Божият гняв

XIII

Камбаната на базиликата биеше ритмично, сякаш отмерваше пулса на Венеция. Звуците отекваха меланхолично из огромния площад, редувайки се с приглушения шум от крилете на ято гълъби, които подхвръкваха сред множеството.

— Вече е седем часът — установи Ребека, поглеждайки нагоре към Торе дел Оролоджо — часовниковата кула, която се издигаше пред тях. — Искате ли да пийнем по нещо?

— Да, защо не? — съгласи се Томаш. — Защо не хапнем по един сладолед?

— Добре. Но после ще отскочим до Harry’s bar, нали?

— Разбира се.

Прекосиха Пиацета и влязоха между Кампаниле и базиликата. Белите заоблени кубета на храма отразяваха последните слънчеви лъчи и здрачът хвърляше сенки по мръсните колони в старите галерии, ограждащи Пиаца „Сан Марко“. Просторният площад бе истинско море от хора: кафенетата бяха препълнени с туристи, които не преставаха да щракат с фотоапарати сградите наоколо, без да обръщат внимание на гълъбите, които се спускаха към подхвърлените им с шепи трохи.

Томаш и Ребека се отправиха към едно от кафенетата до Торе дел Оролоджо, където мъже в елегантни смокинги настройваха цигулки, виолончело и пиано за концерта на открито в настъпващата вечер. Заобиколиха кафенето и старите галерии и спряха пред малка витрина със сладоледи на „Гран Кафе Лавена“.

— Chocolate ice cream70 — поръча тя.

Изпълнен с желание да я впечатли, Томаш реши да демонстрира познанията си по италиански. Приближи се до старинния тезгях и следейки реакцията на Ребека в потъмнелите от времето огледала, изстреля поръчката на сервитьора.

— Per me, uno gelato di fragola, per favore.71

Американката го изгледа учудено.

— Gee72, не знаех, че говорите италиански!

— О, говоря много езици. — Намигна й с многозначителна усмивка. — Всъщност обожавам да упражнявам езика!

Ребека, на която не убягна подтекстът на забележката, не се поддаде на провокацията и се засмя.

— Запазете си езика за сладоледа.

Тръгнаха си от Лавена със сладоледи в ръка, пресякоха Пиаца „Сан Марко“ и се отправиха към тясната, отваряща се като просека ивица за преминаване на ъгъла на музея „Корер“ и дългите сводове на „Прокуратие Нуове“. Зад тях оркестърът поде първите акорди на Strangers in the Night73, изпълвайки въздуха с тръпнеща меланхолия.

— Та какво прави такава хубава жена като вас в NEST? — попита Томаш между две близвания от ягодовия сладолед.

— Обичам приключението и предизвикателството — отвърна му тя, със сладоледа в едната ръка и черното бизнес куфарче в другата. — Когато завърших инженерство, бях наета от ЦРУ и впоследствие се озовах в Дирекция „Наука и технологии“, под ръководството на мистър Белами. След 11 септември настъпи истински ужас около инцидента с Dragonfire, предупреждение за ядрена опасност в Ню Йорк, която…

— Знам, мистър Белами ми разказа.

— А, добре. Та, докато разследвахме тези атентати, стана ясно, че мюсюлманските терористи са готови на всичко. Включително и на немислимото. Моето правителство стигна до заключението, че терористичната ядрена атака е неизбежна, и реши да подсили NEST. Мистър Белами беше изпратен там и ме покани да се присъединя към екипа. След известно време обаче се стигна до извода, че тази заплаха не би могла да бъде възпряна само от Америка и че е необходимо оперативната ни дейност да обхване останалата част от планетата. Ето защо най-напред ме изпратиха в Афганистан, а после и в оперативния ни център в Южна Европа, в Мадрид.

— Защо Мадрид?

Ребека смръщи чело.

— Вие сте историк и последната година сте прекарали в Кайро, където сте изучавали исляма. Но ми задавате въпроса „Защо Мадрид“.

— Имате предвид Ал Андалус74?

— Разбира се.

Томаш се замисли над избора на Мадрид за седалище на този оперативен център на NEST.

— Има основание — съгласи се той. — Мюсюлманите завзели голяма част от Иберийския полуостров между 711 и 1492 година. Докато бях в университета в Ал Азхар в Кайро, чух някои фундаменталисти да говорят с носталгия за Ал Андалус и за това колко е важно да си върнат присъствието на Иберийския полуостров. — Сви рамене. — Но това ми се стори твърде далечна цел.

— Лъжете се.

Португалецът изгледа американката, която вече похапваше вафлената фунийка на сладоледа.

— Какво искате да кажете? Нима мислите, че действително възнамеряват да предприемат нещо на Иберийския полуостров в близко време?

Ребека спря да хруска фунийката и го погледна изкосо.

— Шегувате ли се? Разбира се, че да! Осама бин Ладен е казал, цитирам по памет: „Молим се на Аллах уммата да си върне честта и престижа и отново да издигне знамето на Аллах по цялата ислямска земя, която ни бе отнета — от Палестина до Ал Андалус“.

— Бин Ладен ли е казал това?

— В писмо до великия мюфтия на Саудитска Арабия, през 1994 година.

— По дяволите!

