Божият гняв

LII

— Седнете.

Единствено благодарение на строгата емоционална самодисциплина, която си бе наложил в лагера в Халдан, Ибн Таймия не издаде разочарованието, което изпита при вида на масата, приготвена за вечеря. От месеци не беше вкусвал прилична храна, само боб и хляб. Когато разбра, че ще посети шейха, не успя да овладее мисълта за по-доброто хапване. След като Бин Ладен имаше такава власт, естествено беше да си помисли, че масата му редовно бе отрупана като за пищен банкет!

И сега, когато моментът беше настъпил, разочарованието му беше толкова силно, че почти го заболя стомахът. Върху мръсната покривка на масата имаше картофи, плуващи в олио, малък омлет, сирене и панерче с афгански хляб. Нищо друго. Четиримата заеха местата си и Бин Ладен направи знак на госта си пръв да си сервира.

Прикривайки унинието си, Ибн Таймия си отряза една четвърт от омлета, което беше всъщност едно миниатюрно парче, сложи няколко мазни картофа в чинията, избра няколко резена сирене и си взе хляб от панерчето. Не беше по-лошо от лагера в Халдан, разбира се, но предвид големите му надежди, вечерята беше направо за окайване.

След като всички си сервираха, Ибн Таймия реши да започне от сиренето — все пак видът му беше най-добър. Но при първата хапка усети, че е много солено. За да притъпи острия вкус, отхапа от хляба, но нещо изхрущя между зъбите му. Очите му се разшириха от смайване — имаше пясък в хляба!

— Какво? — попита Ал Зауахири, който беше забелязал реакцията. — Вкусно ли е?

— Да — потвърди гостът, почервенял от смущение, че може би са разбрали какво мисли за вечерята. — Много е добро.

— Едно кушари щеше да ни дойде добре сега, нали? — заговорнически се усмихна Ал Зауахири.

Ибн Таймия отвърна на усмивката, припомняйки си, че събеседникът му е египтянин като него. Споменаването на типичните за страната им ястия ги свърза с невидима нишка.

— Точно така — съгласи се гостът. — Или молохия131.

Бин Ладен се задоволяваше със съвсем малко храна, разбра Ибн Таймия по време на вечерята. Не беше за чудене, като се има предвид колко слаб беше. Шейхът похапна мазните картофи, сякаш бяха хайвер, опита малко от хляба със сирене, отпи вода и изглеждаше доволен.

— Братко — каза той, докато дъвчеше последните залъци хляб. — Нека ти обясня мисията, за която сме те повикали. Предполагам, че се питаш кое ни е накарало да те доведем тук, в Орлово гнездо…

Ибн Таймия преглътна набързо парчето омлет, за да може да отговори.

— Ами… всъщност да, признавам си, че малко се озадачих, когато Абу Омар ми съобщи…

Шейхът дръпна чинията си настрани, давайки знак, че разговорът навлиза в решителна фаза.

— Поканата ми — бавно изрече той, претегляйки думите си, — е свързана, както вече ти обясних, с великия джихад.

Ибн Таймия остана безмълвен за миг, но усети, че Бин Ладен чака знак, от който да разбере дали приема, или отказва, сякаш от това зависеше по-нататъшният развой на разговора.

— Шейх, вашите желания са закон за мен — тържествено произнесе той. — Кажете ми какво трябва да направя и ще го направя.

Като чу това, Бин Ладен се взря в него и гостът придоби усещането, че прониква до дъното на душата му.

— На всичко ли си готов?

— На най-голяма саможертва.

Шейхът се наведе към госта си.

— Дори да станеш и шахид, ако се наложи?

Споменаването на мъченичеството смути Ибн Таймия. Значи за това става въпрос! Шейхът иска да го прати на самоубийствена мисия! Шейхът иска да направи от него шахид! Аллах, това беше… беше такава чест!

— За мен ще бъде огромна чест да умра в служба на Аллах — обяви той трогнат. — Мъченичеството в името на бог е моето най-голямо желание и ако Аллах, в неговата безкрайна благодат и щедрост, ми даде тази възможност, можете да бъдете сигурен, че няма да го разочаровам.

