Божият гняв

LVII

Изминаха три дни.

Бездействието започна да дотяга на Томаш. Рейдът отпреди три дни не беше дал никакъв резултат и ФБР продължаваше да следи Ахмед. Това значеше, че Томаш от три дни беше затворен в буса, паркиран на тротоара, на две пресечки от къщата, където се беше настанил бившият му студент.

Бусът беше огромен, с камери, монитори и всичко, каквото човек би могъл да си представи, — все пак беше контролен център на операцията. Тримата мъже от ФБР, сред които и шефът на операцията, разговаряха спокойно помежду си, а Ребека, застанала досами тях, беше опряла глава на мътното стъкло и като че спеше.

Тягостното очакване щеше да подлуди Томаш. Португалецът усещаше болки по цялото тяло от неудобното седене и не спираше да се върти в търсене на по-приятна поза, но без особен успех. Погледна към Ню Йорк Таймс, проснат на пода, и за трети път го взе в ръцете си. Вече го беше изчел от първата до последната страница, но все се надяваше да открие нещо ново, което би могло да го разсее.

Шумно разгърна вестника и прокара очи по заглавията. Новината на деня се свързваше с финансови нередности, в които беше въвлечен някакъв сенатор. Прелисти вестника и се спря на друга новина относно скандал за тайни сделки на Уолстрийт, при което бил задържан известен инвеститор, за когото Томаш въобще не беше чувал. Продължи нататък. Друго заглавие правеше догадки относно ефекта от речта на президента на Съединените щати в Общото събрание на ООН, която щеше да произнесе същия следобед. Вече беше прочел всичко. Прескочи на спорта и почти изстена, заради това че не намираше нито ред за европейския футбол. Вестникът като че се вълнуваше по-скоро от някаква среща между Cardinals и Philadelphia Eagles за шампионата на Американската футболна конференция.

— Каква досада! — възропта смазан, захвърляйки вестника на пода.

Въздъхна и се облегна на седалката, готвейки се за часове досадно чакане. Погледна настрани и видя, че Ребека още дремеше. Косите й с цвят на житни класове се бяха разпилели по млечнобялото лице. Беше много красива. Прииска му се да я събуди и да си побъбри с нея, но се овладя. Американката беше изморена и имаше нужда да възстанови силите си. Протегна ръка и погали нежно лицето й, плъзвайки пръсти по топлото кадифе на кожата й.

— Хммм — измърка тя, усещайки нежната милувка.

Сега на Томаш му се щеше не само да си поговори с Ребека, но и да целуне влажните й полуотворени устни. Наклони се към съненото лице, но в последния миг се въздържа, потискайки порива си да долепи устни до нейните, и вместо това се плъзна покрай ухото.

— Шшшшт — прошепна Томаш в ухото с безкрайна нежност. — Спи.

Тът-тът.

Тримата агенти на ФБР в буса подскочиха така, сякаш ги удари ток, и на мига заеха позиции.

— Телефонът! — викна шефът на операцията, махайки към подчинените си. — Боб, прихващай телефонното обаждане. Карл, пускай да се записва.

Внезапното оживление разбуди Ребека. Още сънена, американката се огледа и без да разбира какво става, се обърна към португалеца.

— Том, какво има?

Томаш сложи показалец на устните си.

— Шшт! — каза той. — Някой се обажда на Ахмед. Нека да го чуем!

Тит-тит.

— Hello?

Беше гласът на Ахмед.

— Ибн Таймия?

— Да.

— Сура-ан-Ниса, айях арба ’а уа сабийн.

Като чу тези думи, Ахмед направи пауза, сякаш осмисляше значението им, и извика:

— Аллаху акбар!

Клик.

В буса агентите на ФБР и двамата представители на NEST изглеждаха като замръзнали — страхуваха се да не изпуснат нещо от телефонния разговор.

— Fuck! — изрева шефът на екипа. — Тия motherfuckers138 вече изключиха. Боб, успя ли да локализираш обаждането?

Боб поклати глава, унило гледайки в монитора.

— Не — каза той. — Прекалено кратко беше. Единственото нещо, което успях да установя, е, че обаждането е от домашен телефон.

Шефът обърна очи нагоре.

