Червената клетка

14

СЪБОТА

Ден четиринадесети

Кораб на САЩ „Ейбрахам Линкълн“

Въпреки роптаенето на матросите, Флотът не повишаваше наивните и безкритичните. Полард бе пълна противоположност на това — може би прекалено критичен, и то твърде често, или поне така смяташе той. И не се извиняваше заради стреса, който причиняваше на офицерите си разузнавачи. Имаше разлика между грешка и разузнавателен пропуск. Всяка сутрин той се беше измъчвал на разузнавателните брифинги в морето още от дните си като заместник-командир на самолетоносач и за по-малко от минута можеше да разбере дали инструкторът познава темата си. Полард уважаваше офицерите, склонни да признаят несигурността си, и беше блокирал повишенията на няколко, които опитаха да го пренебрегнат и да го прескочат. Адмиралът нямаше желание да унижава никой офицер без основателна причина, но Полард беше нетърпелив с онези, които си мислеха, че могат да му губят времето. Малцина опитваха повторно.

Отношението му към цивилните обаче беше по-различно. Сега се държеше благосклонно към анализаторите, седнали в офиса му. Бърк не даде да се разбере, че е уплашен от чина му. Полард се бе натъквал на малцина мъже, които действаха с такова самообладание в негово присъствие на борда на този кораб. Това бе нещо рядко и леко дразнещо. Не се смяташе за тиранин, от който трябва да се страхуват, но известна проява на боязън би показала здравословно уважение към опита и постиженията, донесли му този висш чин.

Жената бе по-трудна за разгадаване. Страйкър се прояви като странна смесица от увереност и неопитност, черти, които обикновено бяха противоречиви и взаимно изключващи се. Тя се държеше добре покрай офицерите, но оставяше повечето въпроси на Бърк.

— Ако трябваше да избирам, бих ви отказал разрешение да се качите на борда. Явно имате приятели по високите етажи — каза им Полард. Заповедта дойде от Шоууолтър с обаждане от брега до кораба. — Не обичам да имам цивилни на борда във възможна военна зона. Нищо лично.

— Разбираемо е. Но обещавам, че ще оправдаем присъствието си.

— Имате пет минути да го направите — заяви Полард.

Джонатан кимна.

— Предполагам, че сте чували за проекта Боздугана на убиеца?

— Разбира се.

— Смятаме, че китайците са разработили оръжието Боздугана на убиеца, а НОА може да избере Линкълн или Вашингтон за мишени при неговия тест — обясни Джонатан.

Полард наведе глава и се втренчи в анализатора над очилата си.

— Направо на въпроса, мистър Бърк — отбеляза Полард.

— Етикецията не е от силните му страни — поясни Кира.

— Добре, забравете протокола — нареди Полард. — С какви доказателства разполагате?

— Директор Кук ни даде одобрение да споделим с вас разузнавателна информация, която идва от агент на ЦРУ, който беше главен архиватор в Централата на Министерството за държавна сигурност в Пекин — започна Джонатан.

— Работи за нас от 1991 година до вчера, когато мис Страйкър го измъкна от страната… — Офицерите обърнаха глави към Кира, а адмиралът сбърчи вежди, но запази мълчание. Момичето се изчерви мъничко от прекаленото внимание.

— Той ни снабди с информация, която предполага, че НОА са разработили стелт технология. Можем да прегледаме фините детайли, ако имате време, но е достатъчно да споделя нашето убеждение, че НОА разполага поне с един напълно функционален стелт самолет.

Полард наведе глава и погледна към анализаторите, после свали очилата си и ги постави върху масичката за кафе, разделяща го от Бърк.

— Мистър Бърк, китайците се фукат със стелт самолет от години. Според всяка информация, която съм прочел, това е изпитателен боклук, който едва може да лети, камо ли да се бие. Просто ни го демонстрират като образец, за да притеснят министъра на отбраната, когато отиде на посещение. Моля ви, не ми казвайте, че сте толкова изостанали от настоящите събития.

— Това не е самолетът, за който трябва да се тревожите — поясни Бърк. — Подозирам, че J-20 се използва за заблуда, да ни накара да си мислим, че китайците не са напреднали чак толкова, колкото са в действителност. НОА разполага със стелт изтребител, който определено може да се бие.

— И какви са вашите доказателства, че това нещо е функционално? — попита Полард.