— Знаеш, че те очаква Раят — меко припомни Бин Ладен. — Пророкът, мир нему, казал веднъж при сблъсък с неприятеля: „Вратите на Рая са под сянката на мечовете“. Чул го един човек, станал, простил се с приятелите си и се хвърлил срещу неприятеля в бой до смърт. Знаел, че жив няма да се върне, и затова си взел сбогом. Този хадис доказва по най-категоричен начин, че божият пратеник подкрепя самоубийствените атаки, стига това да е за доброто на исляма, обещавайки Рая на оня, който го стори. Пророкът, мир нему, пояснява в друг хадис: „Шахидът притежава шест характеристики за Аллах: простено му е сред първите опростени; ще му бъде показано неговото място в рая; няма да бъде наказан; спасен е от ужаса в Деня на Страшния съд; короната на достойнството ще бъде положена на главата му; ще се ожени за седемдесет и две жени на небето; ще може да се застъпи за седемдесет от своите близки“. При тези условия как да не се възползва човек от прекрасната възможност да отиде във вечната градина? Как да се пренебрегне фактът, че шахидът има седемдесет и две невести, които го чакат в рая?

— Знам, шейх.

В този миг Ибн Таймия си спомни за палестинския муджахидин, с когото се беше запознал в Халдан, — човека, който бленуваше за седемдесет и двете девици, очакващи го в рая.

— Самият Аллах го казва в сура 4, аят 74, на Свещения коран — подхвана отново Бин Ладен. — „И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем огромна награда“. Наградата, както всички знаете, е Раят. А в сура 9, аят 88 и 89, Аллах пояснява: „Ала Пратеникът и онези, които вярваха заедно с него, се бореха чрез своите имоти и души. За тези са благата и тези са сполучилите. Аллах е приготвил за тях Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно“. Такова голямо значение се отдава на джихад, че Пророкът пояснява: „Един час в битката по пътя на Аллах е по-добре от шестдесет години молитви“.

Ибн Таймия знаеше всичко това. Нима имаше муджахидин, който да не знае, че Аллах му обещава Рая, ако стане шахид? Всъщност нито в Корана, нито в сунната на Пророка се съдържа обещание, че правоверните ще отидат във вечните градини. Колкото и да се стараят и да прилагат стриктно шериата, правоверните винаги допускат грехове и нищо не им гарантира, че Аллах ще им ги опрости. Единственото условие, при което правоверният може да получи такава гаранция, е в случаите на мъченичество. Всеки, умрял в мъченичество, със сигурност ще отиде в Рая, дори приживе да е имал много грехове. При това положение как е възможно един истински правоверен да не пожелае мъченичеството? Да си шахид, е като да видиш да се отваря пред теб нрав и сигурен път към Рая, поради което всеки един муджахидин само би могъл да копнее за смърт в джихад.

— Ако Аллах ме покани в градините си, бих приел с голяма радост — заяви Ибн Таймия. — Кажете ми какво трябва да направя и ще бъде направено.

Бин Ладен протегна ръката си и я положи на рамото на госта в израз на признателност.

— Ти си истински правоверен, братко — тържествено произнесе той. — Муджахидини като теб ще помогнат за напредъка на уммата и за спасението на човечеството, с божията благословия.

— Чак ми става неудобно, шейх, от щедростта ви. Аз просто изпълнявам дълга си на правоверен, който се подчинява на волята на Аллах. Какви са заповедите ви?

Бин Ладен се изправи и възприе позата на емир на муджахидините.

— Както ти обясних, нашият план е да предизвикаме кафирун от ционистко кръстоносния съюз да се бият на наша земя, така че да събудим уммата и да предизвикаме крушението на неприятеля.

— Да, планът за халифата. Имате някаква задача за мен в този план?

Шейхът кимна утвърдително.

— Имам много, много важна задача.

Ибн Таймия сложи ръка на гърдите си.

— Изключително съм поласкан, шейх. Щом Аллах ме е създал да изпълня толкова важна роля в експанзията на истинската вяра, искам да знаете, че ще бъда на висотата на тази велика мисия. Няма по-голяма чест за мен от честта да служа на бога.

— Името ти ни беше подсказано от братята, които те обучават в Халдан — разкри Бин Ладен, обръщайки се към Ал Зауахири, който мълчаливо следеше разговора. — Братко, би ли обяснил идеята?

Египтянинът се прокашля.

