Червената клетка

10

ВТОРНИК

Ден десети

Пекинско международно летище (РЕК)

Пекин

Летището се намираше в района Чаоянг, на североизток от града, в предградие, което вече не се смяташе за отдалечено. Олимпийските игри през 2008-а спомогнаха за това. Правителството направи огромни разходи да подготви града за посетители през онази година, но не и тук. Най-голямото летище в Пекин не поставяше под въпрос факта, че страната домакин се е превърнала в заслужен член на първия свят. Терминал 2 бе съставен от боядисани трегери и стомана, издигащи се към ниския таван на хангара, добре осветен и очевидно лишен от всякаква връзка с китайската традиция. Размерите бяха внушителни, но не и архитектурата, което разочарова Кира. Израснала в Шарлотсвил, тя оценяваше архитектурните влияния на Мистър Джеферсън. Искаше й се една страна с такова уникално наследство да й направи по-дълбоко първо впечатление, но знаеше, че на нея трудно може да й се угоди. Сградата беше оправдан източник на гордост за една нация, чиито граждани бяха измирали от глад с милиони при диктатурата на Мао, но Кира се надяваше, че те не са разбили своята култура на парчета, опитвайки се да докажат националната си репутация.

Гледките от Пекин, които видя през прозореца на таксито, докато пътуваха по магистралата „Шуду Джичанг“135 на юг към града, не промениха това впечатление. Модерен град — като всеки друг, в който беше ходила, дори по-добър от много от тях, със строителство, което заплашваше да затисне сградите, все още напомнящи за онзи Пекин, който Кира си представяше. Колите под наем не се даваха на чужденци, така че те се задоволиха с едно обикновено такси. Това бе най-произволната налична възможност, а произволното поведение беше най-големият враг на офицера от контраразузнаването, както и втората най-добра защита за Джонатан и Кира. Първата беше да не казват нищо по време на пътуването и да не правят нищо открито незаконно в останалата част от престоя си.

Магистралата свърши в изход към шосе „Санхуан Лу“ край северния район на посолствата, едно от четирите големи шосета, обикалящи центъра на града. Оттам шофьорът ги подкара в обиколка по малки странични улички, а Кира се смая, изгубвайки чувството си за ориентация. Въпреки хвалбата й за самолета, тя прекара доста време от полета, взирайки се в картите и пътеводителите, които отмъкна от библиотеката на ЦРУ.

Полевият агент — тя все още не можеше да мисли за себе си като за анализатор — се опитваше да запомни имената на главните улици. Не се чувстваше приятно, влизайки на вражеска територия, без да се въоръжи с подробни познания на терена, но накрая се отказа от тази мечта. Езиковите й умения се простираха в романските езици — испански, френски, италиански и португалски, но не и в азиатските. Безкрайните даджиес и жонглус в имената на улиците се нижеха покрай тях за минути и тя се примири с общия поглед към асфалтовата география на Пекин. Центърът на града представляваше продълговата кутия с площад „Тянанмън“ и Забранения град в средата и езерата Нанхай, Жонгхай и Бейхай непосредствено на запад. Повечето главни улици вървяха в посока север-юг и изток-запад. Само по-малките странични улички бяха разхвърляни безразборно. Погледнато отгоре, това имаше повече смисъл за Кира от проекта на Вашингтон — тя многократно бе проклинала името на Пиер Л’Енфан136, и то не защото беше французин.

Въпреки че беше собственост на американци, тя знаеше че „Холидей Ин Краун Плаза“137 не е безопасен пристан. Персоналът бе почти изцяло китайски, а брифингите по сигурността, описващи детайлно присъствието на контраразузнавачите от МДС в китайските хотели, бяха почти ужасяващи. Намираха се на вражеска земя и местните разполагаха с всички предимства. Нямаше гаранция, ме стаите им са избрани произволно, а те бяха настанени в съседни стаи, което изглеждаше удобно. Претърсването за скрити камери би било очевидно издаване. Тя нямаше никакво съмнение, че чантата й ще бъде изтърбушена още първия път, когато излезеше от стаята.

Джонатан тръгна право към телевизора. Каналът беше неподходящ, но той усили звука много повече от необходимото.

— При тези обстоятелства бих предпочел да ни настанят в посолството.

— Предполагам, че в хотела няма място — отговори Кира.

— Държавният департамент ще изпрати бригада от Външно министерство в страната, да се опитат да убедят Тян.

