиш?

— Вярно е, че Аллах казва това в Свещената книга — призна Ахмед. — Но Аллах казва и други неща. Малко съм объркан.

— Как се казва този молла?

— Шейх Саад.

Учителят Айман взе тефтер и записа името. После го прибра и отново се вгледа в ученика — този път, за да поеме юздите на разговора в свои ръце.

— Кажи ми, момче, къде е изложен ислямският закон?

— В Корана, господин учителю.

— И как постъпваме, когато изпадаме в нова ситуация, която не е предвидена в Корана?

Ученикът се поколеба — никога не се беше замислял за подобна възможност.

— Нима има ситуации, които да не са предвидени в Свещената книга? — смая се той.

— Разбира се, че има. Как би постъпил, за да ги разрешиш?

Очите на Ахмед се замъглиха — нямаше отговор на този въпрос.

— Мислех си, че всичко е казано в Корана, господин учителю.

— Не — отвърна Айман.

Въпросът обърка Ахмед. Словото на Аллах беше записано в Корана. Нима би могло да се намери и на друго място?

— Тогава… тогава къде?

— Да се върнем назад, към времето на Пророка, за да разберем как е възникнал шериатът — подкани го учителят, кимвайки към постера с Кааба в Мека, сякаш фотосът щеше да ги пренесе в онази далечна епоха. — Винаги, когато правоверните са имали някакъв спор и не са знаели каква е божията воля, те са се обръщали към Мохамед, мир нему. Тогава пратеникът на господ получавал откровение от Аллах и давал отговора. Но случвало се Аллах да не изяви волята си. В тези случаи Пророкът сам решавал какъв отговор трябва да се даде. В сура 3, аят 32, Аллах казва: „Подчинете се на Аллах и на Пратеника!“. Същата повеля я има и на други места в Свещения Коран, нали?

— Да, господин учителю. Трябва винаги да се подчиняваме на бог и на Пророка.

— Така се запознаваме със закона на Аллах — чрез Светия Коран. И ако се случи да няма отговор в Светия Коран за някоя ситуация, трябва да попитаме Пророка.

Ахмед остана за миг замислен над онова, което учителят току-що беше казал. Законите са в Корана, а не в думите на Пророка. Когато имаме съмнения, обръщаме се към Мохамед. Размърда се неспокойно.

— Но, господин учителю, Пророкът не е между живите! — мотивира се той, разтваряйки ръце, за да изтъкне очевидното. — Какво правим сега, когато нещо не е достатъчно изяснено в Свещената книга?

— А! — възкликна Айман, вдигайки поучително пръст. — Добър въпрос! Точно с този проблем са се сблъскали първите правоверни, когато Пророкът отишъл в рая, Аллах да бди винаги над него.

— И какво са направили, за да го разрешат?

— Както знаеш, Пророкът си имал следовник, нали? Наследил го първият халиф, Абу Бакр. И винаги, когато се стигало до спор, хората се обръщали към Абу Бакр или към някой от другарите на Мохамед, които всички до един били свидетели на предходни решения на пратеника на бога, както и към Айша, втората му съпруга, или към Мааз ибн Джабел, Абу Хурайрах, Абу Обайда или Омар ибн ал Кхатаб. Другарите на Пророка били съдници и правели справки в Свещения Коран. Когато не намирали отговор в Свещената книга, прилагали онова, което Аллах повелил в сура 33, аят 21: „Пратеникът на Аллах е прекрасен образец за вас“, както и в сура 4, аят 80: „Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах“. С други думи, Пророкът е пример за подражание. Ето защо се търсят ориентири в епизоди от живота на Мохамед, мир нему.

— Това са хадисите! — възкликна Ахмед със светнали очи. — Хадисите! Ето защо моллите в джамиите говорят винаги за хадис и за сунна…

— Вярно! — потвърди учителят. — Но не се казват хадиси. Един хадис, много ахадис. Множествено число е ахадис, единствено — хадис.

— Извинете.

— Ахадис разказват истории, свързани с Мохамед, мир нему, и по този начин съставят неговата сунна. Епизодите от живота на Пророка, мир нему, са източник на закона, над който е само Свещеният Коран. — Промени зона, явно смяташе да добави нещо. — Всъщност много от аятите в Свещената книга могат да бъдат разбрани само ако познаваме обстоятелствата, при които са изказани. И точно тези обстоятелства се упоменават в ахадис.