— И това е само една малка извадка за илюстрация. За възвръщането на Ал Андалус говорят всички джихадисти. Дясната ръка на Бин Ладен в „Ал Кайда“, египтянинът Айман ал Зауахири, заявява в запис от 2007 година: „Ти, мюсюлмански народе от Магреб, земя на битки и джихад. Да върнем Ал Андалус на исляма, е общ дълг на уммата и личен дълг на всеки поотделно“. Учителят на Бин Ладен, Абдулла Аззам, също е постановил, че битката за отвоюването на мюсюлманските земи от Ал Андалус е дълг на всеки. Дори и в детското списание на „Хамас“ се говори за това!

— Сериозно? И какво втълпяват на палестинските дечица ония от „Хамас“?

— Че е дълг на мюсюлманите да си върнат Севиля и целия Ал Андалус. Да не говорим за шейх Карадави, духовен водач на „Мюсюлманско братство“, който твърди, че ислямът бил низвергнат в два региона на Европа — Ал Андалус и Балканите и Гърция, но сега щял да се върне. Или за шейх Ал Хавали, който в писмо до президента Буш след 11 септември е написал следното: „Представете си, господин президент, ние още не можем да прежалим каузата Ал Андалус и си спомняме за онова, което Фернандо и Изабел направиха с религията, културата и честта ни! Мечтаем да си го възвърнем!“.

— Но, реално погледнато, всичко това са само думи…

Американката се закова намясто непосредствено след „Кафе Флориан“, преди да излязат от Пиаца „Сан Марко“.

— Думи ли, Том? С тези хора шега не бива! Години наред си мислехме, че това са само приказки, че мюсюлманите говорят ли говорят, но нищо няма да направят и… виж докъде ни доведе нашата наивност!

— Но има ли някакви конкретни стъпки, предприети от мюсюлманските фундаменталисти по отношение на Ал Андалус?

Закрачиха отново и излязоха от площада, като свиха вляво по посока на кея с вапоретите.

— Атентатите в Мадрид през март 2004 година.

— Но това беше заради испанската подкрепа на инвазията в Ирак.

— Не, Том. Атентатите в Мадрид бяха свързани с мюсюлманските въжделения относно Ал Андалус. Испанската подкрепа за нахлуването в Ирак беше само повод. Не разбра ли какво казва Бин Ладен в писмото до великия мюфтия? Писмото е от 1994 година, десет години преди атентатите в Мадрид! Не чу ли какво е заявил Ал Зауахири в записа от 2007 година? Това са ръководителите на „Ал Кайда“! Щом те твърдят, че Ал Андалус трябва да бъде отвоюван, повярвайте ми, ще действат в тази насока!

— Добре — съгласи се Томаш. — Нека да приемем, че атентатите в Мадрид са свързани с ислямските намерения относно Иберийския полуостров. Интересува ме дали разполагате с още сведения, че фундаменталистите възнамеряват да действат в посока на възвръщането на Ал Андалус.

— Имаме.

— Какви?

— В Алжир съществува терористична организация, наречена „Салафистка група за проповед и борба“. Тази група се е присъединила към организацията на Бин Ладен и Ал Зауахири, променяйки името си на „Организация на «Ал Кайда» в ислямския Магреб“. След атентат от 2007 г. в Алжир те са заявили: „Няма да спрем, докато не си върнем нашия любим Ал Андалус“. Оттогава насам испанските власти са твърде обезпокоени от дейността на тези групи. Испанските тайните служби, CNI75, са установили в интернет присъствието на „Група за освобождение на Ал Андалус“. Знае се, че повече от три хиляди души в Испания посещават редовно мюсюлмански фундаменталистки сайтове и че почти осемдесет процента от задържаните за връзки с международния тероризъм в Испания през последните години произхождат от Северна Африка. Това означава, че терористите разполагат „спящи клетки“ из страната. Междувременно испанските власти разкриха, че мюсюлмански фундаменталисти са поели контрола на десет процента от неофициалните джамии в страната и проповядват по мазета, гаражи и други подобни места. И това не е всичко. Засечени са много муджахидини от Испания, които се обучават в тренировъчни лагери на терористи в Мали, Нигерия и Мавритания. Стана ясно също така, че една значителна част от муджахидините, изпратени в Ирак, са от Испания. Представете си само на какво са способни след придобития опит в тренировъчните лагери в Сахел и войната в Ирак! Не си правете илюзии, положението е тревожно!

— Нямах представа, че нещата стоят така…

— В действителност, Том, „Ал Кайда“ е убедена, че земите, които някога са били мюсюлмански, трябва отново да станат мюсюлмански. Бин Ладен искаше да си върне Ал Андалус, за да го включи в един велик халифат. Общественото мнение се държи в неведение, но някои политици са напълно наясно какво става. Бившият германски министър на външните работи Йошка Фишер е заявил в тесен кръг, че падне ли Израел, следващата страна, която ще попадне под атаките им, със сигурност ще е Испания.

Томаш се почеса по тила.

— Да, наистина… — въздъхна той. — Няма съмнение, че Испания е изправена пред голям проблем.

— И Португалия.

— Как така?

— Том, спите ли, или какво? Нима сте забравили каква е била Португалия, преди да се обособи като отделна страна?

— Намеквате, че „Ал Кайда“… че Португалия е вече на мушката на „Ал Кайда“?

И двамата спряха на вратата на Harry’s bar, на няколко метра от кея с вапоретите. Водите на Големия канал облизваха камъните на кея и черните гондоли се нижеха непрестанно като призраци.

— Вижте, ще ми кажете ли кои територии в крайна сметка са влизали в Ал Андалус?

— Ами, Испания и… и Португалия, разбира се.

Ребека отвори вратата на Harry’s bar и преди да влезе, погледна изкосо историка.

— Ето ви отговора.