Божият гняв

LV

Никой не откъсваше очи от екрана, сякаш отново и отново преценяваха образа, към който Томаш беше насочил пръст. Неподвижното лице на посетителя гледаше в празното пространство, запечатано от митническата камера, редом с предоставения образ от Нов лисабонски университет. Надписите под изображенията идентифицираха едното лице като инженер Алберто Алмейда, а другото — като студента Ахмед ибн Бараках.

Две различни имена, но едно и също лице.

След първоначалните мигове на сковано мълчание в оперативната зала на ЦРУ избухна глъчка от нареждания и всички се раздвижиха.

— Дон! — извика Белами, впил очи в лицето на екрана. — Къде, по дяволите, се е настанил този кучи син?

Не беше необходимо да нарежда нищо, тъй като Дон вече ядно блъскаше по клавиатурата. Снимките изчезнаха от екрана и вместо тях се появи информация, отнасяща се до заподозрения посетител.

— Алберто Алмейда е влязъл в САЩ през летището в Орландо преди точно… тридесет и три дни. Идва от Мадрид. Посочил е като адрес „Мариот“, Орландо.

— Свържи ме с „Мариот“ — заповяда Белами на Дон. После се обърна към седналия до него мъж. — Дай ми Белия дом. Искам да говоря с Дейвид Шапиро.

Дон го свърза на секундата с Флорида чрез компютъра. Сигналът за повикване прозвуча два пъти, преди отсреща да вдигнат слушалка.

— Хотел „Мариот“, добро утро. С какво мога да ви помогна?

— Свържете ме с управителя, моля — нареди Дон. — Спешно е.

— Разбира се. Изчакайте за момент, моля.

Приятна музика изпълни ефира за секунди, последвана от позвъняване.

— Хюс на телефона.

— Вие ли сте управителят на „Мариот“ в Орландо?

— Да. С какво мога да ви бъда полезен?

— Името ми е Дон Снайдър, обаждам от Лангли. Работя за ЦРУ и ми трябва спешна информация за един ваш гост.

Настъпи кратка тишина.

— Това да не е някаква шега?

— За съжаление, не е. Бихме могли да изпратим някой, който да се идентифицира, но случаят е толкова спешен, че ще ви бъда благодарен, ако ми се доверите и незабавно ми предоставите информацията. Моят телефонен номер е записан със сигурност от вашата централа и можете да се уверите, че наистина се обаждам от Лангли.

Гласът от другата страна се поколеба, сякаш се опитваше да вземе решение.

— Добре — въздъхна управителят на Мариот. — Как се казва този гост?

— Алберто Алмейда. Да ви го кажа ли буква по буква?

— Да, ако обичате.

Дон продиктува името буква по буква и линията онемя, докато управителят проверяваше информацията в компютъра в хотела.

— В хотела действително е имало човек, наречен Алберто Алмейда. Националност Парагвай… пардон, Португалия. Останал е една нощ и е напуснал на следващото утро. Платил е в кеш.

— Не е ли посочено мястото, накъдето се е отправил?

— Не. Както знаете, никога не питаме това нашите клиенти.

Когато дон приключи разговора с „Мариот“, Франк Белами вече беше във връзка с Белия дом и съобщаваше новините. Шефът на NEST се отдръпна и излезе от оперативната зала, затваряйки се в малка остъклена стаичка, за да не го чуват.

— Какво ще правим сега? — попита Томаш.

— Вече сме обявили национална тревога, за да установим местонахождението на този тип — отговори Ребека мрачно. — Но след като е пристигнал в Съединените щати преди месец… не знам. Ако разполага с достатъчно количество обогатен уран, самият процес може да приключи за съвсем кратко време.

Дон отново затрака по клавиатурата.

— Ще предприема дирене с NORA.

— Какво е това?

— Non-Obvious Relationship Analysis (NORA) — анализ на неочевидни връзки — разшифрова той акронима. — Може и да не вярвате, но системата за анализ на данни, разработена от казината в Лас Вегас, е много ефикасна. — Постави език в ъгълчето на устата като дете и запроизнася звуците един по един, натискайки едновременно с това клавишите. — А-л-б-е-р-т-о А-л-м-е-й-д-а.

Добави всички данни, които бяха отбелязани в митническата декларация от летището в Орландо, а след това въведе и името Ахмед ибн Бараках. Процесът на обработка на информацията започна.

— Обясни ми какво правиш — помоли Ребека, възползвайки се от паузата.

— NORA съчетава информацията за личността с базата данни от кредитните компании, обществените регистри и информацията от компютрите в хотелите и редица други места. Системата функционира чрез изваждане на хипотези, основани на действителна информация.

— Не разбирам.

— Това е идея на казината за откриване на измами — поясни Дон, който раздвояваше вниманието си между пясъчния часовник на дисплея и Ребека. — NORA може да открие например че сестрата на дилъра на blackjack134 е била преди две години съседка на мъжа, който е спечелил двеста хиляди долара от игра, контролирана от същия дилър. Така се установява връзката между дилъра и победителя и се позволява на казиното да разследва случая за измама.

— Аха, вече ми е ясно.

— Системата позволява и друг тип асоциации. Едно арабско име може да бъде изписано Отман Абдеракиб в Африка и Осман абд ал Рагиб в Ирак. NORA може да свърже тези две имена, което…

Внезапно нечий глас изпълни залата през високоговорителите и прекъсна разговора.

— Моля за внимание! Внимание!

Беше дрезгавият глас на Франк Белами. Томаш погледна към малкото остъклено помещение и установи, че шефът на NEST беше приключил разговора си по телефона с президентския съветник и беше допрял микрофона до устните си.

— Току-що разговарях с Белия дом. Въз основа на информацията, която подадохме, президентът обяви код DEFCON 2. Повтарям, обявен е код DEFCON 2.

Неестествена тишина потопи оперативната зала.

— Гледал съм вече това по филмите… — прошепна Томаш.

— DEFCON 2 е втора степен на бойна готовност в Съединените щати — поясни Ребека, също шепнешком. — Това означава, че нашите военни сили са под тревога поради вероятността от надвиснала атака. Доколкото знам, последният път, когато е бил обявен код DEFCON 2, е по време на ракетната криза в Куба.

— А на 11 септември?

— Ниво DEFCON 3.

— Значи това сега е по-сериозно…

Ребека го изгледа мрачно.

— Том, става въпрос за атомна бомба.

Пясъчният часовник спря да се върти и информационният поток изпълни екрана. Дон приближи очи и разгледа сумарния резултат от засечените данни.

— Момчета — извика той. — Елате да видите това.

Хората в залата се стекоха към мястото на оператора и насочиха погледи към екрана, където NORA свързваше данните и указваше местонахождението на Алберто Алмейда — Ахмед ибн Бараках — Ибн Таймия.

— Кучият син е в Ню Йорк.