— Но, господин учителю, как да разберем дали тези епизоди, разказани в ахадис, наистина са се случили? Моят молла ми каза, че има много подправени ахадис…

— И е прав — потвърди Айман. — Има безкрайно много фалшифицирани епизоди от живота на Мохамед, мир нему. Ето защо двеста години след смъртта на Пророка, мир нему, някои учени се заеха да събират ахадис и да проверяват начина, по който са били предавани през вековете, така че да гарантират тяхната достоверност. Най-значителният сборник е на имам Ал Бухари, който е изследват триста хиляди ахадис и е определил, че две хиляди са истински, тъй като е успял да проследи пътя им, стигайки чак до самия Пророк на Аллах. Тези ахадис са публикувани в един сборник, наречен „Сахих Бухари“. Имам Муслим също е събрал внушителна колекция, известна като „Сахих Муслим“.

— Следователно всеки един хадис, включен в някой от тези сборници, се счита за истински?

— Безспорно — гарантира учителят. — Но нека се върнем на въпроса за възникването на ислямските закони, защото това е много важно. Представи си сега, че се налага да се произнесе някакво правно решение… фатва. Какво бихме направили? В случаите, когато Свещеният Коран не представя пълно решение на съответния въпрос, Айша си припомняла някоя сунна — пример от живота на Мохамед, мир нему, — която отговаряла на конкретния случай. Но представи си, че не се сещала за подобен епизод, не намирала никакъв подходящ хадис. Как постъпвала тогава? Насочвала човека да говори с Абу Обайда например. Може той да се досещал за някой уместен хадис. Ако и на Обайда нищо не му хрумвало, препращал към Абу Бакр.

— А ако и халифът не намирал отговор?

— Е, тогава се свиквал съвет, където въпросът бил поставян за разрешение от онзи, който може да си спомни нещо такова от живота на Мохамед, мир нему. Ако и тогава никой не се произнасял по въпроса, съветът вземал решение, но винаги в духа на Свещения Коран или на сунната.

— Това не е ли иджма?

— Да, тези решения се наричат иджма. С други думи, висшият извор на исляма е Свещеният Коран. Ако Свещеният Коран няма отговор, прибягваме до ахадис, които разказват епизоди от живота на Пророка, мир нему, и вземаме някоя сунна, отговаряща на случая. Когато не намираме отговор в ахадис, мъдреците издават иджма, вдъхновена в Свещения Коран или в сунната.

— Но това е било още по времето, когато хората, които са познавали Пророка, са били още живи. Как се издава днес една иджма?

— По същия начин, чрез съвета на мъдреците — отвърна Айман. — Днес много от иджмите се произнасят от Ислямския съвет за изследвания, който се събира тук, в Кайро, в Университета „Ал Ажар“.

— Нашият университет?

— Да, нашият „Ал Ажар“ е най-престижният ислямски университет, нима не знаеш?

— Как да не знам? — възкликна Ахмед, почувствал се изведнъж горд. — И ние сме към него…

— Нашето медресе е към „Ал Ажар“, така е.

Усмивката се задържа известно време на лицето на ученика, но веднага му хрумна друг въпрос.

— А как можем да сме сигурни, че решенията на тези мъдреци са винаги правилни, господин учителю?

— Е, тъкмо в това е проблемът — призна учителят Айман с внезапно помръкнал поглед. — Ислямският съвет за изследвания е под влияние на правителството и неговите иджми обикновено целят да се харесат на правителството, а не на Аллах. — Поклати глава. — Но така не може. Смятам, че уммата не може да се довери на тези мъдреци, които се интересуват повече от удобството, отколкото от истината. Има други мъдри хора, чиито иджми са по-верни на Свещения Коран или сунна.

— Кои са тези хора?

— Великият мюфтия на Саудитска Арабия например. Или Училището по ислямско право в Катар.

Настъпи пауза. Непрестанното бръмчене на мухите, което се долавяше като фон дотогава, стана натрапчиво и отчетливо. Откъм коридора се чуваха приглушени гласове и шум от стъпки.

Ахмед се размърда на мястото си.

— Господин учителю, още нещо не ми е ясно. Ще ми позволите ли да ви задам един въпрос?

— Разбира се.

Момчето замълча за миг, обмисляйки как най-добре да формулира въпроса.

— Не разбирам какво общо има това с проблема за кафирун — каза той, подхващайки отново въпроса, който го беше довел тук. — Моллата от моята джамия казва, че християните били най-близко до нас и че трябва да ги извиним и опростим. Това наистина го е казал Аллах в Свещения Коран. Но Аллах е казал и други неща в Корана. Казва, че трябва да убиваме кафирун, докато преследването приключи и те приемат правата вяра и престанат да са кафирун. Казва, че трябва да ги причакваме в засада и да ги избиваме. Къде в крайна сметка е истината?

— Във всичко, което ти казах.

Ученикът тръсна глава неотстъпчиво.

— Извинете, но не мога да разбера. Какво общо има онова, което учителят каза, с проблема с кафирун?