— Първо, и най-точно, нашият агент ни каза директно, че J-20 се счита за разочарование от НОА и че още преди години е свален от проекта Боздугана на убиеца — отговори Джонатан. — После — бомбардировката на електроцентралата в Кинмен. Всички предположиха, че отряд от китайската пета колона или екип от сапьори я е взривил на земята, защото радарните следи не показват нищо влизащо навътре преди експлозията. Но радарната следа не беше напълно чиста. Имаше радарно попадение на ниска честота над мишената няколко секунди преди експлозията. Стелт самолетите се засичат на ниски честоти на вълните, но повечето модерни радарни системи не ги използват, защото улавят птици, облаци и всичко друго.

— Да. На екрана се появяват смущения, а софтуерът невинаги успява да ги изчисти — съгласи се Нагин. Той погледна към началника си. — Трябват доста експлозиви за да се изрови онази дупка, но не мога да повярвам, че НОА са имали толкова много, складирани на Кинмен.

— И още повече на Пенгу и в Тайван — допълни скептично Полард.

— Бих се съгласил при отсъствие на друга разузнавателна информация. Но анализаторът на образи предполага, че моделът на взрива съвпада с муниции, хвърлени от въздуха — обясни Джонатан. — Със сигурност е по-лесно такова количество експлозиви да се доставят по въздух, а и това би било едно добро първо изпитание на сегашната им стелт технология. После взривиха Ма Конг. Той беше кораб клас Кид, тоест не върхът според нашите стандарти, но радарните му системи все пак бяха по-добри от повечето технологии на китайците, плаващи из Пролива. Освен това корабът беше ключов компонент от тайванската ПВО мрежа. Никакъв сапьорски екип не е направил това, а си мисля, че е малко вероятно Флотът на НОА да е успял да прекара някоя подводница толкова близко до охранявана флотска база, без тя да бъде засечена и отблъсната.

— Трудно е — съгласи се Полард, — но не е невъзможно. И къде са конструирали това нещо? — По изражението му си личеше, че не очакваше отговор.

Джонатан го изненада. Той се обърна мълчаливо към Кира. Отне й секунда, за да разбере какво иска той. И още секунда да осмисли информацията в главата си и да отговори.

— Нямам представа — рече тя. — Но са го изпробвали в Ченджу.

— Много добре — промърмори Джонатан.

— Ченджу ли? — учуди се Полард.

— Това е единствената ВВС база извън военния регион Нанджинг, където сателитите показаха значителна активност след началото на сраженията — поясни Кира. — И именно там китайците изпратиха останките от F-117, които купиха от сърбите.

— Добре, ще ми разкажете цялата история по-късно — помоли я Нагин. — Мислите, че китайците си имат свой Район 51166?

— Защо не? — попита Кира. — На нас ни вършеше работа.

— А защо смятате, че всичко това е тестване на оръжия? — попита Полард.

— Това е „куче, което не лае“167 — отговори Джонатан.

— Моля? — попита с нетърпение Полард.

Кира веднага се хвана за забележката.

— Адмирале, НОА безпокояха ли ви при подхода ви към Тайван?

Полард и неговият заместник размениха погледи.

— Определено можеха да ни стъжнят живота — отговори най-накрая Нагин. — Прогонихме няколко техни изтребителя… Всеки път по четири-пет.

— И никакви подводници не са опитвали да ви приближат? — попита тя. — Никакви кораби?

— Не — призна Полард. — Поне не са се показвали на нашите екрани за защита против подводници, а те са подобри от всичко, с което разполагат китайците.

— Някакви кибератаки по TRANSCOM, NlPRNET168 или по някои други важни военни мрежи? — попита Кира.

— Не сме чували за такова нещо — отговори Нагин.

— А това, господа, противоречи на всичко, което знаем за китайската доктрина за инвазия в Тайван — заключи Джонатан. — Планът е НОА да сторят възможното, за да забавят навлизането ви в Тайванския пролив, докато те направят своя ход, а те не следват плана. Значи има две възможности. Или планират да нахлуят в Тайван и онова, което знаем за плана им, е погрешно, или не планират да нахлуват и в този случай не трябва да следват плана. Не мога да повярвам, че първото е правилно, защото никой разумен оперативен план за нахлуване в Тайван не би игнорирал присъствието на американските самолетоносачи.

— А това означава, че вие сте тук, защото китайците искат да сте тук — довърши Кира. — Ние започнахме да играем китайската игра още в минутата, когато президентът нареди да навлезете в Пролива. Това е логичният край на теорията. Вашите ПВО системи „Иджис“169 са по-модерни от всичко, с което разполагат китайците, и ние имахме десетилетия, за да разберем как да разгадаем уравненията на Уфимцев. Те нямат изпитателно поле, където да се уверят, че техният самолет е ефикасен срещу вашите системи, а трябва да разберат това, преди да атакуват Тайван.

