Червената клетка

19

ЧЕТВЪРТЪК

Ден деветнадесети, Последният ден

Фермата

Някъде по бреговете на Вирджиния

Реката беше по-голяма от всяка, която Пайъниър беше виждал някога. Беше много широка и той се учуди дали това е Потомак, или може би Джеймс. Невнимателната забележка на един работник в тази плантация му подсказа, че се намира във Вирджиния, но не знаеше къде точно. Беше виждал карти на Вирджиния. Толкова много от американската история водеше началото си от този щат и толкова голяма част от нея се беше завърнала до тези две реки. От ширината й можеше да каже със сигурност, че е наблизо до Атлантическия океан, но не знаеше дали е край Вашингтон, или край Ричмънд. Западният бряг тук — досети се за посоката от мързеливата дъга на слънцето през безоблачното небе — беше кална червена глина, а ерозията предполагаше, че реката е достатъчно голяма, за да не пострада от видимите течения…

От няколко часа я наблюдаваше как тече покрай него и за да се успокои, се опита да си представи, че това е Яндзъ. Не му се удаде. Реалността натежаваше твърде много в мислите му. Пайъниър никога вече нямаше да се прибере у дома. Сега Китай беше забранена територия за него.

Преди не беше се замислял много за това как ЦРУ ще го измъкне от родината му. Това бе събитие, което той не очакваше да се случи, а реалността тогава се оказваше плашеща и банална в ретроспекция. Бягството от апартамента му бе внезапно и ужасяващо. То прогони от съзнанието му всяка мисъл освен това, че за момента трябва да оцелее. Чак докато слезе в Сеул. Беше във въздуха половин час след тайното интервю и освобождаването на напрежението, което дойде с осъзнаването на сигурността, го изтощи толкова, колкото никога досега в живота му. Спа продължително и накрая се събуди над Калифорния. Това блаженство го спаси от клаустрофобията, която би изпитал в тясното малко самолетче, което спираше само за гориво по време на полета до тук… След час пътуване с кола със затъмнени прозорци той се озова до новия си дом — малка къща в колониален стил в гориста местност край реката.

Те не му казаха къде е това „тук“. След всичко, което им даде, ЦРУ все още не му се доверяваха достатъчно, за да му обяснят къде ще преживее първата си година в Съединените щати. Досети се, че имат логична причина за това, научена от горчив опит. Със сигурност не беше първият дезертьор, когото водеха на някое пусто място край река като тази. Също толкова сигурно бе, че някои от другите дезертьори са били двойни агенти, отпътували обратно към дома. Така че ЦРУ не искаше Пайъниър да знае достатъчно, за да не компрометира мястото, където някой ден може би щяха да доведат други дезертьори от Китай.

Къщата беше малка и със сигурност временна, но разкошна по неговите стандарти. Пекинският му апартамент беше малък по проект и мърляв според неговите навици. Този дом бе на два етажа, с баня на всеки, мебелиран, с лавици, пълни с книги на английски, които той не можеше да прочете, и украсен с картини на каубои, които го очароваха. Пайъниър се замисли дали са истински каубои, или други филмови създания, като онези, които толкова много преувеличаваха вълнението на живота като шпионин. Надяваше се да е първото.

Пайъниър се чудеше дали МДС са извадили вещите от пекинския му апартамент. Нямаше много неща, но онова, което имаше, беше ценно за него. Донесе със себе си само няколко снимки на майка си и баща си. Не трябваше да забравя лицата им. Чудеше се дали, ако бяха живи, те биха се гордели или срамували от това, което направи. Баща му не даваше пет пари за Партията и дори понякога говореше тежки думи за Мао и Дън, във времена, когато подобно отношение можеше да донесе точно толкова тежки наказания за онези, които изразяваха публично мислите си. Майка му го научи, че всеки избор, който прави, води до последствия, които не може да избира. Сега Пайъниър стоеше на брега на една чужда река заради един избор, който направи преди повече от две десетилетия. Чудеше се дали би сторил същия избор, ако беше видял края от самото начало.