— Съмнявам се, че сега НОА ще позволи на дипломатите да ги спрат — отбеляза Джонатан. — Нашите приятели знаят ли, че идваме? — Телеграмите от Централата до полевите бюра невинаги се четяха по план, независимо от това как бяха маркирани.

— Трябва да знаят — Кира избегна конкретен отговор.

— Обади се на портиера и поръчай друго такси, което да ни закара там след час.

— Довиждане до тогава — каза му тя, тръгвайки към общата врата, водеща към нейната стая. — И се измий. Имаш нужда от душ.

— Не лягай — предупреди я той. — Не ми се ще да те будя.

— Моментът не е добър — заяви Мичъл.

Страйкър беше полеви агент, поне преди, което нормално я поставяше на страната на Мичъл при разделението в ЦРУ. Но тя не беше от неговите агенти и пътуваше в компанията на ДР анализатор. Тези два факта я правеха подозрителна.

— Кога ще дойде добрият момент? — попита нетърпеливо Кира.

— След войната.

— Не можем да чакаме толкова — възрази Джонатан. Беше си имал работа с достатъчно офицери от НСС, за да знае, че вероятно Мичъл говори сериозно.

— За момента Пекин не е безопасна оперативна среда.

— А бил ли е някога? — попита Кира.

— Не — отстъпи Мичъл. — Но местните сега са ужасно раздразнителни. Тормозят всеки, който излезе от посолството, на ниво по-ниско от посланик. Моите полеви агенти ги малтретират на улицата. Дори предаването на съобщение на някой от местните ни агенти се превръща в сериозна операция, да не говорим за среща с тях. А сега ето това… — шефът на бюрото размаха телеграмата от Централата. — Нареждат ми да ви срещна с Пайъниър, за когото вие дори не трябва да знаете. Кати Кук казва, че се налага да разговаряте с него. Добре, знам как да изпълнявам заповеди. Но много ми се ще да съм наясно как разбрахте за него.

— Това едва ли е уместно в момента — прекъсна го Джонатан.

— Неуместно е това, че не съм сигурен дали ще мога да ви срещна с него.

— Толкова ли е стегнато наблюдението? — попита Кира.

Мичъл остави телеграмата на бюрото си и се отпусна назад в стола.

— Той изгоря — призна той.

Кира се втренчи в шефа на бюрото. Мерките за сигурност на място за защита на Пайъниър се намираха в досието и бяха внушителни. Загубата на агент заради лош късмет или по чиста случайност беше доста лошо, но се случваше. Нечия кариера щеше да приключи, ако пробивът бе поради оперативна грешка.

— Как?

— Не знаем — призна Мичъл. — Получихме „знак за живот“, но това е единственият директен контакт, който успяхме да осъществим за две седмици. Изгубихме няколко тайника. Не знам дали МДС са ги хванали, или някой друг ги е открил случайно. Може да се случи, но това е адски много лош късмет при всичко друго, което става наоколо.

Джонатан се намръщи.

— Това започна едновременно със строгите мерки за наблюдение, така ли?

— Двете започнаха горе-долу по едно и също време, да… Не знам дали са свързани и в момента не ми пука особено. Ще оставя на вашите анализатори да разберат. Но много ми пука за това как да го изведем от страната, без да изгоря своите офицери. От Централата ми пищят за информация, която няма как да осигуря, понеже изгубихме най-добрия си агент, а МДС могат да го арестуват по всяко време. Ако го направят, те ще го изтипосат на първа страница в „Народен ежедневник“, а другите ни агенти ще решат, че ние не можем да ги защитаваме, и информацията от тях ще пресъхне. Така че, без да се обиждате, но имам по-големи тревоги, отколкото да уредя среща, в която Пайъниър може да бъде убит, а вие — арестувани. Ще ви направя услуга, ако просто отхвърля молбата въпреки заповедите.

— Но няма да го сторите — възрази Кира.

— Не ме пробвайте — заяви Мичъл. Имаше разлика между това да си дързък и да си безочлив и Страйкър бе по-склонна да приеме второто. — Измъкването на Пайъниър е мой приоритет и щом започнем изтеглянето му, аз със сигурност няма да го отложа за няколко часа, за да можете да си побъбрите, докато МДС го търси из цял Пекин. Ако успеем да го измъкнем от страната, ще можете да си поговорите с него. Дотогава не искам да чувам за това. А ако опитате да го направите през главата ми, ще ви изритам от страната. Разбирате ли ме?

Джонатан отвори уста да отговори, но Кира го спря.

— Разбрано.