Полард си свали очилата и ги постави на масата. Изчака малко, преди да отговори.

— Това е рискован начин да си тестват платформата — заяви адмиралът. — Ако не проработи, ще разкрият тайната си програма.

— Но ако проработи, те ще променят целия баланс на силите в Азиатско-Тихоокеанския регион — възрази Джонатан. — Замислете се. НОА прави първите малки стъпки към инвазията, за да привлече няколко самолетоносача. Те тестват самолета. Ако той унищожи самолетоносач, президентът изтегля останалия флот обратно, а те навлизат с пълна сила в Тайван. Ако унищожат един самолетоносач и президентът не изтегли флота, те се отдръпват и си запазват Кинмен, знаейки, че никой нормален президент няма да обяви мащабна война, за да го върне на тайванците. Възможните ползи натежават пред риска, независимо от това какво ще стане накрая.

— Разбирам… — призна Полард.

— Това все още е само теория — отбеляза Нагин. — Нямате неопровержимо доказателство. Имате радарно засичане, което може да е било ято птици, и куп доклади от един-единствен източник, които вероятно сочат към програма за стелт самолет. Чрез нея те могат да произведат онази демонстративна трошка, а не някакъв мистериозен втори изтребител.

— Кога в този бизнес сме разполагали с неопровержими доказателства? — попита Кира.

— Да предположим, че ви повярвам, как ще се защитим срещу стелт бомбардировач? — прекъсна я Полард.

— Мисля, че трябва да го изкарате на открито. Дайте му мишена, която си струва да преследва — предложи Джонатан.

— Смятате, че трябва да вкарам бойната група в Пролива — каза Полард. Това не беше въпрос.

— Мисля, че ако вие не изберете времето и мястото, Тян Кай ще го направи.

Полард вдигна чаша кафе от масичката, поставена между него и агентите от ЦРУ, отпи продължително, а после я остави внимателно точно на същото място, откъдето я взе.

— Мистър Бърк, в тази бойна група има осем хиляди и седемстотин моряци — поясни адмиралът. — Пет хиляди и шестстотин само на този кораб. Още три хиляди на седем кораба и три подводници, а засега президентът Лианг не ми е показал, че разполага със сили да защити своите хора, да не говорим, че ще трябва да защитава моите. А ако наредя навлизане в Пролива и китайците наистина искат да се бият за Пенгу, НОА няма да се нуждае от стелт изтребител, за да избие много от моите момчета. Така че не бива да се изненадвате от това, че аз дори няма да се замисля за издаване на такава заповед, освен ако не ми дадете нещо по-добро от теория и птица, засечена от радара.

— Дайте ми няколко часа… — започна Джонатан.

— Мистър Бърк, що се отнася до мен, можете да разполагате и с цяла седмица — отговори Полард. — Разположил съм тази бойна група точно там, където я искам, и няма да се местя без основателна причина.

— Някакви съвпадения в имената? — попита Кира.

Притисна телефонната слушалка между главата и рамото си и погледна часовника си. Опитваше се да игнорира погледа на мичмана, който си мислеше, че никога не е имал достатъчно гости от женски пол в комуникационната си кабинка.

— Берън притисна тайванците. Най-накрая дадоха достатъчно информация, за да намерим съвпадения за всичките — обясни Кук. — Няколко са неизвестни, но това се очакваше. Единият офицер от МДС при атаката в Тайпе, където откриха киселината, е от Десети отдел, джентълмен на име Хан Сонг. Имаме и два доклада за негови пътувания до Ченджу. Жалко, че не се е нагълтал с химикала. Чудя се защо китайците не могат да разберат как да го правят.

— И аз се питах за това. Джонатан мисли, че вероятно само са искали мостра от нашия, за да проведат обратно инженерство и да го сравнят със своята рецепта.

— Това е толкова логично, колкото всичко останало, което сме предполагали — каза Кук. — Нуждаеш ли се от още нещо?

— Адмирал Полард не поддава. Можем да използваме още малко материал, за да го убедим.

— Какво искаш? — попита Кук.

— Би помогнало, ако разсекретите докладите на Пайъниър — подсказа й Кира. — Той вече е извън страната, така че за него няма никаква заплаха, ако оторизираме Полард и още двама души от екипа му да прочетат тези добри материали.

Кук се намръщи от другия край на линията.

— На Берън няма да му хареса, но ще поговорим. Това ли е всичко?

— Засега.

— При мен има един мъж, който иска да си поговорите.

— Последва мълчание, докато Кук подаваше слушалката.