Денем приемаше посетители в дневната си, които не можеше да отпрати. Вече не беше активен агент, но в ума му имаше много полезна информация за НОА, Политбюро, Тян Кай, програми и тайни агенти на МДС, някои от които се намираха тук, в Съединените щати… Изчистването на мозъка му несъмнено щеше да отнеме години. А след това той не знаеше какво щяха да правят с него. Един човек на самолета му обеща на чист мандарин, че ще получи дом, работа, заплата и ново име. Нямаше представа дали ще му позволят да реши къде да бъде новият му дом. В повечето американски градове имаше китайски квартали, макар да не мислеше, че ще е разумно да живее в такъв квартал. Нима МДС нямаше да очакват от него да се скрие сред своите хора? Нямаше ли да ги улесни да го открият? Дали изобщо щяха да го търсят? Ако го намереха, какво щяха да направят? В архивите на МДС нямаше доклади за отвличания на американска територия. Дали той щеше да бъде първият?

Берън му обеща американско гражданство, ако поиска. Липсата на ентусиазъм от предложението изненада стария полеви агент. Пайъниър не извърши предателство заради Съединените щати. ЦРУ просто беше проводникът, чрез който той се надяваше, че може да навреди на Партията. Щеше да избере британците или дори руснаците, ако те бяха в по-добра позиция да реализира целите си. Чудеше се дали би могъл да си изгради нов живот в Москва.

Можеше ли да го направи тук? Това бе истинският въпрос. Той затвори очи и се ослуша бог или реката да му кажат.

Нямаше отговор.

Берън и още няколко души стояха на ниското хълмче зад него и чакаха заедно с жената, която го измъкна от дома му. Бяха там повече от час. Не казаха нищо.

Той обърна гръб на водата, седна на песъчливия бряг и затвори очи.

Кира подуши миризмата на „Джак Даниелс Олд №7“191 и усети как гърлото я изгаря да го опита, но поклати глава, когато Кук й предложи чашата. Не беше сигурна, че не е алкохоличка, и трите дни суша на борда на Линкълн я научиха, че влечението й е твърде силно, за да се чувства комфортно. Въздържа се по време на полета към дома, но се съмняваше, че ще има сили да остане отново на сухо, ако опиташе сега.

Кук вдигна рамене и предложи чашата на Джонатан.

— Нали разбираш — поясни той, — че уискито е индустриален спиртен разтвор, ароматизиран с горен креозот, филтриран от дъбови бъчви?

— Абсолютно — съгласи се Берън. Той вдигна чашата си. — И омекотен, като е пуснат да се прецеди през три метра захарен кленов въглен. Крайният продукт от химически процес, толкова невъзможен, че трябва да е бил продукт на божествено вдъхновение.

— Дори не искам да се досещам колко мозъчни клетки ще убие това — отбеляза Джонатан.

— По този повод смятам, че си струва размяната — възрази Берън.

— Амин — съгласи се Кук. — А и ти трябва да направиш изключение поне веднъж — посъветва тя Джонатан. — За малко не те убиха. — Искаше да му каже още много неща за това, но не и в настоящата компания.

— Далеч съм от мисълта да оспорвам началството — усмихна се Джонатан. — Но цитронадата ще свърши прекрасна работа. — Кук му извади една кутия от малкия хладилник.

— Как е Пайъниър? — попита Кира.

— Мисля, че е добре — уведоми я Берън. — Държим го под дискретно наблюдение за самоубийство. Преходният период винаги е тежък. Най-странното нещо… Човек може да живее под такъв стрес много дълго време и след като се измъкне от това, се пречупва емоционално. Заплахата от смъртта не ги спира, но ако им отнемеш отечеството завинаги, те се замислят за самоубийство. Пайъниър не прилича на такъв тип, но би се почувствал по-добре, ако види приятелско лице. Искаш ли да ни помогнеш при разпита?

— Да, благодаря — съгласи се Кира.

— Разбирам, че ти се ще да се върнеш в НСС… — рече Кук.

— Честно казано, мадам, изобщо не знам дали искам да остана — отговори младата жена.

— Трябва. Имаш талант за работата — призна Кук. — Одобрихме те за прехвърляне в чужбина, а Майкъл Рийд ще си е отишъл, докато подпишем документите.

— Не е там работата, мадам. Не знам дали мога да понасям политиката — обясни Кира. — Тези политици биха прегазили и майките си, за да се появят пред камерите, а ние трябва да им се доверим да вземат решения дали нашите агенти да живеят, или да умрат?

— Стюарт направи правилния избор — каза Кук.

— Но ДНР не го направи — възрази Кира. — А именно Стюарт го е избрал.

— Рийд е изключение. А колкото до президентите, Стюарт разбира от нашата работа повече от другите — поясни Берън. — Нареди на Рийд да напусне по „лични причини“. Това трябва да ти подскаже какво мисли той за нашата работа.