— Така и предполагах. — Обърна се към другия си подчинен. — Всичко ли записа, Карл?

— Да.

— Добре. Веднага изпрати записа в Бюрото. Искам преводач от арабски да преведе текста, колкото е възможно по-бързо.

Томаш взе чантата на Ребека, стана и се приближи до шефа на екипа, като в същото време се опитваше да извади книгата, която би трябвало да е вътре.

— Извинете.

Американецът обърна глава.

— Какво има? — попита той с раздразнение. — Не виждате ли, че работим, god damn it!

— Аз знам арабски.

Шефът на екипа го изгледа с внезапен интерес.

— Защо не казахте веднага? — попита той, явно без да очаква отговор. — Какво си казаха онези motherfuckers по телефона? Нещо важно ли е?

— Беше странно обаждане. Онзи тип съобщи на Fireball един аят от Корана. Fireball отговори, че бог е велик, и разговорът приключи.

Шефът от ФБР поглади брадичка.

— Аят от Корана, значи? — Завъртя се на стола и се обърна към хората си. — Някой носи ли екземпляр от Корана?

Като добре подготвен ученик, Томаш се протегна и сложи пред американеца книгата, която току-що беше измъкнал от чантата на Ребека.

— Ето — каза той. — Бихте ли пуснали записа на разговора, за да отбележа кораничния цитат?

Карл пусна по високоговорителите на буса малкото разменени думи между Ахмед и непознатия, който му се беше обадил. Когато непознатият изрече Сура-ан-Ниса, айях арба ’а уа сабийн., историкът отбеляза цитата в бележника си и веднага започна да прелиства свещената книга на исляма.

— Сура-ан-Ниса е сура 4 — каза той. — Намери главата в Корана и затърси аята, споменат в записа. — Аят 74. — Върхът на пръста се плъзна по редовете. — Нека да видим… да видим… ето го и аят 74! — Прокашля се и зачете: — „И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем огромна награда“.

Всички замълчаха за момент, опитвайки се да проумеят смисъла на думите.

— Огромна награда? — попита Карл. — Не ми казвайте, че този тип е спечелил от лотарията!

Хората от ФБР избухнаха в смях, но двойката от NEST не се присъедини към тях. Игнорирайки шегите, Томаш препрочете наум аята и се опита да открие истинския му смисъл.

— Сериозно е.

— Защо мислите така? — попита Ребека, усещайки скрита заплаха.

— Преди всичко обърнете внимание на началото на аята: „И нека се сражават по пътя на Аллах“. В оригиналния текст на Корана на арабски думата сражение би трябвало да е джихад. Следва този странен израз „онези, които продават земния живот за отвъдния“. В оригинала на арабски земният живот е този живот, а другият, отвъдният, е животът след смъртта, в Рая. Тоест с тези думи Аллах обещава Рая на мюсюлманите, които умрат в джихад. Тази идея се подсилва от втората част на аята: „на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие. Ние ще дадем огромна награда“. Наградата за онези, които умрат, както се подразбира от предходното изречение, е отвъдният живот, Раят.

— В такъв случай как дешифрирате този аят?

— Това е повеля на Аллах към правоверните, в която им се нарежда да водят джихад. А на шахид, мъчениците, които загинат в битка, им е обещан Раят — каза Томаш. — Ето това се казва в аята.

Мъжете от ФБР, които бяха млъкнали, за да чуят историка, поклатиха глави почти едновременно.

— Те наистина ли вярват в това? — попита шефът на екипа. — Какви идиоти!

Томаш препрочете още веднъж стиха, поставяйки го в контекста на операцията, провеждана от „Ал Кайда“.

— Това е оперативна заповед — отсъди той. — Fireball е получил инструкции да се готви за мъченичество и да премине в действие.

— Какво казвате?

Убеден, че е разтълкувал правилно всичко, което можеше да се тълкува, португалецът затвори Корана и погледна в очите шефа на екипа.

— Пригответе хората си.

— За какво?

Без да губи повече време, Томаш взе нещата си, направи знак на Ребека да го последва, отвори вратата на буса и изскочи на улицата. Преди да изчезне обаче, хвърли последен поглед към мъжа от ФБР.

— Атентатът ще бъде днес.