— Уийвър е. — Кира разбра, че обаждането й до Кук е било прехвърлено в помещенията на WINPAC. Анализаторът от ИОЦ седеше зад бюрото си, а Кира чу как няколко души говорят в далечината. Изглежда, Уийвър бе домакин на малко парти в офиса си. — Открих документа ти. Някакъв свадлив стар пич в WINPAC има копие на хартия. Трябва да видиш офиса му. Сякаш никога нищо не изхвърля. Навсякъде хартии. Както и да е, уравненията пасват. CAD програмата определено изчислява радарни сечения. Сега WINPAC пускат изпитателни обекти, за да проверят точността, но изглежда, че китайците са разработили свое кодиране за алгоритъма — обясни Уийвър. — Между другото, наложи се да дам сериозни подкупи, за да спазя крайния ти срок.

— Ще накарам Джонатан да плати дълга — обеща тя.

— Той не е там, нали? — попита Уийвър.

— Не. Е, падна ми се веднъж и аз да му бъда информатор — отговори Кира.

— Прекрасно — възкликна Уийвър. — До скоро.

Кира върна телефона на мичмана и излезе в претъпкания коридор. Огледа се и осъзна, че няма представа как да стигне до офиса на адмирала.

Полард постави папката на бюрото си. Страйкър я донесе в щаба му преди няколко минути, а после тръгна към „Каюткомпания 3“ да си вземе закуска. Адмиралът винаги предпочиташе да проучва разузнавателните доклади сам, преди срещата със своя разузнавателен щаб, за да им зададе въпроси. И сега не видя причина да променя навика си заради двама цивилни, независимо от това какво му предлагаха.

След десет минути четене той извика Нагин при себе си.

— Какво мислиш? — попита Полард. Имаше свой план но не беше чак толкова арогантен, че да се смята за най-умния човек в стаята.

Нагин все още ровеше в своето копие от докладите.

— Ами, CAD програмата е истински убиец, нали?

— Да, така е — съгласи се Полард. — Комбинирай това с докладите от онзи китайски агент и теорията на мистър Бърк изведнъж изглежда много по-разумна. — Той хвърли очилата си върху папката, после се отпусна назад и сплете длани зад темето си.

— Ако Бърк и Страйкър са прави и НОА настъпи към Пенгу, можем да получим голяма дупка в летателната палуба, опитвайки да се намесим. Дори ако останем от тази страна на острова — продължи Нагин. — Ако НОА най-накрая се е сдобила с истински стелт самолет, след като разберат, че сме го видели, едно оттегляне ще прилича на отстъпление от страх. Ще твърдят, че той ни е спрял.

— И ще са прави — продължи Полард. — Така че или разкървавяваме носовете на НОА още сега, или те просто стават по-агресивни и ние се захващаме с всичко това по-късно.

— Ако Бърк и Страйкър са прави — добави Нагин. — Те все още не разполагат с неопровержимо доказателство.

— Това се случва много по-рядко, отколкото си мислят хората — каза Полард. — И Страйкър беше права. Всеки винаги иска онова съвършено доказателство, което да ти докаже точно какво става сега, в момента, но почти никога не можеш да се сдобиеш с него. Тези двамата ни дадоха добра информация, по-добра от онази, която обикновено получаваме. — Той се наведе напред и отпусна ръце върху коленете си, после покри очи с шепи. Чувстваше се много уморен.

— И какво искаш да направиш? — попита Нагин. — Ако атакуваме там и се сбием с китайците, може да започнем война. На президента това едва ли ще му хареса особено.

— Не, няма — съгласи се Полард. — Действаме, губим. Не правим нищо и ни удрят, пак губим. А и някои от моите момчета вероятно ги убиват. Така че искам да ги ударя. Ако наистина имат стелт самолет в нашето небе, ще намерим начин да го свалим. Ще ги накараме да си мислят, че целият проект е провал. Ще ги накараме да повярват, че този Боздуган на убиеца е губене на време, пари и живота на някой пилот, и никога вече няма да го видим.

— Китайците няма да изоставят стелт — възрази Нагин. — Те знаят какво направи той за нас. Ще се държат за него, докато го накарат да проработи. — Идеята, че може да лети в едно небе с вражески стелт изтребители, не му се нравеше особено.

— Вероятно — призна адмиралът след няколко секунди размисъл. — Тогава Пентагонът да вземе да усъвършенства онези безпилотни телеуправляеми изтребители, преди да сме изгубили твърде много пилоти. — Полард ненавиждаше мисълта за изтребители роботи, но още повече мразеше загубата на летец, какъвто беше и той.

— Е, къде да започнем да търсим това нещо? — попита Нагин.

Полард само поклати глава.