— Положението е следното — подхвана той. — Кафирун ще ни нападнат тук, в Афганистан. Всички мерки за сигурност, с които понастоящем се ползваме, ще изчезнат в най-близко време. Затова сеем спящи клетки из целия свят. Когато премине първата вълна от атаки, трябва да сме готови да дадем могъщ отговор. С божията благословия, тъкмо тези спящи клетки ще отговорят, тъй като се опасявам, че по това време оперативното командване ще бъде изложено на риск. — Вгледа се в госта. — Разбираш ли казаното дотук?

— Да, напълно.

Ал Зауахири насочи пръст към него.

— Онова, което искаме от теб, е ти да си една от тези клетки.

— Ще направя каквото ми наредите.

— Идеята е проста. Операцията, която нашите храбри братя проведоха на 11 септември — славна дата, която ще остане записана със златни букви в историята на човечеството, — показа, че съглашението на ционисти и кръстоносци, колкото и могъщо да е, може да бъде засегнато в уязвимите му точки. Америка е голяма сила, но основите й са крехки и кухи. Ако нанесем удар по основите, сградата ще рухне, иншаллах! Имаме нужда от теб за нанасянето на фаталния удар срещу тези основи.

— Какво точно искате да направя?

— Говорих с Абу Насири и му казах, че търся муджахидин със специален профил за една… така да се каже, особена мисия. Абу Насири, като изслуша уточненията ми, каза, че в Халдан случайно има муджахидин, който се вмества перфектно в профила. — Усмихна се. — Ти, разбира се.

— Приятно ми е, че Аллах, в неговата безкрайна мъдрост, е намерил задача за мен в неговите висши цели.

— Търсехме човек с познания по експлозивите, който да не е идентифициран от тайните служби на кафирун. Когато Абу Насири спомена за теб, разучихме как си стигнал до Халдан и разбрахме, че си бил изпратен от „Ал Джамаа“. Самият аз, като египтянин, имам много контакти в „Ал Джамаа“ и се осведомих. Казаното за теб наистина е твърде обнадеждаващо. Не само си истински правоверен, от онези, които са способни да дадат живота си за Аллах, но си изкарал и курс по инженерство, което е изключително полезно по отношение на експлозивите. Освен това никога не си бил записван в „Ал Джамаа“ и живееш в Ал Лисбуна, град, стоящ извън орбитата на движението на истинските вярващи! Това означава, че полицията не е включила името ти в досиетата! А черешката на сладоледа, братко, е, че вече си получил обучение като муджахидин. Просто си… перфектен! Дори не ми се вярваше, че съществуваш! Но ето те, на, тук си, благословен да е бог! Ти си истински дар на Аллах за великия джихад!

Ибн Таймия почти се зачерви от гордост.

— Ще сторя каквото е необходимо.

— Трябва да се върнеш в Ал Лисбуна и да останеш там като спяща клетка, да водиш нормален живот, докато някой не се свърже с теб и не ти предаде заповед в кодирана форма. Ще ти бъде предоставен и план за действие. Когато стане това, ще се подчиниш на оперативните инструкции, които ще ти бъдат дадени.

— Но за какво точно ви трябвам? Да извърша убийство ли?

— Трябва да направиш бомба и да я взривиш на посочено от нас място.

— ТНТ? Semtex?

Бин Ладен даде да се разбере, че иска думата от Ал Зауахири, и продължи разговора. Обърна глава и впери поглед в Ибн Таймия.

— Атомна.

Гостът отвори и затвори уста; шокиран, той се питаше дали бе разбрал правилно.

— Какво?

— Атомна бомба.

Ибн Таймия се огледа наоколо, за да се убеди, че говорят сериозно.

— Но… но… — измънка той. Поклати глава в опит да преподреди мислите си. — Извинете, искате да направя атомна бомба?

— Точно така.

— Но… това е невъзможно. Атомна бомба не се прави току-така! Една такава бомба е много сложна, изисква много средства и специален материал. Освен това…

— Доколкото знаем — прекъсна го Бин Ладен с мек и кротък глас, — принципът дори е съвсем елементарен.

Муджахидинът поглади брадата си, замислен, докато преценяваше въпроса.

— Ами… да… истина е — съгласи се след известно време. — Макар че направата на такава бомба изисква, на първо място, производството на много редки материали… плутоний и обогатен уран. Не искам никого да обезкуражавам, но за да се получи ядрено гориво, е необходимо да се събере екип от специалисти от различни области, да се разполага с авангардни съоръжения, като центрофуги и други подобни. Работата може да отнеме цяло десетилетие. И най-вече трябва да се има предвид, че няма да е лесно да се намери къде да…

— Ние имаме ядрения материал.