— Всичко. Всичко. В Свещения Коран и в ахадис има отговор на въпроса за кафирун.

— Отговор ли? Какъв отговор?

Учителят поглади разсеяно брадичка, прокарвайки пръсти по тъмните и вълнисти косми на гъстата си брада.

— Чул ли си да се говори за насих?

— Да, разбира се. Моят молла ми спомена за това в един от уроците, преди около година. Защо?

— Какво е насих?

— Ами… прогресивно откровение, дадено в Корана.

— Да, но какво ще рече това?

Ахмед прехапа устна. Шейх Саад наистина беше споменал за това, но толкова мимоходом, че значението на понятието не се беше задържало в главата му.

— Не знам.

Учителят се усмихна.

— Насих е ключовата дума за привидните противоречия в Корана. В действителност няма никакви противоречия. Свещената книга е съвършена. Насих означава, че Аллах е решил в своята безмерна мъдрост да разкрие постепенно Свещения Коран. Могъл е да разкрие всичко изведнъж, но бог, който всичко знае и предвижда, направил своя избор да го направи поетапно, чрез системата на прогресивното откровение, или насих. Това ще рече, че новите откровения отменят предишните. Разбра ли?

Момчето изглеждаше заинтригувано.

— Хмм… да.

По несигурния му тон учителят Айман се досети, че това „да“ всъщност означава скрито „не“.

— Виждам, че нищо не си разбрал — отбеляза той. — Но ще се опитам да поясня по-добре. Преди Мека в каква посока е трябвало да се молят правоверните?

— Ал Кудз.

— Точно така! Първо призовавали вярващите да се молят по посока на Ал Кудз, а после по посока на Мека. Изглежда, че тук има противоречие. Коя повеля е в сила?

— Ами… втората.

— Ето това е насих, или отмяна. Чрез Свещения Коран Аллах е повелил отначало да се молим по посока на Ал Кудз, а после към Мека. Когато има явно противоречие, се прилага принципът на така нареченото прогресивно откровение, с други думи новите откровения отменят предходните. Същото става и с алкохола например. Отначало алкохолът е бил разрешен при всички условия, след това бил забранен по време на молитва, а по-късно бил забранен напълно, независимо от обстоятелствата. Коя повеля да следваме?

— Последната, разбира се.

— Насих! Предишните откровения отпадат, новите влизат в сила. Ето това е насих, отмяна. Можем да продължаваме да четем отменените аяти в Свещения Коран, разбира се, но те вече не са валидни. Разбра ли?

— Да — отвърна ученикът с убеждението на човек, който най-сетне беше проумял истината.

— А сега трябва да разбереш още нещо — каза той. — Прогресивното откровение се подразделя на два основни периода: период в Мека и период в Медина. Първият период е времето, през което Пророкът, мир и благословение нему, никога не е говорил за войни и винаги е защитавал толерантността и опрощението за хората на Писанието. През този първи период, продължил тринадесет години, Пророкът се отдавал на проповед, молитва и размисъл. Единственото му притеснение е било идолопоклонничеството. Но после Пророкът, мир нему и благословение, избягал в Медина и всичко се променило. През този втори период той практически говори само за войни и започнал да проповядва исляма с меч в ръка. Лично е предвождал вярващите в двадесет и шест битки, осъдил хора на смърт, възрадвал се, когато му показали отрязаните глави на неприятелите му, и се борил срещу хората на Писанието. Да видим: кога е започнала ислямската ера?

— От Хиджра69 насам.

— Което съвпада с бягството на Пророка, мир и благословение, в Медина. Това ще рече, че Мединският период е истинският ислям, а не периодът в Мека. Ако беше от Мека, ислямската ера би започнала с първото откровение. Но не е така. Ислямската ера започва едва когато Мохамед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отишъл в Медина. Започва едва когато божият пратеник, мир нему и благословение, започнал да проповядва войната и нетърпимостта към хората на Писанието. Разбра ли?

— Да.

— А сега ми отговори: в кой период от прогресивното откровение Аллах е казал в Свещения Коран, че трябва да извиним и опростим юдеите и християните?

— В периода в Мека.

— А в кой период се казва, че трябва от засада да избиваме идолопоклонниците?

— В този в Медина, разбира се.

— В светлината на насих какво можем да заключим относно това явно противоречие?

— Периодът от Медина е с по-късна дата от този в Мека — заключи Ахмед. — Следователно откровението от сура 9 отменя това от сура 2. Тази повеля на Аллах остава в сила. Заповедта от сура 9, аят 5.

Айман разтвори ръце, притвори очи, вдигна глава с мистичното изражение на аскет в транс и монотонно зарецитира онзи аят от аята, който прогресивното откровение беше отсяло като достоверен.

— „Убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място из засада!“