— Какво бихте направили, ако Стюарт ви беше наредил да оставите Пайъниър там? — попита Кира.

— Така или иначе бих дала заповед за измъкването му — заяви Кук без колебание. — А после щях да си подам оставката, да се прибера вкъщи и да чакам ФБР да дойдат и да ме арестуват. Не си била в бизнеса достатъчно дълго, за да видиш, че повечето агенти са неморални. Рийд беше прав за това. Те ни използват точно толкова, колкото и ние тях… Получават си възнаграждението и за повечето не си струва да си лоялен… Но Пайъниър е рядко изключение, а когато се натъкнеш на такъв, трябва да се погрижиш за него.

— А вие? — Кира се обърна към Берън. — Вие какво бихте направили?

Той посочи към Кук.

— Същото като нея. Всъщност аз заплаших да го направя.

— Наистина — призна Кук. — Има време да се оттеглиш, но моментът не е сега, а мисля, че ще съжаляваш, ако напуснеш. Както и да е, надявам се, че това ще ти помогне да промениш решението си. — Кук подаде питието си на Берън, отвори чантата, която бе метнала през рамо, и извади две кутийки от черешово дърво. Отвори първата, измъкна от джоба си напечатана картичка и се обърна към Джонатан. — Джонатан Бърк, за отлична служба и за изключителни постижения при изпълнение на дълга ви награждавам с Почетен разузнавателен медал. — Постави картичката в кутийката, затвори я и я подаде на анализатора.

— Благодаря — кимна Джонатан и взе дървената кутийка.

— Спечелването на наградата е по-важно, но ти знаеш, че с нея върви и парична премия, нали? — попита Кук.

Джонатан се усмихна.

— Да. И кой казва, че спечелването на наградата е по-важно?

— А, анализаторът наемник. Загиваща порода — отбеляза Кук. Отвори втората кутийка и прочете картичката вътре.

— Кира Страйкър, за доброволен акт на смелост, изпълнен при опасни условия, за изключителни постижения и отлична служба при условия на сериозен риск ви награждавам с Разузнавателна звезда. — Върна картичката и подаде наградата на притежателката й. — В Щаба те чака още една. Не можахме да ти дадем звезда за Венецуела, докато Рийд още беше на работа, но Кларк се погрижи за това и ще я получиш, след като Рийд даде оставката си на президента.

— Благодаря ви, сър… — Кира взе дървената кутийка. Отвори я. Бронзовата монета вътре беше щампована с орлова глава в профил върху петолъчна звезда с думите „Централно разузнавателно управление“ и „За храброст“, изписани по периферията. Не каза нищо и прокара пръсти по метала. После затвори очи. В гърдите й се надигна топло усещане и тя почувства как напрежението се смъква от плещите й.

— Няма да можеш да кажеш на никого за това — поясни Берън. — Поне докато не бъде разсекретено делото на Пайъниър. Когато това стане, ще бъдеш старица. Съжалявам…

— Няма за какво… — Кира затвори кутийката. — Но ние току-що изгубихме най-добрия си агент в Пекин. Китайците започват да изпробват способностите си. Лош момент е да имаме разузнавателна празнина по отношение на техните намерения.

— Имаме още агенти. Винаги има още — увери я Кук.

Кира погледна към Пайъниър, седнал на пясъка със затворени очи, и се учуди за какво ли си мисли той.

— Не като него.

— Със сигурност има — възрази Джонатан. — Много хора искат да променят света със справедливи намерения. Просто трябва да ги намерим.

Кук погледна с изненада към Джонатан.

— Размекваш се…

— Не съм казал, че искам аз да ги търся.

— Беше прав — съгласи се тя. — Ти наистина си труден за разгадаване.

— И все пак все още не си ме уволнила — отбеляза той.

Кук се усмихна, наведе се и го сръга силно. А Джонатан най-накрая също се усмихна.

Директорът на ЦРУ се обърна към Кира.

— Вече не е нужно да те крием. Две Разузнавателни звезди за два месеца. Мисля, че с твоите постижения имаш право да си избереш назначението. Какво искаш да правиш?

На младата жена й трябваше малко време да формулира отговора си.

— Искам да довърша мисията. — Тя кимна към Пайъниър.

Кира пристъпи напред и тръгна надолу по песъчливия бряг.