— Какво?

— Беше ни доставен преди няколко години от един чеченски командос като отплата за обучението му за джихада срещу руските кафирун в Кавказ.

— А откъде го е взел?

— Откраднали са го от руски склад, мисля. Няма значение. Факт е, че с божията помощ разполагаме с материала.

— Но какъв е този материал? Уран? Плутоний?

— Уран.

Мозъкът му на инженер заработи на висока скорост, преценявайки неочаквано откриващите се възможности.

— Каква е степента на обогатяване?

— Деветдесет процента.

— Аллах, става! — възкликна от прилив на ентусиазъм. — Къде се намира уранът?

Бин Ладен се усмихна.

— В Халдан.

Ибн Таймия отвори уста слисан. Значи в Халдан има обогатен уран? Но къде? Беше работил с експлозиви заедно с Абу Насири, но не си спомняше да има радиоактивен материал в тренировъчния лагер. Самият той неведнъж беше ходил за експлозиви до пещерите, които служеха за оръжеен склад… и…

— Аллах! — възкликна той. — Третата пещера!

Уранът беше в третата пещера! Ето защо Абу Насири му беше забранил да влиза там! Ако знаеше само! Значи в третата пещера имаше обогатен уран!

— Какво казваш, братко?

Мислите му се върнаха в галерията.

— Аз ли? — учуди се, че беше казал нещо на глас. — Нищо, нищо. Просто… говорех на себе си.

Бин Ладен не откъсваше очи от него, сякаш го преценяваше.

— Смяташ ли, че ще можеш да се справиш с тази мисия?

— Без съмнение! — отвърна той, без да се поколебае. — Можете да разчитате на мен, шейх.

— Надявам се, че направата на бомбата… не е невъзможна.

— Не, не е. След като разполагам с обогатен уран, няма да има сериозни технически проблеми. Както казахте преди малко, принципът е прост.

— А това цяло десетилетие, за което току-що спомена?

— Това се отнасяше до обогатяваното на урана и производството на плутоний. Но щом имаме обогатен уран, този въпрос не стои.

Убеден най-накрая, че човекът пред него отговаря на висотата на мисията, шейхът потри ръце.

— Чудесно! Чудесно! — възкликна той. — Ще наредя тогава на Абу Омар и Абу Насири да ти помогнат. Като се има предвид, че кафирун вече идват насам, радиоактивният материал ще трябва да бъде преместен на сигурно място.

Ибн Таймия повдигна вежди.

— Необходими са предохранителни мерки. Материалът трябва да бъде преместен на подходящо място, после трябва да се направи бомбата и накрая да се премести при целта. Това не е толкова просто, колкото би могло да се стори някому на пръв поглед…

— Остави това на нас. Искам да продължиш да водиш нормален живот и да не се набиваш на очи. Когато дойде време, ще се свържат с теб. Тогава ще трябва само да направиш бомбата и с божията благословия да я задействаш на подходящо място. Останалото касае нас.

— Как да разбера, че връзката е истинска?

— Ще ти кажат парола с кода на операцията. Паролата е аят 16 от сура 8 на Свещения Коран.

Гостът направи усилие да си припомни въпросния аят.

Аят… аят 16…

— Това е онзи аят, в който правоверните се предупреждават, че не бива да бягат от джихад, защото иначе ги чака големият огън.

— Спомних си! — поривисто отговори Ибн Таймия, досещайки се за аята. — „А който им обърне гръб в този ден, освен с намерение за бой, или за да премине към друга [ваша] дружина, той вече си е навлякъл гнева на Аллах и мястото му е Адът“.

Шейхът кимна утвърдително.

— Това е паролата.

— Много добре. А името на операцията?

— Вече ти казах — вмъкнато е в този аят.

Гостът погледна сконфузено.

— Аятът е дълъг, шейх — оправда се той. — Кои са думите, които съставят кодираното име на операцията?

Преди да отговори, Бин Ладен стана от масата, с което даде да се разбере, че вечерята е приключила. Тримата мъже последваха примера му. Ибн Таймия стоеше в очакване на отговора.

Шейхът го изгледа.

— Божият гняв — произнесе той.